Григор Начович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Григор Начович
български финансист и политик
Роден
Починал
4 януари 1920 г. (74 г.)
Работилфинансист • политик
Политика
ПартияКонсервативна партия
(1878 – 1920)
Депутат
УС   I ОНС   II ОНС   II ВНС   III ОНС   
Григор Начович в Общомедия

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Григор Димитров Начович (известен и като Григор Начевич, а също и като Григорий Начевич през руски ез.) е български политик и дипломат.

Първоначално е сред водачите на Консервативната партия, по-късно участва в правителства с противоположна политическа ориентация като тези на Стефан Стамболов, Константин Стоилов и Тодор Иванчов.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Григор Начович е роден на 22 януари 1845 година в семейството на заможен търговец в Свищов, тогава в Османската империя. Учи в гръцкото училище в Свищов, френския католически колеж в Константинопол (кв. Бебек), Търговското училище във Виена, Висшата финансова школа в Париж. След като завършва политикономия в Париж, става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява тайния революционен комитет.[2][1]

След преминаването на четата на Филип Тотю в България през 1867 година Начович е принуден да замине за Букурещ, опасявайки се от преследване от властите. Там работи заедно с Българската добродетелна дружина и подпомага заминаването на доброволци за Втората българска легия в Белград. През 1868 година заминава за Виена, където работи в местния клон на търговската компания на баща си. Основава книжовното дружество „Напредък“ и пише за френски и германски вестници по време на Априлското въстание. Сътрудник на списание „Летоструй“.

От началото на Сръбско-турската война през 1876 година организира изпращане на български доброволци, а през Руско-турската война през 1877 – 1878 г. придружава руския генерален щаб.[2] Редактор е на вестник „Марица“ в Пловдив.[1]

1878 – 1884 г.[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението Начович е сред водачите на Консервативната партия, като заема последователно длъжностите министър на финансите в първото българско правителство (1879 и 1882 – 1883 г.), министър на външните работи и изповеданията (1879 – 1880), помощник-кмет на София (1880 – 1881), министър на вътрешните работи (1882).

Член е на създадения по време на Режима на пълномощията Държавен съвет (1881 – 1883). В края на Режима на пълномощията е финансов министър в коалиционното правителство на Драган Цанков (1883 – 1884).

През 1882 година става дописен, а през 1884 година – редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.[1]

1885 – 1920 г.[редактиране | редактиране на кода]

През 1885 година Начович е назначен за дипломатически агент на България в Букурещ и официално остава на този пост до 1886 година.

След детронирането на княз Александър I Батенберг се връща в България и е външен и финансов министър в няколко правителства (1886 – 1888). Между 1889 и 1891 година е представител на България във Виена, след което отново е финансов и външен министър (1891 – 1892 и 1894 – 1896),[3] кмет на София (1896 – 1897)[4] и министър на търговията и земеделието (1899 – 1900).

От 1903 до 1906 година е дипломатически представител в Константинопол. Договаря и подписва спогодбата с Турция от март 1904 г.[5] През 1908 година пише в близкия до Народната партия вестник „Реч“.[6] Участва и в преговорите по сключването на Лондонския договор през 1913 година.[1]

Григор Начович умира в София на 4 януари 1920 година.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На негово име има кръстена улица в гр. София – ул. „Григор Начевич“ (Карта). Част от архивите му се съхраняват във фонд №14 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[7]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д Цураков 2008, с. 9 – 10.
  2. ↑ а б Ташев 1999, с. ?.
  3. ↑ Свободен гражданин: седмичен орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 1, 07 август 1896 год, стр.4
  4. ↑ Свободен гражданин – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Коста Ранков, бр. 10, 02 октомври 1896 год, стр. 2
  5. ↑ Китанов, Валентин. Григор Начович и преодоляването на опасността от военен конфликт между Княжество България и Османската империя през 1903 г. Управление и образование. Том V, 2009 (посетен на 01.02.2015)
  6. ↑ Карчев 2004, с. 203.
  7. ↑ Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” // nationallibrary.bg. Посетен на 14.4.2023.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ръководство за правене на вино. 1873.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Тютюневата индустрия в Българското княжество. 1883.
  • Няколко страници по земеделието в България и в странство. 1892.
  • Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
  • Средство за предпазване от охтика. 1893.
  • Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Финанси“         Портал „Финанси“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Григор_Начович&oldid=12165331“.