Джордж Р. Р. Мартин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джордж Р. Р. Мартин
George Raymond Richard Martin
Джордж Мартин през 2011 г.
Джордж Мартин през 2011 г.
Роден 20 септември 1948 г. (71 г.)
Професия писател, сценарист, продуцент
Националност Флаг на САЩ САЩ
Активен период 1976–
Жанр фентъзи, фантастика, ужаси
Известни творби Песен за огън и лед
Награди 4 „Хюго“, 2 „Небюла“, 1 „Еми“, 3 „Световна награда за фентъзи


Съпруга Гейл Бърник (1975 – 1979)
Парис Макбрайд (2011–досега)
Подпис George R. R. Martin.svg
Уебсайт georgerrmartin.com
Джордж Р. Р. Мартин в Общомедия

Джордж Реймънд Ричард Мартин (на английски: George Raymond Richard Martin) е американски писател на фентъзи и научна фантастика, сценарист и телевизионен продуцент.

Той е най-известен със световните си бестселъри от поредицата епични фентъзи-романи „Песен за огън и лед“. Носител е на награда „Еми“, две награди „Небюла“, четири награди „Хюго“, три награди „Уърлд Фентъзи“ (една от които за цялостно творчество), 16 награди „Локус“ и една награда „Брам Стокър“.[1][2][3] Мартин е посочен от списание „Тайм“ като една от 100-те най-влиятелни личности за 2011 г.[4][5]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 20 септември 1948 г. в град Байон, Ню Джърси.[6] Баща му, Реймънд Колинс Мартин, е пристанищен работник, името на майка му е Маргарет Бреди Мартин. Има две сестри – Дарлийн Мартин Липински и Джанет Мартин Патън. Започва да пише от малък и продава на съседските деца своите истории за чудовища. По-късно става страстен почитател и колекционер на комикси и започва да пише фантастични сюжети за някои аматьорски издания.

Бъдещият писател завършва училището „Мери Джейн Донахю“ и се дипломира в университета „Марист“. Първата му професионална изява е осъществена през 1970 г., когато той е на 21 години, продава „Героят“ на издателство Galaxy, а книгата е публикувана през февруари 1971 г. През 1970 г. получава бакалавърска степен по журналистика в Северозападния университет, Еванстън, (Илинойс). На следващата година, получава и магистърска степен от същия университет.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Джордж Р. Р. Мартин на церемонията на наградата „Хюго“ през 2010 г.
Джордж Р. Р. Мартин на церемонията на наградата „Хюго“ през 2017 г.

През 1979 г. след развода си с Гейл Бърник, от която има две деца, той изцяло се отдава на писането. По-късно се премества в Холивуд и става сценарист на фантастичната поредицата на телевизия CBS „Зоната на здрача“. Работи и като консултант към сериала „Красавицата и звяра“, отново продуциран от същата телевизионна компания. Изпълнителен продуцент е на филма „Входове“, филмиран в периода 1992 – 1993 г., като пише пилотния му сценарий за „Калъмбия пикчърс телевижън“. Мартин е най-известен с фентъзи поредицата си „Песен за Огън и Лед“.

Понастощяем Мартин живее в Санта Фе, Ню Мексико. Член е на Организацията на писателите на фентъзи и научна фантастика на САЩ, чийто регионален директор е бил в периода 1977 – 1979 г. и вицепрезидент през 1996 – 1998 г. Член е и на Писателската гилдия на САЩ, Западното крайбрежие.

Още участва като сценарист в сериала „Зоната на здрача“, сценарист е на филма „Последният защитник на Камелот“ (1986), създаден по едноименния разказ на Роджър Зелазни, номиниран за WGA Award в категорията най-добър сценарий /антология/, 1986 г.

