Ислям

Коранът е основен източник на ислямското вероучение

Ислямът (от арабски: الإسلام, подчинение (на Бог) е монотеистична религия, една от Авраамическите религиозни системи. Със своите около 1,2 милиарда вярвящи ислямът е втората по разпространение религия след християнството. Мюсюлмани са огромното мнозинство от жителите на арабските страни от Близкия изток и Северна Африка, Турция, Иран, Централна Азия. Разпространен е също повсеместно в Европа, Индия и Северна Америка, където мюсюлманите обаче са малцинство сред други доминиращи религии. Големи и компактни мюсюлмански общности има в Китай (Синдзян-уйгурския автономен регион). Страната с най-голям брой мюсюлмани е Индонезия.

Последователите на исляма, наричащи се мюсюлмани, вярват, че Бог (Аллах) е разкрил волята си на Мохамед (от арабски Муха̀ммaд; на турски: Мохамѐд) (570–632) и други пророк на исляма, като Адам (Адем), Авраам (Ибрахим), Мойсей (Муса) и Исус (Иса). Според мюсюлманите последната, но не и окончателна версия на Божественото откровение е разкрита в писмена форма в Корана - свещената книга на мюсюлманите, чиито автор не е Мохамед - той само е предал думите, продиктувани му от ангела Джебрил (Гавраил).

В българския разговорен език често, особено в исторически план, мюсюлманите се наричат „мохамедани“, като този термин се използва просто като синоним на мюсюлманин. Самите мюсюлмани намират обаче тази дума за неуместна, понякога дори за обиднна, тъй като според тях учението на исляма не води началото си от Мохамед като създател на религията. В исляма се приема, че божествената религия, дадена на първия човек (Адам), е именно мюсюлманската религия (която в превод от арабски означава „мирната", преносно "правоверната религия" и че това е било и учението, дадено на Авраам, Мойсей и Иисус. Мохамед е последният от тази родственна верига на общо седем Божии пратеници. И ако християнството възприема Иисус Христос като Син Божи, то в исляма на Мохамед не се гледа като на божество, а като на най-великия от пророците, възвестили Бога.

Възникване и кратка история на исляма

Калиграфия на символ веруюто на мюсюлманите — шехадетът

Основният пратеник в исляма е Мохамед. Той е роден през 570 г. в семейство на търговец в Мека, в днешна Саудитска Арабия. Според ислямските предания през 610 година започнало предаването на откровения от Аллах към Мохамед чрез архангел Джебраил (Гавраил), с чието разпространение Мохамед трябвало да се занимава до края на живота си или в продължение на 23 години. (До този момент Мохамед е бил неграмотен и в последствие много пъти изтъква, че той само цитира Божието Слово).

Подобно на мнозинството велики религиозни водачи, приживе Мохамед е преследван от съвременниците си заради своите възгледи. При едно такова преследване Пророкът по чудотворен начин успява да напусне Мека и да достигне до град Медина. Това събитие е и терминът, от който започва ислямското летоброене – Хиджра (или „Егира“).

По време на управлението на халифа Абу Бакр откровенията на Мохамед са събрани в свещената за мюсюлманите книга Коран (араб. أَلْقُرآن‎‎ — Qur'ān). Започва масовото разпространение на исляма, което достига своя разцвет при възникването на Арабския халифат, в рамките на който учението на Пророка се разпространява от Испания до Западна Индия. През този период на основата на исляма бурно се развиват науката и изкуството. Учени като Авицена и Авероес, поети като Омар Хаям и Фирдоуси, намират своята почва за развитие именно в религиозната среда на исляма.

При колониализма ислямът започва да навлиза в период на известен упадък, а великата култура, създадена върху неговата основа, е изтласкана встрани. Едва от средата на 19 век и особено през 20 век ислямът застава на пътя на своето възраждане като религия, и възстановява полагащото му се място като част от безспорното духовно наследство на човечеството.

Вътрешно разделение

Файл:Islam by country 01.svg

Световно разпространение на исляма. С червено са отбелязани шиитите, със зелено — сунитите

Ислямът по своето деление се различава от християнството или будизма, където съществуват отделни изповедания с ясно очертана теоретична и институционална разлика. Основните общности носят имената било на своите първооснователи, било на племената, в които е възприет съответния религиозен култ. Въпреки това се налага разделянето на две основни общности – сунити и шиити, като всички други деления могат да бъдат отнесени към едната или другата група.

