Направо към съдържанието

Западен фронт (Първа световна война)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Западен фронт
Част от Първата световна война
Британски войници в окоп при Сома, войник носи ранен на гърба си, атака на танкове Renault F17, немски щурмовак при окоп в Вердюн, немски бомбардировач "Гота", американски войници при офанзивата Маас-Аргон
Информация
Периодот 4 август 1914 до 11 ноември 1918 г.
МястоБелгия и Североизточна Франция
РезултатПобеда на Антантата, край на Германската империя
Страни в конфликта
Антанта:
Франция
Британска империя
Белгия
САЩ
Русия
Италия Италия
Португалия
Централни сили:
Германия
Австро-Унгария
Командири и лидери
Фердинанд Фош
Жозеф Жофър
Робер Нивел
Филип Петен
Джон Френч
Дъглас Хейг
Албер I
Джон Пършинг
Хелмут фон Молтке
Ерих фон Фалкенхайн
Паул фон Хинденбург
Ерих Лудендорф
Вилхелм Грьонер
Сили
1918[1]:
2 562 000
1 794 000
1 876 000
145 000
Италия 55 000
Общо: 6 432 000
1914/15[2][notes 1]
1 894 928
1915/16
2 706 609
1916/17
3 005 777
1917/18
3 528 178
1918[1]:
3 403 000
124 000
Общо:3 527 000
Западен фронт в Общомедия

Западен фронт е наименованието на един от главните театри на военни действия през Първата световна война, образуван след окупирането от германската армия на Люксембург и нахлуването ѝ в Белгия в началото на август 1914 година. Решителният успех на немците в пограничните боеве над белгийски, френски и британски войски им позволява да пренесат военните действия на френска територия и да заемат важните промишлени райони на Североизточна Франция.

В сражението на река Марна през септември 1914 г. съглашенците успяват не само да прекратят устрема на германските войски, но и да ги принудят за първи път да осъществят общо отстъпление. Макар и претърпели значителен неуспех германските армии се отдръпват неразбити и заемат предварително избрани и снабдени с непрекъснати линия от укрепления позиции по река Ена, където на свой ред спират франко-английските сили и ги принуждават да се окопаят на срещуположния бряг на реката[3]. Достигайки до безизходица, двете страни започват поредица от опити да заобиколят западния фланг на противника, която се характеризира с преминаването на инициативата ту в ръцете на съглашенците, ту в ръцете на германците. Тази своеобразна надпревара към морето завършва към края на месец октомври със създаването на една непрекъсната укрепена бойна линия с дължина над 600 километра от Северно море до Швейцария[4]. Това дава началото на позиционната война, която, с малки изключения, властва на Западния фронт до самия край на Първата световна война.

От 1915 до 1917 година на Западния фронт се провеждат редица значими офанзиви, характеризиращи се с широката употреба на тежка артилерия и масовите пехотни атаки. Всички те постигат неуспехи в лицето на добре укрепените противникови системи от полеви укрепления, снабдени с широки пояси от бодлива тел, многобройни картечни гнезда и артилерия, които нанасят тежки загуби на атакуващите. Опитите да се достигне до решителен пробив в неприятелските линии е съпроводено и със засилена употреба на редица иновативни оръжия като отровния газ, танковете и самолетите.

През 1918 г. този фронт се оказва решаващ за капитулацията на Германия, която е принудена да се признае за победена след неуспеха на последната своя голяма офанзива през пролетта на същата година и последвалото я успешно контранастъпление на съюзническите войски.

  1. Според източника всяко от четирите дадени числа представлява средната численост на германската полева (feldheer) армия за първата (1914/1915), втората (1915/1916), третата (1916/1917) и четвъртата (1917/1918) година на войната.
  1. а б STATISTICS OF THE MILITARY EFFORT OF THE BRITISH EMPIRE DURING THE GREAT WAR 1914 – 1920(стр. 628). Посочена е големината на армиите към края на октомври и началото на ноември 1918 г.
  2. Sanitätsbericht über das Deutsche Heer (Deutsches Feld- und Besatzungsheer) im Weltkriege 1914/1918, Том 1. Mittler, 1935. Релевантните страници могат да бъдат намерени тук.
  3. Keegan. The First World War, стр. 123
  4. Keegan. The First World War, стр. 136