Направо към съдържанието

Уикипедия:Разговори

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание 		  Уикиетикет   Редактиране
на страници 		  Портал на
общността 		  Навигация  

Потребителски групи:

Обсъждания и заявки:

Обсъждания с консенсус:

Обсъждания с гласуване:

Други:

Съкращение: У:Р, WP:VP, Архив: 2004-2024

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас – затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!

ВАЖНО: Подготовка за избор на локални проверяващи

Всеки от вас вероятно се е сблъсквал или поне е чувал за марионетки. Преди 5-6 години един случай ни държа на нокти с месеци, а наскоро се завърна, създавайки още по-внушителен списък с марионетки. Марионетките са гадни. Те създават чувство на страх, несигурност и съмнение. Администраторите пазят проекта от вандали, а срещу марионетките защита са проверяващите (чекюзъри, checkusers).

Засега за тази цел ползваме стюардите в Мета, но те по идея обслужват малки проекти и явно започнаме да им идваме в повече. През лятото се наложи да чакаме със седмици, за да ни бъде извършена проверка, докато накрая Спири помоли един неин добър познат стюард за помощ. Той действително свърши много работа (което обяснява защо другите не искаха да се захващат), но ни каза директно няколко пъти: „Изберете си собствени проверяващи!“

И така, през последните седмици се постарах да подготвя нужното, и затова сега бих искал да помоля всички да прегледат направеното и да пишат, ако имат каквито и да е забележки, предложения за подобряване, въпроси и пр.

За да имаме проверяващи, трябва да постигнем много добър консенсус. Летвата при гласуване е висока, най-малко 25-30 гласа „за“ при 70-80% одобрение, затова е хубаво предварително да изчистим всички проблеми.

ВАЖНОТО

TL;DR: Конкретната ми молба е да погледнете следните страници:

превод на m:CheckUser policy на български: тази страница просто (и само!) трябва да бъде точен превод на английския оригинал, т.е. ако имате някакви забележки към нея, моля ви нека бъдат само и изключително по точността на превода – самото съдържание нямаме право да променяме;
основната страница за проверяващите: обърнете внимание, че задължителната за спазване политика е малък раздел – всичко останало е просто помощна информация;
това е страницата за заявки към проверяващите и документиране на разследванията: особено интересно ми е дали я намирате за удобна и няма ли объркващи неща в нея; не се притеснявайте също да я тествате;
есе, което не е политика, но съдържа полезни съвети, особено за случаите на злоупотреба с марионетки;
малко допълнение;
значително преработена, но сегашният вариант не ми харесва, тъй като се получи хем променен, хем не съвсем, и смятам да пренапиша страницата из основи, когато ми остане повече време (тя обаче не е политика, така че съдържанието ѝ не е критично важно и винаги може да се подобрява и допълва в бъдеще);
тези две страници са просто превод на съответните политики и са свързани с проверяващите само косвено, но все пак са важни: отворените проксита често се използват от марионетки за прикриване на следи, а Комисията на омбудсманите е тази, която осъществява контрол (и) върху проверяващите във всички проекти на Уикимедия.

Заключение и коментари

Нека отделим за това седмица-две, след което, към края на месеца, можем да направим и гласуването. Мисля си също, че можем едновременно да гласуваме политиката и кандидатурите, което на практика значи, че за да ги приемем, ще ни трябват минимум 25 гласа „за“ (изисквани от общата политика за проверяващите) и най-малко 3/4 одобрение от подадените гласове (мнозинство „В“, нужно за приемане на нови политики). Проверяващите трябва да са задължително поне двама, и за момента общо-взето сме Спири, която покрай помощта на онзи стюард и сама понатрупа опит, и аз. Може да се помисли и за трети, но не е задължително.

— Luchesar • Б/П 23:45, 16 септември 2016 (UTC)[отговор]

Да действаме, тогава! Аз не възразявам срещу вашите кандидатури. Jingiby (беседа) 05:00, 18 септември 2016 (UTC)[отговор]
Отдавна си трябва--Uroboros беседа 16:35, 18 септември 2016 (UTC)[отговор]
Подкрепям наличието на локални проверяващи. --Лорд Бъмбъри (беседа) 08:18, 19 септември 2016 (UTC)[отговор]
Няма да е зле повече хора да вземат отношение за да не се стигне до гласуване с прекалено малко участници или пък с такива, които тепърва разбират за това. Проверяващите са натоварени с доста сериозна отговорност и дори само от съобщението на Лъчо си личи колко много работа има още да се свърши за да имаме ясно разбиране по въпроса преди гласуването. По традиция всички с малко повече права отнасят обвинения в какво ли не та за проверяващите, които в известен смисъл са на по-високо ниво от администраторите можем да очакваме и по-ожесточени обвинения. В тази връзка кандидатите за проверяващи също трябва доста добре да преценят дали имат ресурс и за това. Според мен най-добре е проверяващите да са измежду по-незабележимите администратори, които са по-малко активни по беседи и тук в Разговори. Нямам нищо против Лъчо и Спири, но носенето на прекалено много дини под мишница не е здравословно. Ако няма други кандидати и двамата имат подкрепата ми. В рамките на майтапа се чудя дали да не се кандидатирам и аз за проверяващ просто така за цвят пък и за да има поне един кандидат, който да обере отрицателните гласове. --Сале (беседа) 17:26, 20 септември 2016 (UTC)[отговор]
В интерес на истината, аз разчитам на това, за да имам оправдание по-малко да влизам в администраторски битки, защото нямам безкрайни нерви. Бих се радвал да продължа да съм полезен с нещо, защото иначе просто ще си дръпна шалтера. — Luchesar • Б/П 17:49, 20 септември 2016 (UTC)[отговор]
Между другото, въобще и не си представям да имаме много случаи, като изключим няколкото познайници, които открай време си злоупотребяват с марионетки. Поне аз въобще не смятам да изпълнявам произволни заявки -- и който и да е проверяващ също не би трябвало да изпълнява. Повече от два-три, максимум четири случая на година (говоря за толкова кукловоди, а не конкретни казуси) биха ме учудили изключително много.
Не на последно място, една от причините в крайна сметка да кандисам за проверяващ и да отделя толкова време да пиша и превеждам документация и да подготвям всичко останало необходимо (защото наистина не беше малко време) е фактът, че от началото на годината и до момента дори се занимавам с няколко щури марионетаджии -- като администратор -- и както добре се вижда от дотук описаните случаи на Уикипедия:Разследвания на марионетки и Уикипедия:Заявки към администраторите/Блокирани мрежи, и виждам колко много време и нерви се губят, когато няма проверяващи, а стюардите в Мета се правят (не без основание предвид сложността на случаите) на умрели лисици. В тоя смисъл, да ми се казва, че поемам повече дини под една мишница, отколкото мога да поема, ми се вижда най-малкото неуместно, особено след като може би някой е могъл да ми помогне с дините, като е видял, че са много, но не го е сторил.
Държа да съм ясен: не се оплаквам, а още по-малко отправям упреци! Кой колкото може и иска, толкова прави. И щом аз съм си намерил времето за всички тези неща, значи съм си преценил, че мога да си го позволя. Но точно защото и знам какво ми струва, не мога също с мълчание да подмина подобно пренебрежително отношение.
— Luchesar • Б/П 18:09, 20 септември 2016 (UTC)[отговор]
Сале, кандидатирай се. Според мен е по-добре да има и други хора извън обичайните заподозрени. Освен Спири и Iliev (за които е направо задължително да участват, тъй като те най-точно знаят за какво става въпрос), е добре да има още 1-2 нови лица. Така и работата се разпределя по-добре, а и не се стига до набиване в очи на едни и същи имена. --Vodnokon4e (беседа) 18:31, 20 септември 2016 (UTC)[отговор]
Ти между другото също не се измъквай по допирателната, Vodnokon4e. Ще се радвам ако и Шейд преосмисли позицията си. Сещам се и за поне още няколко човека, с някои от които, като Извора, дори сме говорили още навремето, при случая с Мапа/Фаса, да бъдат проверяващи. Реално погледнато, заради принципа проверяващите да се контролират помежду си, колкото повече са те, толкова по-малко вероятно е да има злоупотреби, въпреки че фактът, че всички се познаваме, все пак донякъде намалява този положителен ефект. — Luchesar • Б/П 18:50, 20 септември 2016 (UTC)[отговор]
Казах, че съм съгласен, но вероятно ще бъда най-малко активния. И без това ми е омръзнало да се зверя на работа в sh log и more log | i ...| b..., че да почна и тук :-) . Но мога да помагам в това определено.--Vodnokon4e (беседа) 05:41, 21 септември 2016 (UTC)[отговор]
Точно така. Аз също мисля, че ще си добър проверяващ, Сале, но понеже според предложените правила проверяващите получават и административни права, ще се радвам наистина да помагаш повече и с дините. ;) Знаеш, че отдавна съм ти предлагал да се кандидатираш за администратор, но ти си отказвал. — Luchesar • Б/П 18:36, 20 септември 2016 (UTC)[отговор]
Сравних внимателно m:CheckUser policy/bg и m:CheckUser policy и нямам никакви забележки. Доста прецизен превод. Личи си, че е много внимателно обмислен. Останалите страници тепърва ще ги гледам, но мисля, че най-важното за момента е да се сръчкат колкото се може повече хора да изкажат мнение за да се оформи някакъв консенсус. Дори и да отнеме повече време. Темата е от много голямо значение и не бива да мине и замине ей така като добавянето на един-двама администратори. --Сале (беседа) 21:36, 20 септември 2016 (UTC)[отговор]
Лъчо, ако съм те засегнал по някакъв начин с изказването за дините съжалявам, но предполагам, че не съм се изразил достатъчно ясно. Под дини в случая нямах предвид толкова обема на работата по проверки а други две „дреболийки“ - вероятността проверяващите да отнесат още повече обвинения и заплахи от обичайните отправяни към администратори заради предполагаема цензура и тям подобни и доста натоварващото изискване проверяващите да се контролират взаимно. Това второто погледнато отстрани предполага някакво ниво на взаимно недоверие и подозрителност. От опит знам, че не е така, но това се набива на очи на пръв поглед ако не си работил в такава среда. За себе си нямам съмнения, че и двамата със Спири можете да се справите както с отговорността да не злоупотребявате с инструмента CheckUser така и с не особено приятната отговорност да се следите и проверявате взаимно. Не знам обаче кои и колко от останалите редактори с право на глас имат същото доверие във Вас двамата. Един съвсем очакван въпрос би бил - А Вие имате ли си пълно доверие? и ако отговорът е положителен това би било достатъчен повод за гласуване „против“. --Сале (беседа) 21:36, 20 септември 2016 (UTC)[отговор]
Благодаря, Сале. Иронията е, че Спири навремето ми се обиди сериозно, когато ѝ казах, че може да възникнат подобни въпроси. Който се интересува от подробности и му се четат фермани, може да си отвори текста отдолу...


