Турски език: Разлика между версии

Турски език
Türkçe
	Турски език Türkçe
Страна	Турция, Германия, Кипър‚ Гърция, България, Македония, Ирак, Румъния и др.
Говорещи	77 000 000
Писменост	Турска азбука
Систематизация по Ethnologue
	Алтайски; Тюркски; Огузки; Турски; Турски;
Официално положение
Официален в	Турция, Кипър
Регулатор	Türk Dil Kurumu
Кодове
ISO 639-1	tr
ISO 639-2	tur
ISO 639-3	TRK
	Уикипедия на Турски език
	Турски език в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 21:39, 5 юли 2010

Турският език (Türkçe) е език, говорен от около 77 милиона души като първи език и други 6 милиона души като втори език,^[1]^[2] което го прави най-разпространения тюркски език в света. Говори се главно в Турция и съседните части на Близкия Изток и Балканския полуостров, включително в България, както и от няколко милиона турски имигранти в Западна Европа.

Корените на турския език, както и на останалите огузки езици, могат да бъдат проследени до Централна Азия през 11 век, когато започва разселването на огузите. Османският турски, административният и литературен език на Османската империя, се разпространява в големи части от Средиземноморието, паралелно с териториалната експанзия на империята. През 20-те години, след краха на Османската империя, в Турция е проведена езикова реформа, като официална писменост става вариант на латиницата.

Характерни особености на турския език са вокалната хармония и широко разпространената аглутинация при словообразуването. Обичайният синтактичен ред в турския е подлог-допълнение-сказуемо. Други особености на езика са наличието на учтива форма на глаголите, именни класове и граматични родове.

Географско разпространение

Турският е официалният език на Турция и един от двата официални езика на Кипър, заедно с гръцкия. Той има официален статут на местно ниво в няколко общини на Република Македония, както и в Призренски окръг в Косово.

Турският е родният език на турците, които са основната етническа група в Турция и етническо малцинство в около 30 други страни. То е най-голямо в няколко страни, които в миналото са част, изцяло или частично, от Османската империя - България, Република Македония, Кипър, Гърция, Румъния.^[3] Турското малцинство, живяло в Задкавказието, през 40-те години е принудително изселено в различни части на Съветския съюз, главно в Узбекистан, Казахстан и Киргизстан.^[4]

Значителен брой турски имигранти живеят в Западна Европа. Те са най-много в Германия, около 2 милиона, като значителни турскоезични общности има и във Франция, Нидерландия, Австрия, Белгия, Швейцария и Великобритания. В резултат на културната асимилация, част от турските имигранти не говорят езика много добре.

Диалекти

Диалектите на турския включват: дунавски, ескишехирски (говорен в Ескишехир), динлер, одрински (говорен в Одринско), газиантепски (говорен в Газиантеп), урфа (говорен в Шанлъурфа).

История

Когато през 11 век селджукските турци идват от Средна Азия и се заселват в Анадола, те влизат в контакт с исляма и арабските общности. След като турците приемат исляма, арабски (голям брой се използват и до днес) и персийски думи навлизат в езика. През шестте века на Османската империя турците продължават да заемат думи от тези два езика. През този период заемките достигат такъв брой (около 20 % от цялата лексика), че на практика езикът лексикално е бил смесица между турски, арабски и персийски, и е наричан османски турски. В днешна Турция той не се използва с тогавашния си лексикален състав.

След като Кемал Ататюрк основава Република Турция, той учредява Турската езикова фондация, която има за задача да замени арабските и персийски заемки с нови турски еквиваленти. Фондацията успява да замени едва няколко стотици арабски думи, които сега се считат за отживели.

Азбука

Ататюрк обучава за новата азбука

Съвременната турската азбука(Türk Alfabesi) е латинизиран вариант, който съдържа 29 букви. Въведена е през 1 Ноември 1928.

Буква	МФА	транскрипция
A a	[a]	а
B b	[b]	б
C c	[ʤ͡]	дж
Ç ç	[ʧ͡]	ч
D d	[d]	д
E e	[e]	е
F f	[f]	ф
G g	[g]	г
Ğ ğ		удължава гласна или свързва две гласни
H h	[h]	х
I ı	[ɯ]	ъ
İ i	[i]	и
J j	[ʒ]	ж
K k	[k], [kʲ]	к
L l	[l], [lʲ]	л, л*
M m	[m]	м
N n	[n]	н
O o	[o]	о
Ö ö	[ø]	ö, о (в нач. на думата и след гласна), йо (след съгл.)
P p	[p]	п
R r	[r]	р
S s	[s]	с
Ş ş	[ʃ]	ш
T t	[t]	т
U u	[u]	у
Ü ü	[y]	ü, у* , ю, в германския über
V v	[v]	в
Y y	[j]	й
Z z	[z]	з

Звукове

Характерна за турския език е вокалната хармония на звуковете (гласните в една дума могат да са само меки или само твърди, като първата сричка е определяща).

