Направо към съдържанието

Организация за ислямско сътрудничество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Организация за ислямско сътрудничество
منظمة التعاون الإسلامي
Членки на ОИК
Членки на ОИК
Информация
АкронимиОИС, ОИК
Типмеждународна организация
МотоЗа защита на интересите и осигуряване на напредъка и благосъстоянието на мюсюлманите
Основана25 септември 1969
Положениедействаща организация
СедалищеДжида, Саудитска Арабия
Езициарабски, английски, френски
РъководителХисеин Брахим Таха
Членове
Сайтwww.oic-oci.org
Организация за ислямско сътрудничество в Общомедия

Организацията за ислямско сътрудничество (съкратено ОИС) е международна организация на ислямските държави. Създадена е като Организация „Ислямска конференция“ (съкратено ОИК); преименувана е през 2011 г.

В нея членуват 57 държави от Близкия изток, Африка, Централна Азия, Кавказието, Балканите, Югоизточна Азия, Южна Азия и Южна Америка. Официалните езици на организацията са: арабски, английски и френски. Членството на Турция в Организацията за ислямско сътрудничество временно е спряно

Организацията е основана на принципите на солидарност и взаимопомощ на страните членки и пази светите за исляма места. В конфликта между Израел и Палестина организацията застава на страната на палестинците.

Организацията е основана на конференция от държавните глави на мюсюлманските държави в Рабат (Мароко) през 1969 г. Целта е да подкрепя ислямската солидарност в социалната, икономическата и политическата сфера в борбата против колониализма, неоколониализма и расизма, както и да подкрепя Организацията за освобождение на Палестина.

Със статут на наблюдатели са: Босна и Херцеговина, Русия и Централноафриканската република, а също така и Националноосвободителният фронт на Филипините Моро, както и редица международни организации – Организацията на обединените нации, Движение на необвързаните страни и др. Централата на организацията се намира в гр. Джида (Саудитска Арабия).

Генерални секретари на ОИК

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Тунку Абдул Рахман (Малайзия): (1971 – 1973)
  2. Хасан ал Тухами (Египет): (1974 – 1975)
  3. Д-р Амаду Карим Гайе (Сенегал): (1975 – 1979)
  4. Хабиб Чати (Тунис): (1979 – 1984)
  5. Сайед Шарифудин Пирзада (Пакистан): (1985 – 1988)
  6. Д-р Хамид Алгабид (Нигер): (1989 – 1996)
  7. Д-р Азедин Лараки (Мароко): (1997 – 2000)
  8. Д-р Абделуахед Белкезиз (Мароко): (2001 – 2004)
  9. Д-р Екмеледин Ихсаноглу (Турция): (2005 – )
Членки на ОИК

В Организацията за ислямско сътрудничество членуват 57 държави членки, 56 от които са класифицирани от Обединените нации като суверенни държави. Някои, особено в Западна Африка са с голямо население, изповядващо Исляма, но не непременно с мюсюлманско мнозинство. Някои държави със значително мюсюлманско население, като Русия и Тайланд, заседават като страни – наблюдатели, докато други като Индия или Етиопия не са членове.

Колективното население на държавите членки на ОИС е повече от 1,8 милиарда през 2018 година.

Наблюдатели:

Номер Дата Място Град
1-ва 22 септември – 25 септември 1969 Мароко Рабат
2-a 22 февруари – 24 февруари 1974 Пакистан Лахор
3-та 25 януари – 29 януари 1981 Саудитска Арабия Мека и Таиф
4-та 16 януари – 19 януари 1984 Мароко Казабланка
5-а 26 януари – 29 януари 1987 Кувейт Кувейт
6-а 9 декември – 11 декември 1991 Сенегал Дакар
7-а 13 декември – 15 декември 1994 Мароко Казабланка
1-ва Извънредна 23 март 1997 Пакистан Исламабад
8-а 9 декември – 11 декември 1997 Иран Техеран
9-а 12 ноември – 13 ноември 2000 Катар Доха
2-ра Извънредна 5 март 2003 Катар Доха
10-а 16 октомври – 17 октомври 2003 Малайзия Путраджая
3-та Извънредна 7 декември – 8 декември 2005 Саудитска Арабия Мека
11-а 13 март – 14 март 2008 Сенегал Дакар