Килифарево: Разлика между версии

Килифарево
	Килифарево
	Килифарево Килифарево
Общи данни
Население	2313 души (15 март 2024 г.); 79,8 души/km²
Землище	28,989 km²
Надм. височина	303 m
Пощ. код	5050
Тел. код	06114
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	36837
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община; – кмет	Велико Търново; Даниел Панов ; (ГЕРБ; 2011)
Кметство; – кмет	Килифарево; Димитър Събев; (независим)
	Килифарево в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:45, 13 октомври 2016

Килифарево е град в Северна България, област Велико Търново, община Велико Търново и е в близост до градовете Велико Търново, Дебелец и Дряново.

География

История

Килифарево е селище със стара история. Наличието на тракийски могили в околността (с. Големани) и тракийско светилище (местността Дръвята) говорят, че тези земи са обитавани още в дълбока древност. Римляните също са използвали тези старопланински проходи (Еленския през с. Плаково и Хаинбоаз). Имало е римска крепост охраняваща проходите, за което говори местността наречена „Хисаря“ между Килифарево и Плаково.

Селището вероятно съществува и по времето на Първото българско царство, но за това писмени паметници няма.

По време на Второто българско царство, Килифарево е селище с особен статут. Тук в местността „Градът“ е била разположена една от крепостите на Асеневци, контролираща старопланинския проход „Хаинбоаз“. Тук цар Иван Александър предоставя на Теодосий Търновски една от крепостите охраняващи прохода и същият основава школа (университет), която е известна като „Школата на Теодосий Търновски“. При падане на България под турско робство крепостта-манастир е обсадена, превзета и опожарена. Впоследствие на това място е възникнал сегашният Килифаревски манастир чиито настоящи сгради Колю Фичето строи в 1840 – 41 г.

През Османския период селото запазва функцията си на охраняващо прохода „Хаинбоаз“. То е спадало към т. нар. Дервенджийски общини и е имало статут на привилегировано. Според ферман издаден от Селим II (1566 – 1574 г.) село Килифарево със своите махали съставлява вакъф, средствата от който са определени за изграждане и поддържане на гробницата на султан Селим в Цариград.^[2]

Религии

Източно православие. Храмове - „Свети Архангел Михаил“ и „Успение на Пресвета Богородици“

Ислям - около 20% от населението са мосюлмани.

Обществени институции

Читалище „Напредък“, основано през 1884

Забележителности

Театри

Самодеен театрален колектив към читалище „Напредък“
Младежка театрална трупа към Младежки дом- гр. Килифарево

Музеи

Градски музей

Редовни събития

Празник на града-Последната неделя от месец август

Личности

Родени в Килифарево

Валентин Вълев, скулптор, представител на монументалното съветско изкуство в средата на 20 в.
Васил Шарков (1883 – 1925), просветен деец и краевед
Велчо Атанасов-Джамджията (1778 – 1835), революционер
Георги Саралиев (1883 – 1925), деец на БКП
Никола Банджаков (1883 – 1924) антикомунист
Марин Касаветов (1915 – 1998), доктор на юридическите науки.
Пейо Гаджев (1908), поет, писател и драматург
Трифон Саралиев (1888 – 1923), деец на БКП, Народен представител от БКП
Янко Маринов (1907 – 2001), художник
Никола Проданов (1900 – 1985), земеделец, председател на Лозарската кооперация
Стефан Боалиев (1892 – 1985), фотограф-художник
Стефан Додунеков (1945 – 2012), български математик, академик, председател на БАН

Починали в Килифарево

Георги Саралиев (1883 – 1925), деец на БКП

Свързани с Килифарево

Стефан Стайков, просветен и културен деятел. Създател на театрална трупа, която впоследствие поставя на селската сцена опери. Директор на училището.
Теодосий Търновски († ок. 1362), основател на Килифаревския манастир

Литература

Иван Тодоров, журналист и писател, автор на посветената и на Килифарево книга „Старо Търново – духът и ликът на времето“, отпечатана през 2009 г.

Други

Остров Килифарево край остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на град Килифарево.^[3] В Килифарево е създадена първата кооперативна консервна фабрика в България – „Св. Трифон“.

Галерия

Източници

↑ www.grao.bg
↑ „История на Търновската предбалканска котловина“, Никола Станев
↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kilifarevo Island.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Килифарево.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] „История на Търновската предбалканска котловина“, Никола Станев

[3] SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kilifarevo Island.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 Селището вероятно съществува и по времето на [[Първо българско царство|Първото българско царство]], но за това писмени паметници няма.
-По време на [[Второ българско царство|Второто българско царство]], Килифарево е селище с особен статут. Тук в местността „Градът“ е била разположена една от крепостите на [[Асеневци]], контролираща старопланинския проход „Хаинбоаз“. Тук цар [[Иван Александър]] предоставя на [[Теодосий Търновски]] една от крепостите охраняващи прохода и същият основава школа (университет), която е известна като „Школата на Теодосий Търновски“. При падане на България под турско владичество крепостта-манастир е обсадена, превзета и опожарена. Впоследствие на това място е възникнал сегашният [[Килифаревски манастир]] чиито настоящи сгради [[Колю Фичето]] строи в 1840 – 41 г.
+По време на [[Второ българско царство|Второто българско царство]], Килифарево е селище с особен статут. Тук в местността „Градът“ е била разположена една от крепостите на [[Асеневци]], контролираща старопланинския проход „Хаинбоаз“. Тук цар [[Иван Александър]] предоставя на [[Теодосий Търновски]] една от крепостите охраняващи прохода и същият основава школа (университет), която е известна като „Школата на Теодосий Търновски“. При падане на България под турско робство крепостта-манастир е обсадена, превзета и опожарена. Впоследствие на това място е възникнал сегашният [[Килифаревски манастир]] чиито настоящи сгради [[Колю Фичето]] строи в 1840 – 41 г.
 През Османския период селото запазва функцията си на охраняващо прохода „Хаинбоаз“. То е спадало към т. нар. Дервенджийски общини и е имало статут на привилегировано. Според ферман издаден от [[Селим II]] (1566 – 1574 г.) село Килифарево със своите махали съставлява вакъф, средствата от който са определени за изграждане и поддържане на гробницата на султан Селим в Цариград.<ref>„История на Търновската предбалканска котловина“, Никола Станев</ref>