Сунити

Основна статия: Сунити

Сунити (от арабски أهل السنة - Ахл ас суна - "последователите на суна") са най-многобройната религиозна конфесия в Исляма и смятат себе си за носители на неговата автентична традиция. Основно, сунитите смятат, че на този етап връзката (в смисъл на "откровение") между бога и човечеството се изчерпва с проповедта на Мохамед и текстовете на Корана, чиито предписания сунитите свято следват.

Във външните форми за сунитите е характерно обрязването като знак за съпричастност към Божия закон.

Шиити

Основна статия: Шиити

Шиитите (от арабски شيعة علي - Шийат Али - "другарите на Али") също смятат себе си за потомци на автентичното предание, но възлизащо към зетя на Пророка Мохамед - Али. (Затова често у нас се наричат Алеуити или Алиани, което е правилно само етимологично, всъщност алианите изповядват клон на шиизма и терминът не би трябвало да се преотнася от тях към шиизма като цяло). За шиитите потомците на Али са носители на истинското предание и са по-достоверни от тълкуванията на сунитските теолози.

Някои шиитски общности практикуват обрязването, но като цяло то не е част от религиозния култ. Най-многобройни са шиитите в Иран и Ирак, голяма шиитска общност населява Ливан.

Други

Съществуващите религиозни общности, например уахабити, хиджрити и т .н. наброяват стотици и в една или друга степен се отнасят към един от изброените клонове. По-особена група са т. нар. "суфии" (или суфити), които всъщност са мистици, които подобно на аскетите от другите религиозни школи търсят центъра на познанието нe във външното откровение, а във вътрешното преживяване.

Религиозна концепция

Файл:Masjid Nabawi. Medina, Saudi Arabia.jpg

Свещеният за мюсюлманите храм в Медина

Хаджът, или поклонението в Мека е едно от основните религиозни задължения на мюсюлманите

В специализираната литература често се пише, че ислямът взаимства религиозните си възгледи от съществуващите преди това юдаизъм и християнство. Това е коректно твърдение, но дотолкова, доколкото не се изпуска предвид фактът, че ислямът създава своя собствена концепция, която макар да има терминологична или историческа връзка с юдаизма и хридстиянството, е напълно оригинална.

Космогония и антропогония

Учението на исляма е твърде сходно с това, на останалите монотеистични религии. По-особена е ролята на Корана, който се възприема не като творение, а като атрибут на Бога. Писменият Коран е само отражение на Небесния, който съдържа истината в нейната изчерпателност.

Етика и религиозна практика

Всеки мюсюлманин има пет основни религиозни задължения.

• Да изповядна истинската вяра, която се състои във вероизповедната формула Шехадет: "Няма друг, освен Аллах (Бог) и Мохамед е негов пророк".
• Молитвата - Салат, която се извършва пет пъти дневно.
• Постът - Саум в свещения за мюсюлманите месец Рамазан.
• Даването на милостиня - Зекят и изобщо извършването на добри дела.
• Поклоничеството - Хадж в свещения град Мека.

Извън тези предписания мюсюлманинът е призван да бъде търпелив, разбиращ и внимателен спрямо своите единоверци, а и спрямо останалите хора. По особените традиции, възприети в някои мюсюлмански общества, особено в отношенията в семейството и между половете, се коренят не толкова в религията, колкото в националните традиции на тези общества.

Тези религиозни задължения са съответни на петте основни истини на вярата, които всеки мюсюлманин трябва да приема. Те са следните:

• Бог е един.
• Мохамед е негов пророк. (Или Неговият пророк - в зависимост от конфесията).
• Наградата за всеки мюсюлманин (в случая - праведник) е на небесата.
• Вярата в рая и ада.
• Вярата в свещения Коран.

Шериат

Шериатът ( на арабски شريعة‎‎ - правилен път) е съвкупността от предписания, стоящи в основата на религиозния, моралния и обществения живот на мюсюлманите. В повечето страни, където ислямът е доминираща религия, шериатът стои една или друга степен в основата на държавното законодателство.

