Направо към съдържанието

Ленинград (противолодъчен крайцер, 1966)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Ленинград“
Флаг СССР
Военноморски флот на Русия Русия
Клас и типПротиволодъчен крайцер от проекта „1123“
ПроизводителЧерноморски корабостроителен завод в Николаев, СССР.
Служба
Заложен15 януари 1965 г.
Спуснат на вода31 юли 1966 г.
Влиза в строй22 април 1969 г.
Изведен от
експлоатация
5 декември 1992 г., утилизиран
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост11 290 t (стандартна)[1]
14 655 t (пълна)[1]
Дължина189,0 m[1]
Ширина34,0 m[1]
Газене7,5 m[1]
Броняняма
Задвижване2 парни турбини ТВ-12-2;
4 парни водотръбни котли КВН-98/64;
2 гребни винта;
90 000 к.с.
Скорост29 възела
(53,7 km/h)
Далечина на
плаване
4500 морски мили при 20 възела ход
Екипаж650 души
след 1976 г. – 758 души
Радиолокационни
станции (РЛС)
РЛС МР-600 „Восход“
РЛС МР-310 „Ангара-А“
РЛС РТР МПР-11-16 „Залив“
РЛС за РЕБ МП-150 и МП-152 „Гурзуф“ с комплекс за РЕППК-2
РЛС за опознаване „Кремний-2М
Хидроакустическа
система (ХАС)
подкилна ХАС МГ-342 „Орион“
БХАС МГ-312 „Вега“
ХАС за звукоподводна свръзка МГ-26 „Хоста“
Радиоелектронно
оборудване
жирокомпас „Курс-5“
2 лага „МГЛ-50“
ехолот „НЭЛ-6“
2 НРЛС „Дон
радиопеленгатор „АРП-50“
автонавигация АП-3 „Невка-2“
ИП „Огонь-50“
Въоръжение
Артилерия2x2 57 mm;
Ракетно
въоръжение
2x2 ПУ Б-187А за ЗРК М-11 „Шторм“ (96 ракети)
Торпедно
въоръжение
2x5 533 mm ТА ПТА-53-1123 (демонтирани)
Хеликоптери14 вертолета:
12x Ка-25ПЛ
2x Ка-25ПС
4 полетни площадки
2 подемника
ДругиПротиволодъчно въоръжение:
1x2 ПЛУР РПК-1 „Вихрь“ (8 ракети);
2x12 РБУ-6000
(144 РГБ-60)
„Ленинград“
в Общомедия

Ленинград е вторият и последен противолодъчен крайцер (ПКР) на ВМФ на СССР от проекта 1123. Eкипажа на крайцера се води войскова част 60009.

История на строителството

[редактиране | редактиране на кода]

Приемният акт за предаването на ПКР „Ленинград“ на Военноморския флот на СССР е подписан на 22 април 1969 г.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

След предаването на ПКР „Ленинград“ на Военноморския флот на СССР кораба влиза в състава на 21-ва бригада противолодъчни кораби на Черноморския флот.

На 20 март 1970 г. кораба (бордов № 848) излиза за първата си бойна служба в Средиземно море и Атлантическия океан. За 77 денонощия на далечния поход крайцера изминава около 20 хил. мили и взема участие в широкомащабните учения на ВМФ на СССР „Океан“ в Атлантическия океан.

На 4 август 1971 г. ПКР „Ленинград“ е посетен от Генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев с члена на Политбюрото на ЦК на КПСС, Министъра на отбраната на СССР Маршала на Съветския съюз А.А. Гречко, Главнокомандващия ВМФ на СССР Адмирала на Флота на Съветския съюз С.Г. Горшков и ръководителите на пет от страните-участници във Варшавския договор (Полша, ГДР, Румъния, България и Албания). Делегацията прави преход от гр. Севастопол до гр. Ялта с показателни стрелби от РПК-1 „Вихрь“, РБУ-6000 и АК-725.

През септември 1971 г. втора бойна служба в Средиземно море и Атлантическия океан. За 212 денонощия поход крайцера (бордов №845) посещава с дружествена визита порт Александрия (Египет), взема участие в ученията на ВМФ на СССР „Юг-71“ и „Вымпел“, а също участва в спасяването на авариралата ПЛ „К-19“ (първата съветска атомна ПЛ с балистични ракети от проекта 658) в Атлантическия океан и я съпровожда до гр. Североморск.

На 26 май 1972 г. пристига в гр. Севастопол и е поставен за текущ ремонт в Севморзавод „С. Орджоникидзе“ (№201 г. Севастопол).

