Руски паметник
Руски паметник | |
Западната страна на Руски паметник, заснета на 9 март 2008 г. | |
Изграждане | 29 юни 1882 г. |
---|---|
Вид | паметник |
Местоположение | София, България |
Местоположение в София | |
Руски паметник в Общомедия |
Руският паметник в София е първият паметник, построен в столицата на освободеното от османско владичество Княжество България. Намира се на пътя, по който Осман Нури паша бяга от София към Перник на 22 декември 1877 г.
Паметникът е издигнат на 29 юни 1882 г. по руска инициатива и с руски средства, възлизащи на 25 000 златни лева.[1] Не е известен проектантът, но предположенията са за архитект Вокар (проектирал паметници в Добрич, Плевен, Разград, Свищов и др.) или академик В. Йосифов Шервурд (автор на проекти за паметници в Плевен). Принос в издигането му има предприемачът Иван Хаджиенов, по-късно кмет на София[2]
Паметникът представлява обелиск: четиристенна пирамида с пресечен връх над постамент от три стъпала. От източната страна на обелиска стои мраморен релеф на руския държавен герб и руския военен орден за храброст „Свети Георги“ (Георгиевски кръст). Издълбан е надписът „В царствованіи Александра II-го императора всероссійского волею и любовью его освобождена Болгария 19 февраля 1878 года“. На западната му страна е вградена втора плоча с надпис „Не намъ. Не намъ, а имени твоему. 1877 – 1878“
В края на 19-и и началото на 20 век площадът на паметника се превръща в център на градоустройствените планове за тази част на София. Днес около него е кръговото кръстовище на булевардите „Скобелев“ и „Тотлебен“. В близост се намират Петте кьошета, площад „Македония“ и най-големият в България Център по спешна медицина „Пирогов“.
През 1944 г. паметникът пострадва от англо-американските бомбардировки, но щетите бързо са възстановени. През 2015 г. паметникът, градината и площадът са основно ремонтирани.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Руски паметник от източната страна
-
Плочата от източната страна
-
Плочата от западната страна
-
Релефа с руския герб и Георгиевския кръст
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Руски паметник, архитектурен ансамбъл // Регистър на паметниците в София. Посетен на 21 септември 2022.
- ↑ Николов, Тони. Кал и политика // Портал Култура. 01.06.2023.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1986