Лъв на Свети Марк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лъвът на Свети Марк на фасадата на Голямата школа на Свети Марк във Венеция

Под Лъв на Свети Марк (на италиански: Leone di San Marco) или Марковски лъв (Leone Marciano) се има предвид символичното изображение на евангелист Марк, изобразен под формата на крилат лъв. Други елементи, присъстващи в различни комбинации, са ореолът на главата му и отворената книга между лапите с надписа PAX TIBI MARCE / EVANGELISTA MEVS („Мир на тебе, Марк, евангелист мой“).

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Лъвът на Свети Марк е вековният символ на италианския град Венеция, на неговата древна република и настоящ символ на общината и на Метрополен град Венеция, както и на регион Венето и на множество други италиански граждански, военни и политически органи и администрации.

Венециански дукат на дож Пиетро Гримани
Лъв in moleca, идващ от водитеː XIII век, Музей „Корер“ (Венеция)

Марковският лъв се появява във всички градове, които са били под управлението на Венецианската република (обикновено на главните площади и на исторически сгради). Среща се на знамена, щандарти, гербове, кладенци, статуи и монети. Появява се както на търговското, така и на военноморското знаме на Италия. Едно от най-старите му изображения е от XIII век и е изложено в Музей „Корер“ във Венеция. Става въпрос за т. нар. лъв in moleca[1] (т.е. свит като рак – moleca на венециански), излизащ от водите, който се е намирал в основата на камбанарията на Свети Апонал.[2]

Фигурата на лъва на Свети Марк също е символ на наградата на Филмовия фестивал във ВенецияЗлатния лъв, на Дженерали Застраховане, и е върху фланелките на Бенетон Ръгби Тревизо и на ФК „Венеция“. Използва се от Африканската армия на САЩ (USARAF) – бивша Южноевропейска оперативна група (SETAF), базирана във Виченца. Фигурата му също е символът и логото, което се появява на фланелките и банерите на ФК „Латина“ в чест на Свети Марк – един от двамата светци покровители на града и на населението, идващо предимно от земите на Венето, което се заселва в Понтийските блата, като допринася за рекултивацията и за изкупуването на блатата през 20-те и 30-те години на XX век.

Лъвът на площад „Сан Марко“ във Венеция[редактиране | редактиране на кода]

Статуята, поставена върху колоната на Свети Марк на площад „Сан Марко“ във Венеция

Най-известният лъв е може би този, поставен над колоната, която все още доминира площад „Сан Марко“ във Венеция. В действителност бронзовата статуя е хибрид между лъв и грифон, създаден е в Ранния източен елинизъм от гръцки или гръко-йонийски творец между края на IV и началото на III век пр.н.е., след това преработен като крилат лъв и реставриран няколко пъти.

Според много учени това е паметник в чест на Сандас – бог на град Тарс в Киликия.[3] Тук, според проучванията на археолозите, около III век е съществувал паметник, в който божеството е стояло върху голям крилат и рогат лъв, с външен вид, съвместим с този на лъва на Свети Марк. Тарс е бил епископско седалище поне до VI век и е правдоподобно тази статуя да е била разрушена, защото е била смятана за езическа, запазвайки само простото изображение на лъв (или грифон с лъвска глава). Докато венецианците, които обикновено са носели военна плячка у дома, не са взели статуята.[4]

Прочит на изображението[редактиране | редактиране на кода]

Свети Марк и лъвът в универсалната християнска символика[редактиране | редактиране на кода]

Представянето на Свети Марк под формата на лъв е типично за екзегезата на Отците на Църквата и за християнската иконография, и произлиза от пророческите видения, съдържащи се в стих от Откровението на Йоан (4, 7). Лъвът всъщност е едно от четирите живи същества, описани в книгата като поставени около трона на Бог и възнамеряващи да пеят хваленията му, избрани след това въз основа на асоциацията, посочена от Свети Йероним, като символи на четиримата евангелисти. Преди това тези същества са описани от пророк Йезекиил в неговата книга, съдържаща се в Стария завет.

