Средиземноморски твърдолистни гори и храсти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гора в Сирия
Обхват на твърдолистните гори и храсти

Средиземноморските твърдолистните вечнозелени гори и храсти, известни още като средиземноморски гори, субтропически твърдолистни гори и храсти и средиземноморска зона са природна зона, разположена в районите със субтропичен климат, най-често между 30-я и 40-я паралел. Зоната притежава уникално биоразнообразие и много ендемични видове. Оттук произхождат множество земеделски култури като маслината и корковия дъб. Тъй като зоната е гъстонаселена и климатичните и условия са много подходящи за земеделие, растителният и животинският свят са застрашени от изчезване.

Обхват[редактиране | редактиране на кода]

Твърдолистните гори и храсти заемат Средиземноморието, част от северозападна Африка (предимно на територията на Мароко), Капската провинция в югозападната част на ЮАР, югозападният край на Австралия, централната част на Чили в Южна Америка и Калифорния в Северна Америка.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Твърдолистните гори и храсти попадат в зоната на субтропичния климатичен пояс. Тъй като този тип климат е характерен за районите около Средиземно море, той е наричан още и с популярното название Средиземноморски климат. Зимата, която в северното полукълбо продължава от декември до март, а в южното - от юни до септември се характеризира с хладно време, но с положителни температури (7 - 14 градуса С) и значителни валежи. Лятото е горещо и сухо, като температурите често надхвърлят 30 градуса С. Годишното количество на валежите е ниско (250 - 600 мм.).

Основна харaктеристика[редактиране | редактиране на кода]

Зоната на твърдолистните гори и храсти обединява различни биоми, чиито характеристики се определят от доминиращите растителни съобщества. В този смисъл могат да се отличат 3 основни подзони със специфична растителност:

Лаврови гори на Канарските острови
  • Твърдолистни широколистни гори. Доминират в регионите, където количествата на валежите са по-високи. Ландшафтът представлява предимно гъста широколистна вечнозелена гора с подлес в по-влажните райони. Срещат се видове, които са характерни за широколистните гори в умерените ширини, като дъбовете. Различното при дърветата от тази зона обаче е, че те са вечнозелени и не губят листната си маса през зимата. В определени райони се срещат и иглолистни дървета, чиито иглички са приспособени да задържат влагата през горещите лета. Разпространени са в по-голямата част от Пиринейския и Апенинския полуострови, както и на Балканите по крайбрежието на Далмация и в северна и централна Гърция, югозападна Австралия, централно Чили и Калифорния.
  • Храстови съобщества. Това са предимно райони с по-сух климат (под 350 мм. годишни валежи). Доминират високи и гъсти храсти като маквисите в Средиземноморието. Дърветата са нарядко и имат солидна коренова система.
  • Степно-пасищна. Тази зона се характеризира с рядка растителност, открити тревни пространства с редки храстови формации и единични дървета. Днес тази зона почти не се среща в диво състояние, тъй като пасищата са култивирани за земеделие и животновъдство.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Названието на зоната идва от твърдите, тъмни и месести листа на много от вечнозелените растения. Тази особеност е приспособление, благодарение на което растенията задържат влагата през сухото и горещо лято. Твърдолистните гори и храсти са сред зоните с най-голямо многообразие на растителните видове.

Корков дъб и твърдолистна гора в Испания

Смята се, че тук са съсредоточени около 7 % от всички растителни видове на планетата, като много от тях са ендемити. Особено забележителни в това отношение са Калифорнийската флористична област на западното крайбрежие на Северна Америка и Капският флористичен регион в най-южната част на Африка, където около 55 - 60 % от растенията са ендемити. Сред тях има множество видове пъстри цветя. Много дървесни видове като маслината се отличават с масивна и дълбока коренова система, която им позволява да оползотворяват максимално оскъдната влага през лятото. Най-характерните за зоната дървета са кипарисите, дъбовете, буковете, лавровите и дафиновите дървета и пиниите. Средиземноморието е родина на важни културни растения като маслината, дафиновото дърво и корковия дъб. Специално внимание заслужават горите в югозападна Австралия, които имат различна растителност, специфична за този континент като евкалиптите. [1][2]

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Поради гъстотата на населението и интензивното използване за стопански цели, голяма част от животните в тази зона са изчезнали или са на прага на изчезването. Ареалът им е твърде ограничен, а популациите - малобройни. В Средиземноморието се срещат елени, сърни, диви котки, в по-отдалечените и планински части - мечки и вълци. Въпреки, че Африка е сред континентите с най-голямо разнообразие сред животните и особено мегафауната, тази зона в Капската област е доста бедна на едри животни. Преобладават преди всичко птиците, които тук са особено разнообразни. Правят впечатление птиците - нектарници, които се хранят с нектара на многобройните видове цветя, както и огромният брой пеперуди. В Австралия фауната е много по-представителна, защото тук се срещат кенгура, коали, птицечовки, ехидни и др.

Регионални особености[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като са разположени на 6 континента в двете полукълба, на много големи разстояния едни от други, твърдолистните гори в различните региони се различават поради твърде различните особености на континентите.

Средиземноморие[редактиране | редактиране на кода]

Това е най-обширният екологичен район в тази природна зона и не случайно е дал името на целия биом. Обхваща районите около Средиземно море в Южна Европа, Близкия изток и северна Африка. В регионите с по-значителни годишни количества валежи пребладава горската твърдолистна и иглолистна растителност, която тук е представена от видове като средиземноморски бор, кипарис, корков дъб, лаврово дърво, пиния и др. Особено голямо е разнообразието на растителния свят в Източното Средиземноморие - на Балканите, в Леванта и Мала Азия. Освен гореизброените тук се срещат и видове като кедър, маслина, дафиново дърво.