НЯМА ДА ПОВЯРВАТЕ как се стигна дотук! Разгърнете, за да узнаете ПОТРЕСАВАЩИТЕ факти...


        Поначало бях отказвал да ставам проверяващ още преди 6 години след Мапа и Фаса, и само обещах, че ще подготвя нужната документация. Така и нищо не подготвих обаче – до тазгодишното възвръщане на същите юнаци. С 50 (петдесет) нови марионетки. Понеже основно аз се занимавах с тях (Спири наистина също много помогна с познатия си стюард, защото вече се готвех да тегля една на чекюзърите в Мета), реших, че няма какво да се правя на кокона и трябва най-сетне да свърша тая работа – най-малкото за да си спестя излишните нерви, а и унижението пред кукловода, който естествено се кефи на безпомощността на администраторите.


        Случаите ми бяха познати най-много (ако не и изключително) на мен. Явно и почти единствен изявявах желание да се занимавам с тях. Като добавим и факта, че аз пишех документацията и подготвях страници за процедурите и т.н., може би става ясно защо не съм се замислял особено, че може накрая всъщност да не се кандидатирам. Не защото много държа да бъда проверяващ, а защото просто обратното би било някак неестествено и затрудняващо: ако трябва например да обяснявам нещо, а нямам достъп до инструмента на чекюзърите, ще трябва да правим нарушения или да си преразказваме кой какво вижда на екрана.


        Поначало си представях да помоля и още някого, който има опит с компютърните мрежи, да се кандидатира заедно с мен, тъй като проверяващите трябва винаги да бъдат поне двама. Тогава още не се бях замислял за повече – вероятно защото някак очаквам, че нито един от хората, които аз бих подкрепил, не би правил нередни неща. И тъй като с Водното конче бяхме обсъждали неотдавна разни марионетки и си бяхме говорили за нуждата от проверяващи, него именно привиждах като такъв съратник. Лятото обаче нещо го беше хванала липсата, и тогава, докато разпитвах Спири кого мисли за подходящ – и всъщност за мен изненадващо – тя изяви желание да бъде втория проверяващ. Докато гледала познатия ѝ стюард как прави проверките на онези 50 сметки ѝ станало интересно и т.н. По принцип някак съм си представял уикикариерата на Спири по-скоро в посока член на борда на настоятелите на Уикимедия, което ѝ бяха предлагали, но айде, няма лошо и проверяващ. Но понеже не съм от най-тактичните, вероятно беше очаквано, че тя ми се обиди доста силно, като ѝ казах: бе то хубаво, ама в тоя случай ще е силно желателно да има и трети проверяващ... Няма да обяснявам подробно защо това е наистина тъпа, но реална логика: в нашата малка Уикипедия сме като едно съвсем малко село. А в едно съвсем малко село нема начин кадията да не бъде подозиран в криво съдене, ако е от същото село. И даже ако е от съседното. Нейсе.


        Тук важно е всъщност нещо друго: проверяващите са силно контролирани също от самата Фондация. Администратор или бюрократ например може да стане непоклатим, защото си е създал „лоби“, което блокира всеки опит за сваляне на правата му. Именно с тоя аргумент на Спири ѝ отказаха да я направят бюрократ в Уикиизточник (за мен това е параноя, но както и да е). Проверяващите обаче може да бъдат „изтропани“ на Комисията на омбудсманите при най-малкото подозрение от който и да е потребител: ама няма право на глас, няма автопатрули – всеки, предполагам дори и неригистриран. Самите омбудсмани пък са уикипедианци от цял свят – каква е вероятността всичките да са ти „авери“, че да те покрият? А и те самите отговарят лично пред Фондацията, като са длъжни дори да разкрият пред нея истинската си самоличност. Нарушения на политиката пък се докладват на самия изпълнителен директор на Фондацията. С евентуално предложение за късане на пагоните отнемане на правата пред строя. Както и да го погледне човек, освен ако не е гьонсурат като нашите политици, това си е огромно унижение.


        Но да се върна на темата. След като на Спири подир две-три седмици ѝ мина обидата и потвърди, че наистина иска да се кандидатира, взехме да обсъждаме кому още да предложим, та наистина да няма поводи за глупави коментари. Да, много добре знам какво значи интриги, подозрения, шушукане зад гърба – работил съм точно на такова място: иди се обяснявай после, че с някого общувате от дъжд на вятър и дори нерядко бая се сдърпвате, щото и не си цепите чак толкоз басма. Водното конче обаче, както писах, някъде беше зачезнал, и Спири предложи Шейд. Ентусиазиран, преди няколко дена му писах на беседата, очаквайки наивно може би, че няма как да не приеме. Хубаво, ама той отказа, с което доста ме озадачи и даже стресна, а и така бях вече много закъснял с обещания срок. Затова реших да пускам нещата за обсъждане както са, пък нали тъй или иначе ще се обсъждат, а то не са едно и две неща (а и допълнителни проверяващи, да не забравяме, по всяко време може да се избират – ограничение за максимален брой няма).


        И понеже сега, особено след твоите думи, сигурно вече има хора, дето се чешат по главата „абе, тия верно май са били замислили нещо“, няколко прости логически въпроса. Първо, ако исках да правя зулуми, щях ли наистина да давам толкоз (а и въобще) зор за това обсъждане? Едно, че сам си създавам още работа, но ако верно кроях некви козни, логичното щеше да е зора да го дам в посока „айде по-бързо да гласуваме“, преди някой да се е усетил. Съвсем пък глупаво е да предлагам на Шейд и Водното конче да се кандидатират.


