Черимоя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Annona cherimola
Cherimoya tree hg.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Магнолииди (magnoliids)
разред:Магнолиецветни (Magnoliales)
семейство:Анонови (Annonaceae)
род:Анона (Annona)
вид:A. cherimola
Научно наименование
Разпространение
Range of Annona cherimola-Current.svg
Annona cherimola в Общомедия
[ редактиране ]

Черимоята (Annona Cherimola) е дърво от рода Annona, семейство Annonaceae. Отглежда се в тропически и субтропични региони по целия свят, включително Централна Америка, Югоизточна Америка, Южна Калифорния, Южна Азия, Австралия, Средиземноморския регион и Северна Африка. Американският писател Марк Твен нарича плодовете на черимоята „най-вкусният плод, познат на хората“.[2] Кремообразната текстура на месестата част дава второ име на плода – ябълка с крем.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Името произлиза от думата на кечуаски език chirimuya, която означава „студени семена“. Растението расте на голяма надморска височина, където температурата на околната среда е по-ниска. В Боливия, Чили, Перу, Еквадор, Венецуела и Колумбия плодът е известен като chirimoya (изписва се според правилата на испанския език).

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Дървото Annona cherimola е бързо растящо, широколистно, вечнозелено, и нискораклонено. Достига до 5 – 9 метра височина.

Клоните са покрити с къси, фини косми с цвят на ръжда. Кожестите листа са дълги 5 – 25 сантиметра, широки 3 – 10 сантиметра, предимно елипсовидни, заострени в краищата и заоблени близо до дръжката на листата. Когато са млади, те са покрити с меки, фини косми с цвят на ръжда. Когато узреят, листата носят власинки само по дължината на жилките на долната повърхност. Върховете са без косми и тъмнозелени, с по-бледи жилки, гърбовете са кадифени, тъмно сиво-зелени с издигнати бледозелени жилки. Новите листа са белезникави отдолу. Те са прикрепени към клоните с гъсто окосмени дръжки, дълги от 6 до 10 милиметра.

Дърветата имат бледозелени месести цветчета. Те са дълги 3 сантиметра с много силна плодова миризма. Всяко цветче има три външни, зеленикави, месести, продълговати, пухени венчелистчета и три по-малки, розови вътрешни венчелистчета с жълти или кафяви фино сплъстени власинки отвън, белезникави с лилави петна и много тичинки отвътре. Цветовете се появяват на клоните, срещуположни на листата, единични или по двойки или групи от по три, на цветни дръжки, които са гъсто покрити с фини власинки с цвят на ръжда, дълги 8 – 12 милиметра. Пъпките са дълги 15 – 18 милиметра и 5 – 8 милиметра широки в основата.

Плодове[редактиране | редактиране на кода]

Ядливият плод черимоя е голям, зелен, с форма на сърце, дълъг 10 – 20 сантиметра, с диаметър 5 – 10 сантиметра, и кора, която изглежда, че има припокриващи се люспи. Узрява в края на зимата и началото на пролетта, като повърхността добива кафяв цвят и се напуква. Плодът тежи средно 150 – 500 грама, но изключително големи екземпляри могат да тежат 2,7 килограма.

Плодовете на черимоята се класифицират според степента на неравномерност на повърхността, както следва: Lisa, почти гладка, трудни за разпознаване ареоли; Impresa, с вдлъбнатини „пръстови отпечатъци“; Umbonata, със заоблени издатини на върха на всяка ареола; Mamilata с месести, подобни на зърна издатини; или Tuberkulata, с конични издатини, имащи връхчета, подобни на брадавици.

