Зета (княжество): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт |
махам твърдения без източник; факт |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
[[Картинка:Map of Zeta under Ivan Crnojević.jpg|thumb|230px|Зета при Църноевичите]] |
[[Картинка:Map of Zeta under Ivan Crnojević.jpg|thumb|230px|Зета при Църноевичите]] |
||
'''Зета''' е [[средновековие|средновековно]] самостоятелно владение на част от територията на днешна [[Черна гора]]. След смъртта на [[Стефан Душан]] на [[20 декември]] [[1355]] г., непосредствено на следващата ([[1356]]) година, се обособяват в относително самостоятелна [[територия]] [[черногорци|черногорски]]те земи под [[име]]то '''Зета'''. Първоначално дълги години '''Зета''' се управлява от [[династия]]та [[Балшичи]] (1356 – 1421), а по-сетне и преди падането ѝ под [[Османска империя|османска власт]] – от династията [[Църноевичи]] (1435 – 1516). |
'''Зета''' е {{факт|[[средновековие|средновековно]] самостоятелно владение на част от територията на днешна [[Черна гора]]. След смъртта на [[Стефан Душан]] на [[20 декември]] [[1355]] г., непосредствено на следващата ([[1356]]) година, се обособяват в относително самостоятелна [[територия]] [[черногорци|черногорски]]те земи под [[име]]то '''Зета'''. Първоначално дълги години '''Зета''' се управлява от [[династия]]та [[Балшичи]] (1356 – 1421), а по-сетне и преди падането ѝ под [[Османска империя|османска власт]] – от династията [[Църноевичи]] (1435 – 1516).|2016|9|2}} |
||
По османско време Зета е известна с името '''Скендерия'''. |
{{факт|По османско време Зета е известна с името '''Скендерия'''.|2016|9|2}} |
||
== Име == |
== Име == |
||
[[Кекавмен]] пръв в [[историография]]та използва през 1080 г. израза „Зета“ за владенията около [[Дукля]] на [[зетски клон на Комитопулите|зетския клон на Комитопулите]]. <ref>{{citation | first = Джон | last = Файн | title = [[Джон Файн]], The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, стр. 212 | publisher = University of Michigan Press | year = 1991 | isbn = 978-0-472-08149-3 | url=http://books.google.com/?id=Y0NBxG9Id58C}}</ref> |
[[Кекавмен]] пръв в [[историография]]та използва през 1080 г. израза „Зета“ за владенията около [[Дукля]] на [[зетски клон на Комитопулите|зетския клон на Комитопулите]]. <ref>{{citation | first = Джон | last = Файн | title = [[Джон Файн]], The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, стр. 212 | publisher = University of Michigan Press | year = 1991 | isbn = 978-0-472-08149-3 | url=http://books.google.com/?id=Y0NBxG9Id58C}}</ref> |
||
Черногорските земи се упоменават с името '''Зета''' и в [[Дуклянска летопис|Дуклянската летопис]]. От [[12 век]] насетне името '''Зета''' се налага над по-раншното название на [[област]]та '''[[Дукля]]'''. |
{{факт|Черногорските земи се упоменават с името '''Зета''' и в [[Дуклянска летопис|Дуклянската летопис]]. От [[12 век]] насетне името '''Зета''' се налага над по-раншното название на [[област]]та '''[[Дукля]]'''. [[Етимология]]та на името '''„Зета“''' идва от това, че владението е управлявано в продължение на два века (11 – 12 век) от потомците на убития от цар [[Иван Владислав]] – [[Иван Владимир]] (чиято съпруга е [[Самуил]]овата щерка [[Теодора Косара]]). Оттук остава в историографията и названието на областта около и на реката [[Зета (река)]].|2016|9|2}} |
||
[[Етимология]]та на името '''„Зета“''' идва от това, че владението е управлявано в продължение на два века (11 – 12 век) от потомците на убития от цар [[Иван Владислав]] – [[Иван Владимир]] (чиято съпруга е [[Самуил]]овата щерка [[Теодора Косара]]). Оттук остава в историографията и названието на областта около и на реката [[Зета (река)]]. |
|||
== Спорове за владението == |
== Спорове за владението == |
||
{{факт|[[Велик жупан|Великият жупан]] на [[Велико княжество Сърбия|Рашка]], принадлежащ към [[ааронов клон на Комитопулите|аароновия клон на Комитопулите]] – [[Деса]], завладява Зета и [[Травуня]] през 1148 г. с военната помощ на брат си [[Урош II]], и си прикачва титлата „княз на Приморието“ (т.е. на целите [[средновековни сръбски земи|средновековните приморски сръбски земи]]).|2016|8|8}} |
|||
{{факт|През 1190 г., друг представител на комитопулите – [[Стефан Неманя]], отвоюва за сина си [[Вукан Неманич]] (или по български: ''Вукан Неманя''), владението над Зета. След смъртта на Вукан, владението остава за втория син на крал [[Стефан I Урош]] – [[Стефан II Милутин]], който с цел [[християнизация]] на сръбските земи издига манастира [[Морача]].|2016|8|8}} |
