Лъвов мост: Разлика между версии
Редакция без резюме |
{{Мост инфо |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Мост инфо |
|||
{{coord|display=title|42|42|17|N|23|19|26|E|type:landmark}} |
|||
| име = Лъвов мост |
|||
| картинка = Lavov-most-gruev.jpg |
|||
| картинка-описание = <!-- Описание на илюстрацията --> |
|||
| предназначение = [[пътен мост]]<br/>(бул. „[[Княгиня Мария-Луиза (булевард в София)|Мария-Луиза]]“) |
|||
| пресича = [[Владайска река]] |
|||
| местоположение = {{флагче+|[[София]]|България}} |
|||
| по-горен = мост на бул. „[[Христо Ботев (булевард в София)|Христо Ботев]]“ |
|||
| по-долен = мост на ул. „[[Георги Раковски (улица в София)|Георги Раковски]]“ |
|||
| конструкция = [[свод]] |
|||
| материал = [[камък]] |
|||
| дължина = 26 m |
|||
| ширина = 18,1 m |
|||
| височина = <!-- Максимална височина над терена --> |
|||
| отвор = <!-- Дължина на най-големия отвор --> |
|||
| отвори-брой = <!-- Брой на отворите --> |
|||
| височина-под = <!-- Максимална височина на транспортните средства, преминаващи под моста, ако има такива --> |
|||
| построен = 1889-1891 г. |
|||
| проектант = [[Вацлав Прошек]] |
|||
| строител = [[Прошек|Братя Прошек]] |
|||
| стойност = 260 000 |
|||
| заменил = Шарен мост |
|||
| собственик = [[Столична община]] |
|||
| трафик = <!-- Дневен трафик по моста --> |
|||
| карта = София Център |
|||
| гео-ширина = 42.70493 |
|||
| гео-дължина = 23.3238834 |
|||
}} |
|||
| ⚫ | |||
[[Картинка:Sofia_-_Bulgaria_-_Lion's_Bridge_and_the_surrounding_area_in_1910.jpg|мини|250п|Лъвов мост през 1910 г.]] |
|||
'''Лъвов мост''' е важно и натоварено [[кръстовище]] и [[мост]] в централните части на [[София]]. Преди построяването му през 1889 г. на това място се е намирал '''Шареният мост'''. Мостът преминава над [[Владайска река|Владайската река]] и е разположен на кръстовището на [[булевард "Мария Луиза" (София)|бул. "Мария Луиза"]] и [[булевард "Сливница" (София)|бул. "Сливница"]], като свързва [[Централна железопътна гара|Централната жп гара]] и [[Централна автогара София|Централната автогара]] с центъра на града. Мостът е една от забележителностите на столицата, както и символ на столичния [[Сердика (район)|район Сердика]]. В непосредствена близост до моста и кръстовището се намира и едноименният площад Лъвов мост. |
'''Лъвов мост''' е важно и натоварено [[кръстовище]] и [[мост]] в централните части на [[София]]. Преди построяването му през 1889 г. на това място се е намирал '''Шареният мост'''. Мостът преминава над [[Владайска река|Владайската река]] и е разположен на кръстовището на [[булевард "Мария Луиза" (София)|бул. "Мария Луиза"]] и [[булевард "Сливница" (София)|бул. "Сливница"]], като свързва [[Централна железопътна гара|Централната жп гара]] и [[Централна автогара София|Централната автогара]] с центъра на града. Мостът е една от забележителностите на столицата, както и символ на столичния [[Сердика (район)|район Сердика]]. В непосредствена близост до моста и кръстовището се намира и едноименният площад Лъвов мост. |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | В турско реката тук се е наричала ''Канлъ дере'' т.е. '''Кървава река''', легендата свързва името с нахвърляните в тази част на реката тела на избитите българи защитавали Средец<ref>[http://izsofia.blogspot.com/2011/04/blog-post_05.html Георги ТАХОВ,От Средец до София, 1987, стр. 152]</ref> и с нрава на местните шопи-средечани от Драз махала на които турците дали право да носят оръжие като пазители и поддържащи в изправност тукашните мостове по реката. Историята на "Шарен мост" се свързва с името на богатия софийски турчин [[Халил Сали Ефенди]].Сред шопите станал известен като "''шашавия Халил''".Една реколта се случила много добра и сред шопите бързо се разчуло,че Халил купува слама.Селяните започнали да се надпреварват кой да му донесе повече.Халил никого не върнал, а честно,макар и евтино, плащал на всеки.На въпросите защо му е толкова слама, турчинът спокойно отговарял, че "''времето продава сламата''".На следващата година реколтата не била толкова добра и селяните пак идвали при Халил-но този път, за да си купят по някоя кола слама.И Халил продавал-естествено,с голяма печалба.За да докаже на шопите,че изобщо не е "шашав", съградил мост.От едната му страна стоял надпис: ''"С време продадох,мост създадох"'',а от другата поръчал на каменоделците са изпишат върху камък едно нравоучение от Корана: ''"Където няма мост-съгради мост.Където няма чешма-съгради чешма"''.В духа изцало на турската архитектурна традиция, мостът бил нашарен с червени и жълти линии, от където идва и името му "Шарен мост"<ref>Георги Тахов "Литературна София,изд.ОФ, |
||
