Фински език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Фински език suomi |
||
|---|---|---|
| Говори се в: | Финландия, Швеция, Русия | |
| Район | ||
| Общо говорещи: | 6 милиона | |
| Класификация | Уралски Угро-фински Балто-фински Фински |
|
| Официално положение | ||
| Официален във: | Финландия | |
| Контролиран от: | Езиково планиране на отдела от Изследователския институт за езици на Финландия | |
| Кодове на езика | ||
| ISO 639-1 | fi | |
| ISO 639-2 | fin | |
| ISO 639-3 | FIN | |
|
||
Финският език ( още финландски, самоназвание suomi ) е един от основните угро-фински езици, които от своя страна са част от уралското езиково семейство. Той е един от двата официални езика на Финландия (наред с шведския) и е широко употребяван в Карелия. Говори се от около 6 милиона души във Финландия и съседните части на Швеция и Русия.
Финският език спада към угро-финския клон на уралските езици. Той е аглутиниращ и склоняем език, който мени и съществителното, и глагола според ролята им в изречението.
Характерна за финския е езиковата диглосия, т.е. съществуването на две езикови норми — литературна (kirjakieli) и разговорна (puhekieli). Литературната се използва в администрацията, в религията, в художествената литература, в официалните телевизионни емисии, а разговорната — в популярни радио и телевизионни шоута, в ежедневието, на работното място и в лични писма.
Съдържание |
[редактиране] История
В древността е съществувал един общ пра-фински език, който имал три основни диалекта: северен, южен и източен. От пра-финския език около 15-10 век пр.н.е. се отделя балтийският фински, наричан саами, който от своя страна се разпада на известните днес фински езици. Това вероятно е станало през 1 век н.е.
Първата кодификация на финския като литературен език е дело на финландския епископ Микаел Агрикола, през 16 век. Той установява писмена система, сходна на шведската, немската и латинската. По-късно тази система бива преработвана многократно.
В епохата на Реформацията финската писмена традиция започнала да се утвърждава. През 16 век биват създадени значими писмени паметници на фински, чиито автори са Паавали Юустен, Ерик Соролайнен, Яакко Финно и самия Микаел Агрикола. През 17 век във Финландия се издават книги на фински език, на датски език, на норвежки език, на естонски език, на латвийски език, на немски език и на шведски език. Най-важните книги обаче все още се пишат на латински език.
[редактиране] Разпространение
Мнозинството от говорещите фински живеят във Финландия, а финскоезични малцинства са пръснати из Русия, Швеция, Норвегия и Естония. Значителна емигрантска диаспора живее в Швеция и в САЩ в щата Мичиган.
Финският е официален език във Финландия, а също е официален малцинствен език в Швеция. Той се дели основно на две диалектни групи — източна и западна. Западната предимно се използва в Скандинавия, а източната — в Карелия.