        Въобще, както вече писах, голямата ми болка е да не се издъни процедурата – щот всичкото туй време можех да го употребя и за по-приятни неща, хеле пък дорде беше хубаво времето навън, вместо по нощите да умувам и пиша кат бухал. А пък ако аз не бъда избран за проверяващ – е, банкет няма да давам, ама нема и да се гръмна. Естествено, ако против мен гласуват хора, които уважавам и чието мнение ценя, ще съм неприятно изненадан, и ще трябва да се замисля къде вероятно съм сгафил. По едно време дори си мислех да се откажа от администраторските права преди гласуването и да го използвам като „вот на доверие“, но това са малко хлапашки истории и се отказах.


        Прочее, надявам се, че поне малко от потенциалната конспирация е развеяна, въпреки че който иска да вярва в конспирации, естествено, ще продължи да си вярва. Макар да ти се ядосах (и) за тия според мен излишни намеци кой какво можел да си помисли (ако си го мисли, зер, нали ще си го каже с гласа!), вместо просто да си се кандидатираш, което хем решава евентуално подозирания проблем, хем и мен щеше искрено да ме зарадва, сега си давам сметка, че полза все пак има. Определено ще е добре да гласуваме всяко нещо поотделно, за да не рискуваме да се издъни цялата процедура.


        И, между другото, ако е толкоз драма моята кандидатура, няма никакъв проблем да не се кандидатирам. Верно, някак и аз самият се ентусиазирах покрай цялата подготовка, но това нещо не го правим за кеф, а за да се върши работа. Та, ако има хора, които рязко възразяват против мен за проверяващ, ще съм им благодарен още отсега да го напишат: хем ще спестим едно излишно гласуване, хем и за мен излишни драми. Тнх! :)


А, да, заглавието на скривачката е кликбейт. Сорри. ;) А за доверието, понеже в горния ферман не отговорих: дори на себе си не винаги се доверявам и затова си се проверявам... )) Като цяло, човек не трябва да изпада в крайности: нито крайно недоверие, нито безпределно доверие са полезни (или реалистични). Или, както казват някои по-прагматично ориентирани: доверие всекиму, кредит никому :)
— Luchesar • Б/П 01:57, 21 септември 2016 (UTC)[отговор]
И, да, зор нямаме да бързаме. Все пак си мисля и да не се туткаме и формализираме прекалено, защото накрая нищо няма да направим – както неведнъж се е случвало. На мен лично вече взе да ми секва ентусиазъма, дето бях натрупал. Политиката са 8 точки по един ред всяка. Другото или е твърдо записано в общите правила, които нямаме право да променяме, или са неща, дето можем да променяме когато си искаме в бъдеще. Ще повторя и написаното във фермана по-горе: ако някой има проблем конкретно с моята кандидатура, да си го каже. Целта е да направим нещо, което да ни бъде от полза в работата, а не един или друг (примерно аз) да си начеше крастата. Въобще не държа да съм проверяващ, но наистина ще съм разочарован, ако след толкоз усилия провалим цялата работа. Кукловодите пък ще организират празнично шествие с марионетки.
— Luchesar • Б/П 02:10, 21 септември 2016 (UTC)[отговор]


Сигурно изглежда странно, че досега не съм написала нищо по въпроса, въпреки че най-малкото от стоте ми уикидни е видно, че съм наоколо. Това, което няма как да си проличи в редакциите ми обаче е, че сме на финалната права на „Уики обича Земята“, в последните 10 дни преди церемонията по награждаване на победителите и по-малко от месец преди края на отчета, и се побърквам от свързаните с това (и не само с това) уикипедиански (а и служебни и лични) неща, макар и такива, които не оставят следи в логовете. Затова и ще изкоментирам само накратко.
  • Факт е, че нося много „уикипедиански дини“ под мишница, а предполагам повечето хора дори не подозират колко много. Жалко само, че това са от дините за копане, а не от тези за ядене, та не знам кой би си взел от многото ми дини със същата радост, с която аз бих ги раздавала.
  • Факт е, че в университета съм учила компютърни мрежи, но не разбирам от тях професионално колкото Лъчезар (и сигурно много други потенциално отлични чекюзъри наоколо). Но се надявам, че имам достатъчно добра основа и като образование, и като опит с гонене на марионетки и „на сухо“. Мисля, че до неотдавна можех да претендирам за (съмнителната) чест да съм пускала и аргументирала най-много заявки за проверки в Мета, но напоследък Лъчезар май ме бие по този показател (за което съм му много признателна).
  • Факт е, че съм програмирана да предполагам до последно добронамереността у другите и рядко стигам фазата на граничещата с параноя подозрителност, която вероятно е най-важната „трудова характеристика“ на проверяващия.
  • Факт е и това, че през годините съм изградила много добри отношения с много уикипедианци. Нямам никакво намерение да се оправдавам за това, напротив, това е нещо, което намирам за привилегия и повод за радост. Точка.
Но също така съм наясно и със следните факти.
  • Факт е, че нашата уикиобщност е малка. Вероятно всички хора, които биха се съгласили да се кандидатират за проверяващи и едновременно с това които биха събрали консенсусно 25-30 гласа „за“ всеки – в произволна тяхна конфигурация – ще се познават и вероятно ще се познават предимно с добро. Разсъждавам така: един-двама може и да са объркали в преценките си, ама 25-30 вкупом, едновременно... абе може би, ама надали.
  • Факт е, че въпреки повишената нужда от чекюзър проверки през тази година, като цяло тези инструменти не биха се ползвали всеки ден. Нашият основен проблем не са толкова новите вандали (да чукам на дърво ;) ), а няколко лица, които рецидивират вече от няколко години и чиято нарастваща вредителска изобратеталност почва да става трудно управляема с подръчните админски средства. А това смятам, че вреди много на мотивацията на всички конструктивно допринасящи, в това число и на администраторите, които противно на разпространеното схващане, уверявам ви, също сме хора, също сме доброволци и също си имаме прагове на търпимост и живот извън Уикипедия.
  • Факт е, че напоследък заявки в Мета за български вандали бяха размотавани със седмици, и то не дори да се работи дълго по тях, а дълго време докато някой от стюардите въобще се хване да поеме наш случай. Не твърдя, че е избирателно отношение към БГ Уикипедия или към пускащите заявките; напротив склонна съм да допусна, че причината поне за част от забавянията е била в отпускарския сезон, реферирането към стари и забатачени случаи, по които са работили други стюарди. Не забравяме и че стюардите, ДОРИ И ТЕ! са хора и на тях им идва байгън от проблеми, които цял свят им стоварва и трябва да се запознават с всеки случай поотделно. Още една добра причина да имаме местни проверяващи, по-добре ще си познават местните луди.
  • Факт е, че с въпросните няколко лица с нарастваща вредителска изобратеталност, за които стана дума, желаещите да се занимават с тях са вече единици, да не кажа, че напоследък и почти само един, Лъчезар. Дори и само неговите нерви да бъдат спестени, си струва усилието.
Ако бъда избрана за чекюзър, гарантирано, няма да си разваля взаимоотношенията с другия чекюзър, който и да е той, само и само за парлама да изглеждаме все едно се дебнем. Напротив, за първите примерно шест месеца дори си представям, че взаимно ще си помагаме и ще се учим, защото това е ново потребителско право, има си особености, нови неща за учене. И бих посъветвала всяка потенциална двойка или енторка от успешно избрани проверяващи да го обмислят като вариант, докато усвоят тънкостите на новите инструменти, с които ще разполагат.
Както и Лъчезар е заявил, потвърждавам и лично своето съгласие да допринасям като проверяващ. Но по никакъв, ама по никакъв начин, не претендирам за това, не смятам, че ми се полага като право, и много бих се радвала, ако поне още двама души намерят мотивацията в себе си, за да си сложат имената на пангара и да бъдат избрани. Но това, което е най-важното е следното: които искате хора, тях ще си изберете. Но ако това не са хора със съвест и с чувство за лична чест и отговорност за постъпките си, никакво взаимно дебнене няма да бъде достатъчна гаранция срещу злоупотреба. Това е. Спири ··· - - - ··· 18:57, 21 септември 2016 (UTC)[отговор]

