Чернатица: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
шаблон
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Планина
'''Чернатица''' е един от най-обширните и най-красиви планински дялове в западните Родопи. Ограден е от реките Въча, Чепеларска (Чая), Широколъшка река и долината на река Марица. Най-високият връх в дяла е [[Голям Персенк]] (2091).
| name = Чернатица
| other_name =
| photo =
| photo_size =
| photo_alt =
| photo_caption =
| elevation =
| elevation_m =
| elevation_ft =
| elevation_ref =
| prominence =
| prominence_m =
| prominence_ft =
| prominence_ref =
| listing =
| translation =
| pronunciation =
| range = [[Родопи]]{{Br}}[[Западни Родопи]]
| parent_peak = '''[[Голям Персенк]] 2094,5''' м
| location = България
| map = България
| map_alt =
| map_caption =
| map_size =
| label =
| label_position =
| lat_d = 41
| lat_m = 48
| lat_s = 56
| lat_NS = N
| long_d = 24
| long_m = 32
| long_s = 34
| long_EW = E
| age =
| region = [[Област Пловдив]], [[Област Смолян]]
| coordinates = 2
| coordinates_ref =
| grid_ref_UK =
| grid_ref_Ireland =
| topo =
| type =
| volcanic_arc/belt =
| last_eruption =
| first_ascent =
| easiest_route =
}}
'''Чернатица''' е третият по мощност и височина планински рид в [[Западните Родопи]], разположен в северната им част, между долините на реките [[Въча]] и [[Чепеларска река|Чепеларска]], на територията на области [[Област Пловдив|Пловдив]] и [[Област Смолян|Смолян]].


Рида има форма на голяма, изпъкнала на запад дъга с дължина около 70 км и ширина 25 км. На изток долината на [[Чепеларска река]] го отделя от [[Добростански рид]] и [[Радюва планина]], а на запад дълбоката проломна долина на река [[Въча]] — от [[Баташка планина]] и североизточното ѝ разклонение [[Равногор (рид)|Равногорски рид]]. На юг долината на [[Широколъшка река]] го отделя от рида [[Мурсалица]], а чрез седловината Пампорово се свързва [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспанския дял]]. На север склоновете му стръмно се спускат към [[Горнотракийската низина]]. Северната част на рида се разделят от [[Първенецка река|Първенецка]] (Тъмръшка река) на два отделни рида — на запад Върховръшки и на изток [[Белочерковски рид|Белочерковски]].
===Външни препратки===
* [http://chernatica.hit.bg/ повече информация за този Родопски планински дял]


Билото на рида е плоско с надморска височина 1500-2000 м със слабо откроени изолирани върхове: [[Голям Персенк]] (2094,5 м), [[Малък Персенк]] (2073,9 м), [[Модър]] (1991,9), Свети Илия (1705,4 м). Западните и източните му склонове са стръмни и резчленени от дълбоките долини на къси планински реки, притоци на [[Въча]] и [[Чепеларска река]], а северните му стъпаловидно се спускат към [[Горнотракийската низина]]. Изграден е предимно от [[гнайс]]и и по-малко от терциерни вулканити — [[риолит]]и, а в северната периферия — от старотерциерни седименти. Отводнява се от десните притоци на [[Въча]] — [[Широколъшка река|Широколъшка]], Лясковска, Чурековска и др., [[Първенецка река|Първенецка]] (Тъмръшка река, десен приток на [[Марица]]) и левите притоци на [[Чепеларска река]] — Забърдовска, Ореховска, [[Луковица (река)|Луковица]] и др. В западното подножие, в района на село [[Михалково]] бликат естествено газирани минерални извори. Климатът е планински, а почвите са плитки кафяви горски. Обрасъл е дъбови, букови и иглолистни гори.
⚫
[[Категория:Родопи]]


