Направо към съдържанието

Опеница

Опеница
Опеница
— село —
Панорама на Опеница
Панорама на Опеница
41.1825° с. ш. 20.8692° и. д.
Опеница
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаОхрид
Географска областОхридско
Надм. височина966 m
Население58 души (2002)
Пощенски код6306
МПС кодОН
Опеница в Общомедия

Опеница или Опейнца (на македонска литературна норма: Опеница) е село в община Охрид на Северна Македония.

Автохромна фотография от 1913 г.

Селото е разположено на 13 километра североизточно от Охрид в северните склонове на планината Петрино на пътя Охрид – Ресен.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Опеница (Opénitza) е посочено като село със 100 домакинства с 295 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Опейнца е населявано от 470 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Опейница е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[3]

В началото на XX век цялото население на Опеница е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Опейнца има 480 българи екзархисти и в него функционира българско училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Опеница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1924 година. Църквата и покривът са реконструирани в 2000 година. Старата живопис е свалена и от 2005 година има нова живопис дело на Драган Ристески от Охрид. В селото има и параклис „Свети великомъченик Георги“.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 58 жители северномакедонци.[7]

Националност Всичко
северномакедонци 58
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби
бошняци 0
други 0
„Свети Никола“, 1924 година
Родени в Опеница
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100 – 101.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162 – 163. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
  6. Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 18 март 2014 г.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007