Адриатическо море: Разлика между версии
м Bot: Migrating 98 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q13924 (translate me) |
Редакция без резюме |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
Западно-югозападното крайбрежие е италианско, а североизточно-източното минава по териториите на [[Словения]], [[Хърватия]], [[Босна и Херцеговина]], [[Черна гора]] и [[Албания]]. |
Западно-югозападното крайбрежие е италианско, а североизточно-източното минава по териториите на [[Словения]], [[Хърватия]], [[Босна и Херцеговина]], [[Черна гора]] и [[Албания]]. |
||
Средната широчина на Адриатическо море е около 160 [[км]], въпреки че при [[пролив]]а [[Отрантски проток|Отранто]] (където [[Италия]] и [[Албания]] са най-близки) е само 85 - 100 км. Адриатическо море е [[дължина|дълго]] около 770 км. Общата [[площ]] на морето е 138 595 кв. км. Северната част на морето е много плитка и |
Средната широчина на Адриатическо море е около 160 [[км]], въпреки че при [[пролив]]а [[Отрантски проток|Отранто]] (където [[Италия]] и [[Албания]] са най-близки) е само 85 - 100 км. Адриатическо море е [[дължина|дълго]] около 770 км. Общата [[площ]] на морето е 138 595 кв. км. Северната част на морето се простира от залива на Венеция и Триест до Анкона и е много плитка с дълбочина рядко надхвърляща 40[[метър|м]], но достига на места и до 80 [[метър|м]]. Средната част на морето се простира от линията Анкона-Задар до линията, свързваща Гаргано-Lastovo. Най-важното морфологична характеристика на този участък на басейна, е присъствието на депресирана област, наречена Meso-Adriatic или яма Jakula. Тя включва три малки басейни, с максимална дълбочина от 80 до 300[[метър|м]].Южния дял се простира в съответствие от Гаргано-Lastovo до паралела на Отранто и достига дълбочини до 1200[[метър|м]]. |
||
Основни пристанища: |
Основни пристанища: |
Версия от 15:55, 17 май 2013
Адриатическо море или още Синьо море (Шаблон:Lang-it, Шаблон:Lang-sl, Шаблон:Lang-hr, Шаблон:Lang-sr, Шаблон:Lang-sq, Шаблон:Lang-la) е море, което всъщност представлява дълбок залив на Средиземно море.
То разделя Апенинския от Балканския полуостров, както и Апенинските от Динарските планини и съседните планински вериги.
Западно-югозападното крайбрежие е италианско, а североизточно-източното минава по териториите на Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Албания.
Средната широчина на Адриатическо море е около 160 км, въпреки че при пролива Отранто (където Италия и Албания са най-близки) е само 85 - 100 км. Адриатическо море е дълго около 770 км. Общата площ на морето е 138 595 кв. км. Северната част на морето се простира от залива на Венеция и Триест до Анкона и е много плитка с дълбочина рядко надхвърляща 40м, но достига на места и до 80 м. Средната част на морето се простира от линията Анкона-Задар до линията, свързваща Гаргано-Lastovo. Най-важното морфологична характеристика на този участък на басейна, е присъствието на депресирана област, наречена Meso-Adriatic или яма Jakula. Тя включва три малки басейни, с максимална дълбочина от 80 до 300м.Южния дял се простира в съответствие от Гаргано-Lastovo до паралела на Отранто и достига дълбочини до 1200м.
Основни пристанища:
- в Италия — Триест, Венеция, Бари
- в Словения — Копер
- в Хърватия — Риека, Сплит, Дубровник
- в Черна гора — Бар
- в Албания — Дуръс, Вльора