Женевски протокол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Протоколът за забрана на използването на задушливи, отровни или други газове и бактериологични средства по време на война, по-известен като Женевският протокол, е международен договор, забраняващ използването на химически и биологични оръжия в международни въоръжени конфликти. Подписан е на 17 юни 1925 г. в Женева и влиза в сила от 8 февруари 1928 г. Регистриран е в официално публикуваната колекция от договори и други международни споразумения на Обществото на народите на 7 септември 1929 г.

Договорът забранява използването „задушливи, отровни или други газове и на всички сходни течности, материали и уреди“ и „бактериологични методи на война“. Въпреки това никъде в договора не се споменава за създаването, транспорта или съхранението на такъв тип оръжия. За тази цел по-късно са създадени Конвенцията за забрана на биологическото и токсично оръжие (КБО) през 1972 г. и Конвенцията за забрана на химическото оръжие (КХО) през 1993 г.

История на подписването[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки Хагските конвенции в Първата световна война широко се използват химически оръжия. От 1914 г. Франция използва сълзотворен газ, а първото наистина успешно използване е от Германската империя при Втората битка при Ипър, когато използват хлор. Всички големи държави започват да развиват химически оръжия и в резултат са създадени редица ужасяващи вещества, засягащи ралични части от тялото – а някои са предназначени да бъдат смъртоносни (например циановодороден газ). Най-малко 124 000 тона са произведени по време на войната. През 1918 г. около една на три гранати е с опасни химични агенти. Около 1,3 милиона жертви на конфликта, се дължат на използването на газ, а психологически ефект върху войските може да е има още по-голям ефект (вж. Посттравматичен стрес). Създават се различни механизми за предпазване на войниците. Използването на смъртоносно отрова газ не е ограничена до бойците на фронта, а се употребява и върху цивилни, тъй като близките градове са били изложени на риск ветровете да разнесат отровните газове. Цивилни, живеещи в градове рядко са имат каквито и да е системи за предупреждение за опасностите от отровен газ, както и липсата на достъп до ефективни газови маски. Използването на химически оръжия, използвани от двете страни са довели до около 100 000 – 260 000 цивилни жертви по време на конфликта. Десетки хиляди повече (заедно с военния персонал) умират от увреждане на белите дробове, увреждане на кожата, както и церебрални увреждания, в годините след приключването на конфликта. През 1920 г. само, над 40 000 цивилни и 20,000 военнослужещи са загинали от ефектите на химическите оръжия.

Версайският договор включва някои разпоредби, които забраняват на Германия производство или внос на химически оръжия. Подобни договори има с Първата австрийска република, Кралство България и Кралство Унгария, всички принадлежащи към на страната на загубилите, Централните сили. Руски болшевики и Великобритания продължават използването на химическо оръжие в Руската гражданска война и евентуално в Близкия изток през 1920 г.

Три години след Първата световна война, съюзниците са искали да потвърдят Версайския мирен договор и през 1922 г. в Съединените щати, въвежда Договора за употребата на подводници и вредни газове във войната на Военноморската конференция във Вашингтон. Четири от победителите на война, Съединените щати, Великобритания, Кралство Италия и империята на Япония, дават съгласието си за ратификация, но той не успя да влезе в сила, тъй като Третата френска република възразява срещу разпоредби за подводници в договора.

В Женева конференция за надзора на международния трафик на оръжие от 1925 французите предлагат протокол за неизползване на отровни газове. Втората Полска република предлага добавяне на бактериологични оръжия. Протоколът е подписан на 17 юни.

Държави участници[редактиране | редактиране на кода]

  зелено – държави без резерви   синьо – държави с оттеглени резерви   жълто – държави със „скрити“ резерви   оранжево – държави с още неоттеглени резерви   червено – неучастващи

Първоначално 38 държави подписват договора. Франция е първата, която го ратифицира (10 май 1926 г.), а Салвадор е последната (26 февруари 2008 г.). До ноември 2015 г. 140 държави са участници в Женевския протокол, най-скоро се включва Колумбия на 24 ноември 2015 г.

Резерви[редактиране | редактиране на кода]

Много от държавите подават резерви, ставайки членки на договора и заявяват, че те разглеждат задълженията на неупотреба само по отношение на други страни участници и / или, че тези задължения ще спрат да се прилагат по отношение на коя да е държава (или си съюзниците ѝ), ако използва забранените оръжия. Няколко арабски държави също са заявили, че ратификацията им не представлява признаване на, нито пък дипломатически отношения с, Израел или че спазването на протокола не е задължително по отношение на Израел. Като цяло, резервации не само променят разпоредбите на договора за държавите, които са ги подали, но и симетрично изменят разпоредбите за страни, вече ратифицирали договора, за справяне с първите. Впоследствие редица държави са оттеглили своите резервации, включително бившата Чехословакия през 1990 г. преди нейното разпадане.

Според Виенската конвенция за правоприемство по отношение на договори, държавите, които придобиват независимост от страна членка на договора "се считат за поддържащи всяка резерва по този международен договор, която е приложим към датата на правоприемство в отношение на територията, на която правоприемство се отнася, освен ако, при създаването на държавата, тя изразява противоположно намерение или формулира резерва, която се отнася до същия предмет на тази резерва. " Докато някои държави изрично са задържали или са се отказали от резервациите, наследени по този принцип, държави, които не са изяснили позицията си върху наследените резерви, са посочени като "със „скритите“ резерви."

Неучастващи държави[редактиране | редактиране на кода]

Следните държави не са подписали договора, или не са го „наследили“.

Хронология на забрани за химически оръжия[редактиране | редактиране на кода]

Година Име Ефект
1675 Страсбургско споразумение Първото международно споразумение за химическо оръжие – забранява отровните куршуми.T
1874 Брюкселска конвенция Забранява използването на (Не влиза в сила.)
1899 Хагски конвенции Европейските държави се съгласяват да не използват „снаряди с цел разпръскване на задушливи и вредни газове“
1907 Хагски конвенции Включва се отрова и отровни оръжия
1919 Версайски договор Забранява отровните газове в Германия.
1922 Договор за употребата на подводници и вредни газове във войната Проваля се, защото Франция не се съгласява с клаузите за война с подводници.
1925 Женевски протокол Забранява използването „задушливи, отровни или други газове и на всички сходни течности, материали и уреди“ и „бактериологични методи на война“
1972 КБО Няма механизми за проверка дали се изпълнява
1993 КХО Забранява развитието, създаването, събирането и използването на химически оръжия.
1998 Международен наказателен съд Осъжда използването на химически оръжия в международни конфликти като военно престъпление. През 2010 е допълнен да включва и вътрешни конфликти)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Сайт на ООН за държавите участници, включва и текста на протокола (английски)

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Geneva Protocol“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.