Музей на декоративните изкуства „Акорси-Омето“ (Торино)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Музей на декоративните изкуства „Акорси-Омето“
Museo di Arti Decorative Accorsi-Ometto
Музеи в Италия
Сградата на музея
МестоположениеТорино, регион Пиемонт
ТематикаКъща – музей
Основан1999 г.
ОснователФондация „Акорси-Омето“
Работно време10.00 - 18.00 (вт. – пет.)
10.00 - 19.00 (съб. и нед.)
(почивни дни: понеделник)
Допълнителна информация
АдресVia Po, 55 – 10124 Torino
Телефон+39 011837688
СайтОфициална страница
45.0663° с. ш. 7.6931° и. д.
Местоположение в Торино
Музей на декоративните изкуства „Акорси-Омето“ в Общомедия

Музеят на декоративните изкуства „Акорси-Омето“ (на италиански: Museo di Arti Decorative Accorsi-Ometto) е музей в град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия, посветен на декоративните изкуства, мебелите и обзавеждането от 18 и 19 век в стил Рококо и Империя.

История[редактиране | редактиране на кода]

Музеят е основан през декември 1999 г. по волята и благодарение на наследството на известния торински антиквар и колекционер на антики Пиетро Акорси (Pietro Accorsi) (1891 – 1982). Разположен е в сграда, която от 1616 г. в продължение на около 150 г. е едно от най-престижните седалища в Италия и в света на Ордена на братята на Св. Антоний от Виен. През 1956 г. тя е закупена от Акорси, който използва първия етаж за свой дом и за художествена галерия.

Пиетро Акорси

През май 1975 г. Акорси основава своя фондация заедно със секретаря си Джулио Омето (Giulio Ometto). В завещанието си той казва:[1]

Искам името ми да остане свързано с предметите на изкуството и антиките, които съм събирал и съхранявал през целия си трудов живот [...], така че самата вила, обзаведена със страст от мен, да представлява музейна колекция, която хората да могат да посещават и да оценяват мебелите и тези художествени произведения и антики. Това е един вид подарък към хората, разбирани като група от личности, които да бъдат култивирани.

След смъртта на Акорси през 1982 г. фондацията, председателствана от Джулио Омето до смъртта му, се погрижва за създаването на Музея, за запазването на произведенията на известния антиквар и за закупуването на нови.

В музея се съхранява ценна колекция от произведения на известния италиански мебелист от 18 век Пиетро Пифети. В него има общо 264 картини и миниатюри, 282 мебели, 247 монтирани предмета, 379 керамики и 34 часовника.

От създаването му в музея се организират важни изложби, насочени главно към популяризирането на декоративното изкуство и на историческото и художественото наследство на Пиемонт, както и по теми от международен интерес.

Колекция[редактиране | редактиране на кода]

В 27 зали са изложени повече от 3000 ценни предмети: кристали Baccarat, майолика, порцелан, сребърни съдове, италиански и френски мебели, картини, гоблени, килими и др., принадлежали към богатата частна колекция на Акорси.

Те са подредени от Омето според вкуса на Акорси, видим в обзавеждането на вилата му в Монкалиери (купена за сестра му и наречена „Вила Паола“).

Двор (Cortile)[редактиране | редактиране на кода]

Голямо стълбище (Scalone)[редактиране | редактиране на кода]

  • Стълбище от първите десетилетия на 19 век с типична за торинските сградни стълбища форма на шахта;
  • Ниши с гръцки и римски статуи: статуя на Бакх от 2 век сл. Хр. и статуя на съдия в тога от периода на късната Римска империя.

Огледална галерия (Galleria degli Specchi)[редактиране | редактиране на кода]

Поставя началото на музейния маршрут.

Зала на монтираните предмети

Зала на монтираните предмети (Sala degli oggetti montati)[редактиране | редактиране на кода]

Галерия на ценностите

Галерия на ценностите (Galleria dei Preziosi)[редактиране | редактиране на кода]

Съхранява една от най-важните колекции в Европа от повече от 140 ценни предмета, изложени в два раздела.

  • Първи раздел: сребърни кутии от Торино от 18 век и златни френски кутии (за благовония, бонбониери и étui à tablettes – тънки калъфчета с листчета, слонова кост, където дамите са писали имената на кавалерите, с които са искали да танцуват) от края на 17 до първите десетилетия на 19 век
  • Втори раздел: италиански и европейски сребърни изделия от епохата на Барока до 19 век, бижута (сред които рядката малка огърлица на Пресветото Благовещение – почетен знак, даван от Савоя), швейцарски, немски, английски и италиански златни кутии.

