Георги Димитров (орден)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Димитров.
Орден „Георги Димитров“
Орден „Георги Димитров“ последна емисия
Информация
ДържаваБългария България
Присъждан отДържавния съвет на НРБ
Типорден
Избираемостбългарски и чужди граждани
Присъждан заизключителни заслуги
Статуспреустановен
Дескрипцияголям орденски знак (45 × 42 mm) и малък орденски знак – миниатюра (22 mm)
Пластинки
Статистика
Учредено17 юни 1950 г.
Първо присъжданВълко Червенков на 17 юни 1950 г.
Последно присъждан1990 г.
Дистинктивни носителиоколо 4000 души
Положение в стълбицата на отличията
По-високоГерой на Народна република България
Герой на социалистическия труд
Майка-героиня
Еднаквоорден „13 века България“
орден „Стара Планина“
По-нискоорден Народна република България
Орден „Георги Димитров“ в Общомедия

Орден Георги Димитров е най-високият орден на НРБ и като такъв е първият по старшинство в наградната система на Народна република България.

Статут[редактиране | редактиране на кода]

Учреден е с указ от Президиума на I народно събрание на 17 юни 1950 г. Първоначално се присъжда от Президиума на Народното събрание а след 1971 г. от Държавния съвет на НРБ на български и чужди граждани за изключителни заслуги. Също така с орден „Георги Димитров“ се награждават всички лица удостоени с почетните звания Герой на Народна република България и Герой на социалистическия труд. Първото награждаване се състои на 17 юни 1950 г. в деня на учредяването, като с ордена е удостоен Вълко Червенков, Министър-председател на България 1950 – 1956 г.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Орденът се състои от голям орденски знак с лента с метален носач и минатюра. Орденът е оформен по подобие на най-високия орден на СССР – орден Ленин и има най-много прилики с него в сравнение с най-високите ордени на всички други социалистическите страни. Автор на първоначалния проект е скулпторът К. Лазаров, като частични изменения в проекта внася гравьорът Оник Одабашян. Първоначално орденът се изработва в частно ателие, а след 1952 г. производството се прехвърля в Държавния монетен двор. Към ордена има миниатюра за всекидневно носене. В средата на големия орденския знак е разположен медальон, покрит с червен емайл, върху който е изобразен златен релефен бюст на Георги Димитров в ляв профил. Медальонът е обкръжен от бял кант. В долната част на ордена е разположена лента в червен емайл с надпис ГЕОРГИ ДИМИТРОВ. От двете страни на медальона са изобразени пшенични класове, в горната част се намира малка петолъчна звезда в червен емайл, а в долната – сърп и чук в червен емайл. Орденът е с размери 45 × 42 mm. Носи се на петоъгълна колодка в червено от лявата страна на гърдите. Орденът освен големия орденски знак има и позлатена миниатюра с размер 22 мм. Миниатюрата на ордена представлява умален вариант на големия знак на ордена. От 17 юни 1950 г. до 21 март 1991 г., когато с промяната на указ 1094 от VII велико народно събрание наградната система на НРБ е съществено изменена, с орден „Георги Димитров“ са удостоени около 4000 души.[1]

Избрани лауреати[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Каталог Български ордени и медали“. Веселин Денков
  • „Българските ордени и медали 1878 – 2002“. Тодор Петров
  • „Ордени и медали в България 1998“. Тодор Петров
  • „Българска Енциклопедия от А-Я 2005“. Авторски колектив към БАН
  • „Трудовата Слава на България“ 1987 Държавна печатница
  • „Народни представители от Девето народно събрание“ на Народна република България, Наука и Изкуство, 1987 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Тодор Петров „Ордени и медали в България“ София 1998
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Димитров_(орден)&oldid=12068867“.