Лъвът се свързва със Свети Марк въз основа на думите, с които започва неговото Евангелие във връзка със свети Йоан Кръстител, който проповядвал в пустинята, където имало диви зверовеː

Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий,

2. както е писано у пророците: „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе.“ 3. „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му.“

Евангелие от Марк 1,1-3

В християнското въображение Йоан Кръстител носи лъвска кожа (въпреки че в Евангелието от Марк се съобщава, че е носел камилска кожа) и евангелската фраза на гласа, който вика в пустинята, припомня идеята за рева в пустинята.

Лъвът също символизира силата на словото на евангелиста, крилете – духовно извисяване, а ореолът е традиционният християнски символ на светостта.

Асоциация между лъва на Свети Марк и Венеция[редактиране | редактиране на кода]

Връзката между лъва на Свети Марк и Венеция произтича от древна традиция, според която ангел във формата на крилат лъв се обръща към светеца, претърпял корабокрушение в лагуните, с фразата: «Pax tibi Marce, evangelista meus. Hic requiescet corpus tuum»[5] („Мир на теб, Марк, мой евангелист. Тук ще почива тялото ти“), съобщавайки му, че тялото му един ден ще намери мир и почит в тези земи. Книгата, често погрешно свързвана с Евангелието, съдържа приветствените думи на лъва и на повечето венециански изображения е представена отворена, обикновено с надпис на латински език PAX TIBI MARCE EVANGELISTA MEVS.

Герб на Венецианската република във вариант от XIV век

Символът на лъва също така изразява хералдическото значение на величие и сила (последната черта е подчертана преди всичко от повдигнатата опашка), докато книгата добре изразява понятията за мъдрост и мир, а ореолът придава образ на религиозно благочестие. Мечът, в допълнение към значението на сила, също е символ на справедливостта и всъщност се повтаря в изображенията, антропоморфни или други, на Юстиция. Следователно присъстват символично всичките характеристики, с които Венеция обича да мисли и описва себе си: величие, сила, мъдрост, справедливост, мир, военна сила и религиозно благочестие.

Има многобройни възможни символични интерпретации относно комбинацията от меч и книга:

  • само отворената книга се счита за символ на суверенитета на държавата (има множество изображения на дожите на Венецианската република, коленичили пред това представяне);
  • само затворената книга пък се смята за символ на делегиран суверенитет и следователно на публични магистрати;
  • отворената книга (и мечът на земята, който не се вижда) е популярно, но погрешно считана за символ на условието за мир за Венецианската република;[6][7]
  • затворената книга и държаният меч се смятат популярно, но погрешно за символ на военното състояние на Венецианската република;[8][9]
  • отворената книга и държаният меч в крайна сметка са символ на обществената справедливост.
Лъвът на Свети Марк на базиликата във Венеция.

Тези тълкувания обаче не са общоприети, тъй като Венецианската република никога не е кодифицирала своите символи, представени по много разнообразен начин. Редки, но присъстващи са и изображения на лъв без книга, меч и понякога ореол (особено в статуите).

След завладяването на континента през XV век в изображенията лъвът опира предните си лапи на сушата, в която често също се появява град с кули, а задните му лапи са върху водата: това конкретно представяне има за цел да посочи Континенталните владения а Венецианската република (Stato da Tera) в допълнение към оригиналните Морски владения (Stato da Mar).[10]

Различни версии на лъва на Свети Марк[редактиране | редактиране на кода]

Образът на лъва на Свети Марк може да бъде представен в над петдесет вариации (като напр. на задни лапи, отрязан, легнал, коронован, с двойна или раздвоена или възлеста опашка, спящ, разполовен, окован, без опашка, с нещо в устата, седнал, вървящ, излизащ отдолу или отстрани, с риба опашка, крилат, обезоръжен, с ореол... стоящ на предните си крака, с глава поставена отпред, издигащ се от водата, като рак).[11] Основните позиции са:

Позиция Пример Описание
вървящ Когато е възможно да се види цялото тяло на лъва в профил, на три крака, докато предният десен крак лежи върху книга. Това е традиционно представяне, видимо на знамена и големи статуи, където има много място за пълно представяне
на задни крака изображение от 1651 г. В профил и изправен на задни крака,[12] а с предните държи книга и меч.
in moléca Приклекнал и разположен фронтално с разперени като ветрило крила, придобивайки вид на рак с отворени щипци (на венециански диалект moléca е точно името на малките раци в периода на линеене). Това е версия, широко използвана на малки пространства поради своята простота и графична компактност, особено върху монети, печати, гербове и смачкани барелефи.

