„Хари Потър и Затворникът от Азкабан (саундтрак)“ (на английски: Harry Potter and the Prisoner of Azkaban (Original Motion Picture Soundtrack)) е филмовата музика за едноименния филм от 2004 г., третият и последен саундтрак от поредицата, композиран и дирижиран от Джон Уилямс. Партитурата е изпълнена от Лондонския симфоничен оркестър с оркестрации от Конрад Поуп и Еди Карам. Саундтракът е значително отклонение от предишните два, тъй като режисьорът Алфонсо Куарон иска музиката да има различен подход. Той въвежда две основни теми: Window to the Past (буквален превод: „Прозорец към миналото“) и Double Trouble (буквален превод: „Двойни проблеми“). Две други открояващи се теми са използвани за представяне на времевръта и преследването на Хари от Сириус Блек. Саундтракът е изпълнен в Аби Роуд Студиос в Лондон. Излиза на 25 май 2004 г. и се класира на 68 място в Билборд 200, както и под номер 3 в класацията за най-добри саундтраци.[1]
Албумът е номиниран за наградата на Академията за най-добра оригинална музика, наградата „Грами“ за най-добър саундтрак за визуални медии и Световната награда за саундтрак за най-добра оригинална музика на годината. През 2018 г. Ла-Ла-Ленд Рекърдс издава пълна версия на музиката в два компактдиска като част от комплект от три саундтрака, включващ партитурите за първите три филма за Хари Потър.
Това е последният филм от поредицата за Хари Потър, който използва темата на Хедуиг в нейната оригинална, постепенно надграждаща се форма по време на откриването (до надписите на Хари Потър и даровете на смъртта: втора част ). Това включва малко по-зловеща мелодия на Celeste и запазва мелодията на флейтата, но включва кратък мотив на арфа в края.
Double Trouble е композиран от Джон Уилямс по време на продукцията на филма, като тема за топлото посрещане обратно в Хогуортс. Песента е изпълнена от London Oratory School Schola, а текстът й е взет директно от историята за трите вещици в „Макбет“ на Уилям Шекспир.
Forward to Time Past е темата, която звучи когато Хърмаяни и Хари използват времевърта, за да се върнат назад във времето. По време на цялата песен се чува тиктакане, което индикира изтичащото време. Множеството струнни инструменти се припокриват в мотив от четири ноти, който духовият инструмент повтаря ритмично, и накрая периодичното включване на дървените духови инструменти налага усещането за движение.
Албумът е добре приет сред критиците на филмовата музика. Арчи Уот от MovieCues оценява високо саундтрака, като го нарича „Един от най-добрите албуми на 2004 г. и си заслужава да бъде слушан от всеки фен на филмова музика или Джон Уилямс.“[2]