Черимоята съдържа множество твърди, негодни за консумация, черни, подобни на боб, лъскави семки, дълги 1 – 2 сантиметра. Семките са отровни, ако се смачкат. Подобно на други членове на семейство Annonaceae, цялото растение съдържа малки количества невротоксични ацетогенини, като анонацин, които изглежда са свързани с атипичен паркинсон в Гваделупа. Освен това, екстракт от кората може да предизвика парализа, ако се инжектира.[3]

Консумиране[редактиране | редактиране на кода]

Вкусът на плодът се описва като смесица между ананас, круша и манго. За да се разреже кората на един цял плод черимоя, е необходимо да се използва много остър нож. Обикновено се разрязва надлъжно наполовина, след което месестата част във вътрешността на черимоята се консумира с помощта на лъжица, тъй като месото на плода е кремообразно.

Хранителна стойност[редактиране | редактиране на кода]

Черимоя
Черимоя, green, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 313 kJ (70 kcal)
Въглехидрати 9.54 g
      Нишесте 0 g
      Захари 12.9 g
      Сукроза 0.66 g
      Глюкоза 5.93 g
      Фруктоза 6.28 g
      Лактоза 0 g
      Малтоза 0 g
      Галактоза 0 g
   Влакна 3 g
Мазнини 0.68 g
Белтъчини 1.57 g
Вода 88.87 g
Черимоя в Общомедия
Витамин A 0 μg (0%)
   α-каротин 0 μg
   β-каротин 2 μg (0%)
Тиамин (B1) 0.101 mg (8%)
Рибофлавин (B2) 0.131 mg (10%)
Ниацин (B3) 0.644 mg (4%)
Пантотенова к-на (B5) 0.345 mg (7%)
Пиридоксин (B6) 0.257 mg (20%)
Фолиева к-на (B9) 0 μg (0%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 12.6 mg (14%)
Витамин Е 0.27 mg (2%)
Черимоя в Общомедия
Калций, Ca 10 mg (1%)
Желязо, Fe 0.27 mg (3%)
Магнезий, Mg 17 mg (4%)
Фосфор, P 26 mg (4%)
Калий, K 287 mg (6%)
Натрий, Na 7 mg (0%)
Цинк, Zn 0.16 mg (1%)
Мед, Cu 0.069 mg (8%)
Манган, Mn 0.093 mg (4%)
Черимоя в Общомедия
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[4]

Суровият плод черимоя е съставен 79% вода, 10% въглехидрати, 2% протеини, и 1% мазнини (от таблицата). Количество от 100 грама осигурява 75 калории, черимоята е богат източник на витамин B6 и умерен източник на витамин C, диетични фибри и рибофлавин (от таблицата). Плодовете са източник на калций, фосфор, желязо, тиамин, рибофлавин, глюкоза, фруктоза и захароза.

Биологични ефекти[редактиране | редактиране на кода]

Черимоята е лесно смилаема, питателна и вкусна. Използването на тези плодове нормализира киселинността на стомаха, подобрява функцията на черния дроб, стимулира намаляване на теглото.[източник? (Поискан преди 81 дни)]

Черимоята има приложение като лечебно растение. През последните години са открити вещества в растението, които имат висока антибактериална активност, а листата и семената съдържат много етерични масла. [5]

В Южна Америка от кората и листата на дървото се приготвя успокояващ и релаксиращ чай, подобряващ храносмилането, който има леко слабително действие. Две лъжици сушени плодове са отличен антидот за хранително отравяне.[източник? (Поискан преди 81 дни)]

Черимоята съдържа голямо количество захар и въглехидрати, затова не се препоръчва на диабетици. Важно е да се знае, че семките са отровни и те не се ядат.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Annona cherimola (Mill.). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 24 декември 2021 г. (на английски)
  2. Twain M. Kau and Waiohinu in Kilauea, June, 1866. //
  3. Quantification of acetogenins in Annona muricata linked to atypical parkinsonism in guadeloupe. // {{{journal}}} 20 (12). December 2005. DOI:10.1002/mds.20632. с. 1629 – 3.
  4. USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)
  5. 8 Surprising Benefits of Cherimoya (Custard Apple). // www.healthline.com. Посетен на 12 май 2022.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]