Уста: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:48, 17 август 2012

Вижте пояснителната страница за други значения на Уста.

Устната кухина е началната част на храносмилателната система. Храната се приема в нея и се смила механически.

Анатомично устройство

Устната кухина се състои от преддверие и същинска устна кухина.

Предверие - представлява пространството навън от затворените зъбни редици. Включва устните, бузата и венците.
Същинска устна кухина - вързва се с гълтача чрез устния провлак. В нея се включват езикът и зъбите.

Венци

Меки тъкани в бозайниците и човека, покриващи челюстите около основата на зъбите. Виж гингивит.Венецът огражда шийката на зъба и се вдава между коронките на съседните зъби. Той представлява видоизменена, добре кръвоснабдена лигавица.

Гингивит

Възпаление на венците. Причини - лоша хигиена на устата, зъбен камък, инфекция, отравяния (с олово, живак) и др.

Език

Мускулест орган в гръбначните животни, разположен в устната кухина.В кръглоустите е високоспециализиран, има на предния си край бодил. В рибите е лишен от мускули; слабата му подвижност се дължи на движението на подезичните дъги. В повечето земноводни е заловен предно - между долните челюсти. В влечугите показва по-висока степен на развитие. В птиците е лишен от собствена мускулатура. В бозайниците е най-добре развит. Покрит е с лигавица, образуваща различни видове брадавички, в които са разположени сетивни нервни окончания (вкусови рецептори). Езикът участва в дъвкането, гълтането и гласообразуването (в човека - членоразделната реч).

Рецептори

Анатомични образувания (свободни нервни окончания или специализирани клетки), възприемащи дразнения от външната (екстерорецептори) и вътрешната (интерорецептори) среда на организма на животните и човека. Трансформират енергията на дразнителя в биоелектрически потенциал (нервен импулс). В зависимост от вида на енергията, към която са максимално чувствителни, рецепторите биват механорецептори, термо-, фото-, осмо-, химиорецептори и др

Биоелектрически потенциал, биотокове

Електрически потенциали в тъканите и клетките (главно в клетъчните мембрани) на организмите. Възникват и се изменят в резултат на нееднаквата пропускливост на клетъчната мембрана за натриеви и калиеви катиони (Na+, K+) и за аниони, намиращи се от двете и страни. Свързани са с процесите възбуждение и задържане у животните и човека и дразнимост на растенията. Биоелектрическите потенциали пораждат биотокове, чието регистриране е в основата на електрокардиографията, електроенцефалографията, електромиографията и др. Виж и електрически органи.

Слюнчени жлези

Органи на храносмилателната система, произвеждащи слюнка. Слюнчени жлези имат някои червеи, мекотели, паякообразни, повечето насекоми и всички гръбначни животни (без рибите). Една от слюнчените жлези на отровните змии синтезира отрова. У бозайниците и човека малки слюнчени жлези са пръснати в лигавицата на небцето, устните, бузите и езика. Големите слюнчени жлези у човека са 3 чифта: околоушна, подчелюстна и подезична. Изградени са от жлезисти делчета, чиито отводни канали се отварят в устната кухина. Секрецията на слюнчените жлези се регулира от нервната система. Виж епидемичен паротит.

