Лютцов (тежък крайцер, 1939)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лютцов.

„Лютцов“
Lützow
„Петропавловск“
„Талин“
Lutzow1940.jpg
Буксировката на крайцера „Лютцов“ в СССР, април 1940 г.
Флаг Германия Германия
Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
Клас и тип Тежък крайцер от типа „Адмирал Хипер“
Производител DeSchiMAG в Бремен, Германия;
Балтийски завод в Ленинград, СССР
Живот
Заложен 2 август 1937 г.
Спуснат на вода 1 юли 1939 г.
Влиза в строй 15 август 1941 г.[1]
Изведен от
експлоатация
утилизиран 19591960 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 199,5/212,5 m
Ширина 21,8 m
Газене 5,9 m
7,2 m (максимално)
Задвижване 3 парни турбини Deschimag;
9 котела Wagner;
3 гребни винта;
132 800 к.с.
Скорост 32 възела
(59,26 km/h)
Водоизместимост 14 240 t (стандартна);
19 800 t (пълна)
Броня пояс: 40-80–70 mm;
траверси: 80 mm;
палуба: 30+30 mm;
(скосове: 50 mm)
кули: 160 – 50 mm;
барбети: 80 mm;
бойна рубка: 150 – 50 mm
Екипаж 1400 – 1600 души
Далечина на
плаване
6 800 морски мили при 16 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 203 mm;
Зенитна артилерия:
6x2 105 mm;
6x2 37 mm;
10x1 20 mm
Самолети 3 – 4 хидросамолет;[2]
1 катапулт
Торпеда 4x3 533 mm ТА[3]
„Лютцов“
Lützow
„Петропавловск“
„Талин“
в Общомедия

Лютцов (на немски: Lützow) е тежък крайцер на Кригсмарине от времето на Втората световна война. Пети кораб от типа „Адмирал Хипер“.

Заложен през 1937 г., спуснат на вода през 1939 г. През февруари 1940 г. е продаден на Съветския Съюз, получава името „Петропавловск“, през август 1941 г. в условно боеготово състояние е включен в състава на ВМФ на СССР, участва в отбраната на Ленинград от немските войски.
През септември 1944 г. е преименуван на „Талин“, през 1953 г. – „Днепр“, през 1956 г. – „ПКЗ-12“. Дострояването така и не е завършено, през 1958 г. кораба е изключен от списъците на съветския флот, а в периода 1959 – 1960 г. е разкомплектован за метал.

История на създаването и особености на конструкцията[редактиране | редактиране на кода]

През юни 1936 г. е утвърдено започването на строителството на два допълнителни големи крайцера, аналогични на първите три единици от типа „Адмирал Хипер“, но въоръжени с 12 150 mm оръдия. Това е политическа стъпка, целяща да демонстрира стремежа на Германия да спазва рамките на правовото поле на международните морски договори. През юли последва поръчката както на самите кораби, така и на кулите и оръдията за тях.
Конструкцията на основите на кулите на ГК е проектирана съгласно специалното изискване с диаметър, аналогичен на този при 203 mm артустановки на първите три кораба от типа „Хипер“. Особеното изискване означава, че при необходимост може да се проведе бързо превъоръжаване с 203 mm оръдия. Но още през 1937 г. крайцерите, получили литерните обозначения „К“ и „L“, е решено да се строят като тежки, изначално с 203 mm артилерия[4].

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Петият и последен крайцер от типа „Адмирал Хипер“ е заложен на 2 август 1937 г. в корабостроителницата на фирмата DeSchiMAG в Бремен, където вече се строи неговият събрат „Seydlitz“. При построяването си кораба има литерното обозначение „L“, при спускането му на вода, на 1 юли 1939 г., получава името „Лютцов“. Преди това това име в германския флот носи линейният крайцер от типа „Дерфлингер“, загинал в хода на Ютландското сражение, на 31 май 1916 г. Двата кораба са наречени в чест на Адолф фон Лютцов – немския национален герой, барон, оглавил партизанската война в тила на войските на Наполеон, окупирали Германия.