Малка зала на Снежната Мадона (Saletta Madonna delle Nevi)[редактиране | редактиране на кода]

Зала на бароковите изкуства

Зала на бароковите изкуства (Sala delle Arti del Barocco)[редактиране | редактиране на кода]

Кухня

Кухня (Cucina)[редактиране | редактиране на кода]

Представлява типична вилна аристократическа кухня от Пиемонт.

  • Около 380 медни предмета с различна форма, окачени по стените
  • Скъпоценен килим Ushak
  • Дълга маса от Пиемонт от късния Ренесанс
  • Голяма камина от Венето от 17 век с изискани френски гоблени entre-fenêtres от около средата на 18 век от двете ѝ страни
  • Средновековни каменни скулптури, сред които капител и лъв от 11 век
  • Две подпори за врати във формата на дами от края на 17 век
  • Голяма ниша с ценен гоблен Aubusson от 18 век и с поставка за чинии от Торино, върху която има чинии Creil и Dortu-Richard от 19 век.

Зала „Гранери“ (Sala “Graneri“)[редактиране | редактиране на кода]

Зала на керамиката

Зала на керамиките (Sala delle ceramiche)[редактиране | редактиране на кода]

Витрини с майолика и порцелан от Европа и Италия:

Зала на порцелановите сервизи

Зала на порцелановите сервизи (Sala dei servizi in porcellana)[редактиране | редактиране на кода]

Два ценни сервиза за маса на най-известните манифактури на 18 век:

  • Сервиз от Франкентал (Германия) с повече от 150 части
  • Сервиз от Севър (Франция)
  • Чешма за миене на ръце от Пиемонт от резбована и цветна дървесина, изобразяваща главата на амурче между позлатени рамки и цветни орнаменти, заобиколена от други статуйки
  • Полилей от бял мрамор от края на 19 век на Кралската манифактура на Берлин.
Трапезария

Трапезария (Sala da pranzo)[редактиране | редактиране на кода]

Малък музикален салон

Малък музикален салон (Salotto della musica)[редактиране | редактиране на кода]

Салон Луи XV

Салон Луи XVI (Salone Luigi XVI)[редактиране | редактиране на кода]

  • Част от мебелите са от първите десетилетия на 19 век в стил Империя; диваните, табуретките и шкафовете са от 18 век
  • Шкаф от две части от втората половина на 18 век, изцяло облицован с плочки от майолика от Пезаро. Казват, че е дошъл от Русия като дипломатически подарък от Царя. Шкафът е свидетелство за родената в средата на 18 век във Франция традиция на доста скъпото производство на облицовани мебели – „порцеланова" имитация[3]
  • Шест стола от резбована и позлатена дървесина с „лъвски“ крака, изработени в Лука в нач. на 19 век.
Шедовърът на Пифети
Салон Пифети

Салон Пифети (Salone Piffetti)[редактиране | редактиране на кода]

Едно от най-богатите и важни места в музея.

Зала Бандера

Зала Бандера (Sala Bandera)[редактиране | редактиране на кода]

  • Бароково легло с покривка и балдахин, избродирани с бандера – вид бродерия от Пиемонт
  • Много ориенталски елементи: бродирани орнаментални мотиви, 3 резбовани стенни абажура с типични за китайската изобразителност фигури, полилей с пагода, необичайна фигурка с пагода с градина, произведена в Пиемонт в средата на 18 век
  • Ъглови мебели, изрисувани от Виторио Амедео Чиняроли.
Малък салон Луи XV

Малък салон Луи XV (Salotto Luigi XV)[редактиране | редактиране на кода]

Представя изисканата атмосфера на царуването на френския крал Луи XV.

  • Рядък голям шкаф (commode), марка Dubois, декориран с лак Coromandel и с инкрустрирани позлатени бронзови елементи, от средата на 18 век
  • Масичка от работилницата на Пиетро Пиефти
  • Тоалетна масичка от Пиемонт.
Спалня на Акорси

Спалня на Акорси (Camera da letto di Accorsi)[редактиране | редактиране на кода]

Тук са изложени най-скъпите за Акорси предмети:

  • Рядко легло от Вила Гардзони в Колоди, изцяло облицовано със скъпоценна дамаска от зелена коприна и с нежна флореална преплитаща се декорация
  • Дълъг стол от 18 век, използван от котката на Акорси
  • Ценна мебел от две части от Парма с елегантни рококо форми
  • Голяма картина с пасторални мотиви – шедьовър на първия дворцов художник на Франция Франсоа Буше
  • Два редки окачени шкафа с инкрустации от слонова кост, дело на Пиетро Пифети
  • Плоско генуезко бюро (на френски: bureau plat) от средата на 18 век, на което има снимки на Акорси
  • Килим със зелен фон от нач. на 19 век, произведен от манифактура Aubousson, един от най-красивите в цялата колекция
  • Гипсови профили на Александър Велики и на Олимпия от края на 18 век
  • Стенен абажур с 2 ребра
  • От тавана виси кафез с механични птици, пеещи песен
  • Полилей от бронз и майсенски порцелан от средата на 18 век.
Венецианска зала

Венецианска зала (Sala Veneziana)[редактиране | редактиране на кода]

Това е била спалнята на сестрата на Акорси – Паола.

