Верила: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}}
Редакция без резюме
Ред 5: Ред 5:
| изглед-описание = Изглед от [[Рила]] на север към Верила, на заден план е [[Витоша]]
| изглед-описание = Изглед от [[Рила]] на север към Верила, на заден план е [[Витоша]]
| карта = България
| карта = България
| гео-ширина = 42.391
| гео-дължина = 23.263
| местоположение = '''[[България]]'''<br>[[Софийска област]]<br> [[Област Перник]]<br> [[Област Кюстендил]]
| местоположение = '''[[България]]'''<br>[[Софийска област]]<br> [[Област Перник]]<br> [[Област Кюстендил]]
| част-от = Руйско-Верилска планинска редица
| част-от = Руйско-Верилска планинска редица
| връх = '''[[Голям Дебелец]]'''
| връх = [[Голям Дебелец]]
| височина = 1415.5
| височина = 1415.5
| вид =
| вид =
Ред 39: Ред 37:


== Източници ==
== Източници ==
*{{грб|104 – 105}}
* [http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, „Географски речник на България“, София 1980 г., стр. 104-105]


{{Планини в България}}
{{Планини в България}}

Версия от 11:50, 21 юни 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Верила.

Верила
Изглед от Рила на север към Верила, на заден план е Витоша
Изглед от Рила на север към Верила, на заден план е Витоша
42.3917° с. ш. 23.2636° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария
Софийска област
Област Перник
Област Кюстендил
Част отРуйско-Верилска планинска редица
Най-висок връхГолям Дебелец
Надм. височина1415.5 m
Подробна карта
Подробна карта

Верила е планина в Западна България, част от Руйско-Верилската планинска редица. Разположена е на територията на 3 области: Софийска, Пернишка и Кюстендилска.

Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 km, широка е около 12 km. Представлява орографска връзка между Витоша на север, с която се свързва чрез Букапреслапската седловина (1090 m), и Рила на юг – свързани чрез Клисурската седловина (1025 m). На северозапад се спуска към Радомирската, на югозапад – към Дупнишката котловина (Горно Дупнишко поле), а на североизток – към историко-географската област Палакария (горната част на Самоковската котловина).

Билото на планината е заравнено, а склоновете ѝ са къси, но дълбоко разчленени. Най-високата ѝ точка е връх Голям Дебелец (1414,5 m), издигащ се източно от село Яребковица. Изградена е от кристалинни скали – гнайси и шисти. Климатът е континентален със студена зима и сравнително хладно лято. По билото на планината преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море. Водите по североизточните ѝ склонове се оттичат към река Палакария (ляв приток на Искър), а тези по югозападните – към реките Арката, Тополница и Джубрена от басейна на Струма. Реките Арката и Тополница водят началото си от планината. Преобладават канелените и светлокафявите горски почви. Обрасла е с редки широколистни гори от бук, дъб, габър и др., но югозападните ѝ склонове са силно обезлесени и опороени.

В подножието на планината са разположени 7 села: Белчин, Клисура, Лисец и Яребковица в Софийска област, Горна Диканя и Дрен в Област Перник и Тополница в Област Кюстендил.

Планината е малко известна на туристите. Няма хижи освен „Белчински рай“. По билото ѝ минава туристически маршрут Е4, който свързва Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Включена е в системата от защитени зони „НАТУРА 2000“.

По южното ѝ подножие, през Клисурската седловина, на протежение от 8,2 km преминава участък от второкласен път № 62 КюстендилДупницаСамоков от Държавната пътна мрежа.

Вижте също

Топографска карта

Източници