Една от най-ярките страници в „биографията“ на ПКР „Ленинград“ е бойната операция по разминирането на Суецкия залив, изпълнена през 1974 г.
Изпълнил поставената задача, ПКР „Ленинград“, на 6 декември 1974 г., се връща в Севастопол, посещавайки по пътя портовете Бербера (Сомалия), Порт Луи (Мавриций), Малабо (Екваториална Гвинея) и Дакар (Сенегал).

През 1975 и 1976 г. крайцера излиза за продължителни (по шест месеца) бойни служби в Средиземно море, с визити в Александрия (Египет, 4 – 7 август 1975), Дубровник (Югославия, 30 октомври – 5 ноември 1975) и Сплит (Югославия, 14 – 19 октомври 1976).

След ремонт в ЧКЗ в Николаев (10 април 1977 – 18 септември 1978) ПКР „Ленинград“ има двумесечен поход в Средиземно море (1 юли – 31 август 1979), а след това – съвместено с бойната служба далечно плаване около Европа към Балтика и обратно (28 февруари – 26 август 1980). През юни крайцера стал на бочка на Нева – това е първата и последна негова визита в града, в чест на който той получава своето име.

Доста продължителна е и последващата бойна служба. На 1 август 1981 г. „Ленинград“ отплава от Севастопол за Балтийско море, където взема участие в маневрите „Запад-81“ (15 август – 16 септември). След това той осъществява следене на чуждите подводници в Средиземно море, заедно със стражевия кораб „Безукоризненный“ има посещение в Алжир (Алжир) и се връща в главната база на ЧФ едва на 5 март 1982 г.

Четиринадесетата бойна служба (22 февруари – 16 юни 1984) преминава предимно в Атлантика. „Ленинград“ заедно със североморския ГПК „Удалой“ и танкера „Золотой Рог“[2] посещава Хавана (26 – 30 март 1984), а след това участва в съвместните съветско-кубински маневри в Мексиканския залив и в ученията „Заслон-84“ по откриване на атомни подводни лодки в открития океан.

В хода на следващата бойна служба (18 август – 6 ноември 1984) ПКР „Ленинград“ съвместно с ГПК „Красный Крым“[3] и съдове за поддръжка изпълнява правителствената задача по разминирането на акваторията на Червено море при бреговете на Йемен и Етиопия. Траленето се осъществява с вертолети Ми-14 и Ка-25. Със завършването на операциите крайцера посещава порт Аден (Йемен, 8 – 28 септември 1984).

С връщането си крайцера преминава текущ ремонт в Севморзавод (5 август – 9 септември 1985), а след това – в ЧКЗ в Николаев (25 декември 1985 – 25 август 1987), а след това има още две бойни служби в Средиземно море (26 ноември 1988 – 15 юни 1989 и 15 март – 22 юни 1990). Според плановете ПКР „Ленинград“ трябва да влезе за основен ремонт, но финансирането за флота към това време вече чувствително е съкратено

На 24 юни 1991 г. кораба е изключен от състава на флота, а в навечерието на Новата година окончателно е разформируван екипажа. Церемонията по спускането на флага[4] преминава на 5 декември 1992 г., след което разукомплектованият крайцер е отбуксиран далеч в Северната бухты – към причалите на Троицката балка[5]. Там ПКР „Ленинград“ престоява още няколко години.

В нощта на 24 август 1995 г. кораба е отбуксиран за Индия, където в залива на град Аланг[6] е разглобен за метал.[7]

Памет, отражение в културата и изкуството

[редактиране | редактиране на кода]
  • картина „Крайцера „Ленинград“ на ученията „Океан““ (Н. Денисов, 1970)[8]
  1. а б в г д Проект 1123 // Архивиран от оригинала на 2013-02-02. Посетен на 30.1.2013.
  2. танкер „Золотой Рог“
  3. БПК „Красный Крым“
  4. Флаг военно-морской – статия от Голяма съветска енциклопедия
  5. Троицкая балка, архив на оригинала от 10 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131110150232/http://slava.sebastopol.ua/2013.6.6/view/37555_troickaya-buhta-georgievskaya-krymskaya-balka.html, посетен на 26 март 2019 
  6. Аланг. Где умирают корабли
  7. Балакин С. А., Заблоцкий В. П. Советские авианосцы. Авианесущие крейсера адмирала Горшкова. Москва.
  8. Е. И. Востоков. Грековцы. 2-е изд, доп. М., Воениздат, 1983. (вклейка)
  • Балакин С. А., Заблоцкий В. П. Советские авианосцы. Авианесущие крейсера адмирала Горшкова. Коллекция, Яуза, ЭКСМО 2007
  • Андрей Лубянов Противолодочный крейсер „Ленинград“
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ленинград (противолодочный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​