Правителство на Андрей Луканов 2: Разлика между версии
м Denis Marinov премести страница „Правителство на България (77)“ като „Правителство на Андрей Луканов (септември–декември 1990)“ |
|
(Няма разлика)
|
Версия от 14:47, 30 август 2015
Правителство на Андрей Луканов (2) | ||||
77-о правителство на България | ||||
Общи | ||||
---|---|---|---|---|
Държавен глава | Желю Желев | |||
Председател | Андрей Луканов | |||
Избори | 1990 | |||
Сформиране | 22 септември 1990 г. | |||
Разпускане | 20 декември 1990 г. | |||
Първоначален състав | ||||
Партия(и) | БСП | |||
Хронология | ||||
Назначено от | 7 Велико Народно събрание | |||
|
77-тото правителство на България управлява от 22 септември до 20 декември 1990 г.
Състав
Политически събития
След мораториума върху плащанията по външния дълг от края на март 1990 България е банкрутирала от гледна точка на световния пазар. Това означава край на търговията със Запада - не може да се извършва нито внос, нито износ на стоки, защото банковите разплащания не функционират. Това веднага се отразява на икономиката - икономическата криза става явна, магазините са опразнени, липсват елементарни хранителни стоки. Настъпва период, който остава в историята като „Гладната Луканова зима”. В началото на ноември СДС изявява готовност да поеме управлението, като допуска участието на представители на БСП в кабинета. Същевременно в Софийския университет е обявена окупационна стачка с искане за национализиране на имуществото на БСП и привличане към наказателна отговорност на виновниците за катастрофалното положение на България. Стачката се разпространява и в други учебни заведения и получава подкрепа от страна на преподаватели, като занятията спират. В средата на ноември СДС призовава към масови протестни митинги срещу правителството и иска вот на недоверие, а КТ Подкрепа обявява обща политическа стачка за 26 ноември. След като от 26 ноември нататък страната е парализирана от протести, Луканов е принуден е да подаде оставка на 29 ноември 1990 г. На 30 ноември Великото народно събрание я гласува[1].
Източници
- ↑ Кралевска, Нася. Без заглавие. Комунизмът в битка с демокрацията. София, Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2011. ISBN 978-954-8248-89-1. с. 325.
Литература
- Българските политически водители 1879-1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.