Относно снемането на правата

За хората, които не са сложили тези страници в списъка си за наблюдение, но се интересуват от темата: на беседата се разви обсъждане относно процедурата по евентуално сваляне на правата. Направих промяна в предложените правила в съответствие с последното развитие на дискусията, но не смятайте, че това е непременно окончателен вариант. Ако имате някакви идеи или коментари, пишете. Действително, идеята ми е на практика да постигнем консенсус помежду си по всички потенциално спорни или просто коварни в перспектива въпроси (за които успеем да се сетим) още преди началото на гласуването, така че то накрая да бъде просто една формалност. Целта все пак е да направим нещо, което в крайна сметка да бъде полезно на всички ни.
— Luchesar • Б/П 18:25, 20 септември 2016 (UTC)[отговор]

Мина седмица от последното обсъждане, затова направих малко обобщение. Предлагам бавничко все пак да придвижваме тези въпроси, за да не загубим съвсем темпо. — Luchesar • Б/П 17:04, 28 септември 2016 (UTC)[отговор]
Междувременно ми хрумна компромисен вариант относно отнемането на правата, който мисля, че ще удовлетвори всички.
Ако потребител подозира, че проверяващ извършва злоупотреби, той може да поиска от Комисията на омбудсманите – която единствена, освен самите проверяващи, има достъп до дневника на проверките, чрез който може да се потвърдят или отхвърлят подозренията – да извърши разследване. Същевременно, за да не продължи проверяващият с подозираните злоупотреби, потребителят може да поиска от общността да свали правата на проверяващия. Т.е. в този вариант забраната за използване на правата по време на разследването не е автоматична, а е нужно решение на общността, за което в случая се приема достатъчно мнозинство „А“, т.е. 50%+1 от подадените гласове без изискване за минимален брой. Ако Комисията все пак не установи нарушения, отнетите права се възстановяват (ако пък установи, то тя тъй или инак най-вероятно сама ще препоръча служебното им отнемане).
Ако имате мнение по въпроса, моля пишете на беседата.
— Luchesar • Б/П 09:04, 29 септември 2016 (UTC)[отговор]

Актуализации от 29 септември

Нанесох още малко поправки, уточнения и допълнения. Основното сред допълненията е разписаната изрично възможност проверяващите да получат обратно правата си без гласуване, ако са се отказали доброволно от тях, но само ако това е станало преди не повече от две години (за администраторите и бюрократите няма подобно ограничение). Това би позволило проверяващи да си „вземат временен отпуск“, без да се опасяват, че със сметката им може да бъде злоупотребено. Също така се ограничава възможността за разни дребни процедурни хватки. Например проверяващ, който е проверяван от Комисията на омбудсманите, и знае, че ще бъдат разкрити негови злоупотреби и затова правата му ще бъдат отнети, сам доброволно се отказва от тях. По този начин той може да се кандидатира отново, тъй като формално правата му не са отнети заради злоупотреба, което беше разписано като ограничение в т.1, а сам се е отказал от тях.
— Luchesar • Б/П 10:05, 29 септември 2016 (UTC)[отговор]

Малко храна за размисъл относно блокиранията, въпреки че може би няма какво толкова да се мисли, тъй като животът е тежък, а изкуството – вечно. :) — Luchesar • Б/П 02:56, 1 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Автоматично изтрит принос ..

...който направих тук:

https://el.wikipedia.org/w/index.php?title=%CE%91%CE%BB%CE%B5%CE%BE%CE%B1%CE%BD%CE%B4%CF%81%CE%BF%CF%8D%CF%80%CE%BF%CE%BB%CE%B7&action=history

това бе превод от английската страница

In September 1913 after the end of the Second Balkan War about 12 000 Bulgarian refugees took temporary asylum at the outskirts of the city. They were from 17 different villages all over the Western Thrace fleeing ethnic cleansing.[6]

Как да добавя тази инфо в греко страницата? Благодаря (все пак не съм писал "Смърт на турци и гърци")
V1V21498 (беседа) 12:03, 19 септември 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)[отговор]

V1V21498: Мисля че изтривача е счел текста за машинен превод, тоест не е било добре написано на гръцки, затова го е изтрил. Резюмето е αυτόματη μετάφραση - „автоматичен превод“ според Гугъл. --V111P 12:45, 19 септември 2016 (UTC)[отговор]

Уикисреща на 1 октомври за награждаването в „Уики обича Земята“

На 1 октомври (събота) в 18:00 в Националния природонаучен музей ще се проведе награждаване на победителите от фотоконкурса „Уики обича Земята“. Симпатичен повод за уикисреща на едно по-различно от обичайните досега места. :) Заповядайте! Спири ··· - - - ··· 05:53, 20 септември 2016 (UTC)[отговор]

Отново за бързото изтриване

Периодично на У:СИ се коментира, че по една или друга причина дадена статия трябва да бъде бързо изтрита и е безполезно или дори вредно да се чака края на гласуването, но сегашните правила за бързо изтриване не дават подобна свобода. Затова предлагам към изчерпателно изброените критерии да се добави една последна точка, която да обхване тези случаи:

Вариант 1

15. извън гореизброените, администраторите имат право да изтриват страници, за които преценят, че противоречат на установените правила, при условие, че изтриването е било поискано от друг редактор или по друг начин е било публично оповестено на Уикипедия:Страници за изтриване, Уикипедия:Разговори или Уикипедия:Заявки към администраторите; ако такова изтриване бъде оспорено от редактор с право на глас, администраторите са длъжни да възстановят изтритата страница.

Мисля, че това също решава проблеми, като тези с изтритите преди време дискографии на поп-фолк певци: ключовото е изтриването да е било обявено публично, и ако има възражение от редовен редактор, страниците да бъдат възстановени (впоследствие вече може да се следва стандартната процедура по У:СИ). Целта е администраторите, на които все пак е гласувано доверие да имат трезва преценка, да получат известна свобода и да не се задръства У:СИ излишно със случаи, които не попадат точно сред изрично изброените към момента в У:БИСФ – но като същевременно се гарантира, че няма да бъдат допускани и злоупотреби.

Ще се радвам да чуя мнения, критики и предложения. Както и предния път, предлагам да не гласуваме, а да обсъждаме варианти до постигане на консенсус.

— Luchesar • Б/П 13:30, 30 август 2016 (UTC)[отговор]

Един пример от практиката ми: в момента понякога редактори отбелязват статии за бързо с аргумента „няма значимост“. Такива предложения аз лично ги връщам с обяснението, че трябва да бъдат пускани на У:СИ, защото в У:БИСФ няма критерий „липса на значимост“. Понякога липсата на значимост е очевидна, но т.2 не я обхваща, защото все пак има някакви публикации, и затова трябва да се минава през обичайното двуседмично обсъждане. Предложението ми е такива статии пак да не може да бъдат изтривани просто чрез поставяне на шаблон {{бързо}}, защото така за изтриването биха разбрали само тези, които специално следят дадената страница, но да е възможно бързо изтриване при пускането им на У:СИ, която все пак се следи от много хора – стига да няма възражения. Естествено, всичко това би се прилагало в ограничен кръг случаи, когато администраторите преценят, че статията действително грубо не отговаря на изискванията. Отново, ключовото тук е гъвкавост и експедитивност (всички сме доброволци и не е хубаво да си губим излишно времето) + добра защита от злоупотреби (едно възражение от редактор с глас е достатъчно да се продължи с обичайното обсъждане). Допълнителен и важен аргумент е това, че администраторите понякога наистина постъпваме така, но в момента това е формално нарушение на правилата. По-добре е да кодифицираме подобни прецеденти, отколкото мълчаливо да престъпваме собствените си правила.
— Luchesar • Б/П 13:45, 30 август 2016 (UTC)[отговор]
Предлагам следните корекции и добавки:

Вариант 2

15. освен в гореизброените случаи, администраторите имат право да изтриват страници, за които преценят, че те очевидно противоречат на някои от установените правила, но само при условие, че изтриването е било поискано от повече от един редактор с право на глас, или по друг начин е било публично оповестено от поне двама редактори с право на глас на Уикипедия:Страници за изтриване, Уикипедия:Разговори или Уикипедия:Заявки към администраторите; ако такова изтриване бъде оспорено от поне един редактор с право на глас, който не е авторът на въпросната страница, администраторите са длъжни да възстановят изтритата страница.
Jingiby (беседа) 14:00, 30 август 2016 (UTC)[отговор]
Благодаря, Jingiby! Много уместно е това за автора на статията, както и разни уточнения в текста („но само при условие“ и т.н.) За думата „очевидно“ от предния път знам, че колеги коментираха как била относителна, и затова предпочетох да я избегна. Също идеята ми беше искането за изтриване или обявяването задължително да е на някоя от изброените три страници, които са следени от много хора (У:ЗА може би не толкова). Ти имаш предвид, че може и да е просто на самата страница, която се предлага, и беседата ѝ? Правилно ли също разбирам предложението ти да има поне двама души подкрепили изтриването, а не само един? — Luchesar • Б/П 14:21, 30 август 2016 (UTC)[отговор]
Очевидно според мен е добре да остане. Да, на беседата на самата страница, мисля, че е достатъчно. Поне двама, за да няма съмнение, че е твърде субективно искането. Jingiby (беседа) 14:37, 30 август 2016 (UTC)[отговор]
Разумно. Всъщност, това е и доказалата се като отлично работеща практика на патрульорите при включване в групата „автопатрул“: поне двама подкрепили предложението, както и да няма възражения (дори едно възражение блокира решението). Обаче не съм съвсем сигурен дали е достатъчно да бъде на беседата на предложената страница. Любопитно ми е какво ще кажат и останалите. — Luchesar • Б/П 15:40, 30 август 2016 (UTC)[отговор]

Аз лично мислим, че на администраторите им е дадено право да трият видимите случаи за под чертата - и при искане от някого се възстановява и се пуска за бавно - такава практика имаме. Но подкрепям горното. --Мико (беседа) 16:26, 30 август 2016 (UTC)[отговор]

Предлагам един опростен вариант, защото мисля, че по-скоро нямаме полза от твърде сложни правила:

Вариант 3

15. освен в гореизброените случаи, администраторите имат право да изтриват страници, за които преценят, че очевидно противоречат на някои от установените правила, но само при условие, че изтриването е било поискано или подкрепено от друг редактор с право на глас; администраторите са длъжни незабавно да възстановят изтрита по тази точка страница, ако редактор с право на глас, който не е неин създател, оспори изтриването ѝ.

— Luchesar • Б/П 19:15, 17 септември 2016 (UTC)[отговор]

Има само един проблем. Изтритите страници са невидими за редакторите с глас, затова и да искат няма как да реагират. --Stanqo (беседа) 13:15, 20 септември 2016 (UTC)[отговор]
Да, това е валиден аргумент, въпреки че дневниците на изтриванията всъщност са публични, но може би не всеки ги следи. Затова имах желание подобни изтривания задължително да трябва да бъдат обявени на У:СИ или У:Р. Може да направим една страница, в която да се добавят изтриванията по тази конкретно точка, подобно на архивите на У:СИ. — Luchesar • Б/П 13:23, 20 септември 2016 (UTC)[отговор]
Всъщност, може просто да се записват в архива на У:СИ, което ще реши и въпроса с тези, които са били предложени по У:СИ, но администратор е преценил, че са направо за бързо, и които така или иначе вече записваме в този архив. — Luchesar • Б/П 13:27, 20 септември 2016 (UTC)[отговор]
Дневниците може лесно да се видят от Специални страници - предполагам, че е трудно обаче за ориентиране за редактор с малко опит, дори и да има право на глас. Въпреки това, третия вариант - админите да имат малко по-широката свобода на лична преценка (поради което всъщност им е гласувано доверие) за изтриване на страници, за които преценят, че противоречат на правилата - според мен е точен. Така или иначе, ако редактор с право на глас напише статия, която после бъде изтрита от админ поради някаква причина, логично е този редактор с над 400 приноса да може да следи статиите и промените и да знае как да пише на Рязговори или в заявки до админите, че иска възстановяване и гласеване за бавно. Вариант 3 за мен е оптимален откъм опростеност между личната преценка на админите (поддържат У в нормален вид, а не в склад за глупости) и съответно контрола над тях.--Vodnokon4e (беседа) 14:47, 20 септември 2016 (UTC)[отговор]
+1. --Мико (беседа) 18:48, 20 септември 2016 (UTC)[отговор]
Да, Дневниците се виждат, но изтритите текстове не се виждат. --Stanqo (беседа) 11:22, 21 септември 2016 (UTC)[отговор]
Това не пречи редакторът с право на глас да поиска възстановяването на статията, дори само за да види какво е съдържала и след това да каже „а, добре, изтрийте я отново“. — Luchesar • Б/П 16:00, 21 септември 2016 (UTC)[отговор]
Може да се добави изискването да се изчака период от време за да може някой да възрази. В английската У. беше така за обекти със съмнителна значимост (там ако възрази който и да е човек тогава трябва да се отиде на гласуване за да бъде изтрита статията). Ако става въпрос за случаите за ниска значимост може да се процедира както с микромъничетата примерно. --V111P 07:40, 4 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Това е добра идея, V111P. Мислейки си за нещо такова, преди време промених шаблона за бързо изтриване, така че да показва (поне ако се постави от менюто Работни шаблони) кой и преди колко време е поставил искането за бързо. Какъв срок според теб би бил разумен? Може би нещо между 3 дни и седмица? — Luchesar • Б/П 12:50, 4 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Нямам мнение. Чудя се и дали някой друг ще забелязва че на някоя статия е поставен такъв шаблон, освен вече редактиралите статията, че да възразява, сигурно не. --V111P 13:04, 4 октомври 2016 (UTC)[отговор]
И аз съм си го мислел това, и по тая причина се чудех дали такива случаи да не трябва да бъдат обявявани някъде (например да се добавят в архива на У:СИ). Но пък и написаното от Vodnokon4e по-горе също е разумно: в малко по-свободна интерпретация то казва, че който се интересува сериозно от тези неща, така или иначе следи Последни промени или най-малкото има в списъка си за наблюдение статии, които смята за важни, а може дори периодично да преглежда дневника на изтриванията. С други думи, ако никой никога не забележи липсата на статията, значи най-вероятно тя наистина не е имала място в Уикипедия.
— Luchesar • Б/П 13:39, 4 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Явно няма опасения от администраторски произвол, иначе имах и друга идея, тези статии да се записват на една архивна страница, с името на оригиналната страница в резюмето, така че дори и изтрити да са достъпни за всички редактори чрез историята на тази архивна страница. Явно че няма смисъл да се усложняват нещата щом няма интерес. --V111P 03:45, 9 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Наистина така изглежда. Нека видим как ще работи на практика и, ако се окаже нужно, винаги можем да го прецизираме допълнително. — Luchesar • Б/П 07:17, 9 октомври 2016 (UTC)[отговор]
✔Готово Готово редакция 7507941, редакция 7507960, редакция 7507968 — Luchesar • Б/П 07:34, 9 октомври 2016 (UTC)[отговор]

РИА Новости

Предлагам на администраторите да отблокират РИА Новости за да има възможност да се цитира като източник. --Stanqo (беседа) 00:25, 22 септември 2016 (UTC)[отговор]