Маквиси в Корсика

Много от регионите в Средиземноморието са покрити с храстова растителност, сред която доминират маквисите и храстите фригана.

Животинският свят на Средиземноморието е доста беден, като се има предвид древната история на заселеност и интензивно селско стопанство в региона. В миналото този регион е имал богата фауна и тук са се срещали дори видове като лъвове, леопарди, слонове, повече видове птици и влечуги. Много от тези животни обаче са изчезнали поради промени в климата и натиска на човешкото въздействие от хилядолетия. До началото на 1 хилядолетие пр. н. е. лъвове са се срещали в горите на Балканския полуостров (включително в България). Тяхната популация още тогава вероятно е била ниска и това, в съчетание с по-гъстото населване на района и избиването им, тъй като са нападали стадата на домашните животни е довело до пълно изчезване на вида. Не е ясно кога точно изчезва този вид от Балканите. В древногръцки източници се говори за лъвове в района дори в края на 2 в. пр.н.е. Със сигурност те изчезват до 1 - 2 в. сл. н. е. Много учени смятат, че тези лъвове са от един вид заедно с атлаския лъв (Panthera leo leo), който съществува до 1942 г. в горите на Алжир и Мароко.

Днес животинският свят се състои от лисици, чакали и катерици в Европа. Уникален вид е иберийския рис, който е на прага на изчезването и живее само в резервата "Кото Доняна" в Испания. На Балканите биоразнообразието е по-голямо и тук се срещат повече видове птици, костенурки и дори мечки. В северна Африка и в Гибралтар се срещат маймуни от вида макак. Срещат се и хамелеони (в северна Африка и Леванта).[3]

Капски флористичен регион[редактиране | редактиране на кода]

Това е регионът с най-голямо видово разнообразие в цялата зона и едно от местата с най-много ендемични видове на планетата. Тук живеят над 55 % от всички растителни и животински видове в тази природна зона.

характерна растителност за Капския флористичен регион

Особено забележително е многообразието сред растенията, които са представени от над 9000 вида (74 % от видовете в цялата природна зона), от които 6200 са ендемити. Това е впечатляващо биоразнообразие в световен мащаб, като се има предвид, че Капската флористична област заема площ от едва 46 000 кв. км., т.е. около 2,3 пъти по-малка от България. Ландшафтът на областта представлява редки гори и храсти, като пейзажът е изпълнен с ниски растения с ярки съцветия. Сред множеството ендемити са левкадендроните, цветните растения Protea и много други.

Заселването на европейците още от 17 век, когато се установяват холандците и особено през 19 век, след като областта попада под британски контрол, изсичането на гори за стопански нужди и интензивния лов за трофеи довеждат до унищожаване на голяма част от биоразнообразието, като най-потърпевши са едрите представители на животинския свят като капския лъв (Panthera leo melanochaita) и зебрата куага, които са били ендемити за тази малка област.

Регионът се отличава с огромното разнообразие на видове птици, сред които най-много са птиците - нектарници, поради множеството видове цветя.[4]

Калифорнийска флористична област[редактиране | редактиране на кода]

Калифорнийската флористична област заема малка ивица от западното крайбражие на северна Америка, на територията на американския щат Калифорния. Областта е уникална със своите 3448 вида растения, 60 % от които не се срещат никъде другаде по света. Сред ендемитите са храстите елда и осилестите борове. Едно от най-забележителните дървета тук е гигантската секвоя, чиито представители са едни от най-високите дървета в света, извисяващи се до 100 метра височина.

Поради гъстата населеност на района и последвалото обезлесяване територията на тези гори е твърде ограничена и днес тя се счита за най-малката по площ твърдолистна гора в света.

От животинските видове тук се срещат само някои видове диви овце, гущери и катерици.[5]

Югозападна Австралия[редактиране | редактиране на кода]

Евкалиптова гора в Австралия

Това е най-забележителният екорегион от зоната на твърдолистните гори и храсти. Поради естеството на австралийската природа, известна със своята уникалност като флора и фауна. Зоната обхваща сам крайните югозападни части на Австралия и малка част от Нов Южен Уелс в югоизточната част на континента. Регионът може да се похвали с огромния брой ендемити, особено сред растенията от вида Proteaceae. Най-характерни за югозападна Австралия, както и за много други места на този материк са евкалиптите. Отделни представители достигат височина над 120 метра и се смятат за най-високите дървета в света.

Заразлика от останалите региони фауната тук е много разнообразна. Обитават преди всичко типичните представители на австралийския животински свят - кенгуру, ехидна, птицечовка, множество видове птици и влечуги, особено змии. Наличието на гори от евкалипт обуславя същестуваването и на един от символите на Австралия - коалата, която обаче се среща само в югоизточните части.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Твърдолистните гори покриват райони, които са гъсто населени или са сред центровете на човешката култура от хилядолетия. Огромна част от техния ареал е унищожен от човека, немалко от видовете флора и фауна са изчезнали. Човешкия натиск продължава и днес, въпреки, че във всички страни в обхвата на зоната има добре организирани и ефективни природозащитни стратегии. Високите температури през лятото често предизвикват опустошителни горски пожари, които унищожават големи площи, заети с гори.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. География на света, Труд, 2005
  2. Cody, M.L. (1986). "Diversity, rarity, and conservation in Mediterranean-climate regions". In Soulé, M.E. Conservation biology: the science of scarcity and diversity. Sunderland, Massachusetts, USA.: Sinauer. pp. 122–152.
  3. "Средиземно море", справочник, 2004
  4. Енциклопедия "Животните в света", Фют, София, 2002
  5. National Geographic Bulgaria,бр. 2, февруари 2006

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]