Свети Спас (София): Разлика между версии
+изт; форматиране: 15x кавички, 11x тире, 6 интервала, URL, заглавие-стил, интервал, нов ред, параметър, число+г. (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
Храмът е строен през периода [[11 век|11]]-[[13 век]]<ref>Дафина Василева, Свети Спас, студия София 1989 г.</ref>. В началото на османското нашествие църквата вероятно е претърпяла сериозни щети и затова по-късно е ремонтирана и вкопана в терена на дълбочина 2 м. През [[1564]] г. [[Матей Граматик]] описва подробно църквата „Св. Възнесение“ („Св. Спас“) като очевидец на мъченическата гибел на [[Николай Софийски Нови|Св. Николай Нови Софийски]], тъй като тя е свързана с мъченика<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://stara-sofia.blogspot.bg/2017/02/blog-post_20.html | заглавие= За храма „Свети Спас“ |достъп_дата = 21 февруари 2017|фамилно_име= Василев|първо_име= Асен|дата= 1940|труд= Черковно строителство в София до освобождението}}</ref>. През [[1578]] г. Стефан Герлах също отбелязва храма в пътеписа си. |
Храмът е строен през периода [[11 век|11]]-[[13 век]]<ref>Дафина Василева, Свети Спас, студия София 1989 г.</ref>. В началото на османското нашествие църквата вероятно е претърпяла сериозни щети и затова по-късно е ремонтирана и вкопана в терена на дълбочина 2 м. През [[1564]] г. [[Матей Граматик]] описва подробно църквата „Св. Възнесение“ („Св. Спас“) като очевидец на мъченическата гибел на [[Николай Софийски Нови|Св. Николай Нови Софийски]], тъй като тя е свързана с мъченика<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://stara-sofia.blogspot.bg/2017/02/blog-post_20.html | заглавие= За храма „Свети Спас“ |достъп_дата = 21 февруари 2017|фамилно_име= Василев|първо_име= Асен|дата= 1940|труд= Черковно строителство в София до освобождението}}</ref>. През [[1578]] г. Стефан Герлах също отбелязва храма в пътеписа си. |
||
Храмът е бил с размери 13 х 8 м, еднокорабен, с малка крипта, засводен, с анти, преустроени по-късно в малък притвор, с ниши за [[протезис]] и дяконикон, с олтарна преграда (канцел), с петстенна отвън и седемстенна отвътре [[абсида]], с две колони, фланкиращи в интериора на абсидата, сключени в „триумфална“ арка. По-късно те са изсечени и тук е поставен иконостас. Стените на наоса са разчленени с по 3 платки аркирани ниши. Основите са от големи обли камъни, споени с глина. Градежът нагоре е типично късносредновековен и представлява клетъчна зидария на хоросан от камък |
Храмът е бил с размери 13 х 8 м, еднокорабен, с малка крипта, засводен, с анти, преустроени по-късно в малък притвор, с ниши за [[протезис]] и дяконикон, с олтарна преграда (канцел), с петстенна отвън и седемстенна отвътре [[абсида]], с две колони, фланкиращи в интериора на абсидата, сключени в „триумфална“ арка. По-късно те са изсечени и тук е поставен иконостас. Стените на наоса са разчленени с по 3 платки аркирани ниши. Основите са от големи обли камъни, споени с глина. Градежът нагоре е типично късносредновековен и представлява клетъчна зидария на хоросан от камък ограден с тухли. Стенописите са няколко слоя от 15 до 19 век. Най-ранните от тях са изключително ценна майсторска живопис със строги и одухотворени образи, запазени са значителни части и от изписването на храма в 16 век. Около църквата е открита богата археология – крепостната стена на Сердика с кръгла кула със стълба от 3 век, две инсули от същото време, достроявани през 5 век, антични улици с канализация и средновековен некропол.<ref>„Св. Спас“ в София, Cборник от конференцията на ОП „Стара София“ със СИМ (2008)</ref> |
||
Храмът пази паметта на борбите на българите срещу турския поробител – той е свързан |