[редактиране] Граматика
[редактиране] Азбука
Във финският език се използват следните латиниски букви:
[редактиране] Гласни
Ii Ee Oo Aa Uu Yy Ää Öö
[редактиране] Съгласни
Pp Tt Kk Dd Gg Ss Hh Vv Jj Ll Rr Mm Nn
[редактиране] Други
Следните букви се използват само за думи от чужд произход:
- Bb Cc Ff Ww Xx Zz
[редактиране] Произношение на буквите в азбуката
Произношението на буквите в азбуката се доближава до произношението на буквите в Немски и Шведски език с някои собвствени характерни особености.[1]
[редактиране] Числа
| Цифри | - | Числа | +(toista) | Числа | +(kymmentä) | Числа | Числа | ||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | yksi | 11 | yksitoista | 10 | kymmenen | 100 | sata | 1000 | tuhat |
| 2 | kaksi | 12 | kaksitoista | 20 | kaksikymmentä | 200 | 2000 | kaksituhatta | |
| 3 | kolme | 13 | kolmetoista | 30 | kolmekymmentä | 300 | 3000 | kolmetuhatta | |
| 4 | nelja | 14 | neljätoista | 40 | neljäkymmentä | 400 | 4000 | neljätuhatta | |
| 5 | viisi | 15 | viisitoista | 50 | viisikymmentä | 500 | 5000 | viisituhatta | |
| 6 | kuusi | 16 | kuusitoista | 60 | kuusikymmentä | 600 | 6000 | kuusituhatta | |
| 7 | seitsemän | 17 | seitsemäntoista | 70 | seitsemänkymmentä | 700 | 7000 | seitsemäntuhatta | |
| 8 | kahdeksan | 18 | kahdeksantoista | 80 | kahdeksankymmentä | 800 | 8000 | kahdeksantuhatta | |
| 9 | yhdeksan | 19 | yhdeksantoista | 90 | yhdeksankymmentä | 900 | 9000 | yhdeksantuhatta |
[редактиране] Местоимения
- АЗ --- minä
- ТИ --- sinä
- ТОЙ, ТЯ , ТО --- hän
- НИЕ --- me
- ВИЕ --- te
- ТЕ --- he
Както унгарски и останалите угро-фински езици, а също и тюркските езици, фински език не прави разлика по род дори при местоименията от трето лице ед. ч.
[редактиране] Родителен падеж
minun - мой (също така: на мен) sinun - твой (както и: на теб) hänen - негов, неин (също: на него/нея) meidän - наш (също: на нас) teidän - ваш (също: на вас) heidän - техен (също: на тях)
[редактиране] Консунантна градация
Понеже окончанието при падежите затваря последната сричка, се появява консунантна градация, която променя някои от буквите в думата:
- kk -> k
- k -> *нищо*
- pp -> p
- p -> v
- tt -> t
- t -> d
- nk -> ng
- nt -> nn
- rt -> rr
- il -> ll
- mp -> mm
| букви | vahva aste (силна степен) | heikko aste (слаба степен) |
|---|---|---|
| kk -> k | kukka (цвете) | kukat |
| pp -> p | Pekka (Пекка *име*) | Pekat |
| tt -> t | tyttö (момиче) | tytöt |
| k -> *нищо* | alku (произход, вид?!) | alut |
| p -> v | lupa (право) | luv'at |
| t -> d | pöytä (маса) | pöydät |
| nk -> ng | kaupunki (град) | kaupungit |
| nt -> nn | tunti (час) | tunnit |
| rt -> rr | kerta (време *за часа*) | kerrat |
| il -> ll | ilta (вечер) | illat |
| mp -> mm | kampa (гребен) | kammat |
[редактиране] Падежни форми
| Падежни форми | ||||
|---|---|---|---|---|
| Nimi Име | Päätteet - Окончание | Yksikkö - единствено число | Monikko - множествено число | Rinnakkaisnimi - Обяснение |
| nominatiivi-именителен падеж | -t (мн. ч. окончание) | talo - къща | talot - къщите | nimentö - наименование |
| genetiivi - родителен падеж | -n, -en, -in, -den, -ten, ten | talon - на къщата | talojen - на къщите | omanto - притежание |
| akkusatiivi - винителен падеж | yksikkö -n, monikko -en, -den/-tten tai -ten, -en, -in | talo tai talon | talojen tai taloiden/taloitten | kohdanto |
| partitiivi | -a, -ä, -ta, -tä | taloa - къщата | taloja - къщите | osanto - частност |
| essiivi | -na, -nä | talona - като къща | taloina - като къщи | olento - форма, олицетворение на |
| translatiivi | -ksi, (-kse) | taloksi на къща | taloiksi на къщите | tulento - преобразувание |
| Sisäpaikallissijat падежни форми обозначаващи място | ||||
