Българска народна музика

Българска народна музика е вид музика част от мнoгoто проявления на българското народно творчество или още български фолклор. Българската народна музика е автентичната,местна музика характерна за България.

По своя характер и изразни средства тя варира според регионите в които е възникнала затова е и разделена на няколко фолклорно-етногравски области.

Фолклорни области в България

България е поделена в няколко етнографски области, всяка от които има своите особености по отношение на песенно-танцовия фолклор. Най-общо фолклорните области в България са седем:

• Северна България

Северняшка фолклорна област обхваща Северозападна България и Средна северна България. Географски областта включва две подобласти – Дунавска хълмиста равнина (без Добруджа) и северната част на Старопланинската система. Границите на областта се очертават на север от Дунава, на юг от Стара планина, на запад от сръбската граница и на изток от Добруджа.

• Тракия

Тракия заема географския регион на Тракийската низина. Най-вече заради различия в танцовия фолклор обикновено бива поделена в две подобласти - Западна Тракия (Пловдивско и Пазарджишко) и Източна Тракия.

• Шоплук

Шопска фолклорна област включва западната част от Средногорието,Софийско, Пернишко и Брезнишко

• Добруджа

Добруджа заема североизточната част на България – на север е оградена от Дунав, на изток – от Черно море, а на запад – от Северняшката фолклорна област.

• Македонска фолклорна област

Македонската фолклорна област обхваща земите на Пирин планина, Вардарска и Беломорска Македония.

• Странджа

Странджанската фолклорна област се намира на изток от Тракийската област до Черно море, на север се простира до Добруджа, а на юг до границата ни с Турция. По отношение на танцовия фолклор не се различава особено от Източна Тракия, поради което понякога е разглеждана като трета подобласт на Тракия. И все пак музикалният фолклор на Странджа е доста характерен и различим от този в Източна Тракия, в следствие на което много изследователи я разглеждат като отделна фолклорна област.

• Родопска фолклорна област

Родопската фолклорна област съвпада с географската област Родопи.

Общи особености на българските народни песни

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Български народни танци

Български народни танци в центъра на Брюксел, инициатива на еврокомисар Кристалина Георгиева.

Добруджанска област

• Варненско хоро
• Ръченик
• Сборенка
• Ръка
• Опас
• Панделаш
• Куцата
• Сей сей боб
• Данец
• Джоката

Пиринска Македония

• Ширто
• Гинка
• Арап
• Испайче
• Малишевско хоро
• Тежко хоро
• Мелнишко хоро
• Джонгурица

Родопска област

• Сворнато хоро
• Минка
• Бачовско хоро
• Йенино хоро

Северняшка област

• Ганкино хоро
• Дайчово хоро
• Дунавско хоро
• Еленино хоро
• Пайдушко хоро
• Чичово хоро
• Ситно влашко
• Кулско хоро
• Черкезката
• Кайма
• Грънчарско хоро
• Денинка (Денино Хоро)

Странджанска област

• Трите пъти
• Прави хора
• Филек
• Нестинарски танци

Тракийска област

• Право тракийско хоро
• Чапраз
• Криви хора
• Криво пловдивско хоро
• Буенек
• Тракийска ръченица
• Трите пъти
• Джиновско (Касъмската)
• Седи Донка
• Чирпанско хоро

Шопска област

• Граовско хоро
• Шопска ръченица
• Кюстендилска ръченица
• Йовино хоро
• Селско шопско
• Ситно шопско
• Цоне, Мило чедо
• Петрунино хоро
• Годечко хоро

Български народни инструменти

В българската народна музика се използват пет основни народни музикални инструменти: гайда, кавал, гъдулка, булгарина (тамбура) и тъпан. Други характерни за отделните фолклорни области инструменти са тарамбука, дудук, овчарска свирка, двоянка, окарина, хармоника, цафара, бръмбазък, медни звънци/чанове/, зурна и др. Някои от инструментите са характерни за почти цялата територия на България, а други са съсредоточени в определена фолклорна област. Така например тарамбуката и зурната са характерни само са пиринската фолклорна област, хармониката само за добруджанската фолклорна област, бръмбазъка за северозапада и Северна България, чановете за Родопите, цафарата за северозапада и т.н. Материалите, от които са произвеждани тези инструменти, са най-често дърво, кожа, волски или конски косъм при някои струнни инструменти, метал при бръмбазъка и чановете, глина при окарината. Хармониката има по-сложно устройство и е направена от повече материали. Повечето от народните инструменти са духови (кавал, гайда, дудук, овчарска свирка, двоянка, окарина, цафара, зурна). Към струнните се причисляват гъдулката (струнни лъкови), както и тамбурата и бръмбазъка (струнни дърпащи), а към ударните - тъпан, тарамбука и чанове. Двоянката е двугласен инструмент. Хармониката в Добруджа наподобява акордеон, но в десния мануал вместо клавиши има бутони. Подробно описание на инструментите ще намерите в разделите за отделните фолклорни области.

