Джордж Р. Р. Мартин
| Джордж Р. Р. Мартин George Raymond Richard Martin | |
|---|---|
 Джордж Мартин през 2011 г. | |
| Роден | 20 септември 1948 г. |
| Професия | писател, сценарист, продуцент |
| Националност |
 САЩ |
| Активен период | 1976– |
| Жанр | фентъзи, фантастика, ужаси |
| Известни творби | „Песен за огън и лед“ |
| Награди | „Хюго“, „Небюла“, „Еми“ |
|
| |
|
Повлиял на
| |
| Съпруг |
Гейл Бърник (1975–1979) Парис Макбрайд (2011–досега) |
| Подпис |
 |
| Уебсайт |
georgerrmartin.com Страница в IMDb |
| Джордж Р. Р. Мартин в Общомедия | |
Джордж Реймънд Ричард Мартин (на английски: George Raymond Richard Martin) е американски писател на фентъзи и фантастика, сценарист и телевизионен продуцент.
Той е най-известен със световните си бестселъри от поредицата епични фентъзи-романи „Песен за огън и лед“. Носител е на награда „Еми“, две награди „Небюла“ и шест награди „Хюго“.[1][2] Мартин е посочен от списание „Тайм“ като една от 100-те най-влиятелни личности за 2011 г.[3][4]
Съдържание
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Роден на 20 септември 1948 г. в град Байон, Ню Джърси.[5] Баща му, Реймънд Колинс Мартин, е пристанищен работник, името на майка му е Маргарет Бреди Мартин. Има две сестри – Дарлийн Мартин Липински и Джанет Мартин Патън. Започва да пише от малък и продава на съседските деца своите истории за чудовища. По-късно става страстен почитател и колекционер на комикси и започва да пише фантастични сюжети за някои аматьорски издания.
Бъдещият писател завършва училището „Мери Джейн Донахю“ и се дипломира в университета „Марист“. Първата му професионална изява е осъществена през 1970 г., когато той е на 21 години, продава „Героят“ на издателство Galaxy, а книгата е публикувана през февруари 1971 г. През 1970 г. получава бакалавърска степен по журналистика в Северозападния университет, Еванстън, (Илинойс). На следващата година, пак там, получава и магистърска степен.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
През 1979 г. след развода си с Гейл Бърник, от която има две деца, той изцяло се отдава на писането. По-късно се премества в Холивуд и става сценарист на фантастичната поредицата на телевизия CBS „Зоната на здрача“. Работи и като консултант към сериала „Красавицата и звяра“, отново продуциран от същата телевизионна компания. Изпълнителен продуцент е на филма „Входове“, филмиран в периода 1992 – 1993 г., като пише пилотния му сценарий за „Калъмбия пикчърс телевижън“. Мартин е най-известен с фентъзи поредицата си „Песен за Огън и Лед“.
Понастощяем Мартин живее в Санта Фе, Ню Мексико. Член е на Организацията на писателите на фентъзи и научна фантастика на САЩ, чийто регионален директор е бил в периода 1977-1979 г. и вицепрезидент през 1996-1998 г. Член е и на Писателската гилдия на САЩ, Западното крайбрежие.
Още участва като сценарист в сериала „Зоната на здрача“, сценарист е на филма „Последният защитник на Камелот“ (1986), създаден по едноименния разказ на Роджър Зелазни, номиниран за WGA Award в категорията най-добър сценарий /антология/, 1986 г.
