Зиадлер (кораб, 1878)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Зиадлер“
SMS[~ 1] Seeadler; Walter, Pass of Balmaha
Pass of Balmaha по-късно преименуван на SMS Seeadler
Флаг САЩ
Германска империя Германска империя
Клас и типУиндджамер/Спомагателен крайцер
ПроизводителR Duncan & Co в Глазгоу, Шотландия.
Служба
Спуснат на вода9 август 1878 г.
Влиза в строй5 септември 1888 г.;
1915 г. като спомагателен крайцер
Потънализхвърлен на риф на 2 август 1917 г. при Дружествените острови[1]
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Тип ветрилно стъкмяванетримачтов кораб с пълно ветрилно стъкмяване
Пристанище на домуванеГлазгоу;
Бостън (Масачузетс)
(1914 – 1915 г.)
ИМО номерON 95087
ПозивнаKTRP
ОрганизацияHarby Steamship Company, ВМС на Германия (1915 – 1917 г.)
СобственикDavid R Clark (Messrs Gibson & Clark), Глазгоу (1888 – 1908 г.);
The River Plate Shipping Company Ltd, Монреал (1908 – 1909 г.);
Ship Pass of Balmaha Company Ltd, Монреал (1909 – 1914 г.);
Harby Steamship Company, Ню Йорк (1914 – 1915 г.);
Harris-Irby Cotton Company (1915 г.)
ОператорHarby Steamship Company, Кайзерлихе Марине
Бруто тонаж1571 t (БРТ)[2]
Водоизместимост4500 t (стандартна)
Дължина83,5 m
Дължина между перпендикулярите
75,0 m
Ширина11,8 m
Газене5,5 m
ЗадвижванеПлатна;
1 спомагателен дизелов двигател
Площ на ветрилата
2600 м²
Мощност1000 к.с. (0,7 МВт)
Движител1 гребен винт
Скорост8 възела
(17 km/h)
(с двигателя)[2]
Далечина на
плаване		10 000 мили на ход 12 възела (на ход с двигателя)
Екипаж64 души
Името означавана немски език морски орел
Въоръжение
Артилерия2x1 105 mm;
Минноторпедно
въоръжение
2x1 500 mm ТА
Други2 картечници
„Зиадлер“ в Общомедия

Зиадлер (на немски: Seeadler), бивш Walter, бивш Pass of Balmaha е германски тримачтов стоманен ветроходен кораб използван през Първата световна война като спомагателен крайцер от ВМС на Германия.

Търговски кораб[редактиране | редактиране на кода]

Построен е в корабостроителницата Robert Duncan Company в Глазгоу през 1878 г., отнася се към класа на уиндджамерите. Първоначалното му име е „Пас оф Балмаха“, собственик на съда е американската компания Harris-Irby Cotton Company.

През 1915 г. плава с товар памук от Ню Йорк за Архангелск[3] и на 23 юли е задържан при норвежките брегове от британския спомагателен крайцер HMS Victorian, на основа подозрение в контрабанда. В съпровождане на британска призова команда от офицер и шест матроса е насочен към в порт Керкуол на Оркнейските острови. При плаването към Великобритания флагът на САЩ, съблюдаващи неутралитет във войната, е заменен с британския. Скоро съда е прихванат от немската подводница U-36 и като кораб под флаг на воюваща страна е изпратен в Германия в качеството на трофей.

През 1916 г. заедно с преименуването му в Walter,[3] в корабостроителницата Текленборг в Хеестмюнде е подложен на основно модернизиране, в резултат на което са поставени и оборудвани:

Може да вземе на борда си двугодишен запас продоволствия.

През същата година към него обръща своето внимание капитан-лейтенанта граф Феликс фон Люкнер, бившият старши артилерист на търговския рейдер SMS Möwe, той става командир на кораба.

Идеята да се използва ветроход вместо параход има две преимущества: той не се нуждае от бункеровка и буди по-малко подозрения, т. е. е способен на много по-продължително рейдерство.[4] Корабът е преименуван на Seeadler (на български: Морски орел). За старши помощник е назначен лейтенанта от търговския флот Алфред Клинг (на немски: Alfred Kling).

Рейдерство[редактиране | редактиране на кода]

SMS Seeadler, тримачтовия ветроход, който воюва в Атлантическия и Тихия океани във века на дредноутите. Картина на Кристофър Рейв.

На 21 декември 1916 г. излиза в морето, маскирайки се като норвежкия ветроход „Ирма“, плаващ от Копенхаген за Мелбърн с товар дървесина. Допълнителните помещения, запасите и двете непоставени 105-мм оръдия са затрупани с трупи.

Между Исландия и Фарьорските острови е спрян от британския спомагателен крайцер „Евендж“. На борда на рейдера се качва група за оглед от 2 офицера и 15 матроса. Нито в документите, нито в облика на съда и екипажа (26 души от екипажа говорят норвежки) групата от „Евендж“ не намира нищо подозрително и те пускат „Зиадлер“. След преминаването на зоната на британските патрули, изхвърлят зад борда товара дървесина и монтират оръдията.

На 9 януари 1917 г. първата победа за „Зиадлер“ става британският параход „Гладис Роял“, превозващ около 5000 т каменни въглища от Кардиф за Буенос Айрес. Екипажът му е взет в плен, параходът е потопен източно от Азорските острови.

