Списък на терористични атаки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Следва списък с някои по-известни терористични атаки в световната история.

Масовите убийства, както и показните убийства, и атентати срещу известни личности не се включени в тази статия.

до 19. век[редактиране | редактиране на кода]

1900 – 1950[редактиране | редактиране на кода]

  • 15 – 17 април ст. стил (нов стил: 28 – 30 април) 1903, Гърция – български младежи, участници в анархо–терористична група, известна и като „Гемиджиите“, извършват редица атентати срещу Османската империя и с цел да привлекат вниманието на западните държави в защита на българското население в Македония. По данни на западни дипломати общо жертвите са 10 умрели и 16 ранени. По други данни пострадалите са много повече.
  • 21 юли 1905 – в Истанбул Арменската революционна федерация извършва неуспешен опит за убийството на султан Абдул Хамид II. 26 загинали и 58 ранени.
  • 31 май 1906, Испания – в Мадрид испанския анархист Матео Морал хвърля букет-бомба върху крал Алфонсо XIII и принцеса Виктория в деня на сватбата им. Кралските особи не са ранени, но загиват около 25 други души, ранените са повече от 100. Случаят е известен като „Аферата „Морал“.
  • 25 август 1906, Русия – на Аптекарския остров, близо до Санкт Петербург трима членове от тогавашния Съюза на социалистите революционери-максималисти, преоблечени във военни униформи, взривяват бомба в публичната приемна към вилата на тогавашния руски министър – Пьотър Столипин. Самият той остава невредим, но според различни данни са убити около 28 човека, а тежко ранените са около 32-ма.
  • 1 октомври 1910, САЩ – в Лос Анджелис член на синдиката, принадлежащ към Международната асоциация на мостовите и строителните железари взривява куфар-бомба в редакцията на вестник Лос Анджелис Таймс, а в последствие и на възникналия пожар загиват 21 работници, ранените са над 100.
  • 22 юли 1916, САЩ – на парад в Сан Франциско е взривен е куфар-бомба, загиват около 10 човека, ранените са около 40. Идентичността на извършителите така и не е установена.
  • 30 юли 1916, САЩ – на пристанището в Ню Йорк немски саботьори взривяват американски боеприпаси, предназначени за съюзниците в Първата световна война. При експлозиите загиват само 4 човека, но са унищожени военни съоръжения в размер на 20 милиона щатски долара. Взривени са около 910 тона леки боеприпаси и 45 тона ТНТ, намиращи се на близкостояща баржа. Експлозията е била с магнитуд между 5.0 и 5.5 по скалата на Рихтер. Засегната е била и Статуята на свободата. Саботажът е наречен „Експлозията при „Черния Том““ (по името на едноименния остров в пристанището, където основно са се намирали депата с амуниции).[3]
  • 16 септември 1920, САЩ – на Уол Стрийт в Манхатан, Ню Йорк, е взривен файтон с около 45 кг.динамит и около 230 кг. чугунени тежести. Загиват 40 души, а ранените са над 300. Атентаторите така и не са били разкрити, въпреки че следователите и историците заключават, че извършителите са били италиански анархисти. Атаката е свързвана със следвоенни социални вълнения, трудови борби и антикапиталистическа агитация в САЩ.
  • 13 декември 1921, кралство Румъния – бомба е взривена в палатата на тайната полиция в Болград. Загиват 100 войници и офицери. Като извършители са заподозрени бесарабски сепаратисти. Известен е като „Атентатът срещу двореца в Болград“.[4]
  • 16 април 1925, България – извършен е атентат в църквата „Света Неделя“ в София по време на служба. Атентаторите са група дейци от военната организация на БКП. Взривена е основата на купола и той пада върху присъстващите на в църквата. Загиват 150 души. С починалите в последствие броят на жертвите достига 213. Ранени са над 300 души. Сред жертвите, освен множеството невинни граждани има висши военни дейци и политици. По случайност Цар Борис III се отървава, защото закъснява за службата, бидейки на погребение на убитите в опит за покушение срещу него два дни по-рано.[5]
  • 22 юли 1946, Израел – в Йерусалим членове на нелегалната паравоенна дясна ционистка организация Иргун взривяват Британската административна щаб-квартира заПалестина. Убити са 91 и са ранени 46 души.[6]
  • 22 февруари 1948 г., Израел – няколко арабски паравоенни и британски дезертьори навлизат с 4 превозни средства в една от най-оживените улици в Йерусалим и ги взривяват. По данни загиват между 49 и 58 души,[7] ранените са между 140 и 200.[8]

1950-те[редактиране | редактиране на кода]

1970-те[редактиране | редактиране на кода]

1972[редактиране | редактиране на кода]

  • 4 септември – По време на Олимпийските игри в Мюнхен 8 палестински терористи от групировката „Черният септември“ убиват 2-ма спортисти от Израел. Други 9 са взети за заложници и по-късно загиват при неуспешен опит да бъдат освободени. Освен тях са убити един германски полицай и петима от осемте терористи. В отговор на терористичния акт израелските тайни служби проследяват по света и убиват няколко палестинци, които смятат за свързани с атентата. По погрешка е убит и един напълно невинен гражданин.