Участва в създаването на телевизионния сериал „Красавицата и звяра“, пише пилотния сценарий на „Входове“ за ABC, филмирани и са и следните негови истории:„Запомняща се мелодия“ – епизод от „Стопаджията“, HBO, ноември 1984. „Нощни ездачи“ – игрален филм, Vista Films 1987, сценарий – Робърт Джафи, режисьор – Робърт Кълектър. „Пясъчни крале“ – двучасов телевизионен филм от „До краен предел“, Showtime, 1995, телевизионна адаптация – Мелинда М. Снодграс.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Песен за огън и лед[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: | Първо издаване | Заглавие в оригинал | Заглавие на български | Издания на български | Бележки |
|---|---|---|---|---|
| 1996 | A Game of Thrones | Игра на тронове | 2001 – Издателство: „Бард“. Превод: Валерий Русинов.[6] | премия „Ignotus“ за най-добър чуждестранен роман |
| 1999 | A Clash of Kings | Сблъсък на крале | 2001 – Издателство: „Бард“. Превод: Валерий Русинов.[7] | награда „Локус“ и премия „Ignotus“ за най-добър чуждестранен роман |
| 2000 | A Storm of Swords | Вихър от мечове | 2002 – Издателство: „Бард“. Превод: Валерий Русинов.[8] | премия „Ignotus“ за най-добър чуждестранен роман |
| 2005 | A Feast for Crows | Пир за врани | 2006 – Издателство: „Бард“. Превод: Валерий Русинов.[9] | |
| 2011 | A Dance with Dragons | Танц с дракони | 2011 – Издателство: „Бард“. Превод: Валерий Русинов.[10] | |
| 2017 | The Winds of Winter | Ветровете на зимата | ||
| — | А Dream of Spring |
Романи[редактиране | редактиране на кода]
| Първо издаване | Заглавие в оригинал | Заглавие на български | Издания на български | Бележки |
|---|---|---|---|---|
| 1977 | Dying of the Light | Смъртта на светлината | 2015 – Издателство: „Бард“. | |
| 1981 | Windhaven | Планетата на ветровете | 2002 – Издателство: „Бард“. Превод: Юлиян Стойнов.[11] | съавторство с Лайза Татъл |
| 1982 | Fevre Dream | Трескав блян | 2016 – Издателство: „Сиела“. Превод: Слави Ганев | |
| 1983 | The Armageddon Rag | |||
| 2007 | Hunter's Run | Бягащият ловец | 2009 – Издателство: „Бард“. Превод: Валерий Русинов.[12] | съавторство с Гарднър Дозоа и Даниел Ейбрахам |
Сборници[редактиране | редактиране на кода]
| Първо издаване | Заглавие в оригинал | Заглавие на български | Издания на български | Бележки |
|---|---|---|---|---|
| 1976 | A Song for Lya | |||
| 1977 | Songs of Stars and Shadows | |||
| 1981 | Sandkings | Пясъчните крале | 2010 – Издателство: „Бард“. Превод: Юлиян Стойнов.[13] | |
| 1983 | Songs the Dead Men Sing | |||
| 1985 | Nightflyers | |||
| 1987 | Tuf Voyaging | Пътешествията на Тъф | 1996 – Издателство: „Бард“. Превод: Росен Рашков.[14] | свързани истории |
| 1987 | Portraits of His Children | |||
| 2001 | Quartet | |||
| 2003 | GRRM: A RRetrospective |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ George R.R. Martin Awards. // IMDb. Посетен на 23 септември 2015.
- ↑ Awards and Honors | George R.R. Martin. // georgerrmartin.com. Посетен на 23 септември 2015.
- ↑ The 2011 TIME 100: George R.R. Martin, John Hodgman, 21 април, 2011. Посетен на 11 юни 2013
- ↑ The 2011 TIME 100: Full List. Посетен на 11 юни 2013
- ↑ „Life & Times of George R.R. Martin“. George R.R. Martin (official website). Посетен на 11 юни 2013
- ↑ Игра на тронове (2001)
- ↑ Сблъсък на крале (2001)
- ↑ Вихър от мечове (2002)
- ↑ Пир за врани (2006)
- ↑ Танц с дракони (2011)
- ↑ Планетата на ветровете (2002)
- ↑ Бягащият ловец (2009)
- ↑ Пясъчните крале (2010)
- ↑ Пътешествията на Тъф (1996)
