Чирпан (община)
Чирпан (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Стара Загора |
Площ | 522.87 km² |
Население | 22 141 души |
Адм. център | Чирпан |
Брой селища | 20 |
Сайт | chirpan.bg |
Управление | |
Кмет | Ивайло Крачолов (ГЕРБ, СДС, ПДСД, ВМРО-БНД, Бъдеще за родината, Левицата!; 2019) |
Общ. съвет | 21 съветници |
Чирпан (община) в Общомедия |
Община Чирпан се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Стара Загора.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в югозападната част на Област Стара Загора. С площта си от 522,87 km2 заема 4-то място сред 11-те общините на областта, което съставлява 10,14% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на запад и северозапад – община Братя Даскалови;
- на североизток и изток – община Стара Загора;
- на юг – община Димитровград, Област Хасково;
- на югозапад – община Първомай, Област Пловдив.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е слабо хълмист и ниско планински. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина и части от Чирпанските възвишения.
Северните части на община Чирпан се заемат от южните разклонения на Чирпанските възвишения. На около 3 km северозападно от село Средно градище, на границата с община Братя Даскалови се издига най-високата им точка – връх Китката 850,4 m, която е и най-високата точка на общината.
Около 2/3 от територията на общината, в средната и южната ѝ част се простира Горнотракийската низина, която в тази част си е слабо хълмиста и е с надморска височина от 130 до 230 m. В нея, южно от село Златна ливада, на границата с община Димитровград, в коритото на река Марица се намира най-ниската ѝ точка – 107 m н.в.
Води
[редактиране | редактиране на кода]По южната граница на общината, на протежение около 12 km протича част от средното течение на река Марица. През нея протичат изцяло (Текирска река и Старата река) или частично (Меричлерска река и Мартинка) четири по-големи леви притока на Марица:
- – Текирска река (33 km). Тя извира под името Малката река на 479 m н.в. и на около 2,8 km северно от село Средно градище. Тече в южна посока, като пресича Чирпанските възвишения в дълбока долина. След село Спасово навлиза в Горнотракийската низина, като тук долината ѝ е плитка и с малък надлъжен наклон. 2 km преди устието си навлиза в община Първомай и се влива отляво в река Марица на 116 m н.в., на 600 m южно от село Добри дол, община Първомай. Площта на водосборния ѝ басейн е 96 km2, което представлява 0,18% от водосборния басейн на Марица.
- – Старата река (44 km). Тя извира под името Малък Юрт на 556 m н.в., в югозападното подножие на връх Калето (647 m) в Чирпанските възвишения, на 2,2 km западно от село Стоян-Заимово, община Чирпан. До село Спасово тече в южна посока, след това на югоизток до село Гита под името Селска река и отново на юг до устието си. Долината ѝ, с изключение на най-горното течение е плитка и с малък надлъжен наклон. 1 km преди устието си навлиза в община Димитровград и се влива отляво в река Марица на 104 m н.в., на 800 m южно от село Великан, община Първомай, община Димитровград. Площта на водосборния и басейн е 156 km2, което представлява 0,29% от водосборния басейн на Марица.
- – Меричлерска река протича през общината с горното си течение. Тя води началото си от извора Кюнта на 199 m н.в., разположен на 700 m източно от село Свобода. Тече в югоизточна посока през хълмистата част на Горнотракийската низина в плитка долина с малък надлъжен наклон и на около 4 km след село Гита навлиза в община Димитровград.
- – Мартинка (Голяма река). Реката извира на 403 m н.в. под името Винаровска река от Чирпанските възвишения, на 2,7 km северозападно от село Винарово. Тече в югоизточна посока в хълмистата част на Горнотракийската низина в плитка долина. На 2 km южно от село Малко Тръново напуска пределите на община Чирпан, след което отново се завръща на нейната територия, минава през село Димитриево и на 2 km югоизточно от него навлиза в община Димитровград.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[1]
|
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 21 637 | 16 516 | 790 | 1774 | 36 | 154 | 2367 | 100.00 | 76.33 | 3.65 | 8.20 | 0.17 | 0.71 | 10.94 |
Чирпан | 15 532 | 11 731 | 730 | 667 | 19 | 128 | 2257 | Чирпан | 75.52 | 4.69 | 4.29 | 0.12 | 0.82 | 14.53 |
Зетьово | 1233 | 1040 | 138 | 47 | Зетьово | 84.34 | 11.19 | 3.82 | ||||||
Свобода | 1131 | 422 | 8 | 688 | 8 | Свобода | 37.31 | 0.70 | 60.83 | 0.70 | ||||
Гита | 669 | 580 | 18 | 62 | 2 | Гита | 86.69 | 2.69 | 9.26 | 0.29 | ||||
Спасово | 463 | 390 | 50 | 12 | Спасово | 84.23 | 10.79 | 2.59 | ||||||
Яворово | 318 | 316 | 0 | 0 | 0 | 0 | 2 | Яворово | 99.37 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.62 |
Рупките | 307 | 298 | 6 | 1 | Рупките | 97.06 | 1.95 | 0.32 | ||||||
Винарово | 256 | 249 | 0 | 0 | 0 | 0 | 7 | Винарово | 97.26 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 2.73 |
Целина | 231 | 198 | 0 | 33 | 0 | 0 | 0 | Целина | 85.17 | 0.00 | 14.28 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Малко Тръново | 222 | 177 | 0 | 41 | 0 | Малко Тръново | 79.72 | 0.00 | 18.46 | 0.00 | ||||
Яздач | 191 | 95 | 80 | 10 | Яздач | 49.73 | 41.88 | 5.23 | ||||||