| inessiivi инесив | -ssa, -ssä | talossa - в къщата | taloissa - в къщите | sisäolento - вътре , в нещо , за състояние |
| elatiivi елатив | -sta, ssä | talosta - от къщата | taloista - от къщите | sisäeronto - от къщата навън, посока, движение |
| illatiivi илатив | повторение на крайната гласна + n, h + savartalon loppuvukaali + n, -seen, -siin | taloon | taloihin | движение навътре, посока |
| Ulkopaikallissijat - външни падежни форми | ||||
| adessiivi | -lla. -llä | talolla на къщата | taloilla - на къщите | ulko-olento - външно състояние |
| ablatiivi аблатив | -lta, -ltä | talolta | taloilta | ulkoeronto - движение, посока от повърността към гововорящия |
| allatiivi | -lle | talolle | taloille | ulkotulento - движение, посока от говорящият към повърността |
| Muut | ||||
| abessiivi | -tta | talotta - без къща | taloitta - без къщи | vajanto - липса |
| komitatiivi | -ne- | taloneen с (цялата) къща(та) | taloineen с (всичките) къщи(те) | keinonto - заедно със, |
| instruktiivi | -n | taloin с къщата | taloin - с къщите | seuranto - с помощта на, инструмент, спомагателен предмет |
[редактиране] Родителен падеж на лични местоимения
minun autoni - моята кола sinun autosi - твоята кола hänen auto - неговата, нейната кола meidän auto - нашата кола teidän auto - вашата кола heidän auto - тяхната кола
[редактиране] Спрежение на модални глаголи
Модални глаголи са финските глаголи със значение: искам, трябва, мога (като способност), може (прозволено, разрешено е)
За училите немски принципът е същият - модалният глагол се спряга, а спомагателният глагол е в инфинитив, за разлика от немски език словоредът е по-свободен ....
аз искам да пея -- minä haluan laulaa
на български подлогът (в случая аз) може и да се пропусне, на фински също, но това става по-рядко ...
т.е. кострукцията е подлог + спрегнат модален глагол + инфинитив на спомагателен глагол
аз искам да играя minä haluan leikkiä ти искаш да играеш sinä haluat leikkiä той тя то иска да играе hän haluaa leikkiä ние искаме да играем me haluamme leikkiä вие искате да играете te haluatte leikkiä те искат да играят he haluavat leikkiä
Глаголът трябва (täytyy) е малко по-особен случай, за него се изисква родителен падеж на субекта (подлога) на действието + 3 лице: minun täytyy lähteä аз трябва да тръгвам (буквален превод би бил: на мене ми трябва тръгване/да тръгвам)
sinun täytyy lähteä ти трябва да тръгваш, и т.н.
hänen täytyy lähteä
meidän täytyy lähteä
teidän täytyy lähteä
heidän täytyy lähteä
[редактиране] Литература на български
В България има две издания на тематика фински език: - "Българско - финландски и финландско - български речник" - "Българско - финландски разговорник"
[редактиране] Литература на други езици
[редактиране] Вижте още
- Официални езици на Европейския съюз
- Поименен списък на официалните езици на Европейския съюз
- Европейски ден на езиците
[редактиране] Външни препратки
Финско - български разговорник
Learn Finnish online- Finnish - Urallic language of 6 million
- Финският език на Ethnologue
- English - Finnish dictionary
- Финска граматика на фински
- Уикипедия на фински
|
|
|||
| угърски | унгарски | хантийски | мансийски | ||
| пермски | коми | коми-пермякски | удмуртски | ||
| волго-фински | марийски | ерзянски | мокшански | мерянски† | мешчерски† | муромски† | шокшански¹ | ||
| саамски | акала-саамски† | кайну-саамски | кеми-саамски† | килдин-саамски¹ | сколт-саамски¹ | луле-саамски | пите-саамски† | южносаамски | уме-саамски¹ | северносаамски | инари-саамски¹ | тер-саамски¹ | ||
| балто-фински | естонски | фински | ижорски¹ | карелски | лудски | ливонски¹ | вепски | върски | вотски¹ | южноестонски | ||
| Забележки: ¹почти изчезнал, †мъртъв език | |||