С идването на французите във Венето след 1797 г. каменният лъв е „демократизиран“ и на отворената книга е сложен надписътː „ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ / НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНИНА“.[13] По време на френското управление Марковският лъв е представен с фригийска шапка на светлосин фон в рамките на герба на Кралство Италия (1805-1814) . През онези години Комитетът за обществено спасение – орган на Община Венеция, оплаквайки се от сериозната политическа ситуация в града, създава Наказателен съвет, за да започне репресиите срещу несъгласието и постановява смъртно наказание за всеки, който е произнесъл древното мото „Да живее Свети Маркǃ“; освен това стотици крилати лъвове и скулптури, изобразяващи Република Венеция, са унищожени.

Паметник на Виктор Емануил II във Венеция на Рива дели Скиавони

В подножието на конния паметник на Виктор Емануил II Савойски (дело на Еторе Ферари от 1887 г.), разположен в Рива дели Скиавони във Венеция, ръмжащият Марковски лъв, поставен пред олицетворението на Италия, символично поставя лявата си предна лапа върху плоча с резултатите от плебисцита на Венето от 1866 г. (който постановява обединяването на венецианските провинции с Кралство Италия), поставени на свой ред в книгата с традиционния надпис Pax tibi Marce, evangelista meus.[14]

В колаборационистката армия на Италианската социална република, войниците от 1-ви полк „Сан Марко“, който по-късно се включва в 10-та флотилия MAS, носят на пагоните лъв на три лапи с вдигната и затворена книга и в основата мотото Iterum rudit leo (от латинскиː „Лъвът ръмжи още“).

Символът на лагунния полк „Серенисима“ на Италианската република (наричан MAO – „Обикновен пагон на предмишницата“, тъй като се носи на предмишницата на униформите) представлява лъв на Свети Марк in moleca в неговата версия, популярно наречена „военна“ (следователно затворена книга и вдигнат меч), оградена с котва и две пушки.

Лъвоборство[редактиране | редактиране на кода]

В годините, последвали окончателното падане на Венецианската република, се извършва иконоборческото „клане“ на лъвовете на Свети Марк, извършено от френските окупатори и местните якобинци, започвайки от 1797 г., като символично унищожаване на стария ред. Тези разрушителни интервенции не се отнасят само до скулптури или живописни изображения на венециански лъвове: гербове, пилони, знамена и други артефакти също често са вандализирани или разкъсани на парчета. Емблематичен е случаят с отличителните знаци на венецианските ректори на Верона, завлечени в калта и след това изгорени от якобинците на площад „Бра“ на 7 май 1797 г., докато те танцуват Карманьола[15] около дървото на свободата, близо до останките на паметника, който току-що са съборили.[16]

Лъв от 1518 г., повреден на пл. „Меркато“ в Белуно

Първата вълна на унищожаване на венециански лъвове е по времето на войната на Камбрийската лига, водена срещу Венецианската република от 1508 до 1516 г. от коалиционни войски, особено френски и имперски. Лъвът на Свети Марк обаче е уважаван от австрийците през годините на Реставрацията като знак за прекъсване на Френската революция, както и от османците[17] (макар и в този случай само като военна плячка, която да бъде изложена като триумф) в местата, които те завладяват от Венецианската република.

Ходещ лъв на пл. „Синьори“ във Верона, повреден от Наполеон след поражението на града

Най-разпространеното лъвоборство в историята е извършеното от френските якобинци на Наполеон Бонапарт през 1797 г., след легитимисткото въстание на Веронските Великдени.[18] В бившите Континентални владения на Венеция профренските якобински общини принуждават благородническите семейства да съборят или повредят съответните си емблеми от дворците си за тяхна сметкаː така става във Верона между май и юни 1797 г.,[19] и в други градове във Венето и Венецианска Ломбардия. Само във Венеция около хиляда лъва извън сградите (с изключение на някои вътре в Херцогския дворец и тези в църквите, които са пощадени) са унищожени от екипи каменоделци, назначени от демократичната община, която с укази от 29 май и 24 юли 1797 г. нарежда да бъдат отсечени или повредени.[20] Във венецианските континентални владения има минимум 4000 големи и малки, повредени или напълно унищожени екземпляри от лъва на Свети Марк. Нахвърлят те върху емблемите на градските врати, стените, обществените и частни сгради и най-вече върху тези, които се открояват от колоните.[21]

