Зета (княжество): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 11:14, 20 септември 2014

Вижте пояснителната страница за други значения на Зета.

Средновековни сръбски земи

Поморие

Загорие

Зета е средновековно самостоятелно владение на част от територията на днешна Черна гора. След смъртта на Стефан Душан на 20 декември 1355 г., непосредствено на следващата (1356) година, се обособяват в относително самостоятелна територия черногорските земи под името Зета. Първоначално дълги години Зета се управлява от династията Балшичи (1356-1421), а по-сетне и преди падането ѝ под турско робство - от династията Църноевичи (1435-1516).

Име

Кекавмен пръв в историографията използва през 1080 г. израза "Зета" за владенията около Дукля на зетския клон на Комитопулите. ^[1]

Черногорските земи се упоменават с името Зета и в Дуклянската летопис. От 12 век насетне името Зета се налага над по-раншното название на областта Дукля.

Етимологията на името "Зета" идва от това, че владението е управлявано в продължение на два века (11-12 век) от потомците на убития от цар Иван Владислав - Иван Владимир (чиято съпруга е Самуиловата щерка Теодора Косара). Оттук остава в историографията и названието на областта около и на реката Зета (река).

Обособяване

Възстановяването на българската държавност през 1185 г. се отразило и в сръбските земи. От 1186 г. Стефан Неманя и Неманичите поели управлението на областта.

След смъртта на Стефан Душан, Душановата държава започнала да се разпада. Първи се отцепили сръбските земи (1356) влизали в състава на държавата.

Стефан Душан се осланял на българското болярство от Македония в управлението на царството. Рашките жупани не били доволни от така създалото се статукво и веднага след смъртта на царя се обособили като самостоятелни владетели. ^[2]

От 1356 г. Зета станала независима територия управлявана от династията Балшичи.

История

След смъртта на Стефан Душан, управлението на Душановата държава преминала в ръцете на младия цар Стефан Урош и влиятелната му майка Елена Българска (сестра на цар Иван Александър). Центробежните сили в държавата се усилили. Първата територия от царството, която се обособила в самостоятелно владение, била Зета.

Стефан Урош, по подобие на баща си, се осланял при управлението си на болярството от южните територии на държавата. Най-влиятелният болярин Вълкашин Мърнявчевич, в съгласие с Елена Българска, практически започнал да упражнява централната власт. Това обусловило постепенното отделяне и обособяване на сръбските земи, включени в Душановото царство, в самостоятелни феодални държавици на традиционен принцип. Първа възникнала Зета.

Със смъртта на Стефан Урош след Чирменската битка, Сръбското царство престанало да съществува и de jure, като царската титла (и поради обстоятелството, че Стефан Урош нямал наследници) също престанала да се наследява и да съществува. Старата кралска титла на Неманичите останала за Марко Мърнявчевич, а владетелите на Зета по традиция от времето на Дукля започнали да се назовават князе.

Владетели

Династията Балшичи управлявала в периода 1356.-1421.

1356.-1360. Балша I;
1360.-1372. Георги I Балшич;
1372.-1385. Балша II Балшич;
1385.-1403. Георги II Страцимирович Балшич;
1403.-1421. Балша III Балшич;

В периода 1421.-1435. Зета е управлявана от деспотите :

Династията Църноевичи управлявала в периода 1435.-1516.

Източници

↑ Файн, Джон (1991). Джон Файн, The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, стр. 212. University of Michigan Press, ISBN 978-0-472-08149-3, http://books.google.com/?id=Y0NBxG9Id58C
↑ Мисирков, Кръстьо. Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. Българска сбирка, 1910, 1911.

Вижте също

Шаблон:Черна гора-мъниче Шаблон:Сърбия-мъниче

[1] Файн, Джон (1991). Джон Файн, The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, стр. 212. University of Michigan Press, ISBN 978-0-472-08149-3, http://books.google.com/?id=Y0NBxG9Id58C

[2] Мисирков, Кръстьо. Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. Българска сбирка, 1910, 1911.

[1]

[2]

@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 Черногорските земи се упоменават с името '''Зета''' и в [[Дуклянска летопис|Дуклянската летопис]]. От [[12 век]] насетне името '''Зета''' се налага над по-раншното название на [[област]]та '''[[Дукля]]'''.
-[[Eтимология]]та на името '''"Зета"''' идва от това, че владението е управлявано в продължение на два века (11-12 век) от потомците на убития от цар [[Иван Владислав]] - [[Иван Владимир]] (чиято съпруга е [[Самуил]]овата щерка [[Теодора Косара]]). Оттук остава в историографията и названието на областта около и на реката [[Зета (река)]].
+[[Етимология]]та на името '''"Зета"''' идва от това, че владението е управлявано в продължение на два века (11-12 век) от потомците на убития от цар [[Иван Владислав]] - [[Иван Владимир]] (чиято съпруга е [[Самуил]]овата щерка [[Теодора Косара]]). Оттук остава в историографията и названието на областта около и на реката [[Зета (река)]].
 == Обособяване ==