Направо към съдържанието

Вещица (Берска)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Берска Вещица)
Вижте пояснителната страница за други значения на Вещица.
Вещица
Αγγελοχώρι
Гърция
40.6789° с. ш. 22.1997° и. д.
Вещица
Централна Македония
40.6789° с. ш. 22.1997° и. д.
Вещица
Берско
40.6789° с. ш. 22.1997° и. д.
Вещица
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемНегуш
Географска областСланица
Надм. височина25 m
Население1511 души (1961 г.)

Вещица или Берска Вещица (изписване до 1945 година: Вѣщица; на гръцки: Αγγελοχώρι, Ангелохори, катаревуса: Αγγελοχώριον, Ангелохорион, до 1926 година Βέτιστα, Ветиста или Βέτσιστα, Вециста[1]) е село в Република Гърция, част от дем Негуш на област Централна Македония. Вещица е център на архиерейското наместничество Иринуполи на Берската, Негушка и Камбанийска епархия на Гръцката православна църква.[2]

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле на 25 m надморска височина, на 14 km североизточно от Негуш (Науса) и на 12 km югоизточно от Въртокоп (Скидра). Махалата, разположена от западната страна на река Вода (Водас) се смята за отделно село - Воденска Вещица (Полиплатано).[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Между Берска и Воденска Вещица е открито праисторическо селище, обявено в 1962 година за паметник на културата.[4]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Според гръцки източници в края на XVIII век жителите на селото говорят „славомакедонски“.[5]

В ΧΙΧ век Вещица е чисто българско село в Берската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вечищи (Vetchisti), Берска епархия, живеят 250 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Вещица е посочено като село във Воденска каза с 56 къщи и 214 жители българи и 60 помаци.[7]

В 1900 година Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) отбелязва само едно село Вѣщица в Берска каза с 500 българи християни.[8] Секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година отбелязва две Вещици - една в Берска и една във Воденска каза, като в Берска Вещица (Vechtitza) има 664 българи патриаршисти гъркомани.[9] Според отчет на Солунската българска митрополия във Вещица работи българско училище с учител Георги Попянев от самата Вещица.[10]

В 1910 година във Вещица (Βέσιστα) има 244 жители екзархисти.[11]

Селото е окупирано от гръцки части през Балканската война. При избухването на войната двама души от Вещица (Берска или Воденска) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Междусъюзническата война българските първенци на Вещица са арестувани и им е заявено, че ща бъдат освободени само „ако станат гърци“.[13] В. Ташев и М. Стойнов от Вещица са арестувани по обвинение, че подпомагат четата на Христо Аргиров.[14] В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Вещица като село обитавано от „славофони“.[15] При преброяването от 1913 година в селото има 283 мъже и 230 жени.[16]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Берска Вещица (Берска Вештица) има 28 къщи християни славяни, 15 мюсюлмани турци и 13 мюсюлмани цигани.[17]

След 1924 година по Лозанския договор турското население на Вещица е изселено в Турция, а много от жителите на селото мигрират към България.[18] След Първата световна война в селото са заселени понтийски гърци бежанци от Понт. В 1928 година Вещица е смесено местно-бежанско[16] селище с 97 бежански семейства и 375 жители бежанци.[19] В 1926 година селото е прекръстено на Ангелохорион.[20] След 1928 година в селото са заселени още бежанци.[3]

Селото е много богато, тъй като землището му, след извършените през 30-те години мелиорации, е много плодородно. Произвеждат се предимно овошки, пшеница и памук. Развито е и скотовъдството, особено отглеждането на млекодаващи крави.[3]

В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).[21]

В преброяването от 1991 година са сметнати и жителите на Вещица Воденска.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 513[3] 592[3] 721[3] 1132[3] 1292[3] 1511[3] 1575[3] 1670[3] 2635[3] 1707 1701 1575

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени във Вещица
  • Георги Илиев, македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, роден във Воденска или Берска Вещица[22]
  • Иван Георгиев (1870 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, безследно изчезнал в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година, роден във Воденска или Берска Вещица[23]
Други

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες, архив на оригинала от 12 април 2008, https://web.archive.org/web/20080412035605/http://www.imverias.gr/content/view/43/51/, посетен на 22 юни 2008 
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 31. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 1 юли 2018.
  5. ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 45. (на гръцки)
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  7. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  10. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 412.
  11. ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  13. ↑ Карнегиева фондация за международен мир. Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни в: „Другите Балкански войни“ - Фондация „Карнеги“, Фондация „Свободна и демократична България“, София, 1995, стр. 185.
  14. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 173.
  15. ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  16. ↑ а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012 
  17. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  18. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος. Σλαβόφωνοι μετανάστες και πρόσφυγες από τη Μακεδονία και τη Δυτική Θράκη (1912 – 1930), διδακτορική διατριβή, Θεσσαλονίκη 1996. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  19. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  20. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  21. ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 309.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 154.
  24. ↑ Λάζαρος Τσαβδαρίδης // Λάζαρος Τσαβδαρίδης. Архивиран от оригинала на 2013-10-20. Посетен на 20 октомври 2013 г.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вещица_(Берска)&oldid=12415624“.