Марин Дринов: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 83.222.169.116 (б.), към версия на 62.44.115.241 |
+ снимка |
||
Ред 49: | Ред 49: | ||
|звание = |
|звание = |
||
|войсково поделение = |
|войсково поделение = |
||
|командвания = |
|командвания = |
||
|войни = |
|войни = |
||
|отличия = |
|отличия = |
||
Ред 62: | Ред 62: | ||
Марин Дринов е роден през 1838 г. в град [[Панагюрище]]. Заминава в Русия, за да продължи образованието си. Там учи в [[Киевска духовна семинария|духовната семинария]] в [[Киев]], а впоследствие – в [[Московски държавен университет|Московския университет]], където се дипломира през 1865 г. Между 1865 и 1871 г. пътува и работи в [[Австрия]] и [[Италия]]. През 1869 г. става един от съучредителите и активен член на Българското книжовно дружество. През 1872 г. получава [[доктор]]ска степен и от 1873 г. е [[доцент]] по [[славянска филология]] в [[Харковски университет|Харковския университет]]. В края на 1876 г. е признат за редовен [[професор]]. |
Марин Дринов е роден през 1838 г. в град [[Панагюрище]]. Заминава в Русия, за да продължи образованието си. Там учи в [[Киевска духовна семинария|духовната семинария]] в [[Киев]], а впоследствие – в [[Московски държавен университет|Московския университет]], където се дипломира през 1865 г. Между 1865 и 1871 г. пътува и работи в [[Австрия]] и [[Италия]]. През 1869 г. става един от съучредителите и активен член на Българското книжовно дружество. През 1872 г. получава [[доктор]]ска степен и от 1873 г. е [[доцент]] по [[славянска филология]] в [[Харковски университет|Харковския университет]]. В края на 1876 г. е признат за редовен [[професор]]. |
||
=== Държавническа кариера (1878 |
=== Държавническа кариера (1878 – 1879) === |
||
Между 1878 и 1879 година Дринов завежда [[Министерство на културата|отдела за народното просвещение и духовните дела]] в рамките на [[Временно руско управление|Временното руско управление на България]]. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на [[Трета българска държава|Третата българска държава]]. Един от съставителите на [[Търновска конституция|Търновската конституция]]. Негово е предложението [[София]] да е новата столица на възстановената Българска държава. |
Между 1878 и 1879 година Дринов завежда [[Министерство на културата|отдела за народното просвещение и духовните дела]] в рамките на [[Временно руско управление|Временното руско управление на България]]. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на [[Трета българска държава|Третата българска държава]]. Един от съставителите на [[Търновска конституция|Търновската конституция]]. Негово е предложението [[София]] да е новата столица на възстановената Българска държава. |
||
Ред 71: | Ред 71: | ||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
[[File:Haskovo Historic Museum 2011 PD 304.JPG|thumb|250px|Факсимиле на заглавната страница на „Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес“. Експонат на Регионалния исторически музей в Хасково.]] |
|||
* ''Избрани съчинения''. Т. I-II. Под ред. на [[Иван Дуйчев]], София, 1971 |
* ''Избрани съчинения''. Т. I-II. Под ред. на [[Иван Дуйчев]], София, 1971 |
||
* ''Съчинения''. Т. I. Трудове по българска и славянска история. София, 1909 [[iarchive:schineniia01drin|pdf]] |
* ''Съчинения''. Т. I. Трудове по българска и славянска история. София, 1909 [[iarchive:schineniia01drin|pdf]] |
||
Ред 78: | Ред 79: | ||
* ''Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес.'', Виена, 1869 [[iarchive:pogledvrukhproi00dringoog|pdf]] |
* ''Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес.'', Виена, 1869 [[iarchive:pogledvrukhproi00dringoog|pdf]] |
||
* ''Заселение Балканскаго полуострова славянами'' (1872) |
* ''Заселение Балканскаго полуострова славянами'' (1872) |
||
* ''Южные славяни и Византия в Х веке.'' – Чтения в Императорском обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1875, № 3, III. Материалы славянские, 1 |
* ''Южные славяни и Византия в Х веке.'' – Чтения в Императорском обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1875, № 3, III. Материалы славянские, 1 – 152, [http://rapidshare.com/#!download|575l35|175442197|COIDR_1875_3_Harward.pdf|35468 pdf] |