| ⚫ | В турско реката тук се е наричала ''Канлъ дере'' т.е. '''Кървава река''', легендата свързва името с нахвърляните в тази част на реката тела на избитите българи защитавали Средец<ref>[http://izsofia.blogspot.com/2011/04/blog-post_05.html Георги ТАХОВ,От Средец до София, 1987, стр. 152]</ref> и с нрава на местните шопи-средечани от Драз махала на които турците дали право да носят оръжие като пазители и поддържащи в изправност тукашните мостове по реката. Историята на "Шарен мост" се свързва с името на богатия софийски турчин [[Халил Сали Ефенди]].Сред шопите станал известен като "''шашавия Халил''".Една реколта се случила много добра и сред шопите бързо се разчуло,че Халил купува слама.Селяните започнали да се надпреварват кой да му донесе повече.Халил никого не върнал, а честно,макар и евтино, плащал на всеки.На въпросите защо му е толкова слама, турчинът спокойно отговарял, че "''времето продава сламата''".На следващата година реколтата не била толкова добра и селяните пак идвали при Халил-но този път, за да си купят по някоя кола слама.И Халил продавал-естествено,с голяма печалба.За да докаже на шопите,че изобщо не е "шашав", съградил мост.От едната му страна стоял надпис: ''"С време продадох,мост създадох"'',а от другата поръчал на каменоделците са изпишат върху камък едно нравоучение от Корана: ''"Където няма мост-съгради мост.Където няма чешма-съгради чешма"''.В духа изцало на турската архитектурна традиция, мостът бил нашарен с червени и жълти линии, от където идва и името му "Шарен мост"<ref>Георги Тахов "Литературна София,изд.ОФ,1983 г.</ref>.Днес тези надписи не са съхранени. |
||
До Освобождението, на мястото,на което сега се намира Лъвов мост, са екзекутирани престъпниците.В Османската империя е съществувало правило-ако престъпникът не е от града,да бъде обесен пред тази врата, през която е влязъл в него.Така например Левски е обесен до Източната порта.Местните обаче са екзекутирани по площадите.До Лъвов мост са обесени участниците в Априлското възстание [[Стойчо Рашков]] и [[Тодор Малеев]].Тук е екзекутиран и най-младият от четиримата софийски книжари - [[Георги Абаджията|Георги Стоицев]], псалт в църквата "Св.Крал" (сегашна "[[Света Неделя]]"). |
До Освобождението, на мястото,на което сега се намира Лъвов мост, са екзекутирани престъпниците.В Османската империя е съществувало правило-ако престъпникът не е от града,да бъде обесен пред тази врата, през която е влязъл в него.Така например Левски е обесен до Източната порта.Местните обаче са екзекутирани по площадите.До Лъвов мост са обесени участниците в Априлското възстание [[Стойчо Рашков]] и [[Тодор Малеев]].Тук е екзекутиран и най-младият от четиримата софийски книжари - [[Георги Абаджията|Георги Стоицев]], псалт в църквата "Св.Крал" (сегашна "[[Света Неделя]]"). |
||
Веднага след Освобождението [[Христо Г. Данов]] предлага на товамясто да се изгради паметник на обесените книжари и революционери.Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на един много мащабен проект за мемориал. |
Веднага след Освобождението [[Христо Г. Данов]] предлага на товамясто да се изгради паметник на обесените книжари и революционери.Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на един много мащабен проект за мемориал. |
||
Изпълнението му започва през 1889-1891 г. от фирмата „Братя Прошек“ по проект на [[Вацлав Прошек]] и струва по това време 260 000 [[Лев|златни лева]]. За съжаление, от целия комплекс,е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи. Мостът е дълъг 26 m и е широк 18,1 m. Украсен е с четири бронзови фигури на [[лъв]]ове, откъдето идва и името му. Те са изработени от виенската фирма „[[Ваагнер Биро]]“.<ref>{{кираджиев|35}}</ref>. |
Изпълнението му започва през 1889-1891 г. от фирмата „Братя Прошек“ по проект на [[Вацлав Прошек]] и струва по това време 260 000 [[Лев|златни лева]]. За съжаление, от целия комплекс,е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи. Мостът е дълъг 26 m и е широк 18,1 m. Украсен е с четири бронзови фигури на [[лъв]]ове, откъдето идва и името му. Те са изработени от виенската фирма „[[Ваагнер Биро]]“.<ref>{{кираджиев|35}}</ref>. |
||
В книгата си "Спомени" Димитър Пенев <ref>(изд.1939,стр.49)</ref> обаче, посочва друг изпълнител на проекта-"Тодор Велян и сие",под ръководството на инж.Конт, за когото пише подробно и списание "Светлина" <ref>(кн.1 от |
В книгата си "Спомени" Димитър Пенев <ref>(изд.1939,стр.49)</ref> обаче, посочва друг изпълнител на проекта-"Тодор Велян и сие",под ръководството на инж.Конт, за когото пише подробно и списание "Светлина" <ref>(кн.1 от 1892 г.)</ref>, където е отпечатана една от първите фотографии на моста. |
||
Според първоначалния проект, мостът е централен елемент,около който трябва да се изгради голям кръгов площад,разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава "Канла" (кървава)<ref>Георги Тахов "Литературна София,изд.ОФ, |
Според първоначалния проект, мостът е централен елемент,около който трябва да се изгради голям кръгов площад,разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава "Канла" (кървава)<ref>Георги Тахов "Литературна София,изд.ОФ,1983 г.</ref>.От всичко това днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста, извън общия ансамбъл. |
||
Версия от 14:59, 7 март 2013
Лъвов мост е важно и натоварено кръстовище и мост в централните части на София. Преди построяването му през 1889 г. на това място се е намирал Шареният мост. Мостът преминава над Владайската река и е разположен на кръстовището на бул. "Мария Луиза" и бул. "Сливница", като свързва Централната жп гара и Централната автогара с центъра на града. Мостът е една от забележителностите на столицата, както и символ на столичния район Сердика. В непосредствена близост до моста и кръстовището се намира и едноименният площад Лъвов мост.