Епидемичен паротит, заушки

Остра заразна болест, предимно у деца от 5 до 15 години. Причинител - парамиксовирус (Virus parotitidis); предава се по въздушно-капков път. Вирусът е сравнително неустойчив във външната среда и на антисептични разтвори. Входна врата най-често е лигавицата на носоглътката, по-рядко конюнктивата. Заболяването е със зимно-пролетна сезонност.Инкубационен период 11-21 дни. След първоначално размножаване в епителните клетки на входната врата, вирусът по кръвен път достига до жлезните, респективно нервните структури. Прояви: повишена температура, подуване на околоушните и др. слюнчени жлези, кожата над които е опъната, лъскава, но с непроменен цвят. Болезненост при палпация. По-рядко засяга семенниците (понякога причина за безплодие), задстомашната жлеза (панкреатит), мозъчните обвивки (менингит) и др. Вследствие на панкреатита може да се развие диабет, докато при паротитния менингоенцефалит прогнозата е добра, въпреки че има и смъртни случаи. Траен имунитет след преболедуване. Профилактика: чрез ваксина.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{обработка|форматиране}}
 {{към пояснение|Уста|Уста}}
+[[File:Mouth illustration-Otis Archives.jpg|thumb|right|Устна кухина]]
-'''Устна кухина''' е началната част на храносмилателната система. Тя приема храна и в нея тя се смила механически. Различаваме преддверие и същинска устна кухина. Преддверието представлява пространството навън от затворените зъбниредици. Включва устните, бузата венецът. Същинската устна кухина назад се вързва с гълтача чрез устния провлак. В нея се включват езикът и зъбите.
+'''Устната кухина''' е началната част на [[храносмилателна система|храносмилателната система]]. [[Храна]]та се приема в нея и се смила механически.
-== Венци ==
+== Анатомично устройство ==
+Устната кухина се състои от преддверие и същинска устна кухина.
+* ''Предверие'' - представлява пространството навън от затворените зъбни редици. Включва [[устни]]те, [[буза]]та и [[венец (анатомия)|венци]]те.
+* ''Същинска устна кухина'' - вързва се с [[гълтач]]а чрез устния провлак. В нея се включват [[език (анатомия)|език]]ът и [[зъб]]ите.
+=== Венци ===
 Меки тъкани в [[бозайници]]те и [[човек]]а, покриващи [[челюсти]]те около основата на [[зъб]]ите. Виж [[гингивит]].Венецът огражда шийката на зъба и се вдава между коронките на съседните зъби. Той представлява видоизменена, добре кръвоснабдена лигавица.
-== Гингивит ==
+==== Гингивит ====
 [[Възпаление]] на венците. Причини - лоша [[хигиена]] на [[уста]]та, [[зъбен камък]], [[инфекция]], отравяния (с [[олово]], [[живак]]) и др.
-== Език ==
+=== Език ===
 Мускулест орган в [[гръбначни]]те [[животни]], разположен в устната кухина.В [[кръглоусти]]те е високоспециализиран, има на предния си край бодил. В [[риби]]те е лишен от [[мускул]]и; слабата му подвижност се дължи на движението на подезичните дъги. В повечето [[земноводни]] е заловен предно - между долните челюсти. В [[влечуги]]те показва по-висока степен на развитие. В [[птици]]те е лишен от собствена мускулатура. В [[бозайници]]те е най-добре развит. Покрит е с [[лигавица]], образуваща различни видове брадавички, в които са разположени сетивни нервни окончания ([[вкусови рецептори]]). [[Език (анатомия)|Езикът]] участва в дъвкането, гълтането и гласообразуването (в човека - членоразделната реч).
 == Рецептори ==
 Анатомични образувания (свободни нервни окончания или специализирани клетки), възприемащи дразнения от външната (екстерорецептори) и вътрешната (интерорецептори) среда на организма на [[животни]]те и [[човек]]а. Трансформират [[енергия]]та на дразнителя в биоелектрически потенциал ([[нервен импулс]]). В зависимост от вида на енергията, към която са максимално чувствителни, рецепторите биват механорецептори, термо-, фото-, осмо-, химиорецептори и др
-==Биоелектрически потенциал, биотокове==
+== Биоелектрически потенциал, биотокове ==
 Електрически потенциали в тъканите и клетките (главно в клетъчните мембрани) на организмите. Възникват и се изменят в резултат на нееднаквата пропускливост на клетъчната мембрана за натриеви и калиеви [[катион]]и (Na+, K+) и за [[анион]]и, намиращи се от двете и страни. Свързани са с процесите възбуждение и задържане у [[животни]]те и [[човек]]а и дразнимост на [[растения]]та. Биоелектрическите потенциали пораждат биотокове, чието регистриране е в основата на [[електрокардиография]]та, [[електроенцефалография]]та, [[електромиография]]та и др. Виж и [[електрически органи]].
 == Слюнчени жлези ==
 Органи на храносмилателната система, произвеждащи [[слюнка]]. [[Слюнчени жлези]] имат някои [[червеи]], [[мекотели]], [[паякообразни]], повечето [[насекоми]] и всички [[гръбначни животни]] (без [[риби]]те). Една от слюнчените жлези на отровните [[змии]] синтезира [[отрова]]. У [[бозайници]]те и човека малки слюнчени жлези са пръснати в лигавицата на небцето, устните, бузите и езика. Големите слюнчени жлези у човека са 3 чифта: околоушна, подчелюстна и подезична. Изградени са от жлезисти делчета, чиито отводни канали се отварят в устната кухина. Секрецията на слюнчените жлези се регулира от нервната система. Виж епидемичен паротит.
 == Епидемичен паротит, заушки ==
 [[Остра заразна болест]], предимно у деца от 5 до 15 години.  Причинител - [[вирус|парамиксовирус]] (Virus parotitidis); предава се по въздушно-капков път. Вирусът е сравнително неустойчив във външната среда и на антисептични разтвори. Входна врата най-често е лигавицата на носоглътката, по-рядко конюнктивата. Заболяването е със зимно-пролетна сезонност.[[Инкубационен период]] 11-21 дни. След първоначално размножаване в епителните клетки на входната врата, вирусът по кръвен път достига до жлезните, респективно нервните структури. Прояви: повишена температура, подуване на околоушните и др. слюнчени жлези, кожата над които е опъната, лъскава, но с непроменен цвят. Болезненост при палпация. По-рядко засяга [[семенници]]те (понякога причина за безплодие), задстомашната жлеза ([[панкреатит]]), мозъчните обвивки ([[менингит]]) и др. Вследствие на панкреатита може да се развие [[диабет]], докато при паротитния менингоенцефалит прогнозата е добра, въпреки че има и смъртни случаи. Траен [[имунитет]] след преболедуване. Профилактика: чрез [[ваксина]].