13-о основно училище „Св. св. Кирил и Методий“
Тази статия е за училището в София. За училището в Перник вижте 13-о основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ (Перник).
| 13 основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Седалище | София,  България |
| Основаване | ноември 1879 закрито януари 2013 |
| Вид | основно училище |
| Директор | Сия Димитрова |
| Патрон | Кирил и Методий |
| Навигация | |
  Местоположение в България София | |
| Адрес | район „Възраждане“, ул. „Св. св. Кирил и Методий“ №63 |
13 основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ е бивше училище в гр. София, което от 2013 г. е закрито.
История
[редактиране | редактиране на кода]Основаване
[редактиране | редактиране на кода]През месец ноември 1878 г., по инициатива и под ръководството на видния български възрожденец Никола Беловеждов, жителите на квартал Драз махала решават да превърнат една изоставена полуразрушена къща в училище. Година по-късно, с отварянето на 4 класни стаи и направата на обширен училищен двор, се ражда новото начално училище, приело името на първоучителите Кирил и Методий за свой символ.[1] Така 13 основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ е сред най-старите училища в гр. София.
След Освобождението
[редактиране | редактиране на кода]През 1889 г. е построена новата едноетажна сграда, специално проектирана за учебни цели. Но районът, в който е училището, се разраства бързо и особено след края на Втората световна война в тази сграда не е възможно да се поместят достатъчно паралелки. Поради това през 1949 г. е построена най-новата сграда, която съществува и до днес. В това училище над 60 години учители с възрожденски дух провеждат своите уроци. Всеотдайния труд на един от най-изтъкнатите просветни дейци и любовта към знанието и мъдростта го превръщат в едно от най-големите културно-просветни огнища на столицата.
Годините от най-новата история на училището са белязани, както от бурните обществено-политически промени, така и от съхранените вековни български образователни традиции. През 1988 г. се откриват първите осмокласни паралелки с разширено обучение на испански език, от 1992 година, в резултат на активната работа на Антония Пеева - виден български преводач от испански и португалски език и учител по това време в 13 СОУ, училището получава статут на СОУ с преподаване на езици от романската група (испански, португалски, френски, италиански). Благодарение на г-жа Пеева, то се превръща в първото в България гимназиално училище, в което официално се изучава португалски като основен език, а от 1998 г. въвежда и РЧЕО по испански език. Голямото разнообразие от езици и високо научно ниво на преподаването им е в основата на самочувствието на 13 СОУ, като прозорец към европейските и световни цивилизации. От 2008 то вече е ОУ.
Закрито е с решение на Столичен общински съвет от октомври 2012 г. и заповед на МОМН от 2013 г.[2] Сградата е предоставена за ползване от министерството на културата през 2013 г.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Беловеждов, Никола. Първата пушка за Априлското въстание. трето издание. София, Фодем ЕООД, 1994. с. 3.
- ↑ Регистър на закрити или преобразувани образователни институции в София
- ↑ Решение на СОС от 2013 г.