1980-те[редактиране | редактиране на кода]

1984[редактиране | редактиране на кода]

  • 30 август – Атентати на 30 август 1984: Първо е взривена чакалнята на жп гара Пловдив. Загива една жена. 42-ма души са ранени. Тогавашната власт веднага ремонтира помещението и сменя прозорците на гарата. На вестниците е забранено да разгласяват за избухналата бомба. На същия ден втори взрив разтърсва паркинга на аерогара Варна, но без да вземе жертви. В този ден и в двата града на посещение е трябвало да дойде Тодор Живков.

1985[редактиране | редактиране на кода]

1988[редактиране | редактиране на кода]

  • 21 март – самолет Боинг 747 на американската компания „Пан Ам“, извършващ полет 103 по линията Лондон – Ню Йорк експлодира във въздуха над Локърби – Шотландия. Загиват 243 пасажера, 16 души екипаж и 11 жители на Локърби. За терористичния акт са уличени атентатори от либийски служби. Един от тях – Меграхи е признат за виновен и осъден на 31 януари 2001 г. на доживотен затвор. Освободен е през 2009 г. и върнат в Либия по решение на съда на Шотландия, поради раково заболяване в последна фаза. В Либия е посрещнат като герой.

1990-те[редактиране | редактиране на кода]

1995[редактиране | редактиране на кода]

  • 19 април – Камион-бомба е взривен пред федералната сграда „Алфред П. Мъра“ в град Оклахома, САЩ. Убити са поне 168 души, ранените са над 680. Извършителите са симпатизанти на едно от Милиционерските движения в САЩ.

1997[редактиране | редактиране на кода]

1998[редактиране | редактиране на кода]

  • 15 август – Най-малко 28 души загиват, над 220 са тежко ранени след избухването на бомба, поставена в автомобил на пазара в град Омаг в Северна Ирландия. Конфликтът в Северна Ирландия започва през 1968 и е свързан с противоречията между католическо малцинство (IRA) и протестантското мнозинство в страната.

1999[редактиране | редактиране на кода]

  • 4 септември – Камион, натоварен с взрив е взривен в град Буйнакск, Дагестан, в жилищен квартал, в който живеят семйства на военни. Загиват 62 души, а повече от 100 са ранени.

От 2000[редактиране | редактиране на кода]

2001[редактиране | редактиране на кода]

2002[редактиране | редактиране на кода]

  • 23 октомври – Чеченски терористи окупират театъра на улица Дубровка в Москва и вземат за заложници над 850 души. След тридневни преговори руски специални части щурмуват сградата. Загиват 129 заложници, по-голямата част от които се задушават от употребения от ОМОН неизвестен упойващ газ.

2003[редактиране | редактиране на кода]

  • 25 август – Приблизително 52 души са убити и 150 ранени при взривяването на две коли бомби в центъра на Бомбай, Индия, в рамките на няколко минути.

2004[редактиране | редактиране на кода]

  • 11 март – Бомбени атентати в Мадрид: Серия от десет взрива избухват в четири влака в Мадрид, Испания. Загиват 192 души, а близо 2050 са ранени. Тридесет чужденци от 13 националности са сред жертвите на атентатите в Мадрид, включително и четирима български граждани. Отговорност за атентата поема Ал-Кайда. По-късно става ясно, че планът на терористите е бил четирите влака да се взривят когато се засекат на централната гара в Мадрид, за да може силата на взрива да унищожи сградата на гарата и да причини хиляди жертви.
  • 1 септември – Чеченски терористи вземат за заложници повече от 1200 деца, родители и учители в сградата на училището в град Беслан, Северна Осетия. На третия ден от кризата избухва престрелка между въоръжените родители на децата и терористите. Специалните сили по принуда се намесват. Чеченците взривяват покрива на училището. Загиват 334 души, от които 186 – деца. Шамил Басаев поема отговорност за атентата.

2005[редактиране | редактиране на кода]

  • 7 юли – Бомбени атентати в Лондон, при които при координирани взривове на атентатори самоубийци в лондонското метро и един автобус на градския транспорт загиват 52 невинни граждани и са ранени около 700 души.

2006[редактиране | редактиране на кода]

  • 18 септември – Терорист камикадзе се взривява на многолюден пазар в град Тал Афар, северозападен Ирак, недалеч от границата със Сирия. Загиват 21 души, а повече от 20 са ранени.

2009[редактиране | редактиране на кода]

2012[редактиране | редактиране на кода]

2013[редактиране | редактиране на кода]

2015[редактиране | редактиране на кода]

2016[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Тероризъм

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. American Speech – McCarthy, Kevin M. Volume 48, pp. 77 – 83
  2. The Fenian Dynamite campaign 1881 – 85 at The Irish Story
  3. Department of Environmental Protection. // www.state.nj.us. Посетен на 6 април 2021.
  4. Search - Newspapers.com. // chicagotribune.newspapers.com. Посетен на 6 април 2021.
  5. Терорът в „Света Неделя“ – най-големият атентат в българската история | Българска история. // bulgarianhistory.org. Посетен на 6 април 2021.
  6. www.jewishvirtuallibrary.org
  7. books.google.bg
  8. The faithful city : the siege of Jerusalem, 1948 : Joseph, Dov, 1899 – 1980, author : Free Download, Borrow, and Streaming : Internet Archive. // archive.org. Посетен на 6 април 2021.