Вокална хармония

		Меки гласни	Твърди гласни
Тесни	Незакръглени	i	ı
Тесни	Закръглени	ü	u
Широки	Незакръглени	e	a
Широки	Закръглени	ö	o

Примери:

örtülü [йортюлю] - покрит, забулен
anılarım [анъларъм] - моите спомени
hızlı [хъзлъ] - бърз
yürümek [юрюмек] - вървене

Граматика

Словоредът в турския език е много по–различен от българския:

сказуемото (глаголът) винаги е в края на изречението;
определението винаги стои пред определяемото.

Още една разлика с българския език - отсъствие на категорията род: съществителните, прилагателните имена и местоименията нямат род. В речника прилагателните са преведени в мъжки род. Родът се подразбира от контекста.

Също така в турския език няма представки, но има изобилие от наставки. При определени условия в една дума могат да бъдат използвани до четири или пет наставки. Наставките могат да променят смисъла и да определят времевото значение.

Примери:

göz означава "око". Ако добавим наставка lük , gözlük , тогава ще означава "очила". Ако добавим çü ще стане gözlükçü "някой, който продава очила". Ако прибавим още едно lük, ще имаме gözlükçülük и ще означава "бизнесът с очила". Ако прибавим и наставката te (за в) тогава ще се получи gözlükçülükte "в бизнеса с очила".

Изрази

Merhaba = Здравей!
Selam = Здрасти!
İyi günler = Добър ден! / Приятен ден!
İyi akşamlar = Добър вечер! / Лека вечер!
İyi geceler = Лека нощ!
Nasılsın? = Как си?
Nasılsınız? = Как сте?
İyiyim = Добре съм.
Teşekkürler = Благодаря!
Teşekkür ederim = Благодаря!
Sağ ol = Благодаря! Бъди здрав!
Allaha ısmarladık = Довиждане! (казва този, който тръгва)
Güle güle = Довиждане! (казва този, който остава)
Görüşürüz = До скоро! Ще се видим.
Gel! = Ела!
Evet = Да.
Hayır = Не.
Affiyet olsun = Добър апетит!
Yok = Няма.
Var = Има.
İyi yolculuklar = На добър път!
Affedersiniz = Извинете!
Seni seviyorum = Обичам те!
Seni özledim = Липсваш ми!
İhtiyacım var sana = Имам нужда от теб
Seni Bekliyorum = Чакам те
bir = едно
iki = две
üç = три
dört = четири
beş = пет
altı = шест
yedi = седем
sekiz = осем
dokuz = девет
on = десет
ben= аз
sen= ти
ben ve sen= аз и ти
çok=много
az=малко
çocuk=дете
pazartesi=понеделник
sali=вторник
çarşamba=сряда
perşembe=четвъртък
cuma=петък
cumartesi=събота
pazar=неделя
köpek=куче

Литература

Решат Нури - "Чучулигата";
Назъм Хикмет - поет, писател и драматург.

Източници

Всесоюзная перепись населения 1989 года. Национальный состав населения по республикам СССР // Демоскоп Weekly. Посетен на 2 март 2010.
European Commission. Special Eurobarometer 243: Europeans and their Languages (Survey) (PDF) // Europa, 2006. Посетен на 14 февруари 2010.
Katzner, Kenneth. Languages of the World. Routledge, 2002. ISBN 978-0415250047.
Lewis, M. Paul. Turkish // Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition. SIL International, 2009. Посетен на 2 март 2010.

Външни препратки

Уикикниги

В Уикикниги има на разположение:

Речник на турските думи в българския език

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Турски пословици и поговорки.

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA

[European_Commission2006-1] а ^б European Commission 2006.

[Katzner2002-2] а ^б Katzner 2002.

[Lewis2009-3] Lewis 2009.

[Демоскоп_Weekly-4] Демоскоп Weekly .

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 408: / Ред 408: @@
 [[wa:Trouk (lingaedje)]]
 [[war:Tinurkiya]]
+[[yo:Èdè Túrkì]]
 [[zh:土耳其语]]
 [[zh-min-nan:Türkiye-gí]]