След спуска на кораба на вода неговото довършване се забавя, причината за това е дефицитът на работна сила и някои проблеми в германската промишленост. В частност, с големи задръжки постъпват лопатките за турбините, което забавя поставянето на всички главни механизми.

След сключването на Пакта за ненападение между Германия и СССР, на 23 август 1939 г., се активизира военнотехническото сътрудничество между двете страни. СССР доставя на Германия много суровини и продоволствия, а насреща желае да получи образци от най-новата военна техника. На 11 февруари 1940 г. крайцерът „Лютцов“, бидейки в недостроен вид (корабът е завършен до горната палуба, има част от надстройките и мостика, а също двете долни кули на главния калибър с оръдия, поставени само на носовата от тях), е продаден на Съветския Съюз за 104 милиона райхсмарки. Крайцерът, получил обозначението „проект 53“, от 15 април до 31 май е отбуксиран в Ленинград, в Балтийския завод. Заедно с крайцера пристига инженерна делегация от Германия за продължаване на работите. Обаче във връзка с планиращата се война със СССР Германия не желае да усилва своя бъдещ противник и затова всячески забавя доставката на основните комплектуващи. През пролетта на 1941 г. Й. В. Сталин дава поръчение на председателя на Комитета по отбрана при СНК на СССР К. Е. Ворошилов и на неговото доверено лице, инженера-капитан 3-ти ранг Василий Семьонович Грачев, да осигурят доставката на комплектуващи за крайцера до състояние на боеготовност. С тази цел в Берлин е изпратена мисия под ръководството на Грачев. Особеност в работата на мисията е невъзможността да се използват официалните канали. Необходимо е използването на лични връзки. В резултат на работата на мисията Германия доставя за крайцера системите за управление на артилерийската стрелба. Към началото на Великата отечествена война корабът се намира в 70% готовност[4].

Велика отечествена война[редактиране | редактиране на кода]

На 15 август 1941 г. на „Петропавловск“ е издигнат военноморският флаг и той влиза в състава на съветския флот (в условно боеготово състояние, а всъщност кораба продължава да си остава недовършен). Командир – капитан 2-ри ранг Александър Ванифатиев[4].

В хода на войната крайцерът използва поставените на него 4 203 mm оръдия по брегови цели. На 17 септември 1941 г. е потопен, получавайки за няколко часа 53 попадения на снаряди, от тях над 20 – 210 mm. За избягване на пълното потопяване корабът е закаран на плитчина. На 4 април 1942 г. получава пряко попадение от авиобомба. На 17 септември 1942 г. е изваден и отбуксиран нагоре по Нева за възстановяване. На 1 септември 1944 г. „Петропавловск“ е преименуван на „Талин“[4].

След войната[редактиране | редактиране на кода]

След края на Великата отечествена война крайцерът „Талин“ така и не е достроен. Известно време той се използва като несамоходен учебен кораб, а след това като плаваща казарма (на 11 март 1953 г. е преименуван на „Днепр“, а на 27 декември 1956 получава обозначението „ПКЗ-112“). На 3 април 1958 г. е изключен от списъците на флота, в течение на 1959 – 1960 г. е разкомплектован за скрап[4].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Във ВМФ на СССР, в условно боеготово състояние
  2. С. В. Патянин Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. Часть 1
  3. Вооружение
  4. а б в г д В. Кофман «Тяжёлые крейсера типа „Адмирал Хиппер“» (редактор – С. В. Сулига)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Кофман В. Тяжелые крейсера типа „Адмирал Хиппер“ – Москва, 1996
  • Кофман В. Л. Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2008. – 128 с. ISBN 978-5-699-31051-7.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск: Харвест, 2007. – ISBN 5-17-030194-4
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – ISBN 5-699-19130-5
  • Патянин С. В. Часть 1 // Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. – „Моделист-Конструктор“. – („Морская Коллекция“, № 8, 2005).
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Lützow (1939)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.