Промени

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
| местно име =Aya Sofya
| картинка =Hagia_Sophia_Mars_2013.jpg
| карта = Турция Истанбул център
| карта-описание = Местоположение в Истанбул
| вид = [[Православие|Православна]] [[църква (сграда)|църква]]/[[джамия]]
| страна = [[Турция]]
[[Файл:Istanbul 036 (6498284165).jpg|мини|upright|Поглед нагоре, посока изток, в централния кораб]]
 
След тежкото земетресение на 25 октомври 989 година, при което се разрушава западната дъга на купола, император [[Василий II Българоубиец]] възлага възстановителните работи на арменския архитект [[Тиридат архитект)||Тиридат]], строил преди това големи църкви в [[Ани (град)|Ани]].{{hrf|Maranci|2003|294 – 305}} Той изгражда наново и усилва падналата дъга и реконструира западната част на купола с 15 ребра.{{hrf|Müller-Wiener|1977|87}} Ремонтът отнема повече от четири години, като църквата е отворена отново на 13 май 994 година. При реконструкцията са обновени и декоративните елементи на сградата, като са добавени изображения на четири огромни [[херувим]]а, ново изображение на Христос на купола, както и на Богородица с Младенеца между апостолите Петър и Павел.{{hrf|Mamboury|1953|287}}
 
При превземането на Константинопол от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] през 1204 година катедралата „Света София“ е ограбена от кръстоносците и много ценни предмети с религиозно и историческо значение са унищожени или откраднати. Разрушени са златните и сребърни обкови на [[иконостас]]а и вратите, а самият храм е поруган. През следващите десетилетия сградата е използвана като католическа катедрала на Константинопол. На 16 май 1204 година [[Балдуин I]] е коронясан там за пръв латински император, а в църквата е погребан [[Енрико Дандоло]], венецианският дож, инициирал превземането на града.
[[Файл:Fountain Hagia Sophia 2007 002.jpg|мини|ляво|Фонтан за ритуално измиване]]
 
Както е описано от няколко западни свидетели, като испанеца [[Педро Тафур]]{{hrf|Tafur|1926|138 – 148}} и флорентинеца [[Кристофоро Буонделмонти]],{{hrf|Gerola|1931|247 – 279}} църквата е съсипана и част от вратите и са извадени от пантите си. Мехмед II нарежда тя да бъде обновена и преправена в джамия, като лично той за пръв път присъства на петъчна молитва в сградата на 1 юни 1453 година.{{hrf|Mamboury|1953|288}} „Света София“ се превръща в главната султанска джамия на Истанбул,{{hrf|Necipoĝlu|2005|13}} а издържащият я [[вакъф]] получава повечето къщи в града и района на бъдещия дворец „[[Топкапъ сарай]]“.{{hrf|Müller-Wiener|1977|91}} През 1478 година част от вакъфа са 2360 магазина, 1300 къщи, 4 [[Кервансарай|кервансарая]], 30 бозаджийници и 23 магазина за овчи глави и крака.{{hrf|Boyran|2010|145}} Със султански заповеди през 1520 и 1547 година към него са добавени магазини и части от [[Капалъчаршъ]] и други пазари.{{hrf|Müller-Wiener|1977|91}}
 
Преди 1481 година в югозападния ъгъл на сградата е издигнато малко [[минаре]].{{hrf|Müller-Wiener|1977|91}} По-късно, при султан [[Баязид II]], е поставено минаре и на североизточния ъгъл.{{hrf|Müller-Wiener|1977|91}} Едно от тези две минарета пада след земетресението през 1509 година, а в средата на XVI век те са заменени с две срещуположни минарета в източния и западния ъгъл.{{hrf|Müller-Wiener|1977|91}}

Навигация