Арабски език: Разлика между версии

Арабски език
العربية *ал-ʻарабийя*
	Арабски език العربية ал-ʻарабийя
Страна	Близкия Изток,; Северна Африка
Говорещи	280 000 000
Систематизация по Ethnologue
	Афро-азиатски; Семитски; Централносемитски; Южни централносемитски; Арабски; Арабски, стандартен;
Официално положение
Официален в	В 26 държави Списък Алжир; Бахрейн; Джибути; Египет; Еритрея; Западна Сахара; Израел; Ирак; Йемен; Йордания; Катар; Коморски острови; Кувейт; Либия; Ливан; Мавритания; Мароко; Обединени арабски емирства; Оман; Палестина; Саудитска Арабия; Сирия; Сомалия; Судан; Тунис; Чад;
Регулатор	Списък Алжир: Върховен съвет за арабски език в Алжир; Египет: Академия за арабски език в Кайро; Израел: Академия за арабски език в Израел Ирак: Иракска академия на науките; Йордания: Йорданска академия за арабски език; Либия: Академия за арабски език в джамахирията; Мароко: Академия за арабски език в Рабат; Сирия: Арабска академия в Дамаск; Судан: Академия за арабски език в Хартум; Тунис: Фондация Бейт ал-Хикма; ;
Кодове
ISO 639-1	ar
ISO 639-2	ara
ISO 639-3	ABV
	; Области, в които арабският език се говори от мнозинството от населението
	Уикипедия на Арабски език
	Арабски език в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 19:35, 9 април 2013

Арабският език (عربية) е семитски език, говорен от около 225 000 000 души в Близкия Изток и Северна Африка. Той е част от централносемитската подгрупа, в която влизат също иврит и новоарамейските езици. Най-близък до арабския е малтийският език, определян понякога като арабски диалект.

История

Най-ранните запазени текстове на древен северноарабски език, предшественик на съвременния арабски, са надписите в Ал-Хаса в източната част на Арабския полуостров. Те са датирани към 8 век пр.н.е. и използват южноарабската азбука, писменост, която не е свързана с днешната арабска азбука. Подобни надписи върху камък са запазени и от следващите столетия в целия Арабски полуостров и в Синай. През 2 век пр.н.е. използваният език започва да се доближава до класическия арабски.

През 4 век се формират арабските държави на Лахмидите в южната част на Месопотамия, на Гасанидите в южната част на Сирия и Киндитското царство в централната част на Арабския полуостров. В техните владетелски дворове са създадени някои забележителни примери на предислямската арабска поезия, както и някои от малкото оцелели предислямски надписи, използващи арабската азбука.^[3]

Класическият арабски е основната говорима форма на арабския език до времето на Абасидите. Това е езикът, на който е написан Коранът, свещената книга на исляма. Съгласно ислямското богословие Коранът представлява буквалното слово на Бог и по тази причина е неподлежащ на превод. Това обуславя особената роля на класическия арабски в религиозния и културен живот на Ислямския свят. И до наши дни много автори, пишещи на арабски, се стремят да се придържат към синтактичните и граматически норми и са използват речника на класическия език, използван в Корана и описан от ранните езиковеди, като Сибауейх.

Съвременната книжовна форма на арабския се нарича съвременен стандартен арабски език. Той се основава на класическия арабски, включвайки чужди заемки и неологизми, отразяващи съвременните нужди на езика. Това е книжовната форма, използвана в повечето съвременни арабски издания и средства за масова информация и говорена от повечето образовани хора в Арабския свят. На много места той стандартният арабски съжителства в състояние на диглосия с местни диалекти на арабския, някои от които не са взаимно разбираеми помежду си.

Разпространение и диалекти

Освен книжовните класически и съвременен стандартен арабски, арабският език има множество местни разновидности, наричани разговорен арабски и отличаващи се понякога значително от книжовния език. Най-големи са различията между магребските и близкоизточните диалекти, както и между тези на уседналото население и по-консервативните говори на бедуините. Говорещите някои от тези диалекти не могат да разговарят помежду си, поради значителните различия между тях. По-специално за говорещите близкоизточни диалекти често е трудно да разбират северноафриканците, макар че обратното не винаги е вярно, поради популярността на близкоизточните филми и медии в целия Арабски свят.