  • Една от най-важните колекции на венециански мебели от 18 век в стил Рококо;
  • Позлатените дървени врати от Пиемонт
  • Масичка с ориенталски мотиви от Пиемонт
  • Картини с изгледи от Мондови и Викофорте, дело на Анджело Мария Чиняроли
  • Картина „Натюрморт“ на Алесандро Марини от 1782 г.
  • Малка темперна картина „Мадоната на книгата“ на генуезеца Джовани Батиста Кастело.
Първа зала Чиняроли

Първа зала Чиняроли (Prima Sala Cignaroli)[редактиране | редактиране на кода]

  • Три картини с ловни сцени на пиемонтската аристокрация от XVIII век, дело на Виторио Амедео Чиняроли, поставени в стенни рамки (boiserie) от сред. на 18 век[5]
  • Осмоъгълна масичка в центъра с втъкана слонова кост, дело на Пиетро Пифети
  • Сейф с мозаечна декорация, също дело на Пифети.
Втора зала Чиняроли

Втора зала Чиняроли (Seconda Sala Cignaroli)[редактиране | редактиране на кода]

Зала Тремолиер (Sala Trémolières)[редактиране | редактиране на кода]

  • Картини със Седемте тайнства на Църквата (от около 1733 г.) на френския художник Пиер Шарл Тремолиер. През 1956 г. италианската държава ги обявява за ценни историческо-културни творби и те са купени от Джулио Омето.

Малка зала на Мария Виктория (Saletta Maria Vittoria)[редактиране | редактиране на кода]

Салон на китайските панели

Салон на китайските панели (Salone dei pannelli cinesi)[редактиране | редактиране на кода]

Будоар на Кристиан Диор

Будоар на Кристиан Диор (Budoir Christian Dior)[редактиране | редактиране на кода]

Малък кабинет на Пиетро Акорси (Studiolo di Pietro Accorsi)[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът е непроменен от времето на Акорси, когато е приемал там многобройните си известни клиенти. Облицован с панели от борово дърво от Валтелина от края на 17 век.

Полезна информация[редактиране | редактиране на кода]

Безплатен достъп:

  • Деца до 12 г.
  • Притежатели на Abbonamento Musei Piemonte Valle d'Aosta или на Torino + Piemonte Card
  • Притежатели на карта ICOM
  • Хора с увреждания и придружаващото ги лице
  • Туристически гидове
  • Акредитирани журналисти.

Палацо Мацонис се намира в историческия център на Торино. До него се стига:

  • пеша: от ЖП гара Порта Нуова – 1,6 км;
  • с градски транспорт: автобуси n. 55, 61 или 68 от ЖП гара Порта Нуова; автобуси n. 6, 61 или 68 и трамвай n.15 от ЖП гара Порта Суза;
  • с кола: има ограничения и забрани в зоните в съседство с музея, отбелязани на уебстраницата Muoversi a Torino. На паркингите в близост до музея се заплащат такси: сини ивици в зоната с ограничен трафик (ZTL) или паркинги.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • R. Antonetto, A. Cottino, Pietro Accorsi, un antiquario, un'epoca, Omega Arte, Torino, 1999.
  • A. Cottino, Museo di Arti decorative. Guida breve, Omega Arte, Torino, 2000.
  • Centro Studi Fondazione Accorsi – Ometto, Viaggio nelle collezioni, Silvana Editore, Cinisello Balsamo, Milano, 2010.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Storia // Fondazione Accorsi. Посетен на 24.3.2020. (на италиански)
  2. Il trionfo della Virtù di Francesco Ladatte // Посетен на 26.3.2020. (на италиански)
  3. Il mobile degli Zar // Посетен на 26.3.2020. (на италиански)
  4. Il capolavoro assoluto di Pietro Piffetti // Посетен на 24.3.2020. (на италиански)
  5. I saloni della caccia di Vittorio Amedeo Cignaroli // Посетен на 26.3.2020. (на италиански)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]