РИА Новости не е блокирана и може да се ползва като източник. Единствено ограничение е, че нови и неавтопатрулирани редактори трябва да помолят някои от по-опитните си и стари колеги да прегледат цитирането и да го въведат вместо тях. Автопатрулите са много и практически всеки редовен редактор, който се е доказал като добронамерен, добросъвестен и прилежен, бързо става такъв. — Luchesar • Б/П 00:38, 22 септември 2016 (UTC)[отговор]
Аха, значи сега аз трябва да те помоля като по-опитен, добронамерен, добросъвестен и прилежен да ми разрешиш и оправиш източника за новината от вчера - 21 септември... защото вторият „неразрешен“ източник е много по детайлен в отразяването на новината. --Stanqo (беседа) 09:40, 22 септември 2016 (UTC)[отговор]
Има цели 200 автоматично патрулирани редактори. Както е записано и в съобщението, може да се пише на който и да е от тях, пък вече той си преценява дали е ОК с конкретното цитиране в съответния контекст.
— Luchesar • Б/П 14:03, 23 септември 2016 (UTC)[отговор]
Тази практика има ли я някъде регламентирано записана и гласувана в Уикипедия? --Stanqo (беседа) 15:11, 23 септември 2016 (UTC)[отговор]
Уикиадвокатстването е ненужно и вредно. По-скоро се замисли защо патрульорите все още смятат, че не може да ти се има достатъчно доверие и редакциите ти трябва да бъдат проверявани – 10 години след като си започнал да редактираш. Не знам дали въобще има друг такъв случай, и това е показателно. — Luchesar • Б/П 15:24, 23 септември 2016 (UTC)[отговор]
Защо точно РИА Новости трябва да бъде проверявана от 200 автопатрульори? --Stanqo (беседа) 16:30, 23 септември 2016 (UTC)[отговор]
Правилният въпрос е: защо заради един редактор, който превръща Уикипедия в посмешище с афинитета си към сензационалистични и конспиративни новини, публикувайки ги безкритично и очевидно в нарушение на У:БИ и У:НГТ, е нужно да губим време и ресурси, за да ограничаваме и всички останали нови редактори, много от които може би са достатъчно способни да мислят критично и да отсяват просото от плявата, дори преди да им бъде гласувано доверие с автопатрул. В крайна сметка, смятам, че сме намерили разумен и дори полезен компромис: редовните редактори (дори много повече от тях, защото редовните са към 50-100, докато автопатрулите са 200) са свободни да добавят каквито преценят източници – което е в духа на Уикипедия и на концепцията за свобода на мисълта и мненията – а тези, които още се учат и вероятно имат проблем с критичното мислене, ще имат повод да прочетат У:БИ, за да разберат, че издания от типа на Блиц и ПИК не са подходящи източници за Уикипедия, а Родон Синмун трябва да бъде цитиран внимателно.
— Luchesar • Б/П 18:05, 23 септември 2016 (UTC)[отговор]
Тук не става въпрос за Блиц и ПИК, а за РИА Новости. --Stanqo (беседа) 18:47, 23 септември 2016 (UTC)[отговор]
Очевидно проблемът не е с РИА Новости, Блиц или ПИК, а със собственото ти безкритичното отношение към източниците. Нямам какво повече да добавя по темата.
— Luchesar • Б/П 19:09, 23 септември 2016 (UTC)[отговор]
Бягаш от темата - въпросът е защо РИА Новости е във филтъра? --Stanqo (беседа) 19:13, 23 септември 2016 (UTC)[отговор]
Не, въпросът е именно защо в Уикипедия на първа страница трябва да има новини като „В пресата излизат сведения, че свалянето на руския самолет и атентатът в Турция са организирани от американците“ и „Владимир Путин попречва на ЦРУ да премахне Ердоган“. И най-малкият им проблем е, че може да са елемент от нечия пропаганда – сериозният проблем за Уикипедия е, че са „новини“ от серията „ШОГ! БОНБА!“, но имат претенцията да създават облика на енциклопедията ни като източник на достоверна и благонадеждна информация. И прочети тая статия, дето вече четири пъти цитираш: РИА Новости не съществува вече три години, за съжаление. Днес се нарича „Россия сегодня“, и въобще не е уважаваната РИА Новости, а един от рускоезичните Родон Синмуни. Повече абсолютно няма какво да се добави.
— Luchesar • Б/П 19:49, 23 септември 2016 (UTC)[отговор]
"Русия е спасила Ердоган. Това разкрива иранската информационна агенция Фарс. Според нейни добре информирани източници, руският експедиционен корпус в Северна Сирия е прихванал и разшифровал кореспонденцията на метежниците." (news.bg) --Stanqo (беседа) 20:11, 23 септември 2016 (UTC) "Бившият началник на турската армия изрази категоричното мнение, че ЦРУ е мозъкът на опита за преврат."(nbox.bg) --Stanqo (беседа) 20:17, 23 септември 2016 (UTC)[отговор]
В статиите на различните езици в Уикипедия навсякъде е посочен официалният сайт - точно този който си поставил във филтъра. --Stanqo (беседа) 20:21, 23 септември 2016 (UTC)[отговор]
Ако някой от 200-те автопатрула се навие да вкарва жълтите ти „новини“ с манипулативни заглавия (защото „излизат сведения, че ЦРУ е организирало преврата“ е много различно от „турски генерал смята, че ЦРУ е организирало преврата“), нямам нищо против. Това си е тяхна отговорност като редактори пред общността, енциклопедията и читателите.
— Luchesar • Б/П 20:42, 23 септември 2016 (UTC)[отговор]
ru:Шевченко, Максим Леонардович е известен журналист и точно него съм цитирал - "за сбитым российским самолётом, терактом в аэропорту Стамбула и нынешней попыткой военного путча стоят одни и те же силы, которые управляются из единого штаба, расположенного за океаном.", но тук говорим за уважаван сайт поставен във филтър. --Stanqo (беседа) 21:01, 23 септември 2016 (UTC)[отговор]
Бъди така добър да прочетеш отново какво съм ти писал. — Luchesar • Б/П 22:27, 23 септември 2016 (UTC)[отговор]
РИА Новости - МИА «Россия сегодня» е съвсем нормален новинарски сайт на международна медийна група за оперативно и обективно отразяване на събитията по света. Най-големият руски производител на информационни продукти. С най-голяма цитируемост. --Stanqo (беседа) 07:34, 24 септември 2016 (UTC)[отговор]
За сведение има раздел и за България. --Stanqo (беседа) 11:43, 6 октомври 2016 (UTC)[отговор]

България в Уикиданни

Един австриец направи проект d:Wikidata:WikiProject_Bulgaria, в който търси идеи за това кои полета в Уикиданни, свързани с България могат да бъдат добавени или попълнени. Ако някой се включи, ще може да бъде свършена много работа за нас; човекът има нужда от някой местен за идеи, но върши много работа сам. --Лорд Бъмбъри (беседа) 08:49, 22 септември 2016 (UTC)[отговор]

Първа идея: [1]. ухилване --Спас Колев (беседа) 11:23, 22 септември 2016 (UTC)[отговор]
Много добре :). Пиши се като участник, да знае Тобиас кого да търси. На мен ми хрумна да има ID за защитените територии и за паметниците. --Лорд Бъмбъри (беседа) 21:55, 22 септември 2016 (UTC)[отговор]

Боже, избави България

Моля да ми помогнете, да редактирате и да съхраним страницата - Боже, избави България. Това е един стойностен роман от Росен Марков. JoKker373 (беседа) 21:23, 22 септември 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)[отговор]

Напълно излишна статия за романа. Достатъчни са 5-6 реда в статията за писателя. От мен - НЕ! --Rumensz (беседа) 21:29, 22 септември 2016 (UTC)[отговор]
Трябва да вземем да си оправим критериите за значимост. И според мен книгата не би трябвало да има значимост, но в Уикипедия:Значимост (произведения на изкуството) сме записали „литературни произведения, издавани в отделна книга, независимо от тиража, ако авторът отговаря на критериите за значимост, като писател или поет“. Това според мен е много неразумно правило, защото някой автор може да е станал популярен само с едно свое по някаква причина станало известно произведение (качества, скандалност и т.н.), но всичкото му останало творчество да е напълно посредствено. Освен това, така се обезсмислят повечето останали критерии (колко пъти е било превеждано, издавано и т.н.), защото е ясно, че тези неща зависят именно от значимостта на автора: т.е. те почти винаги ще са изпълнени за значими автори, но не непременно за всичките им произведения, по причината, която изтъкнах преди малко (един автор може да има едно или няколко добри произведения – и доста баласт, незаслужаващ внимание). Предлагам сериозно да обмислим премахването на тази точка. — Luchesar • Б/П 14:15, 23 септември 2016 (UTC)[отговор]
Според мен универсалният критерий е независими нетривиални публикации за обекта - първичното изискване е У:ВП, У:З е по-скоро следствие. --Спас Колев (беседа) 08:47, 27 септември 2016 (UTC)[отговор]
Всъщност, струва ми се, че и авторът, Росен Марков, наистина може да е под прага на значимост. — Luchesar • Б/П 19:52, 23 септември 2016 (UTC)[отговор]

Месец на Унгарската революция от 1956 г.

Знамето на Унгария, с изрязан комунистически герб. Знамето с дупката става символ на революцията.

