Правителство на Климент 2
| Правителство на митрополит Климент | ||||
 11-о правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Александър I | |||
| Председател | Митрополит Климент | |||
| Сформиране | 9 август 1886 | |||
| Разпускане | 12 август 1886 | |||
| Първоначален състав | ||||
| Коалиция | КП, Либерална партия (цанковисти), Либерална партия (радослависти) | |||
| Министри | 6 | |||
| ~ мъже | 6 | |||
| ~ жени | 0 | |||
| ||||
Второто правителство на митрополит Климент е единадесето правителство на Княжество България, назначено с прокламация „Към българския народ“ от 9 август 1886 г.[1][2][3]
Първото временно правителство на България, обявено не от княз Александър I Батенберг управлява до 12 август 1886, след което е наследено от третото правителство на Петко Каравелов[3].
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Политика[редактиране | редактиране на кода]
След Деветоавгустовския преврат отказът на бившия министър-председател Петко Каравелов, Димитър Греков и Константин Стоилов да участват в предложеното от детронаторите правителство принуждава офицерите превратаджии да образуват кабинет само от русофили начело с митрополит Климент. Два дни след като поема властта, то е обявено за незаконно от Стефан Стамболов (председател на Народното събрание) и Сава Муткуров – ръководители на започналия контрапреврат. Към тях се присъединяват всички политически сили, които виждат в поведението на офицерите русофили и царската дипломация заплаха за независимостта на България[3].
Отказват участие и трима от назначените министри – майор Константин Никифоров (на войната), Васил Радославов (на правосъдието) и Константин Величков (на просвещението)[3].
Против преврата в София се обявява и голяма част от войските, разположени в провинцията.[4] Това кара ръководителите му, майор Петър Груев и майор Анастас Бендерев, да отстъпят властта на Каравелов само три дни след издигането на Климент.[5] Опасността от гражданска война става реалност[3].
Съставяне[редактиране | редактиране на кода]
Кабинетът, оглавен от Климент Търновски, е коалиционен - образуван от представители на Консервативната партия, Либералната партия (цанковисти) и Либералната партия (радослависти) и руски генерали, начело на военното министерство.
Кабинет[редактиране | редактиране на кода]
Сформира се от следните 6 министри и 1 председател[3]:
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| председател на Министерския съвет | Климент Търновски | Консервативна партия | |
| военен | Константин Никифоров | военен | |
| вътрешни работи | Драган Цанков | Либерална партия (цанковисти) | |
| външни работи и изповедания | Христо Стоянов | безпартиен | |
| правосъдие | Васил Радославов | Либерална партия (радослависти) | |
| народно просвещение | Константин Величков | безпартиен | |
| финанси | Тодор Бурмов | Консервативна партия | |
В краткия си период на водене не са правени промени.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 2. София, Български писател, 1990.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ДВ. Прокламация „Към българския народ“ от 9 август 1886 г. Обнародвана в „Държавен вестник“ (извънредно издание), бр. 77 от 11 август 1886 г.
- ↑ Радев 1990, с. 21 – 22.
- ↑ а б в г д е Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 43-44.
- ↑ Радев 1990, с. 28 – 34.
- ↑ Радев 1990, с. 111 – 113.
| ||||||||||||||
.svg){kind=small}