В турско реката тук се е наричала Канлъ дере т.е. Кървава река, легендата свързва името с нахвърляните в тази част на реката тела на избитите българи защитавали Средец[1] и с нрава на местните шопи-средечани от Драз махала на които турците дали право да носят оръжие като пазители и поддържащи в изправност тукашните мостове по реката. Историята на "Шарен мост" се свързва с името на богатия софийски турчин Халил Сали Ефенди.Сред шопите станал известен като "шашавия Халил".Една реколта се случила много добра и сред шопите бързо се разчуло,че Халил купува слама.Селяните започнали да се надпреварват кой да му донесе повече.Халил никого не върнал, а честно,макар и евтино, плащал на всеки.На въпросите защо му е толкова слама, турчинът спокойно отговарял, че "времето продава сламата".На следващата година реколтата не била толкова добра и селяните пак идвали при Халил-но този път, за да си купят по някоя кола слама.И Халил продавал-естествено,с голяма печалба.За да докаже на шопите,че изобщо не е "шашав", съградил мост.От едната му страна стоял надпис: "С време продадох,мост създадох",а от другата поръчал на каменоделците са изпишат върху камък едно нравоучение от Корана: "Където няма мост-съгради мост.Където няма чешма-съгради чешма".В духа изцало на турската архитектурна традиция, мостът бил нашарен с червени и жълти линии, от където идва и името му "Шарен мост"[2].Днес тези надписи не са съхранени.
До Освобождението, на мястото,на което сега се намира Лъвов мост, са екзекутирани престъпниците.В Османската империя е съществувало правило-ако престъпникът не е от града,да бъде обесен пред тази врата, през която е влязъл в него.Така например Левски е обесен до Източната порта.Местните обаче са екзекутирани по площадите.До Лъвов мост са обесени участниците в Априлското възстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев.Тук е екзекутиран и най-младият от четиримата софийски книжари - Георги Стоицев, псалт в църквата "Св.Крал" (сегашна "Света Неделя"). Веднага след Освобождението Христо Г. Данов предлага на товамясто да се изгради паметник на обесените книжари и революционери.Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на един много мащабен проект за мемориал. Изпълнението му започва през 1889-1891 г. от фирмата „Братя Прошек“ по проект на Вацлав Прошек и струва по това време 260 000 златни лева. За съжаление, от целия комплекс,е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи. Мостът е дълъг 26 m и е широк 18,1 m. Украсен е с четири бронзови фигури на лъвове, откъдето идва и името му. Те са изработени от виенската фирма „Ваагнер Биро“.[3]. В книгата си "Спомени" Димитър Пенев [4] обаче, посочва друг изпълнител на проекта-"Тодор Велян и сие",под ръководството на инж.Конт, за когото пише подробно и списание "Светлина" [5], където е отпечатана една от първите фотографии на моста. Според първоначалния проект, мостът е централен елемент,около който трябва да се изгради голям кръгов площад,разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава "Канла" (кървава)[6].От всичко това днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста, извън общия ансамбъл.
Очаква се след 2012 година площад „Лъвов Мост“ да се обслужва от Софийското метро, след като се построи и пусне в експлоатация станция 7 от Втори Метродиаметър. Очаква се и мащабна реконструкция на кръстовището на Лъвов мост, след която бул. "Сливница" и бул. "Мария Луиза" ще се разминават на две нива непосредствено над планираната станция на Софийското метро.
Външни препратки
Източници
- ↑ Георги ТАХОВ,От Средец до София, 1987, стр. 152
- ↑ Георги Тахов "Литературна София,изд.ОФ,1983 г.
- ↑ Кираджиев, Светлин. София. 125 години столица. 1879-2004 година. ИК „Гутенберг“, 2006. ISBN 978-954-617-011-8. с. 35.
- ↑ (изд.1939,стр.49)
- ↑ (кн.1 от 1892 г.)
- ↑ Георги Тахов "Литературна София,изд.ОФ,1983 г.