Участва в създаването на телевизионния сериал „Красавицата и звяра“, пише пилотния сценарий на „Входове“ за ABC, филмирани и са и следните негови истории:„Запомняща се мелодия“ – епизод от „Стопаджията“, HBO, ноември 1984. Нощни ездачи – игрален филм, Vista Films 1987, сценарий – Робърт Джафи, режисьор – Робърт Кълектър. Пясъчни крале – двучасов телевизионен филм от „До краен предел“, Showtime, 1995, телевизионна адаптация – Мелинда М. Снодграс.

Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

Цикъл „Сказания за Дънк и Ег“ (The Tales of Dunk and Egg)[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Hedge Knight (1998) 
    Песен за леда и огъня: Странстващият рицар, в сборника „Легенди“, изд. „Бард“ (2000), прев. Крум Бъчваров, ISBN 954-585-111-2
  2. The Sworn Sword (2003)
  3. The Mystery Knight (2010)

Цикъл „Песен за огън и лед“ (A Song of Ice and Fire)[редактиране | редактиране на кода]

Карта на света на „Игра на тронове“.
  1. A Game of Thrones (1996)
    Игра на тронове, изд. „Бард“ (2001), прев. Валерий Русинов,[7] ISBN 9545852933
  2. A Clash of Kings (1999) 
    Сблъсък на крале, изд. „Бард“ (2001), прев. Валерий Русинов,[8] ISBN 9545852992
  3. A Storm of Swords (2000) 
    Вихър от мечове, изд. „Бард“ (2002), прев. Валерий Русинов,[9] ISBN 9545853107
  4. A Feast for Crows (2005)
    Пир за врани, изд. „Бард“ (2006), прев. Валерий Русинов,[10] ISBN 9789545859649
  5. A Dance with Dragons (2011)
    Танц с дракони, изд. „Бард“ (2011), прев. Валерий Русинов,[11] ISBN 9546552655
  6. The Winds of Winter – предстои
  7. A Dream of Spring – предстои

Други произведения в света на „Песен за огън и лед“[редактиране | редактиране на кода]

  • Blood of the Dragon (1996) – повест, награда „Хюго“ (1997)
  • Path of the Dragon (2000) – повест
  • The Lands of Ice and Fire: Maps from King's Landing to Across the Narrow Sea (2012) – колекция от географски карти
  • The Wit and Wisdom of Tyrion Lannister (2013)
    Тирион Ланистър – мъдрият шегобиец, изд. „Сиела“ (2017), ISBN 9789546557728
  • The Princess and The Queen, or, The Blacks and The Greens (2013) – повест
  • The Rogue Prince, or, A King’s Brother (2014) – новела
    Принцът разбойник, или Братът на краля, в сборника „Разбойници“, изд. „Сиела“ (2015), прев. Богдан Русев, ISBN 9789542817123
  • The World of Ice & Fire: : The Untold History of Westeros and The Game of Thrones (2014) – с Елио М. Гарсия-младши и Линда Антънсън
    Светът на огън и лед, изд. „Сиела“ (2014), прев. Емануил Томов, ISBN 978-954-28-1635-5
  • The Sons of the Dragon (2017) – новела
    Синовете на дракона, в сборника „Книга на мечовете", изд. „Бард“ (2018), прев. Иван Иванов, ISBN 978-954-655-842-8
  • Game of Thrones Coloring Book (2015)
    Игра на тронове: рисувателна книга, изд. „Бард“ (2015), ISBN 9789546556400

Цикъл „Хиляда светове“ (Thousand Worlds)*[редактиране | редактиране на кода]

* неофициално заглавие, касаещо 24 повести и разкази, свързани с цикъла „Песен за огън и лед“