Храмът пази паметта на борбите на българите срещу турския поробител – той е свързан с последните земни часове на [[Николай Софийски Нови|св. Никола Нови Софийски]], а по-късно съратникът и ятак на [[Васил Левски]] [[Киро Геошев]] от село [[Ярджиловци]], наричан Киро Кафеджи, тъй като държал дюкян в София, е обесен при порутения стар олтар на църквата на [[15 ноември]] [[1877]] г. заедно с други 3 книжари от София – [[Никола Чолака]], обесен на Куручешме, хаджи [[Стоян Книжар]] – на Капана и [[Георги Абаджията|Георги Стоичков]] – в Драз махала. Френският кореспондент Дик де Лонли (Дик де Лонле) пише за екзекутирания сред руините на старата църква книжар, че „''едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката''“.<ref>[http://www.yardjilovci.com/content/773/историческите-корени-на-една-песен www.yardjilovci.com] [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи www.yardjilovci.com]</ref> Киро Геошев е погребан над стария олтар на храма.<ref>''"Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря – стария,... При разкопките за възстановяване на църквата „Св. Спас" било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква."'' Симеон Мильов, „Костадин Йованчев Геошев (Божкови) – Кота“, Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.</ref> След обесването там 3 вечери поред се запалвала свещ и никой не смеел да се доближи.<ref>''При обесването на Киро Геошев... казали, че на това место ще се яви знак. И действително, когато се приближили се запалвала свещ 3 вечери и никой не смеел да се доближи.'' Костадин Йованчев Геошев (Божкови) – Кота, Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.</ref> |
||
След Освобождението старият храм е вграден в построената в 1881 г. нова голяма 3-корабна църква „Св. Спас“ с архитект [[Георги Джонгов]]. Иконостасът ѝ е дело на [[Дебърска художествена школа|дебърски]] майстори от рода [[Филипови (осойски род)|Филипови]], начело с [[Филип Иванов|Филип Иванов Филипов]] от Осой, стенописите са от художниците [[Харалампи Тачев]] и дебърчанина [[Апостол Христов]], а олтарът от Д. и Р. Мандеви. За колоните във вътрешността са специално отсечени цели стари дъбове от гората на Урвишкия манастир. Архитектурната ѝ форма е типична за ХІХ век – [[базилика]] със седловиден покрив с 3 купола на високи тамбури. В двора са били погребани първият български [[генерал]] [[Сава Муткуров]]<ref>[http://stara-sofia.com/trapezica.html Гробът на Сава Муткуров]</ref>, [[Авксентий Пелагонийски]],<ref name="Църковен вестник 36">Църковен вестник, година ХХ, брой 5, събота, 1 март 1919, стр. 36.</ref> родителите на [[Иван Денкоглу]] и др. |
След Освобождението старият храм е вграден в построената в 1881 г. нова голяма 3-корабна църква „Св. Спас“ с архитект [[Георги Джонгов]]. Иконостасът ѝ е дело на [[Дебърска художествена школа|дебърски]] майстори от рода [[Филипови (осойски род)|Филипови]], начело с [[Филип Иванов|Филип Иванов Филипов]] от Осой, стенописите са от художниците [[Харалампи Тачев]] и дебърчанина [[Апостол Христов]], а олтарът от Д. и Р. Мандеви. За колоните във вътрешността са специално отсечени цели стари дъбове от гората на Урвишкия манастир. Архитектурната ѝ форма е типична за ХІХ век – [[базилика]] със седловиден покрив с 3 купола на високи тамбури. В двора са били погребани първият български [[генерал]] [[Сава Муткуров]]<ref>[http://stara-sofia.com/trapezica.html Гробът на Сава Муткуров]</ref>, [[Авксентий Пелагонийски]],<ref name="Църковен вестник 36">Църковен вестник, година ХХ, брой 5, събота, 1 март 1919, стр. 36.</ref> родителите на [[Иван Денкоглу]] и др. |
||
Версия от 01:26, 28 юли 2017
„Свети Спас“ или „Възнесение Господне“ е православен български средновековен храм, чиито останки днес са в центъра на София, до пл. „Св. Неделя“ в сутерена на „Булбанк“. През Възраждането и след Освобождението е разширен и заедно със Света Неделя са били най-големите църкви в града. Унищожен от англо-американските бомбардировки на София през 1944 г.
Храмът е строен през периода 11-13 век[1]. В началото на османското нашествие църквата вероятно е претърпяла сериозни щети и затова по-късно е ремонтирана и вкопана в терена на дълбочина 2 м. През 1564 г. Матей Граматик описва подробно църквата „Св. Възнесение“ („Св. Спас“) като очевидец на мъченическата гибел на Св. Николай Нови Софийски, тъй като тя е свързана с мъченика[2]. През 1578 г. Стефан Герлах също отбелязва храма в пътеписа си.