Един от факторите за диференциацията на диалектите е влиянието на езиците, говорени в съответния регион в предислямския период. Те обикновено са източник на значителна част от речника, а понякога оказват влияние и върху произношението и словореда. В същото време дори по-голямо значение има различното запазване или промяна в смисъла на класически форми в различните диалекти.

Основните диалектни групи са:

Магребски арабски език: марокански, алжирски, тунизийски, либийски и сахарски диалект и диалекта хасания - около 78 милиона души от северозападните части на Египет до Мавритания. В отделните диалекти при се чувства в различна степен влиянието на берберските езици.
Централни диалекти: египетски, саидийски и судански - 100 милиона души в Египет и Судан.
Северни диалекти: северномесопотамски, левантински и иракски - 70 милиона души от източните части на Египет да Ирак.
Южни диалекти: халиджи, бахрани, наджди, хиджазки, йеменски, дофарски и омански - 50 милиона души в района на Персийския залив, Арабския полуостров и Североизточна Африка.

Във вътрешността на Африка се говорят няколко диалекта и креолски езици, базирани на арабския - чадски, нуби, джуба. Особено място заема юдео-арабският, говорен от еврейските общности в Арабския свят.

Фонология

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Класическият арабски език съдържа 28 звука, включително две полугласни. Също така има шест гласни звука (три къси и три дълги гласни). Те могат да бъдат произнесени по различен начин в зависимост от предходната съгласна. Късите гласни обикновено не се изписват, въпреки че биха могли да се отбележат с помощни знаци - حركات (ḥarakāt) - което буквално означава "движения".

Граматика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Арабският език има 3 падежа – именителен, винителен и родителен, както и 3 глаголни времена – минало, сегашно и бъдеще. Изреченията се изграждат като глаголно-подложно-предметни конструкции.

Писменост

Арабската азбука съдържа 28 букви, които обозначават съгласни звукове. Дългите гласни се означават с букви, кратките гласни се отбелязват с допълнителни знаци (наречени огласовки), които се пишат (само за ученици) над или под буквата за предходния съгласен звук. Буквите се изписват от дясно на ляво.

Някои букви не се свързват с предишни или следващи букви; съответно думата може да се състои от отделни групи от букви, несвързани помежду си. Всяка буква от арабската азбука се изписва по различен начин в зависимост от това дали тя се намира в началото, средата или в края на думата или не се свързва с други букви от думата.

Роля в исляма

Коранът (от арабски: أَلْقُرآن, Qur'ān, "четиво, лекция"), свещената книга на исляма, е съставена в писмен вид около 650 г. по време на халифа Осман именно на арабски език. Поради това до 1928 година в писмения турски език се е използвала арабската азбука.

Влияние върху други езици

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Бележки

↑ Procházka, S. Arabic // Encyclopedia of Language and Linguistics. 2006. (на английски)
↑ Wright, John W. The New York Times Almanac 2002. Routledge, 2001. ISBN 1579583482. p. 492. (на английски)
↑ A History of the Arabic Language // Linguistics.byu.edu. Посетен на 4 май 2010. (на английски)

Външни препратки

Шаблон:Лингвистика-мъниче

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA

[1] Procházka, S. Arabic // Encyclopedia of Language and Linguistics. 2006. (на английски)

[2] Wright, John W. The New York Times Almanac 2002. Routledge, 2001. ISBN 1579583482. p. 492. (на английски)

[3] A History of the Arabic Language // Linguistics.byu.edu. Посетен на 4 май 2010. (на английски)

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 86: / Ред 86: @@
 * {{Уикипедия|ar}}
 * [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=ABV Арабският език на Ethnologue]
+* [http://www.myarabickeyboard.net/ Arabic Keyboard]
 {{Официални езици на ООН}}