Направо към съдържанието

Леки крайцери тип „Дидо“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Леки крайцери тип „Дидо“
Dido-class light cruisers
Лекият крайцер „Аргонаут“ във военновремен камуфлаж, малко след ремонта му в Philadelphia Navy yard (САЩ)
Флаг Великобритания
 Нова Зеландия
 Пакистан
Клас и типЛеки крайцери от типа „Дидо“
Следващ типЛеки крайцери тип „Фиджи“
Предшестващ типЛеки крайцери тип „Белфаст“
ПодтиповеЛеки крайцери тип „Белона“
(Подобрен „Дидо“)
ПроизводителCammell Laird и др. във Великобритания.
Планирани16
Построени16
В строеж1937 г. – 1943 г.
В строй1940 г. – 1980 г.
Утилизирани11
Загуби5
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост5610 – 5863 t (стандартна);
7195 – 7539 t (пълна)
(„Харибда“ и „Сцила“ – 6975 t)
Дължина156,1 m
Дължина между перпендикулярите
147,8 m
Ширина15,4 m
Газене5,1 m
(при пълна водоизместимост);
„Белона“: 5,4 m
Броняпояс: 76 mm;
траверси: 25 mm;
палуба: 51 – 25 mm;
кули: 13 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
4 водотръбни котли „Адмиралтейски“ тип
Мощност62 000 к.с. (46,2 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост32,25 възела
(59,7 km/h)
Далечина на
плаване
5560 морски мили при 15 възела ход;
Запас гориво: 1042 – 1100 t
Екипаж487 души
„Белона“: 530 души
Радиолокационни
станции (РЛС)

тип „279“
Хидроакустическа
система (ХАС)

Ехолот тип „128“
Кръстени в чест на:Дидона
Въоръжение
Артилерия5x2 133-mm
(„Дидо“, „Бонавенчър“ и „Феб“ 4x2)
или 4x2 114-mm („Харибда“ и „Сцила“);
Зенитна артилерия1×1 102-mm
(само на „Дидо“, „Бонавенчър“ и „Феб“);
2x4 40-mm;
4x2 или 6x2 20-mm
(„Дидо“, „Бонавенчър“ и „Феб“: 2x4 12,7-mm картечници „Викерс“)
Торпедно
въоръжение

2x3 533-mm ТА[~ 1]
Леки крайцери тип „Дидо“ в Общомедия

„Дидо“ (на английски: Dido, – Дидона) са тип британски леки крайцери на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война[~ 2]. Всичко от проекта са построени 11 единици: „Дидо“ (на английски: HMS Dido (37)), „Бонавенчър“ (на английски: HMS Bonaventure (31)), „Наяд“ (на английски: HMS Naiad (93)), „Феб“ (на английски: HMS Phoebe (43)), „Евриал“ (на английски: HMS Euryalus (42)), „Сириус“ (на английски: HMS Sirius (C82)), „Хермион“ (на английски: HMS Hermione (74)), „Клеопатра“ (на английски: HMS Cleopatra (33)), „Аргонаут“ (на английски: HMS Argonaut (C61)), „Харибда“ (на английски: HMS Charybdis (88)), „Сцила“ (на английски: HMS Scylla (98)) Предназначени са за ескадрена служба и са развитие на крайцерите от типа „Аретуза“. Първите крайцери на британския флот, получили универсална артилерия като главен калибър. Управление на зенитния огън с помощта на ПУАЗО със силова жиростабилизация и радарно насочване по далечина, височина и азимут.

История на създаването

[редактиране | редактиране на кода]

Корабите от типа „Дидо“ са предназначени за ескадрена служба със задачата да поддържат и противодействат на разрушителите и в качеството на крайцери за ПВО[1]. Проектът е базиран на основата на по-ранните крайцери от типа „Аретуза“ с нов състав на въоръжението от десет 133-мм оръдия в пет универсални установки (3 на носа и 2 на кърмата), унифицирани със стоящите на линкорите от типа „Кинг Джордж V“, и два четирицевни „пом-пома“. Тъй като новите крайцери не са предназначени за самостоятелни действия по транспортните комуникации, се отказват от бордовия хидросамолет. Крайцерът трябва да стане достатъчно евтин, за да бъде построен в голяма серия, но и достатъчно голям, за да действа заедно с по-тежките кораби в сложни условия на морето, да бъде доста бързоходен и маневрен за съвместни действия с разрушителите, да обладава нисък силует, да има защита и устойчивост срещу бойни повреди от огъня на разрушителите[1].

