Верила: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
| изглед-описание = Изглед от [[Рила]] на север към Верила, на заден план е [[Витоша]] |
| изглед-описание = Изглед от [[Рила]] на север към Верила, на заден план е [[Витоша]] |
||
| карта = България |
| карта = България |
||
| гео-ширина = 42.391 |
|||
| гео-дължина = 23.263 |
|||
| местоположение = '''[[България]]'''<br>[[Софийска област]]<br> [[Област Перник]]<br> [[Област Кюстендил]] |
| местоположение = '''[[България]]'''<br>[[Софийска област]]<br> [[Област Перник]]<br> [[Област Кюстендил]] |
||
| част-от = Руйско-Верилска планинска редица |
| част-от = Руйско-Верилска планинска редица |
||
| връх = |
| връх = [[Голям Дебелец]] |
||
| височина = 1415.5 |
| височина = 1415.5 |
||
| вид = |
| вид = |
||
Ред 39: | Ред 37: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
*{{грб|104 – 105}} |
|||
* [http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, „Географски речник на България“, София 1980 г., стр. 104-105] |
|||
{{Планини в България}} |
{{Планини в България}} |
Версия от 11:50, 21 юни 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Верила.
Верила | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България Софийска област Област Перник Област Кюстендил |
Част от | Руйско-Верилска планинска редица |
Най-висок връх | Голям Дебелец |
Надм. височина | 1415.5 m |
Подробна карта | |
Верила е планина в Западна България, част от Руйско-Верилската планинска редица. Разположена е на територията на 3 области: Софийска, Пернишка и Кюстендилска.
Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 km, широка е около 12 km. Представлява орографска връзка между Витоша на север, с която се свързва чрез Букапреслапската седловина (1090 m), и Рила на юг – свързани чрез Клисурската седловина (1025 m). На северозапад се спуска към Радомирската, на югозапад – към Дупнишката котловина (Горно Дупнишко поле), а на североизток – към историко-географската област Палакария (горната част на Самоковската котловина).
Билото на планината е заравнено, а склоновете ѝ са къси, но дълбоко разчленени. Най-високата ѝ точка е връх Голям Дебелец (1414,5 m), издигащ се източно от село Яребковица. Изградена е от кристалинни скали – гнайси и шисти. Климатът е континентален със студена зима и сравнително хладно лято. По билото на планината преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море. Водите по североизточните ѝ склонове се оттичат към река Палакария (ляв приток на Искър), а тези по югозападните – към реките Арката, Тополница и Джубрена от басейна на Струма. Реките Арката и Тополница водят началото си от планината. Преобладават канелените и светлокафявите горски почви. Обрасла е с редки широколистни гори от бук, дъб, габър и др., но югозападните ѝ склонове са силно обезлесени и опороени.
В подножието на планината са разположени 7 села: Белчин, Клисура, Лисец и Яребковица в Софийска област, Горна Диканя и Дрен в Област Перник и Тополница в Област Кюстендил.
Планината е малко известна на туристите. Няма хижи освен „Белчински рай“. По билото ѝ минава туристически маршрут Е4, който свързва Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Включена е в системата от защитени зони „НАТУРА 2000“.
По южното ѝ подножие, през Клисурската седловина, на протежение от 8,2 km преминава участък от второкласен път № 62 Кюстендил – Дупница – Самоков от Държавната пътна мрежа.
Вижте също
Топографска карта
- Лист от карта K-34-59. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 104 – 105.
|