Конско (община Гевгели)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Конско.
| Конско Конско | |
| — село — | |
 Конско в 1931 г. | |
  Конско | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Гевгели |
| Географска област | Влахомъглен |
| Надм. височина | 538 m |
| Население | 4[1] души (2002) |
| Пощенски код | 1480 |
| Конско в Общомедия | |
Конско или понякога Койнско или Старо Конско (на македонска литературна норма: Конско, понякога Коњско, на мъгленорумънски: Coinsko) е село в община Гевгели, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Влахомъглен, в североизточните поли на планината Кожух, на 30 километра северозападно от общинския център град Гевгели (Гевгелия).
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Конско е влашко (мъгленорумънско) село в Гевгелийска каза на Османската империя в напреднал процес на българизация.[2][3] Църквата „Свети Димитър“ в селото е дело на Андон Китанов.[4]
Още в 1895 – 1896 година в селото е основан комитет на ВМОРО.[5] През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев заздравява комитета в селото.[6] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[7]
В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише, че Коинско е влашко село.[8]
В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Койнско е посочено като село с 560 жители власи християни.[9]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Конско има 640 българи екзархисти и работи българско училище,[10] в което учителства деецът на ВМОРО Димитър Попстаматов.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Конско се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. През 1922-1923 година е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[13] Много сгради в Конско са разрушени или повредени по време на Валандовското земетресение през 1931 година.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Тома Г. Йосифов от Ленище е български кмет на Конско от 1941 година до 20 октомври 1942 година. След това кмет е Иван Ат. Кузманов (14 декември 1942 - 22 февруари 1943).[14]
Според преброяването от 2002 година селото има 4 жители.[15]
| Националност | Всичко |
| македонци | 4 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Конско
Андон Георгиев Луков, български революционер, деец на ВМОРО[5]- Андон Николов Ковачев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Георги Илков (1884 – ?), български революционер, деец ВМОРО
- Георги Колев Смилев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Георги Митрев (1880 – 1917), български революционер, деец ВМОРО
- Кольо Манджуков, български революционер, деец на ВМОРО[16]
- Кольо Трайков Колебачев, български революционер, деец на ВМОРО[5][16]
- Никола Андонов, македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота[17]
- Пано Бозов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Стефан Стоев Сапунджиев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Стоил Кьорпетков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Тано Бунбаширов, български революционер, деец на ВМОРО[16]
- Трайко Аврамов Милев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Трайко Димов Шушков (Трайо, ? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО,[5] убит на 5 септември 1903 година при село Мишино, Кочанско[16]
- Христо Бачов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Христо Иванов Пеев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Христо Стоев Майсторо, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Починали в Конско
- Иван Алексов Бояджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[18]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Официален сайт на община Гевгели, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен на 5 юли 2009
- ↑ Theodor Capidan, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p.27., архив на оригинала от 14 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141014023112/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/cuprins.htm, посетен на 6 септември 2008
- ↑ Вайганд, Густав. „Етнография на Македония“. Глава III. Език, езикови граници и разпространение на националностите в Македония
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 51.
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 233.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 138.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853.
- ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 57.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2008
- ↑ а б в г Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 133.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38 – 39.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 4, 5
| |||||||||||
| |||||