Джихад

Джихадът, ( на арабски جهاد‎‎ - усилие) "свещената война", е задължение за всеки вярващ мюсюлманин. В ранните години на исляма се възприема буквално, като война срещу неверниците. Но още преди 9 век, т.е. преди религиозните войни, свързани с кръстоносните походи Голямото медресе (в Кайро) препоръчва (становището е именно препоръчително, а не задължително) джихадът да се възприема не буквално, а като "свещена война, която вярващият води вътре в себе си". Съвременното разбиране за "джихад", привнесено във връзка с ислямисткия тероризъм, не отговаря в никаква степен на религиозното значение на тази дума.

Дворецът Алхамбра в Гренада, Испания - един от символите на ислямското изкуство

Изкуство

Ислямът забранява изобразяването на хора и животни, смятайки това за идолопоклонство. Затова и в култовото изкуство живописта и скулптурата имат предимно декоративен характер. Извън религиозния култ, но в пряка връзка с религията, на базата на исляма се развиват по уникален път литературата, архитектурата и художествените занаяти. Под термина „ислямско изкуство” в изкуствознанието се разбира изкуството на мюсюлманските народи.

Поради тази забрана, творците, работили на базата на тази доктрина, са твърде пестеливи откъм буквализъм, но за сметка на това са изчерпателни в детайлите и орнаментиката. Именно във връзка с тяхното изкуство възниква терминът "арабеска", станал нарицателен тъкмо за подробна разработка на орнаменталния детайл.

Особено отчетлив е този стил в архитектурата и живописната миниатюра, като и в двата случая оказва силно влияние върху западното изкуство, което от своя страна го интерпретира през своята гледна точка.

Изключителен пример в това отношение са килимите, наричани у нас "персийски" - възникнали като украса към култовите здания, дори и при по-късната си употреба, те продължават да носят оригиналната символика на тази религиозна концепция.

Разпространение на исляма

Скоро след появата на исляма, през 7-8 век, във връзка с арабските завоевания, се образува Арабският халифат - теократична империя, простираща се от Испания, през Северна Африка, до западните части на Индия. Именно Арабският халифат и става основната движеща сила за разпространението на исляма. Тъй като религиозните ценности, проповядвани от религията, намират отражение в управлението на халифата (отмяна на голяма част от данъците за мюсюлманите, забраната на лихварството), на места ислямът е възприеман доброволно. Богатата религиозно-философска култура и литература също допринасят за разпространението на ислямското влияние, но това остава в по-тесни среди и не се приема еднозначно.

С времето ислямът започва да изпраща своите мисионери в различни точки на стария свят. Така се стига до ислямизирането на Централна Азия, Индонезия, стари държави като Волжка България и т.н.

На европейския континент ислямът се разпространява главно след експанзията на Османската империя през 14-15 век. По същото време империята на Великите Моголи утвърждава ислямското присъствие в Азия.

В днешно време разпространението е преди всичко свързано с миграцията.

Ислямът в България и на Балканите

Томбул джамия в Шумен - най-големият молитвен дом на мюсюлманите в България

История на появата

Ислямът се появява на Балканите, включително на територията на днешна България още през 7 век, кокаго след първите византийско-арабски войни много пленици са заселени на полуострова. Така или иначе, ислямът остава изолиран, неговите последователи, преселени на Балканите, са асимилирани от местното население и възприемат местната култура, религия и обичаи. Едва с нашествието на селджукските турци ислямът получава широко разпространение. Трябва да се отбележи, че през 14-15 век обикновено той е бил приеман доброволно - поради облегчената данъчна система, унищожаването на старата корупция и т.н., които османската система предлага. Не е маловажен фактът, че едни от първите, възприели исляма, са представителите на старите балкански аристократични фамилии.

След разцвета си, Османската империя, вече в период на упадък, се опитва да заздрави позициите си на Балканите с насилствено обръщане в исляма на друговерци - главно православни християни. Тази практика е особено характерна през втората половина на 16 век, през целия 17 век, и в началото на 18 век - особено в планинските местности, смятани от османската администрация за ключови при отбраната. Започва налагането на рестриктивни мерки спрямо християните, която принуждава известна част от тях да приеме исляма по чисто икономически причини.