В рида Чернатица са изградени и функционират множество хижи, почивни станции, летовица и други пунктове за отмора, спорт и туризъм, природни, архитектурни и исторически забележителности.
{{България-мъниче}}
* Хижи: "Върховръх", "Бряновщица", "Чурен", "Модър", "Равнища", "Здравец", "Чернатица", "Руен", "Бяла черква", "Персенк", "Кабата", "Чудните мостове", "Изгрев" и други общо 17 на брой.
{{гео-мъниче}}
* Летовища: "Студенец", "Бяла черква".
* Манастири: Кукленски (югозападно от град [[Куклен]]), Горноводенски "Свети Кирик" (южно от кв. Горни Воден на Асеновград), "Св. Георги Победоносец" (южно от село Белащица), "Св.св. Петър и Павел" (в летовище "Бяла черква").
* Природни, архитектурни и исторически забележителности: [[Чудните мостове]] (Еркюприя), Человешката пещера (западно от село [[Орехово]]), [[Ситовски надпис]] и крепостта Щутград (северно от село [[Ситово (Област Пловдив)|Ситово]], [[Асенова крепост]] (южно от [[Асеновград]]), село [[Косово (Област Пловдив)|Косово]], Момона крепост (южно от село [[Устина]]), крепостта Заград (източно от село [[Забърдо]]).
* Курорт: [[Нареченски бани|Нареченски минерални бани]], [[Пампорово]], [[Мечи чал]].

В планината и по нейните склонове и подножия са разположени 5 града [[Асеновград]], [[Кричим]], [[Куклен]], [[Перущица]] и [[Чепеларе]] и 39 села: [[Бачково]], [[Беден]], [[Белащица]], [[Бойково]], [[Брезе (Област Смолян)|Брезе]], [[Брестник]], [[Брестовица (Област Пловдив)|Брестовица]], [[Върбово (Област Смолян)|Върбово]] [[Гълъбово (Област Пловдив)|Гълъбово]], [[Дедово]], [[Добралък]], [[Дряновец (Област Смолян)|Дряновец]], [[Забърдо]], [[Зорница (Област Смолян)|Зорница]], [[Извор (Област Пловдив)|Извор]], [[Косово (Област Пловдив)|Косово]], [[Кукувица (село)|Кукувица]], [[Лилково]], [[Лясково (Област Пловдив)|Лясково]] (Област Пловдив), [[Лясково (Област Смолян)|Лясково]] (Област Смолян), [[Малево (Област Смолян)|Малево]], [[Марково (Област Пловдив)|Марково]], [[Михалково]], [[Нареченски бани]], [[Орехово]], [[Осиково (Област Смолян)|Осиково]], [[Първенец (село)|Първенец]], [[Руен (Област Пловдив)|Руен]], [[Ситово (Област Пловдив)|Ситово]], [[Скобелево (Област Пловдив)|Скобелево]], [[Сливово (Област Смолян)|Сливово]], [[Студенец (Област Смолян)|Студенец]], [[Устина]], [[Хвойна (село)|Хвойна]], [[Храбрино]], [[Цар Калоян (село)|Цар Калоян]], [[Чурен]], [[Широка лъка]] и [[Яврово]].

Във вътрешността на рида и по източното, южното и западното му подножие преминават участъци от 3 пътя от Държавната пътна мрежа:
* По източното му подножие, по долината на [[Чепеларска река]] от [[Асеновград]] до село [[Проглед]], на протежение от 59,3 км — участък от второкласен път № 86 [[Пловдив]] — [[Асеновград]] — [[Смолян]] — ГКПП "Елидже";
* По долината на [[Първенецка река|Първенецка]] (Тамръшка река) и десният ѝ приток Лилковска река, между селата [[Първенец (село)|Първенец]] и [[Лилково]], на протежение от 26,8 км — участък на третокласен път № 862 [[Пловдив]] — [[Първенец (село)|Първенец]] — [[Лилково]];
* По западното и южното му подножие, по долината на река [[Въча]] и притока ѝ [[Широколъшка река]], от село [[Стойките]] до град [[Кричим]], на протежение от 78,9 км — участък от третокласен път № 866 [[Смолян]] — [[Девин]] — [[Стамболийски (град)|Стамболийски]].

