Гудели
| Гудели Βαμβακούσσα | |
| — село — | |
  Гудели  Гудели  Гудели | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 10 m |
| Население | 189 души (2021 г.) |
Гуделѝ или Гу̀дьова махала (на гръцки: Βαμβακούσσα, Вамвакуса, до 1926 година Γκούντελη, Гудели[1]) е село в Република Гърция, дем Сяр, област Централна Македония с 368 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в Сярското поле, южно от град Сяр, близо до левия бряг на Струма.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от личното име Гудьо, което се потвърждава от местната легенда, че Гудьо е първият дощъл да работи тук при почистване на земите от ормани; след това той привлякал и други работници от съседните села.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век и началото на XX век Гудели е чисто българско селище, числящо се към Сярската каза на Османската империя.
В 1889 година Стефан Веркович пише:
| „ | Гуде махалеси или Гудили: чифлик, 1 църква, жителите са българи; отстои на 2 часа от Нигрита.[3] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Гудели, село до Струма, на СЗ от Суха баня. От Сяр до Гудели 3 1/2 часа. Зиме го залива реката, та пътят става твърде мъчен. 50 къщи само българе.[4] | “ |
Според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 360 жители, всички българи-християни.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 20-те година в селото са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година в селото има 45 бежански семейства и 185 души бежанци.[6]
Около 1930 година на мястото на по-стар храм е построена църквата „Животворящ източник“.[7]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Харманка[8] | Χαρμάγκα | Алонотопос | Άλωνότοπος[9] | местност на Ю от Гудели[8] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 106.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 59. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 844.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιερός Ναός Ζωοδόχου Πηγής // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 19 декември 2017.
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