Средно градище | 187 | 176 | 0 | 10 | Средно градище | 94.11 | 0.00 | 5.34 | ||||||
Димитриево | 160 | 142 | 10 | 0 | Димитриево | 88.75 | 6.25 | 0.00 | ||||||
Ценово | 157 | 151 | 0 | 3 | Ценово | 96.17 | 0.00 | 1.91 | ||||||
Могилово | 145 | 143 | 0 | 0 | Могилово | 98.62 | 0.00 | 0.00 | ||||||
Държава | 140 | 133 | 7 | 0 | 0 | 0 | 0 | Държава | 95.00 | 5.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Изворово | 129 | 116 | 8 | 3 | Изворово | 89.92 | 6.20 | 2.32 | ||||||
Стоян-Заимово | 80 | 74 | 0 | 5 | Стоян-Заимово | 92.50 | 0.00 | 6.25 | ||||||
Златна ливада | 63 | 63 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Златна ливада | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Осларка | 22 | 0 | Осларка | 0.00 | ||||||||||
Воловарово | 1 | 0 | Воловарово | 0.00 |
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината има 20 населени места с общо население от 18 137 жители към 7 септември 2021 г.[3]
Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Винарово | 215 | 30,546 | Курт бунар | Осларка | 2 | 5,529 | |
Воловарово | - | - | Икизлери, Воловарево, в з-щето на с. Свобода | Рупките | 279 | 31,466 | Тюркмешлии |
Гита | 548 | 34,275 | Кара Терзилери, Западно Шивачево, Малко Шивачево | Свобода | 1087 | 37,874 | Али Пашиново |
Димитриево | 119 | 19,830 | Чакърларе | Спасово | 417 | 35,810 | Мурсалково |
Държава | 78 | 13,634 | Чифлик махле | Средно градище | 99 | 28,228 | Евзжилери |
Зетьово | 1088 | 32,190 | Енище | Стоян-Заимово | 42 | 18,398 | Карапча, Бедняково |
Златна ливада | 58 | 11,048 | Алтън чаир | Целина | 182 | 14,298 | Куза |
Изворово | 104 | 26,003 | Ишиврен | Ценово | 120 | 13,761 | Кьойматлии, Ценево |
Малко Тръново | 218 | 23,510 | Чанлии | Чирпан | 13151 | 73,163 | |
Могилово | 131 | 27,010 | Конопчии | Яздач | 199 | 15,132 | Дели бинлери |
ОБЩО | 18137 | 522,870 | 1 населено място е без землище |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- през 1886 г. – заличено е с. Насаплии без административен акт поради изселване;
- Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Карапча на с. Бедняково;
- – преименува с. Курт бунар на с. Винарово;
- – преименува с. Икизлери на с. Воловарево;
- – преименува с. Чакърларе на с. Димитриево;
- – преименува с. Чифлик махле на с. Държава;
- – преименува с. Кара Терзилери на с. Западно Шивачево;
- – преименува с. Енище на с. Зетьово;
- – преименува с. Алтън чаир на с. Златна ливада;
- – преименува с. Ишиврен (Ешеврен) на с. Изворово;
- – преименува с. Чанлии на с. Малко Тръново;
- – преименува с. Конопчии на с. Могилово;
- – преименува с. Тюркмешлии на с. Рупките;
- – преименува с. Али Пашиново на с. Свобода;
- – преименува с. Мурсалково на с. Спасово;
- – преименува с. Евджилери на с. Средно градище;
- – преименува с. Кьойматлии (Кайматлии, Койматлии) на с. Ценево;
- – преименува с. Дели бинлери на с. Яздач;
- МЗ № 2820/обн.14.08.1934 г. – преименува с. Бедняково на с. Стоян-Заимово;
- – преименува с. Западно Шивачево на с. Малко Шивачево;
- МЗ № 3352/обн. 28.12.1940 г. – признава н.м. Осларко (от с. Самуилово за отделно населено място – с. Осларка;
- Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Малко Шивачево на с. Гита;
- Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Куза на с. Целина;
- през 1956 г. – осъвременено е името на с. Ценево на с. Ценово без административен акт;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Воловарево на с. Воловарово;
- Указ № 1/обн.18 януари 2013 г. – отделя с. Яворово и неговото землище от община Чирпан и го присъединява към община Стара Загора.[4]
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 29,1 km.
- През средата на общината, от запад на изток, на протежение от 23,8 km – участък от трасето на жп линията Пловдив – Стара Загора – Бургас;
- В крайната югоизточна част на общината, през село Димитриево, на протежение от 5,3 km – участък от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова.
През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 111,7 km:
- участък от 23,9 km от автомагистрала Тракия (от km 171 до km 194,9);
- участък от 10,5 km от автомагистрала Марица (от km 9,5 до km 20,0);
- участък от 29,4 km от Републикански път II-66 (от km 81,4 до km 110,8);
- последният участък от 18,4 km от Републикански път III-608 (от km 45,3 до km 63,7);
- началният участък от 17,8 km от Републикански път III-663 (от km 0 до km 17,8);
- началният участък от 7,7 km от Републикански път III-664 (от km 0 до km 7,7);
- последният участък от 4 km от Републикански път III-807 (от km 7,8 до km 11,8).
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-51. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-63. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-64. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Divisions of Bulgaria“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 август 2018.
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Указ № 1 за утвърждаване на нови граници на община Чирпан, област Стара Загора, и община Стара Загора, област Стара Загора // Указ № 1 от 10 януари 2013. ДВ. бр. 5, 18 януари 2013. Посетен на 26 януари 2013.
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно община Чирпан
- ((bg)) Официален сайт
|
|