== Вижте още ==
* [[Списък на планините в България]]

== Топографска карта ==
* {{Карта|K-35-61|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-061.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-35-62|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-062.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-35-73|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-073.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-35-74|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-074.jpg|scale=1:100000}}

== Източници ==
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 536. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581

[[Категория:Планини в България]]
⚫
[[Категория:Родопи]]
[[Категория:Западни Родопи]]
[[Категория:Област Пловдив]]
[[Категория:Област Смолян]]

Версия от 13:35, 12 ноември 2013

Чернатица
Карта
Местоположение
Част отРодопи
Най-висок връхГолям Персенк

Чернатица е третият по мощност и височина планински рид в Западните Родопи, разположен в северната им част, между долините на реките Въча и Чепеларска, на територията на области Пловдив и Смолян.

Рида има форма на голяма, изпъкнала на запад дъга с дължина около 70 км и ширина 25 км. На изток долината на Чепеларска река го отделя от Добростански рид и Радюва планина, а на запад дълбоката проломна долина на река Въча — от Баташка планина и североизточното ѝ разклонение Равногорски рид. На юг долината на Широколъшка река го отделя от рида Мурсалица, а чрез седловината Пампорово се свързва Переликско-Преспанския дял. На север склоновете му стръмно се спускат към Горнотракийската низина. Северната част на рида се разделят от Първенецка (Тъмръшка река) на два отделни рида — на запад Върховръшки и на изток Белочерковски.

Билото на рида е плоско с надморска височина 1500-2000 м със слабо откроени изолирани върхове: Голям Персенк (2094,5 м), Малък Персенк (2073,9 м), Модър (1991,9), Свети Илия (1705,4 м). Западните и източните му склонове са стръмни и резчленени от дълбоките долини на къси планински реки, притоци на Въча и Чепеларска река, а северните му стъпаловидно се спускат към Горнотракийската низина. Изграден е предимно от гнайси и по-малко от терциерни вулканити — риолити, а в северната периферия — от старотерциерни седименти. Отводнява се от десните притоци на Въча — Широколъшка, Лясковска, Чурековска и др., Първенецка (Тъмръшка река, десен приток на Марица) и левите притоци на Чепеларска река — Забърдовска, Ореховска, Луковица и др. В западното подножие, в района на село Михалково бликат естествено газирани минерални извори. Климатът е планински, а почвите са плитки кафяви горски. Обрасъл е дъбови, букови и иглолистни гори.

В рида Чернатица са изградени и функционират множество хижи, почивни станции, летовица и други пунктове за отмора, спорт и туризъм, природни, архитектурни и исторически забележителности.

  • Хижи: "Върховръх", "Бряновщица", "Чурен", "Модър", "Равнища", "Здравец", "Чернатица", "Руен", "Бяла черква", "Персенк", "Кабата", "Чудните мостове", "Изгрев" и други общо 17 на брой.
  • Летовища: "Студенец", "Бяла черква".
  • Манастири: Кукленски (югозападно от град Куклен), Горноводенски "Свети Кирик" (южно от кв. Горни Воден на Асеновград), "Св. Георги Победоносец" (южно от село Белащица), "Св.св. Петър и Павел" (в летовище "Бяла черква").
  • Природни, архитектурни и исторически забележителности: Чудните мостове (Еркюприя), Человешката пещера (западно от село Орехово), Ситовски надпис и крепостта Щутград (северно от село Ситово, Асенова крепост (южно от Асеновград), село Косово, Момона крепост (южно от село Устина), крепостта Заград (източно от село Забърдо).
  • Курорт: Нареченски минерални бани, Пампорово, Мечи чал.

В планината и по нейните склонове и подножия са разположени 5 града Асеновград, Кричим, Куклен, Перущица и Чепеларе и 39 села: Бачково, Беден, Белащица, Бойково, Брезе, Брестник, Брестовица, Върбово Гълъбово, Дедово, Добралък, Дряновец, Забърдо, Зорница, Извор, Косово, Кукувица, Лилково, Лясково (Област Пловдив), Лясково (Област Смолян), Малево, Марково, Михалково, Нареченски бани, Орехово, Осиково, Първенец, Руен, Ситово, Скобелево, Сливово, Студенец, Устина, Хвойна, Храбрино, Цар Калоян, Чурен, Широка лъка и Яврово.

Във вътрешността на рида и по източното, южното и западното му подножие преминават участъци от 3 пътя от Държавната пътна мрежа:

Вижте още

Топографска карта

Източници

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чернатица&oldid=5934838“.