Храмът е бил с размери 13 х 8 м, еднокорабен, с малка крипта, засводен, с анти, преустроени по-късно в малък притвор, с ниши за протезис и дяконикон, с олтарна преграда (канцел), с петстенна отвън и седемстенна отвътре абсида, с две колони, фланкиращи в интериора на абсидата, сключени в „триумфална“ арка. По-късно те са изсечени и тук е поставен иконостас. Стените на наоса са разчленени с по 3 платки аркирани ниши. Основите са от големи обли камъни, споени с глина. Градежът нагоре е типично късносредновековен и представлява клетъчна зидария на хоросан от камък ограден с тухли. Стенописите са няколко слоя от 15 до 19 век. Най-ранните от тях са изключително ценна майсторска живопис със строги и одухотворени образи, запазени са значителни части и от изписването на храма в 16 век. Около църквата е открита богата археология – крепостната стена на Сердика с кръгла кула със стълба от 3 век, две инсули от същото време, достроявани през 5 век, антични улици с канализация и средновековен некропол.[3]
Храмът пази паметта на борбите на българите срещу турския поробител – той е свързан с последните земни часове на св. Никола Нови Софийски, а по-късно съратникът и ятак на Васил Левски Киро Геошев от село Ярджиловци, наричан Киро Кафеджи, тъй като държал дюкян в София, е обесен при порутения стар олтар на църквата на 15 ноември 1877 г. заедно с други 3 книжари от София – Никола Чолака, обесен на Куручешме, хаджи Стоян Книжар – на Капана и Георги Стоичков – в Драз махала. Френският кореспондент Дик де Лонли (Дик де Лонле) пише за екзекутирания сред руините на старата църква книжар, че „едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката“.[4] Киро Геошев е погребан над стария олтар на храма.[5] След обесването там 3 вечери поред се запалвала свещ и никой не смеел да се доближи.[6]
След Освобождението старият храм е вграден в построената в 1881 г. нова голяма 3-корабна църква „Св. Спас“ с архитект Георги Джонгов. Иконостасът ѝ е дело на дебърски майстори от рода Филипови, начело с Филип Иванов Филипов от Осой, стенописите са от художниците Харалампи Тачев и дебърчанина Апостол Христов, а олтарът от Д. и Р. Мандеви. За колоните във вътрешността са специално отсечени цели стари дъбове от гората на Урвишкия манастир. Архитектурната ѝ форма е типична за ХІХ век – базилика със седловиден покрив с 3 купола на високи тамбури. В двора са били погребани първият български генерал Сава Муткуров[7], Авксентий Пелагонийски,[8] родителите на Иван Денкоглу и др.
На 30 март 1944 година храмът е бомбардиран и полуразрушен при англо-американска бомбардировка над София. В оцелялата старинна половина продължава да се извършва богослужение до началото на строежа на бившата Външнотърговска банка (днес Булбанк), в началото на 1980-те год., когато е унищожена и оцелялата част.
Bграденият средновековен храм е съхранен в сутерена на банката. Проектантът арх. Роменски му осигурява експониране и самостоятелен вход откъм улицата (днес бул. „Тодор Александров“), но днес достъпът до храма – паметник на културата и историята, е затворен.
Източници
- ↑ Дафина Василева, Свети Спас, студия София 1989 г.
- ↑ Василев, Асен. За храма „Свети Спас“ // Черковно строителство в София до освобождението. 1940. Посетен на 21 февруари 2017.
- ↑ „Св. Спас“ в София, Cборник от конференцията на ОП „Стара София“ със СИМ (2008)
- ↑ www.yardjilovci.com www.yardjilovci.com
- ↑ "Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря – стария,... При разкопките за възстановяване на църквата „Св. Спас" било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква." Симеон Мильов, „Костадин Йованчев Геошев (Божкови) – Кота“, Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.
- ↑ При обесването на Киро Геошев... казали, че на това место ще се яви знак. И действително, когато се приближили се запалвала свещ 3 вечери и никой не смеел да се доближи. Костадин Йованчев Геошев (Божкови) – Кота, Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.
- ↑ Гробът на Сава Муткуров
- ↑ Църковен вестник, година ХХ, брой 5, събота, 1 март 1919, стр. 36.
Външни препратки
- Софийската църква „Св. Спас“, заличена от банка, „Църковен вестник“, бр. 23 юни 1994 г.
- Фонд Софийски исторически музей
- БАН, Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т.1, С. 1980; т.2, С. 1987, т.3, С. 2006;
- Разрушената църква Свети Спас в София
- "Св. Спас" в София, Cборник от конференцията на ОП „Стара София“ със СИМ (2008)
- Средновековни църкви – „Св. Спас“ – гр. София, Свети места