Унгарците имат добрата идея да стимулират създаването на статии относно Унгарската революция от 1956 г. Ще обновявам информацията относно намеренията им на Уикипедия:Унгарска революция от 1956. Темата е интересна и дащна. Има списък със статии по подобие на тези от ЦИЕ Пролет, като на български има 20 от 186 статии. --Лорд Бъмбъри (беседа) 22:01, 22 септември 2016 (UTC)[отговор]

Изтрита статия Alessandro Durando

Vodnokon4e, Моля, споделете защо изтрихте сатията ми Alessandro Durando, в допълнение - моля, споделете как да кача снимка, публикувана на моя страница в Wikimedia, в биографичната статия, която изтрихте, форматът трябва да е по-малък. Благодаря! --Предният неподписан коментар е направен от Krassiyank (приноси • беседа) 12:20, 24 септември 2016 (проверка)

Здравейте Krassiyank. Позволявам си да ви отговоря аз, тъй като аз предложих статията ви за бързо изтриване. Критериите за бързо изтриване са изброени тук. Вашата статия беше написана на чужд език (т.9) и затова беше изтрита. Моля забележете, че статиите следва се пишат на езика, който се използва в съответната Уикипедия. Тук се пише на български. В английската Уики се пише на английски.
Относно картинките - ако вече сте качили снимката в Commons, след това е нужно просто да копирате името на снимката в дадената статия в Уикипедия и да заградите името с чифт средни или квадратни скоби - [[ ]]. За да я оразмерите е достатъчно да добавите |***px след името на файла, където *** е броят пиксели. Съветвам ви, като начало, просто да копирате кода на вече вмъкната снимка и да ѝ заместите името с името на вашия файл. Успех! --ShockD (беседа) 09:53, 24 септември 2016 (UTC)[отговор]
Ето и текста от статията: Alessando Durando ( Turin,Piedmont, 1850 – Ruse, Bulgaria, 1917) was an Italian diplomat.. И още едно подобно изречение.) Сметнах, че е чуждоезичен потребител, който ползва бг Уикипедия като място за тест. Ето и за файловете - тук --Vodnokon4e (беседа) 10:50, 24 септември 2016 (UTC)[отговор]

МОЛБА ДО АДМИНИСТРАТОРИТЕ НА УИКИПЕДИЯ!!!

Боже, избави България‎‎ (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

Моля да прекратите тези постоянни оспорвания от iliev или изтрийте статията Боже, избави България! Посочил съм всички източници под анотацията, освен това не съм специалист в уики-редактирането! Всичко това ми прилича на подигравка и гавра! Това не е нормално за мен, книгата ,,Боже, избави България" безспорно присъства в две големи библиотеки Софийската национална и Пловдивската народна ,,Иван Вазов! Можете да проверите, че я има и в специализираният сайт за фантастика и фентъзи в България, посочен сред източниците. Така да се насича статията с искания за източници е обидно и за читателя! Всичко е доказано съвсем ясно в източниците на статията! Ако считате, че статията е ЛЪЖА я изтрийте, но това което става е проява на лош вкус! Моля да вземете мерки господа администратори!!!
JoKker373 (беседа) 17:35, 25 септември 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)[отговор]

„ Така да се насича статията с искания за източници е обидно и за читателя! “
По принцип с хора, които крещят, не разговарям, но ако все пак имате желание да не сте толкова неспециалист в уики-редактирането, моля прочетете Уикипедия:Цитиране на източници. И ако до 24 часа никой не направи нещо по това жалко подобие на статия, аз лично ще я изтрия. Според мен авторът на книгата също е под нивото на значимост, но това не е сред най-важните ни проблеми в Уикипедия.
— Luchesar • Б/П 17:49, 25 септември 2016 (UTC)[отговор]
Както винаги, продължавам да поддържам мнението, че българските писатели следва да присъстват в БгУ, независимо от степента на значимост, защото това е Справочник за България, и едва ли друга Уикипедия ще пише за тях. Книгата на този автор, обаче, е боза, за да има отделна статия за нея, независимо какво смята отделен човек. --Rumensz (беседа) 18:10, 25 септември 2016 (UTC)[отговор]
Доколкото разбирам обаче, тази „боза“ е единственото произведение на въпросния писател. — Luchesar • Б/П 18:21, 25 септември 2016 (UTC)[отговор]
Има и 2 разказа. И все още е жив. Все пак става дума за статията за книгата. Иначе в статията за личността, дори и да е "боза", си е издадена книга. Че даже има и "фенове"!?. А в статията за писателя има умопомрачителен абзац:
„ Разочарован от моралния упадък и икономическата разруха във България през 1999 г., търси убежище в Чешката Република, където живее в продължение на една година в среда на руски дисиденти. Там изживява и една от най-пламенните си любови с рускинята Надежда, след което се завръща съкрушен в родината. “

--Rumensz (беседа) 18:55, 25 септември 2016 (UTC)[отговор]

Доколкото виждам става въпрос за автор с 1 издадена книга. За него има отделна статия и не виждам проблем, че там е описана и книгата. Защо и кому е нужна отделна статия за тази нечувана от никого книга? Това все пак не е Под игото. Статията е за триене, даже и двете. Jingiby (беседа) 18:23, 25 септември 2016 (UTC)[отговор]
Затова и аз смятам, че такива статии са за изтриване, макар по принцип да съм съгласен с аргументите ти, че трябва да съхраняваме колкото се може повече информация за нашите си, български неща. В тоя случай 100-годишният тест е много полезен: след 100 години едва ли някой ще се интересува от любовните драми на въпросния автор. Редакторът написал статията, може да смята, че е обидно да се искат източници, но за мен пък е обидно да стоят подобни статии редом с Яворов. Трябва да търсим баланс, иначе единствено обезценяваме истинските си класици и майстори на перото, заливайки ги с купища посредственост.
— Luchesar • Б/П 19:04, 25 септември 2016 (UTC)[отговор]
Отговорено на беседата на статията. Ако не бъде оправена и приведена в нормален вид с благонадеждни източници какво е толкова значимото, че да има статия - ще бъде изтрита.--Vodnokon4e (беседа) 23:31, 25 септември 2016 (UTC)[отговор]
Нека ви обърна внимание, че всеки може да издаде книга, стига да плати разходите за това (познавам такива хора). Така че критерият " има издадена книга" не би трябвало да се използва като основание да се пише за автора в БгУ. На този свят има много графомани и уви - не всеки пишещ е Писател. :-) --Mmm-jun (беседа) 08:31, 26 септември 2016 (UTC)[отговор]
Много точна забележка. Всъщност, нашият критерий поначало е „[п]убликувани автори, издатели и фотографи, които са получили множество независими рецензии и награди за творбите си“. Не знам откъде в някакъв момент се появи практиката критерий да бъде наличието на издадена книга, с аргумента, че щом някое издателство се е съгласило да издаде книгата, значи я е оценило, и оттам всеки, издал някаква книга, моментално стана значим. А то пак може да си е „самиздат“, макар и не отпечатан на ксерокс и разпространяван лично от автора по улиците. — Luchesar • Б/П 15:44, 26 септември 2016 (UTC)[отговор]

Предложение за промяна в Уикипедия:Значимост (произведения на изкуството)

Предлагам в Уикипедия:Значимост (произведения на изкуството)#Литература от списъка с критерии за художествена литература да отпадне следната точка:

  • литературни произведения, издавани в отделна книга, независимо от тиража, ако авторът отговаря на критериите за значимост, като писател или поет (...)

Един писател или поет може да е станал известен и значим с едно свое произведение, и в същото време всичките му останали произведения да са посредствени и незаслужаващи специално внимание. Понеже напоследък като критерий за значимост на автори сме приели да имат издадена книга, излиза че абсолютно всички издадени художествени книги имат значимост: авторът е значим заради книгата си, а книгата му е значима заради автора си. Това е някакъв нонсенс, затова смятам за разумно значимостта на произведенията да се определя независимо от своите автори. Подобен изкуствен критерий и поначало не е нужен, защото ако един автор е достатъчно значим, без съмнение и неговите произведения, дори (и още повече) малко известните сред тях, ще са били обект на интерес от страна на критиката, в медиите или в специализираната литература.
— Luchesar • Б/П 18:20, 25 септември 2016 (UTC)[отговор]