Нови вълни на унищожаване на лъвовете на Свети Марк има в края на XIX век от хърватите от австрийското приморие като реакция на италианския национализъм и иредентизъм, който се разпространява в италианските общности на Истрия и Далмация, след това през 1932 – 1933 г. след падането на фашизма и 8 септември 1943 г. до 1945 г., и накрая в Задар през 1953 г., в социалистическа Югославия на Тито. От славянска страна лъвът на Свети Марк вече не се възприема като символ на Венеция или на евангелист Марк, а като символ на италианския национализъм, който го е използвал за пропагандни цели. По време на Втората световна война, парадоксално, пронацистките усташи и комунистическите партизани са обединени от работата по повреждането на лъвовете на Свети Марк и други исторически и художествени паметници с голяма стойност.[22]

Знамена и щандарти на Венецианската република[редактиране | редактиране на кода]

Знаме на Венецианската република, използвано на галерата на дож Доменико II Контарини, известно като Контаринско знаме.

Най-старото знаме и символ на Венеция вероятно се състои от златен кръст върху синьо поле (цветовете на Византийската империя, от която формално е част градът). До IX век пазителят на Венеция е Свети Теодор Тирон, към когото впоследствие се присъединява и който е заменен през XIII век от Свети Марк по време на войните срещу Генуезката република, тъй като щандартите, изобразяващи Свети Теодор и Свети Георги Победоносец, са изключително сходни и подвеждат моряците. На корабите е широко използвана Емблемата на Републиката – син флаг, изобразяващ лъва на Свети Марк с меч и златна книга, с цел призоваване на защитата на светеца.[23]

С пренасянето на тялото на евангелист Марк във Венеция и с приемането му за покровител на града и на републиката, светецът започва да се изобразява с човешка фигура в гербове и обществени знамена.

Габриел Бела, Футболен мач в Сант'Алвизе, Венеция

Първите изображения на Свети Марк под формата на крилат лъв изглежда са възприети през 1261 г.,[24] когато с падането на Латинската империя Венеция установява по-големи отношения с Египет – земя, чийто султан Байбарс има ходещ лъв като свой герб, и в пристанището на Александрия – градът, чийто първи епископ е светецът. През тази епоха най-известното изображение е това на лъва in moleca (като рак).

На тази картина е възможно да се види abao със знамето на Свети Марк, окачено по време на Венецианския карнавал

В средата на XIV век започват да се показват знамена, изобразяващи класическия Марковски лъв, който върви с книга и меч. През същата епоха тази иконография е общоприета като символ на държавата. В празнични дни знамето на Свети Марк е окачено на abao – предмет, използван първоначално в Константинопол. Този обект се състои от мраморен пиедестал и от стълб, боядисан в червено, върху който е изложено знамето на Венецианската република, често се използва и пред религиозни комплекси, където обаче изложеното знаме носи гербовете на религиозните братства, които го излагат.[25]

Знаме на Венецианската република от 1848 г. с четвъртит лъв
Знамето на Венеция и нейната историческа република с шест крайни ресни

Щандартът изобразява Марковския лъв върху синьо поле, ограден с кръстове и златни декорации върху червена лента. Шестте пламъка представляват шестте сестиера на града (днес в сегашното знаме на регион Венето се появяват седем пламъка, по един за всяка от седемте провинции на региона).

Вместо това корабите на флота показват същия щандарт, но на червен фон (както в сегашния щандарт на град Венеция) – цвят, свързан с военната сила от римско време.

След това Марковският лъв също се появява четвъртит в трикольора на ефимерната Република Сан Марко по време на броженията на Рисорджименто от 1848 г.