Носии

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Най-ярки изпълнители

Още първите събирачи изследователи на песенния фолклор споменават имeната на изявени певци и певици, от които събират песните си. Братя Миладинови събирали песни от Дена Кайванова от Стуга, Гюрга Котева от Прилеп и Мария Хаджитомова от Панагюрище. Една от най-забележителните певици, които познава историята на българския фолклор е Дафина от Сер, открита от Стефан Веркович. За нея той пише в предговора на сборника си „Народни песни на македонските българи“. Още през 1855 година Безсонов споменава за прочутия певец дядо Кольо от Търновско. За забележителната певица Достана Стоева от Ярлово, Самоковско пише К. Шапкарев. От епохата на Възраждането е известна певицата Елена Янкова от Ямбол. Д-р Стоян Ватев споменава трима певци от Софийско: Жоте Илков, Вуче Ангелков и Тоне Митров. В своя труд „Фолклор от Еленско“ проф. Михаил Арнаудов споменава прочутата народна певица баба Николица Кочанката, доживяла 110 години, както и певицата Стояна Драгостинова. В трудовете на Арнаудов се споменават имената на Васил Димов от Тетевенско, Дони Донев, Безцена Софрева и др. Интерес за фолклористите са и три певици от село Дерманци, Луковитско Цона Бенова, Лалка Пантовска и Пена Грозева. Песни от Копривщенско са записани от певицата Златка Цицелкова-Божкова, а добре изучен и систематизиран е репертоарът на дядо Вичо Бончев от Чирпан. За съжаление песните на тези певци са записани само като словесен тексти и ноти, без звуконосители.

В началото на 20 век с навлизането на звукозаписната и грамофонната индустрия са запазени изпълнения на изявени за времето си певци и певици: баба Наста Павлова, Гергана Цекова, Иванка Георгиева, Атанас Вельов, Черната Марга, Йордан Бонев, Цонка Петрова, Пуруш Парушев, Георги Низамов, Марко Иванов, Пейо Николов, Гуди Гудев, Маша Белмустакова, Христо Арсов, Кина Кирилова, Надка Златева.

Особено силно е така нареченото „Златно поколение“ народни певци и певици. Някой от тях стават известни с плочите си още през 30-те години на 20 век. Това са Борис Машалов, Гюрга Пинджурова, Атанаска Тодорова, Мита Стойчева, Вълкана Стоянова, Йорданка Илиева.

През 50-те и 60-те години стават известни Йовчо Караиванов, Кайчо Каменов, Радка Кушлева, Иван Пановски, Пенка Павлова, Магда Пушкарова, Соня Кънчева, Верка Сидерова, Комня Стоянова, Лалка Павлова, Костадин Гугов, Георги Чилингиров, Ева Георгиева, Стайка Гьокова, Павел Сираков, Славка Секутова, Илия Аргиров, Руска Стоименова, Димитрина Кунева, Роза Цветкова, Руска Божилова, Стефка Съботинова.

През 70-те изключително силно е присъствието на Надка Караджова, Надежда Хвойнева, Кремена Станчева, Василка Андонова, Олга Борисова, Янка Рупкина, Калинка Вълчева, Иван Кремов, Недялка Керанова, Павлина ГорчеваБойка Присадова, Любка Рондова, Лиляна Галевска, Елена Граматикова, Анастасия Костова, Иван Георгиев, Валя Балканска, Христина Лютова, Татяна Сърбинска, Калинка Згурова, трио „Българка“, квартет „Славей“.

През 80-те години се налагат имената на Бинка Добрева, Тодор Кожухаров, Красимир Станев, Румен Родопски, Младен Койнаров, Динка Русева.

През 90-години се утвърждават Даниел Спасов, Галина Дурмушлийска, Людмила Радкова, Радостина Кънева, Данислав Кехайов, Нели Андреева, Гуна Иванова, Тонка Колева, Фанка Койнарова, „Ева квартет“, „Българка джуниър квартет“.