  • The Hero (1971) – разказ
    Героят, в „Приказни песни“, изд. „Бард“ (2015), прев. Милко Стоименов
  • A Song for Lya (1974) – повест, награда „Хюго“ (1975)
    Песен за Лиа, в сборника „Нощен летец“, изд. „Бард“ (2018), прев. Милко Стоименов
  • And Seven Times Never Kill Man (1975) – повест
    И седем по нивга не убивай човек, в сборника „Нощен летец“, изд „Бард“ (2018), прев. Юлиян Стойнов
  • The Runners (1975) – разказ
    „Да бягаш“, в сп. „Фантастични истории“, бр. 0 (1991)
  • Men of Greywater Station (1976) – повест, с Хауърд Уолдроп
  • This Tower of Ashes (1976) – разказ
    Кула от пепел, в „Приказни песни“, изд. „Бард“ (2015), прев. Милко Стоименов
  • Starlady (1976) – повест
  • In the House of the Worm (1976) – повест
    В дома на Червея, изд. „Сиела“ (2017), прев. Богдан Русев, ISBN 978-954-28-2481-7
  • The Stone City (1977) – новела
    Каменният град, в „Пясъчните крале“, изд. „Бард“ (2010), прев. Юлиян Стойнов
  • Dying of the Light (1977) – повест
    Смъртта на светлината, изд. „Бард“ (2015), прев. Валерий Русинов, ISBN 9789546555809
  • Bitterblooms (1977) – новела
  • The Way of Cross and Dragon (1979) – разказ /кратка новела, награда „Хюго“ (1980)
  • Sandkings (1979) – новела, награда „Хюго“ (1980) и награда „Небюла“ (1980)
    Пясъчните криле, в „Пясъчните крале“, изд. „Бард“ (2010), прев. Юлиян Стойнов
  • Nightflyers (1980) – повест
    Нощен летец, в „Пясъчните крале“, изд. „Бард“ (2010), прев. Юлиян Стойнов
  • The Glass Flower (1986) – новела
    Стъкленото цвете, в „Приказни песни“, изд. „Бард“ (2015), прев. Милко Стоименов

Серия „Хавиланд Туф“ (Haviland Tuf)[редактиране | редактиране на кода]

  • A Beast for Norn (1976) – новела
  • Call Him Moses (1978) – новела
  • Guardians (1981) – повест
  • The Plague Star (1985) – повест
  • Loaves and Fishes (1985) – повест
  • Second Helpings (1985) – новела
  • Manna from Heaven (1985) – повест
  • Prologue (Tuf Voyaging) (1986) – разказ
  • Tuf Voyaging (1986) – повест от разкази
    Пътешествията на Тъф, изд. „Бард“ (1996), прев. Росен Рашков, ISBN 9789546558169

Цикъл „История на дома Таргариен“ (A Targaryen History)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fire & Blood (2018)
    Огън и кръв, изд. „Бард“ (2019), прев. Валерий Русинов, ISBN 9789546559197
  2. Fire & Blood, Part II – предстои

Серия „Планетата на ветровете“ (Windhaven) – с Лайза Татъл[редактиране | редактиране на кода]

  • The Storms of Windhaven (1975)
  • One-Wing (1980)
  • Windhaven (1981)
    Планетата на ветровете, изд. „Бард“ (2002), прев. Юлиян Стойнов, ISBN 9789545853906

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. George R.R. Martin Awards. // IMDb. Посетен на 23 септември 2015.
  2. Awards and Honors | George R.R. Martin. // georgerrmartin.com. Посетен на 17.10.2019.
  3. George R. R. Martin. // science fiction awards+ database. Посетен на 17.10.2019. (на английски)
  4. The 2011 TIME 100: George R.R. Martin, John Hodgman, 21 април 2011. Посетен на 11 юни 2013
  5. The 2011 TIME 100: Full List. Посетен на 11 юни 2013
  6. Life & Times of George R.R. Martin“. George R.R. Martin (official website). Посетен на 11 юни 2013
  7. Игра на тронове (2001)
  8. Сблъсък на крале (2001)
  9. Вихър от мечове (2002)
  10. Пир за врани (2006)
  11. Танц с дракони (2011)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]