Използван е и за знамето на Йонийските острови – древно венецианско владение, под руско-турски протекторат като Републиката на седемте обединени острова (1800 – 1807 и 1815 – 1817) и впоследствие като английски протекторат като Обединени щати на Йонийските острови (1817 – 1864). На знамето на тези две държави лъвът държи Библия, затворена върху седем стрели, които символизират седемте острова (Корфу, Кефалония, Закинтос, Санта Маура, Итака, Сериго и Паксос). На знамето на Съединените щати на Йонийските острови знамето на Обединеното кралство е добавено на ръба.[26]

Галерия с изображения[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • G. Gerola, I più antichi vessilli di San Marco, "Le Tre Venezia", anno XI, Venezia, 1933
  • M. L. Dal Gian, Il leone di San Marco sulle monete e sulle oselle della Serenissima, Venezia, 1958
  • A. Gorlato, Il Leone di San Marco e l'Istria, Padova, 1959
  • Alvise Zorzi, Sua Serenità Venezia, Milano, Arnoldo Mondadori Editore, 1971
  • Mario De Biasi, Il gonfalone di S. Marco, Venezia, Comune di Venezia (Ufficio Affari Istituzionali) - Ateneo Veneto, 1981
  • Reinhard Lebe, Quando San Marco approdò a Venezia. Il culto dell'Evangelista e il miracolo politico della Repubblica di Venezia, Roma, Il Velcro Editrice, 1981
  • Alberto Rizzi, Scultura esterna a Venezia, Venezia, Stamperia di Venezia Editrice, 1987
  • W. H. Rudt de Collenberg, Il leone di San Marco: Aspetti storici e formali dell'emblema statale della Serenissima, "Ateneo Veneto", anno CLXXVI (1989), pp. 57–89
  • Bianca Maria Scarfì, The Lion of Venice, Venezia, Albrizzi Editore, 1990
  • Giovanna Dal Magro, Anna Paola Zugni Tauro, Le vie del leone, Verona, Arsenale Eitrice, 1992
  • Giorgio Aldrighetti, Mario De Biasi, Il gonfalone di San Marco. Analisi storico-araldica dello stemma, gonfalone, sigillo e bandiera della Città di Venezia, Venezia, Filippi Editore, 1998
  • Alberto Rizzi, Leoni di montagna, l'emblema veneto nei territori di Belluno Feltre Cadore, Feltre, Libreria Pilotto Editrice, 1997
  • Alberto Rizzi, Il Leone di San Marco in Istria, Padova, Signum Editrice, 1998
  • Giorgio Aldrighetti - Mario De Biasi, Il gonfalone di SAn Marco, Venezia, Filippi Editore, 1998
  • Alberto Rizzi, I Leoni di San Marco, Venezia, Arsenale Editrice, 2001, 2 voll.
  • Giorgio Aldrighetti, L'araldica e il leone di San Marco. Le insegne della Provincia di Venezia, Venezia, Marsilio Editore, 2002
  • Alberto Rizzi, I Leoni di San Marco, Sommacampagna (VR), Cierre Edizioni, 2012, 3 voll.
  • Alberto Rizzi, I leoni dolomitici, Sommacampagna (VR), Cierre edizioni, 2018
  • Fabio Mutinelli, Lessico veneto, Venezia, Giambattista Andreola Editore, 1851

