13 основно училище „Св. св. Кирил и Методий“
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| 13 основно училище „Св.св. Кирил и Методий“ | |
|---|---|
  Местоположение в България София | |
| Информация | |
| Седалище |
София,  България |
| Основаване |
ноември 1879 закрито януари 2013 |
| Директор | Сия Димитрова |
| Навигация | |
| Адрес | район „Възраждане“, ул. „Св. св. Кирил и Методий“ №63 |
13 основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ е бивше училище в гр. София, което от 2013 г. е закрито.
История[редактиране | редактиране на кода]
Основаване[редактиране | редактиране на кода]
През месец ноември 1878 г., по инициатива и под ръководството на видния български възрожденец Никола Беловеждов, жителите на квартал Драз махала, решават да превърнат една изоставена полуразрушена къща в училище. Година по-късно, с отварянето на 4 класни стаи и направата на обширен училищен двор, се ражда новото начално училище, приело името на първоучителите Кирил и Методий за свой символ.
След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]
През 1889 г. е построена новата едноетажна сграда, специално проектирана за учебни цели. Но районът, в който е училището се разраства бързо и особено след края на Втората световна война в тази сграда не е възможно да се поместят достатъчно паралелки. Поради това през 1949 г. е построена най-новата сграда, която съществува и до днес. В това училище над 60 години учители с възрожденски дух провеждат своите уроци. Всеотдайния труд на един от най-изтъкнатите просветни дейци и любовта към знанието и мъдростта го превръщат в едно от най-големите културно-просветни огнища на столицата.
Годините от най-новата история на училището са белязани, както от бурните обществено-политически промени, така и от съхранените вековни български образователни традиции. През 1988 г. се откриват първите осмокласни паралелки с разширено обучение на испански език, от 1992 година, училището получава статут на СОУ, с преподаване на езици от романската група, а от 1998 г. въвежда РЧЕО по испански език. Голямото разнообразие от езици – испански, португалски, френски, италиански и ниското научно ниво на преподаването им е в основата на самочувствието на 13 СОУ, като прозорец към европейските и световни цивилизации. От 2008 то вече е ОУ.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
