Плотин: Разлика между версии
м отстъп |
м Bot: Automated text replacement (-\.\] +].) |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
Умира през 270 г. в региона [[Кампания]], [[Римска империя]]. |
Умира през 270 г. в региона [[Кампания]], [[Римска империя]]. |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* {{икона|ru}} [http://samlib.ru/editors/s/salihow_m_z/de_fati.shtml Руски и древногръцки тексти трактату Плотина „О Провидене“ |
* {{икона|ru}} [http://samlib.ru/editors/s/salihow_m_z/de_fati.shtml Руски и древногръцки тексти трактату Плотина „О Провидене“]. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
Версия от 12:54, 9 май 2020
Плотин | |
древногръцки философ | |
Роден |
205 г.
|
---|---|
Починал | 270 г.
|
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Антична философия |
Школа | Неоплатонизъм |
Интереси | Метафизика |
Плотин в Общомедия |
Плотин (на старогръцки: Πλωτίνος, Плотинос; на латински: Plotinus, Плотинус) (204 – 270 г. сл. Хр.) е древногръцки философ, роден в Египет през 204 г. сл. Хр. Считан е за основател на неоплатонизма. Ученик на Амоний Сакас и учител на Порфирий, който продължава делото му и систематизира творчеството му.
Плотин доразвива учението на Платон в сложна духовна космология, която включва три субстанции: уникалност, интелигентност и душа. Цялото съществуване на човека, според Плотин, е резултат от взаимодействието на тези три субстанции. В своята философска система Плотин издига интелектуалното разсъждение до продуктивен принцип — чрез разсъждението всичко, което съществува, се обединява в единна, всепроникваща реалност. В този смисъл Плотин не е строго пантеистичен, макар системата му да не допуска идеята „creatio ex nihilo“ (сътворение от нищото). Освен тази космология, Плотин разработва и уникална теория за възприятието чрез сетивата и за познанието, базирана на идеята, че съзнанието играе важна роля при оформянето и подреждането на обектите, които възприемаме, тоест че съзнанието е активен участник, а не само пасивен регистратор на данните, получавани от сетивата. Заради тази теория Плотин може да се счита и за предшественик на феноменализма на Едмунд Хусерл. Обаче доктрината на Плотин, че душата е съставена от две части — висша и нисша, при което висшата е неизменна и божествена и даряваща живот на нисшата, а нисшата — седалище на личността (и оттам — хранителница на страсти и пороци), довежда до пренебрегване етиката на индивидуалното човешко същество в полза на една мистична и езотерична доктрина за възвишаване на душата до обединяването ѝ с нейната висша част.
Приближен е на римския император Галиен, който споделял неговите идеи. Когато Плотин помолва да получи от императора един изоставен град в Италия, който да управлява според своите представи за идеалното общество, прилагайки на практика платоновите идеи, му е отказано[1].
В последните 16 години от живота си написва шест съчинения под заглавието „Енеади“, всяка от които съдържа по 9 трактата. Трудът му е редактиран и издаден по-късно от ученика му Порфирий[2].
Умира през 270 г. в региона Кампания, Римска империя.
Външни препратки
Източници
|