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Alvise Zorzi, Sua Serenità Venezia, Milano, Arnoldo Mondadori Editore, 1971, с. 11.
  2. Alvise Zorzi, Una Città, una Repubblica, un Impero, Venezia 697 - 1797, Milano, Arnoldo Mondadori Editore, 1980, с. 18
  3. Scarfi, Bianca Maria, ”The Bronze Lion of St Mark” (1990); In: Scarfi, Bianca Maria, editor, The Lion of Venice: Studies and Research on the Bronze Statue in the Piazzetta, Prestel Publishing, с. 31-124.
  4. Samuele Costantini, The Lion of St. Mark. Venice Magazine, Anno II, n. 8, Aprile 2003 с. 7-9
  5. Martin Garrett, Venice. Signal. ISBN 1-902669-29-0
  6. Giorgio Aldrighetti, L'araldica e il leone di San Marco. Le insegne della provincia di Venezia, Marsilio, Venezia 2002. ISBN 88-317-8071-9
  7. Articolo de L'Arena di venerdì 18 aprile 2008, с. 22.
  8. Giorgio Aldrighetti, L'araldica e il leone di San Marco. Le insegne della provincia di Venezia, Marsilio, Venezia 2002. ISBN 88-317-8071-9
  9. Articolo de L'Arena di venerdì 18 aprile 2008, с. 22.
  10. Giorgio Aldrighetti, Mario De Biasi, Il Gonfalone di San Marco, Venezia, Filippi Editore, 1998, с. 80.
  11. Giorgio Aldrighetti, Mario De Biasi, Il Gonfalone di San Marco, Venezia, Filippi Editore, 1998, с. 79.
  12. De Biasi p. 15, с. DeBiasi..
  13. Giorgio Aldrighetti, Mario De Biasi, Il Gonfalone di San Marco, Venezia, Filippi Editore, 1998, с. 282-283.
  14. Песента и танцът Карманьола са типични за французите санкюлоти, в израз на омраза към крал Луи XVI и кралица Мария Антоанета, и носи името на традиционен танц от пиемонтския град Карманьола. Якобинската „Карманьола“ от 1792 г. се танцува в кръг около дървото на свободата от мъже и жени, редуващи се един с друг, държащи се за ръце.
  15. Le armi, bandiere ed insegne ducali dell'ultimo Rettore, tolte dalle loro custodie, vennero [dai giacobini] ignominiosamente trascinate nella Bra ed esse pure abbruciate”, in Osvaldo Perini, Storia di Verona dal 1790 al 1822, 3 voll., Verona, Cesira Noris Editrice, 1873, volume II, libro VII, с. 371 и сл.
  16. Alberto Rizzi, I Leoni di San Marco, cit., volume I, с. 207, бел. 19. Напр. в Себенико (Далмация) лъвът, втурнал се в морето, е заменен през 1824 г. със специална заповед на Франц I, император на Австрия (пак там, с. 97). И по време на Първата световна война, след офанзивата и италианския разгром при Капорето (24 октомври-12 ноември 1917 г.), когато австро-унгарските командвания са убедени, че в рамките на 48 часа самата Венеция ще падне и ще бъде превзета от австро-унгарската империя , на войските са раздадени плочи със знаците на Марковския лъв, сякаш за да се подчертае легитимността на повторното завоевание. Това е класическият лъв, който върви със затворена книга (пак там, с. 98 и 109, бел. 10).
  17. Francesco Mario Agnoli, Le Pasque Veronesi: quando Verona insorse contro Napoleone, Rimini, Il Cerchio, 2016, 2 voll., III edizione accresciuta. «На 6 май [1797], по суверенна заповед [на демократичната община Верона] започна унищожаването на лъвовете, представляващи гербовете на Венецианската република. Всички трошачи на камъни в града бяха наети с помощта на длета, за да ги съборят, счупят, унищожат, смачкат. С най-голямо усърдие претърсихме всяко кътче, където имаше такъв и всички бяха изправени пред същата съдба» (Breve commentario delle cose seguite in Verona e nelli circonvicini luoghi nella occasione della venuta dei Francesi negli anni 1796 e 1797. Scritto da M.C.N.N.P.V. ръкопис 2095 към Градската библиотека на Верона, c. 249. Сега също изложено в томовете на Agnoli за Веронското въстание, том II, с. 540).
  18. Archivio Storico Veronese, Repertorio mensile di studi e documenti di Storia Patria, a cura di Osvaldo Perini, vol. 6, luglio 1880, fascicolo XVI, Verona, tipografia di C. Noris, 1880, с. 85-86.
  19. Alberto Rizzi, I Leoni di San Marco, cit., volume I, с. 95, бел. 27. „Всеки, който извика „Да живее свети Марк!“ - знак за ужасното въстание от 12 май, ще бъде наказан със смърт... Всеки, който публикува или разпространява запалителни картички или гербове на Свети Марк и е автор или популяризатор на такива знаци на въстание, ще бъде наказан със смърт. Това са членове I и IV от постановлението на Комисията по обществено здраве – орган на венецианското якобинско правителство, от 24 юли 1797 г..
  20. Alberto Rizzi, I Leoni di San Marco, цит. съч., volume I, с. 92.
  21. Ibidem, с. 98 и 103-108.
  22. Mutinelli, 1851 ., с. 204
  23. Maria Pia Pedani, Venezia tra Mori, Turchi e Persiani
  24. Mutinelli, 1851 ., с. 3
  25. Jonioetc
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Leone di San Marco в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​