||
* ''Новый церковно-славянский памятник с упоминанием о славянских первоучителях.'' – Журнал Министерства Народного Просвящения, Ч. 238. Санкт-Петербург, 1885 http://www.runivers.ru/bookreader/book457629/#page/426/mode/1up |
* ''Новый церковно-славянский памятник с упоминанием о славянских первоучителях.'' – Журнал Министерства Народного Просвящения, Ч. 238. Санкт-Петербург, 1885 http://www.runivers.ru/bookreader/book457629/#page/426/mode/1up |
||
Ред 86: | Ред 87: | ||
== Литература == |
== Литература == |
||
* ''Изследвания в чест на Марин Стоянов Дринов''. София, 1960. |
* ''Изследвания в чест на Марин Стоянов Дринов''. София, 1960. |
||
* ''Кирило-Методиевска енциклопедия''. Т. I. София, 1985, 614 |
* ''Кирило-Методиевска енциклопедия''. Т. I. София, 1985, 614 – 616. |
||
* Gjuzelev, V. ''Marin Drinov (1838 |
* Gjuzelev, V. ''Marin Drinov (1838 – 1906) – Begründer der bulgarischen Slawistik und Mediävistik'', Palaeobulgarica, XVII (1993), № 4, 107 – 126. |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 14:04, 27 януари 2017
Марин Дринов | |
упр. Отдел за народно просвещение и духовни дела | |
Мандат | 8 май 1878 – 5 юли 1879 |
---|---|
Наследник | Георги Атанасович |
Председател на БАН | |
Мандат | 1869 – 1882 |
Наследник | Васил Стоянов |
Втори мандат | 1884 – 1894 |
Наследник | Васил Друмев |
Лична информация | |
Роден | |
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища |
Родства | Найден Дринов Пейо Дринов |
Образование | ХНУ „Василий Каразин“ |
Професия | историк • филолог |
Портал Политика | |
Марин Дринов в Общомедия |
Проф. Марин Стоянов Дринов (на руски: Марин Степанович Дринов) е български възрожденски историк и филолог, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на Найден Дринов.
Биография
Детство и образование
Марин Дринов е роден през 1838 г. в град Панагюрище. Заминава в Русия, за да продължи образованието си. Там учи в духовната семинария в Киев, а впоследствие – в Московския университет, където се дипломира през 1865 г. Между 1865 и 1871 г. пътува и работи в Австрия и Италия. През 1869 г. става един от съучредителите и активен член на Българското книжовно дружество. През 1872 г. получава докторска степен и от 1873 г. е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. е признат за редовен професор.
Държавническа кариера (1878 – 1879)
Между 1878 и 1879 година Дринов завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на възстановената Българска държава.
Последни години и смърт
След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г.[1] след продължително боледуване от туберкулоза.
На негово име е наречено издателството на БАН.
Библиография
- Избрани съчинения. Т. I-II. Под ред. на Иван Дуйчев, София, 1971
- Съчинения. Т. I. Трудове по българска и славянска история. София, 1909 pdf
- Съчинения. Т. II. Трудове по българска църковна история. Трудове по езикознание, литературна история, етнография и народни умотворения. София, 1911 pdf
- Съчинения. Т. III. Публицистични статии. София, 1915 pdf
- Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история., Пловдив-Русчук-Велес, 1869 pdf
- Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес., Виена, 1869 pdf
- Заселение Балканскаго полуострова славянами (1872)
- Южные славяни и Византия в Х веке. – Чтения в Императорском обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1875, № 3, III. Материалы славянские, 1 – 152, pdf
- Новый церковно-славянский памятник с упоминанием о славянских первоучителях. – Журнал Министерства Народного Просвящения, Ч. 238. Санкт-Петербург, 1885 http://www.runivers.ru/bookreader/book457629/#page/426/mode/1up
Бележки
Литература
- Изследвания в чест на Марин Стоянов Дринов. София, 1960.
- Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I. София, 1985, 614 – 616.
- Gjuzelev, V. Marin Drinov (1838 – 1906) – Begründer der bulgarischen Slawistik und Mediävistik, Palaeobulgarica, XVII (1993), № 4, 107 – 126.
Външни препратки
- В Общомедия има медийни файлове относно Марин Дринов
- Дигитален архив „Марин Дринов“ на ИМИ-БАН
Вижте също
|
|