Съвременни изпълнители на народна музика са Николина Чакърдъкова, Славка Калчева, Росица Пейчева, Поли Паскова, Николай Славеев, Нелина, Виевска фолк група и Румяна Попова.

Първите записи на инструментална народна музика са осъществени в началото на 20 век. През 30 години са осъществени много записи, излезли на грамофонни плочи. Сред тях се открояват имената на Рамадан Лолов, Кореняшката група на Карло, Бистришката четворка, Демир Чолаков, Ради Ангелов, Георги Коев, Бабака, Слави Велев, Ахмед Салиев, Тракийската тройка. По-късно изключителна популярност придобиват Борис Карлов, Ибро Лолов, Трайчо Синапов, Иван Шибилев.

През 1951 година е основан ДАНПТ „Филип Кутев“. Там се сформира и първият по-голям оркестър от народни инструменти. Сред музикантите на оркестъра се открояват Никола Ганчев и Илия Димитров. През 1952 г. е създаден Ансамбъла за народни песни на Българското радио. Неговите солисти Цвятко Благоев, Атанас Вълчев, Стоян Величков, Румен Сираков, Михаил Маринов, Йордан Цветков, Господин Станев, Нено Иванов, Димитър Лавчев стават изключително популярни. Днес в този оркестър свирят Недялко Недялков, Кръстьо Димов,Костадин Генчев, Любомир Владимиров. Особено силно в радиооркестъра е присъствието на композитора, диригента и акордеониста Коста Колев.

През 60 години се сформират и малки иструментални групи: Странджанската група, Тракийската тройка, групите на Атанас Вълчев и Цвятко Благоев. По това време се създват и първите формати на сватбарските оркестри — Садовската група, Първомайската народна група с ръководител Стойчо Кузмов и солист Стефан Филипов, Леновската народна група с ръководител Никола Янков-Леновеца.

През 70 и 80 години е истинският бум на сватбарските оркестри — Конушенски народен оркестър, Асеновградска народна група, оркестрите „Козари“, „Канари“, „Марица“, „Славяни“, оркестър „Тракия“ и Иво Папазов — Ибряма. В този период се утвърждават имената на Петко Радев, Емил Колев, Иван Милев, Димитър Пасков-Тигъра, Делчо Митев, Петко Дачев, Иван Хаджийски.

С опитите за модерно представяне на традиционния фолклор се свързват имената на Теодосий Спасов, Петър Ралчев, групите „Булгара“, „Икадем“, „Дива река“.

Чуждестранни изпълнители и използване на елементи / мотиви

Българските народни песни /"Притури се планината"в изпълнение на Стефка Съботинова и "Полегнала е Тодора"в изпълнение на хора на ансамбъл "Филип Кутев"/ звучат във филмите "Лионците" и "Исус от Монреал".Песента "Излел е Дельо хайдутин" в изпълнение на Надежда Хвойнева е включена във филма "Сътворението".Световноизвестният американски квартет "Кронус" прави съвместни записи с "Мистерията на българските гласове" по време на турнето им в САЩ през 1992 година.Песни на същия хор и солистката Олга Борисова са включени във филма "Бункер в хотел Паласт". Италианската група "Елио елесторие тезе" заедно с "Мистерията на българските гласове" прави нов вариант на песента "Дилмано, дилберо"- "Пиперо". Гласовете на Надка Караджова, Анастасия Костова и Лиляна Галевска звучат в опрения спектакъл "Флама, флама".Съвместни концерти с "Мистерията на българските гласове" и с хор "Ангелите" осъществява Боби Макферин.Изпълнения на Недялко Недялков са включени в световните музикални проекти"Богомилите" и "Лукреция Борджия". Снежана Борисова, Людмила и Даниела Радкови присъстват с гласовете и вокалите си във филмовата музика на Горан Брегович.Снежана Борисова прави специални записи за световната филмова продукция "Свети Павел".

В два от албумите на Кейт Буш участва Трио Българка, а в първия сингъл от последния ѝ албум тя включва българската фолклорна хорова музика.

Песента "Пиленце пее" от Мистерията на българските гласове може да бъде чута в песента на Jason Derulo - "Breathing". .

Alone In The Dark на Tiësto е ремикс на изпълнение на "Що месечинко грееш" от Мистерията на българските гласове