|||
{{факт|Между 1276 и 1309 години, Зета е личен [[апанаж]] на кралицата-майка [[Елена Анжуйска]], която издига и възстановява в Черна гора около 50 манастира и църкви, най-вече в района на река [[Бояна (река)|Бояна]]. В периода 1309 – 1321 години, Зета е под своеобразен кондоминиум между крал Милутин и неговия най-голям син от [[Анна Тертер]] и престолонаследник – [[Стефан Дечански]]. [[Стефан Константин]] се самообявява през 1314 г. за владетел на Зета, но е убит през 1322 г. по време на избухналата с Дечански [[гражданска война]]. По същия начин, в годините 1321 – 1331, Стефан Дечански и [[Стефан Душан]] управляват съвместно областта „на зета“.|2016|8|8}} |
|||
Рашките [[жупан]]и не били доволни от така създалото се ''статукво'' и веднага след смъртта на [[цар]]я се обособили като самостоятелни владетели. <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= [[Българска сбирка]]}}</ref> |
Рашките [[жупан]]и не били доволни от така създалото се ''статукво'' и веднага след смъртта на [[цар]]я се обособили като самостоятелни владетели. <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= [[Българска сбирка]]}}</ref> |
||
Версия от 13:40, 2 септември 2016
- Вижте пояснителната страница за други значения на Зета.
|
| Средновековни сръбски земи |
| Поморие |
| Загорие |
Зета е средновековно самостоятелно владение на част от територията на днешна Черна гора. След смъртта на Стефан Душан на 20 декември 1355 г., непосредствено на следващата (1356) година, се обособяват в относително самостоятелна територия черногорските земи под името Зета. Първоначално дълги години Зета се управлява от династията Балшичи (1356 – 1421), а по-сетне и преди падането ѝ под османска власт – от династията Църноевичи (1435 – 1516).[източник? (Поискан преди 2793 дни)]
По османско време Зета е известна с името Скендерия.[източник? (Поискан преди 2793 дни)]
Име
Кекавмен пръв в историографията използва през 1080 г. израза „Зета“ за владенията около Дукля на зетския клон на Комитопулите. [1]
Черногорските земи се упоменават с името Зета и в Дуклянската летопис. От 12 век насетне името Зета се налага над по-раншното название на областта Дукля. Етимологията на името „Зета“ идва от това, че владението е управлявано в продължение на два века (11 – 12 век) от потомците на убития от цар Иван Владислав – Иван Владимир (чиято съпруга е Самуиловата щерка Теодора Косара). Оттук остава в историографията и названието на областта около и на реката Зета (река).[източник? (Поискан преди 2793 дни)]
Спорове за владението
Рашките жупани не били доволни от така създалото се статукво и веднага след смъртта на царя се обособили като самостоятелни владетели. [2]
Владетели
Зетски клон на Комитопулите[3]
| Стефан Войслав (управление 1042 – 1050) |
|||||||||||||
| Гойслав | Михаил Войслав (управление 1052 – 1081) |
Саганек | Радослав | Предимир | |||||||||
| Владимир велик жупан |
Константин Бодин (управление 1081 – 1101) |
Доброслав II (управление 1101 – 1102) |
Бранислав | Кочапар (управление 1102) | |||||||||
| Владимир (управление 1102 – 1115) |
Михаил (претендент – 1101 г.) |
Георги Бодин (управление 1115 – 1118 и 1125 – 1131) |
Грубеш (управление 1118 – 1125) |
Драгин | Градин Бранислав (управление 1131 – 1142) |
||||||||
| Михаил (княз на Хум) | |||||||||||||
Династията Балшичи управлявала в периода 1356.-1421.
- 1356.-1360. Балша I;
- 1360.-1372. Георги I Балшич;
- 1372.-1385. Балша II Балшич;
- 1385.-1403. Георги II Страцимирович Балшич;
- 1403.-1421. Балша III Балшич;
В периода 1421.-1435. Зета е управлявана от деспотите :
Династията Църноевичи управлявала в периода 1435.-1516.
- 1435.-1465. Стефан I Църноевич;
- 1465.-1490. Иван I Църноевич;
- 1490.-1496. Георги IV Църноевич;
- 1496.-1498. Стефан II Църноевич
- 1498.-1515. Иван II Църноевич;
- 1515.-1516. Георги V Църноевич;
Източници
- ↑ Файн, Джон (1991). Джон Файн, The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, стр. 212. University of Michigan Press, ISBN 978-0-472-08149-3, http://books.google.com/?id=Y0NBxG9Id58C
- ↑ Мисирков, Кръстьо. Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. Българска сбирка, 1910, 1911.
- ↑ Historia Jugosławii, pp. 508, Tadeusz Wasilewski
Вижте също
Външни препратки
| |||||||||||||||||