Налагат се редица ограничителни мерки - от размера и местоположението на християнските храмове, до данъците, които трябва да се изплащат от не-мюсюлманите.

Особено значение има приемането на исляма от албанците през 16-17 век. Третирани през предишните векове от своите могъщи съседи - българи, сърби, гърци, като второстепенен народ, те (т.е. ислямизираната част) получават не само пълни права, но и господство над съседните народи, което открива пътя им за културна и етническа експанзия.

Съвременно състояние

Според справочника на ЦРУ днес в Албания мюсюлманите са 70 процента, в Босна са 40 на сто, в Македония - 33,3 на сто, в България има 12,2 процента мюсюлмани, в Сърбия - 3,2 на сто, в Гърция - 1,3 на сто, в Румъния - 0,9 на сто. (Данни за Черна гора не са предоставени). Въпреки и независимо от процентното отношение, в различните страни междурелигиозните отношения се възприемат по-различен начин, най-вече във връзка с официалната държавна политика. Така например между бългрските граждани, независимо от произхода им, и въпреки историческата обремененост (Османско иго, възродителен процес), съществува дух на търпимост и взаимна помощ. За актуалното положение в т.нар. "Западни Балкани", където нетърпимостта между различните изповедания, свързана най-вече в войните в бивша Югославия, все още не е затихнала. Балканите обаче са в процес на стабилизация и тенденцията за изглаждане на мирното съжителство дори в конфликтните региони, е трайна.

Проникване на исляма на Запад

От средата на 20 век до наши дни

След разпадането на колониалната система в началото на втората половина на 20 век, започва масова миграция на граждани от ислямските страни към държавите от Западна Европа и Северна Америка. Там имигрантите образуват свои устойчиви религиозни общности. По официални данни в САЩ мюсюлманите са около 9 милиона души, в днешния ЕС (без новоприетите страни-членки) - около 15 милиона. В тези страни често мюсюлманите не могат да се съгласуват с някои рестриктивни правила на местното секуларно общество. Във Франция, например, забраната да бъдат носени религиозни символи от учениците, доведе до масови протести и стачки. Пак там, убийството на двама гангстери (формално изповядващи исляма), доведе до дълги масови безредици именно на религиозна почва.

Формално по законодателството на страните - гостоприемници, мюсюлманите се ползват с всички права, ако са граждани, или с частично ограничени - ако са имигранти, апатриди (според съответната група в която попадат). Именно либерализмът на западните светски общества обаче влиза в известен конфликт с някои традиционни ислямски ценности, което често е повод за конкретен конфликт.

Ислямът и "борбата срещу тероризма"

След атентатите от 11 септември 2001 в САЩ, както и след подобни изстъпления, оправдавани с религията в Русия, Западна Европа и т. н., в масовото съзнание понятието терор беше пренесено върху последователите на исляма. Особено в Северна Америка, са нееднократни погромите върху мюсюлмани или техни култови обекти. Това накара предстоятелите на мюсюлманските общности в тези страни да излязат с официални становища, с които се определят като противници на терора; в нарочно послание папа Йоан Павел II отрече връзката между терора и идеологията на исляма, подобни документи издадоха и повечето православни патриарси. Великото медресе в Кайро също излиза с подобен документ. Появяват се тълкувания на това, какво е "фатва".

Общото положение при всички тези случаи е, че Ислямът сам по себе си е мирна религия, и като такава не може да стои зад постъпките на някои свои радикални последователи, дори когато те се аргументират именно с нея.

В днешно време напрегнатото отношение между мюсюлманите и друговерците въпреки всичко остава.

Мавзолеят Тадж Махал в Индия е един от образците на ислямското изкуство

Вижте още

• Ислямско изкуство
• Ислямизация
• Ислям в България
• Помаци

Външни препратки

• Шаблон:Bg икона Портал за Исляма
• Шаблон:Bg икона Ислям. Пътят към Аллах - книги, статии и аудио материали на тема Ислям, както и портал за религиозен диалог
• Шаблон:Bg икона Коранът на български - превод на Цветан Теофанов