На крайцери „линкорните“ куполни уста­новки Mk.I за 133 mm оръдия са заменени с установки Mk.II (без подкуполните междинни отделения), което позволява да се увеличи боезапасът. Оръдието осигурява на 36,3-кг снаряд далечина на стрелбата до 22 000 м и досегаемост по височина до 14 900 м. Всички крайцери при влизането си в строй имат РЛС типове 279 или 281, 284.

Първата кула, на първите три крайцера от типа, е склонна към заклинване (отбелязани са тринадесет инцидента в течение на периода 1940 – 1941 г.). Този проблем е основно като следствие от лекотата на конструкцията, която се деформира при щормово време или по време на скоростни завои. Това е променено чрез укрепване на носовия край и усилване на частите на погона, необходими за работата на установката. На по-късните кораби тези модификации са проведени в процеса на тяхното строителства и те нямат подобни проблеми. Също е зафиксирано, че след зимата на 1941 г. на ранните кораби този проблем изчезва. Въпреки това през 1950 г. на HMS Euryalus носовата кула задълго излиза от строй, заради проблем с направляващите ролки на кулата.

Енергетична установка

[редактиране | редактиране на кода]

Главната енергетична установка се състои от четири турбозъбчати агрегата „Парсънс“ и четири триколекторни парни котела Адмиралтейски тип. Всички котли имат паропрегреватели, подгряване на горивото и въздуха. Схемата е ешелонна; котлите са разположени по два в две котелни отделения, в носовото котелно отделение котлите са разположени побордно, в кърмовото – тандемно, ТЗА се намират в две машинни отделения. Работното налягане на парата в котлите е 27,58 кг/см² (27,22 атм.), температурата ѝ е 343°С. Всеки агрегат има мощност от 15 500 к.с., което трябва да осигурява скорост на хода (при пълно натоварване) от 30,5 възела, максималната скорост, при стандартна водоизместимост, трябва да съставлява 32,25 възела. Далечината на хода съставлява 1500 морски мили на ход 30 възела, 2440 морски мили на ход 25 възела, 3480 морски мили на ход 20 възела и 4400 мили на ход дванадесет възела.

Електрозахранване

[редактиране | редактиране на кода]

Напрежението на мрежата е 220 В. Електричеството се произвежда от четири турбогенератора с мощност по 300 кВт.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]
Име Корабостроител дата на залагане дата на спуск на вода дата на влизане в строй край на службата Забележи
Дидо 26 октомври 1937 18 юли 1939 30 септември 1940 предаден за скрап през 1957 г.
Бонавенчър 30 август 1937 19 април 1939 24 май 1940 торпилиран от италианската подводница (ПЛ) „Амбра“ на 31 март 1941 г.
Наяд 26 август 1937 3 февруари 1939 24 юли 1940 торпилиран от немската ПЛ U-565 на 11 март 1942 г.
Феб 2 септември 1937 25 март 1939 27 септември 1940 предаден за скрап през 1956 г.
Евриал 21 октомври 1937 6 юни 1939 30 юни 1940 предаден за скрап през 1959 г.
Сириус 6 април 1938 18 септември 1940 6 май 1942 предаден за скрап през 1956 г.
Хермион 6 октомври 1937 18 май 1939 25 март 1941 торпилиран от немската ПЛ U-205 на 16 юни 1942 г.
Клеопатра 5 януари 1939 27 март 1940 5 декември 1941 предаден за скрап през 1958 г.
Аргонаут 21 ноември 1939 6 септември 1941 8 август 1942 предаден за скрап през 1955 г.
Харибда 9 ноември 1938 17 септември 1940 3 декември 1941 потъва в сражението при Септ Ил на 23 октомври 1943 г.
Сцила 18 август 1938 24 юли 1940 12 юни 1942 предаден за скрап през 1950 г.

Проектът се оказва удачен и по програмите за 1936, 1937 и 1938 година са заложени 10 кораба. Още шест (от тях пет – по променен проект) са заложени по „Извънредната“ военна програма.

  1. Всички данни се привеждат към 1939 г.
  2. Корабите от тази серия носят имената на герои от древногръцката митология и история.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-699-19130-5.
  • Патянин С.В., Токарев М.Ю. Самые скорострельные крейсера. М., Яуза, Эксмо, 2012. ISBN 978-5-699-53781-5. с. 112.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
  • Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Дидо““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​