На 11 януари същата съдба постига британският параход „Ланди Айлънд“ (4500 тона захар).

След двумесечно рейдерство в района на екватора между Бразилия и Африка, от 21 януари до 11 март потопява 1 параход и 8 ветрохода. На „Зиадлер“ вече има 263 пленника, поради което командира решава плененият на 21 март тримачтов барк „Камброн“ (фр.) да не бъде потопяван, а да премести на него всички пленници. За да не могат те скоро да съобщят за рейдера, на барка отсичат бушприта и чупят брам-стенгите.

На 18 април, заобикаляйки нос Хорн, от рейдера забелязват британския спомагателен крайцер „Отранто“. Но той не проявява интерес към платнохода. На 8 юни рейдера пресича екватора вече в Тихия океан. За месец и половина плаване в него унищожава три американски четиримачтови шхуни. Поради липса на питейна вода и свежи продоволствени запаси сред екипажа започва да се проявяват признаците на скорбут. Рейдерството продължава вече повече от половин година. За да даде почивка на екипажа, рейдера се насочва към остров Маупихаа, който е достигнат на 28 юли. Екипажа слиза на брега. След три дена налетяващ шквал, откъсва „Зиадлер“ от котвите, изхвърляйки го на рифове.

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

За 244 дни рейдерство ветрохода изминава над 30 хил. мили, унищожава 3 парахода и 11 ветрохода[~ 2] с общ тонаж около 30 000 брт, плюс 126-тонната „Lutece“. Напълно се оправдава и идеята за маскировка на рейдера като търговски ветроход.

6 души, начело с фон Люкнер, на спасителния баркас правят преход до Фиджи, където те са (според твърдението на някои вестници, с измама[5]) принудени да се предадат. Отначало те са държани в лагер за интернирани на остров Мотуихе. Но през декември 1917 г. фон Люкнер с група интернирани организира бягство, похищавайки моторния катер на началника на лагера. В края на краищата те са хванати на островите Кермадек, и са разпределени в различни лагери, в Австралия и Океания. Репатрирани са след войната.

Другата част от екипажа (58 души начело с лейтенант Клинг) остават на мястото на крушението. На 5 септември 1917 г. те пленяват френската шхуна „Lutece“ и на нея достигат до острите Пасха. Там, на 4 октомври, шхуната е изхвърлена на брега, а хората се предават на чилийските власти, след което са изпратени на материка и интернирани. Освободени са с края на войната, на 19 август 1919 г.[3]

След войната първоначалният собственик на съда, компанията Harriss, Irby and Vose изследва останките на „Зиадлер“ и го обявява за неподлежащ за възстановяване.[3]

През 1926 г. в Германия е спуснат на вода миноносецът RM Seeadler. Негова кръстница става съпругата на лейтенант Клинг.

През 1958 г. следващ Seeadler, торпеден катер, става главен в серията от 10 катера.

Списък на съдовете, пленени от SMS Seeadler[3]
Название Страна Тип плавателен съд Тонаж,

брт

Дата Забележка
Gladis Royle Великобритания параход 3268 9 януари 1917 г. потопен
Lundy Island Великобритания параход 3095 10 януари 1917 г. потопен
Charles Gounod Франция барк 2199 21 януари 1917 г. потопен
Perce шхуна 364 24 януари 1917 г. потопен
Antonin Франция барк 3071 3 февруари 1917 г. потопен
Buenos Ayres Италия кораб (с пълно ветрилно стъкмяване)[6] 1774 7 февруари 1917 г. потопен
Pinmore Великобритания шхуна 2431 19 февруари 1917 г. потопен
British Yeoman Великобритания барк 1953 26 февруари 1917 г. потопен
La Rochefoucauld Франция барк 2200 27 февруари 1917 г. потопен
Dupleix Франция барк 2206 5 март 1917 г. потопен
Horngarth Великобритания параход 3609 11 март 1917 г. потопен
Cambronne Франция барк 1863 21 март 1917 г. пленен, но пуснат впоследствие, пристига в Рио де Жанейро на 30 март 1917 г.
A. B. Johnson САЩ шхуна 529 15 юни 1917 г. пленен на 14 юни, потопен на следващия ден
R. C. Slade САЩ шхуна 673 18 юни 1917 г. потопен
Manila САЩ шхуна 731 8 юли 1917 г. потопен

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
  2. ↑ Според други данни, 3 парахода и 12 ветрохода, виж таблицата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Шишов А. А. Потери военно-морского флота Германии в I мировой войне 1914 – 1918 гг.; справочник. СПб, 1996, с. 19.
  2. ↑ а б Jane’s War at Sea, 1897−1997. Harper Collins, 1997, p. 21 ISBN 0-00-472065-2
  3. ↑ а б в г д Seeadler – Walter – Pass of Balmaha, архив на оригинала от 15 май 2006, https://web.archive.org/web/20060515171751/http://www.smsmoewe.com/ships/smsms78.htm, посетен на 13 юни 2019 
  4. ↑ Pardoe, Blaine. The Cruise of the Sea Eagle: The Amazing True Story of Germany’s Gentleman Pirate. Guilford, CT: The Lyons Press, 2005
  5. ↑ NZ Herald, Monday Sep 28, 2009
  6. ↑ Pass of Balmaha // Архивиран от оригинала на 2012-03-10. (на английски)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Seeadler в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зиадлер_(кораб,_1878)&oldid=11484807“.