  • Подкрепям → Иван (беседа) 20:56, 25 септември 2016 (UTC)[отговор]
  • Подкрепям „Значимост на автора“ не би трябвало директно да води до значимост на всички негови произведения. --Стан (беседа) 21:19, 25 септември 2016 (UTC)[отговор]
  • Подкрепям, добра аргументация. --Лорд Бъмбъри (беседа) 22:04, 25 септември 2016 (UTC)[отговор]
  • За В САЩ на година се издават над 100 000 заглавия, в България над 5000. Няма безспорен критерий за значимост, времената се менят, бестселърите преди 100 години сега рядко се четат.--Rumensz (беседа) 05:48, 26 септември 2016 (UTC)[отговор]
  • Подкрепям с уговорката, че става въпрос за „значимост достатъчна за самостоятелна статия“, което не е уточнено на У:ЗПИ. Става ясно ако се прочетат общите критерии на У:З, но може би е добре да се уточни и на останалите страници с конкретни критерии за значимост. Иначе тази точка е прекалено „щедра“. Сетих се, че притежавам уникален екземпляр на стихосбирка с посвещение за 50-тия ми рожден ден от автор за който има статия тук. По тази точка мога да тръгна да твърдя, че въпросната стихосбирка заслужава отделна статия въпреки, че няма начин да бъдат цитирани каквито и да е проверими източници. Отдавна си мисля, че трябва да запишем черно на бяло, че частните критерии за значимост не отменят общите, но там ще настъпи голяма битка. --Сале (беседа) 11:29, 26 септември 2016 (UTC)[отговор]
Хм, значимостта не е ли поначало „за самостоятелна статия“? Т.е. дали за въпросната стихосбирка да се пише в статията за автора ѝ или не, си е преценка на редактора, а не оценка на някаква значимост на стихосбирката – и най-вероятно, както и ти пишеш, преценка според наличието на подходящи източници. А какво имаш предвид под частни и общи критерии? Боя се, че това не го разбрах. — Luchesar • Б/П 16:02, 26 септември 2016 (UTC)[отговор]
Общите критерии са на У:З а на У:ЗХ, У:ЗОК, У:ЗПИ, У:ЗС и У:ЗУ са частните критерии за съответните категории. --Сале (беседа) 22:23, 26 септември 2016 (UTC)[отговор]
Ясно, тнх. Прав си, че това е тема за друга дискусия. — Luchesar • Б/П 21:08, 28 септември 2016 (UTC)[отговор]
Точно така, но ти говориш за значимост в граждански, а не в уики смисъл, т.е. за наистина големите имена в литературата. При нас, по едни или други причини, летвата е по-ниска в момента (може би неправилно). Тъпите произведения на големите автори ще си имат значимост за Уикипедия, най-малкото защото ще са били обект на публикации, изследвания и т.н. — Luchesar • Б/П 15:52, 26 септември 2016 (UTC)[отговор]
Аз значи нещо не разбирам. Това твое изречение Тъпите произведения на големите автори ще си имат значимост за Уикипедия, най-малкото защото ще са били обект на публикации, изследвания и т.н. противоречи на това Един писател или поет може да е станал известен и значим с едно свое произведение, и в същото време всичките му останали произведения да са посредствени и незаслужаващи специално внимание. Но така или иначе значимостта на писателите и на писаното е в голяма степен обвързана. --Мико (беседа) 16:29, 26 септември 2016 (UTC)[отговор]
Габриел Гарсия Маркес и Росен Марков не може да бъдат мерени с един аршин. Това искам да кажа. — Luchesar • Б/П 18:04, 26 септември 2016 (UTC)[отговор]
Това всъщност не е гласуване, а обсъждане. — Luchesar • Б/П 15:53, 26 септември 2016 (UTC)[отговор]
Още първото изречение на тази страница може да се дискутира - "Въпреки че Уикипедия не е хартиена енциклопедия и в нея могат да се „съберат“ теоретично неограничен брой статии, това не е причина в Уикипедия да се добавят статии за всичко.", но едва ли ще има желание за такава дискусия, тъй като "философстването" и "адвокатстването" не са на мода... --Stanqo (беседа) 02:49, 27 септември 2016 (UTC)[отговор]
✔Готово Готово редакция 7486649 — Luchesar • Б/П 12:29, 12 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Добромир Славчев

Добромир Славчев (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

Зададен ми беше въпрос по мейла от автора на тази статия защо ѝ е сложен шаблон {{паун}} и какво може да се направи, за да се оправи. Статията вече е била гласувана за изтриване и изглежда се е оформял консенсус, че няма значимост. Преди да приключи гласуването обаче, Спас я е изтрил бързо, тъй като към оня момент текстът така или иначе е бил в нарушение на авторски права. В последствие е била създадена наново. За мен от бърз преглед това е подобен казус на горния с Росен Марков: значимост някъде на границата, в зависимост от това кой как я тълкува. Текстът конкретно може би не съдържа чак суперлативи, но действително напомня на един друг класически случай на промотиране отвъд реалното ниво на значимост, Венцеслав Константинов, и най-малкото може да има нужда да бъде сведен до по-съществените и значими факти.
— Luchesar • Б/П 21:06, 28 септември 2016 (UTC)[отговор]

Аз сложих шаблона и нека да се обоснова. За изречението „Продуцира, реализира и подпомага редица културни прояви и събития в страната и в чужбина с цел популяризиране на българското изкуство и култура“ – 17 източника ми дойдоха много, все пак не доказваме математическа теорема. Второто беше „В книгите на Добромир Славчев, може да се открие характерния за него интерес към всичко онова, което ни заобикаля в живота към цялото това разнобразие и различните спектри в него. Като се почне от съдбата и се премине през националната психика, култура и история.“ – това ми прилича повече на хвалебствие, отколкото на нещо доказуемо и проверимо. И като цяло стилът на биографията оставя усещането за апология – например изречението „Сред популярните личности, участвали в проектите му се открояват имената ....“ при което са изброени 23 имена. Вярно, че са имена наистина, но 23? Това е неистово желание за себедоказване за мен и пълнене на статията с маловажни факти, само за да може да изглежда гръмко. Не казвам, че трябва да се трие, но поне да се разчисти.--Vodnokon4e (беседа) 21:51, 28 септември 2016 (UTC)[отговор]
Мхм, същите са и моите общи впечатления. — Luchesar • Б/П 23:32, 28 септември 2016 (UTC)[отговор]
Аз предложих на авторката да се обърне към Вас, и също ѝ писах да обърне внимание на изказа и броя на източниците. Това не е единствен случай когато даден редактор е изключително съсредоточен в дадена статия или личност, което след сблъскване с „реалността“ (в случая – триене) придобива екзистенциален характер. Подобни случаи има още – статията за Георги Марков, Стара Загора, и онези за прабългарите. В тези случаи „лечението“ е особено трудно и би следвало да е внимателно, защото дори малките препоръки трудно се възприемат. Аз лично нямам сили за това. --Rumensz (беседа) 04:51, 29 септември 2016 (UTC)[отговор]
Направих някакъв опит. Рових из сайтове, но общо взето те препращаха един към друг. Много малко може да се открие.--Vodnokon4e (беседа) 21:56, 8 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Малко за разведряване...

... от сериозните теми: поглеждайки вчерашните идеи за нови статии си дадох сметка, че едната от тях вероятно ще трябва да защитим още при създаването ѝ...

Пак Се Ри (южнокорейска голфистка), Лата Мангешкар (индийска певица), Луис Арсе (боливийски политик)

Някой сеща ли се за други подобни примери – не непременно чак толкоз елементарно просташки? :)
— Luchesar • Б/П 00:08, 29 септември 2016 (UTC)[отговор]

:-D Имаше една африканска бегачка с някакво подобно име, коментаторите направо се чудеха как да го кажат.. Не помня какво беше точно, Облиза ли беше или подобно.--Vodnokon4e (беседа) 01:11, 29 септември 2016 (UTC)[отговор]
Има един южноафриканец Putco Mafani, който нашумя покрай Христо Стоичков ама за него още няма статия в Английската. Африканската чукохвъргачка, не бегачка вероятно е en:Lisa Misipeka, която някои спортни журналисти наричат Мишпека. Други подобни имена има много. Примерно такива като китайското и не само Hui, което при съответно желание може да се транслитерира и английското en:Gus, което по всички правила би трябвало да е Гъс. --Сале (беседа) 19:27, 29 септември 2016 (UTC)[отговор]
Няколко имена, които излизат като „други потребители също гледаха следните профили“ в LinkedIn-а на Putco Mafani:
Доколкото мога да преценя, това са си съвсем истински хора, а не шеговити профили.
— Luchesar • Б/П 06:48, 3 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Най-вероятно са хакнати и вандализирани профили - Фенете ма Закура, Мъртво Говно, пр. --Rumensz (беседа) 09:09, 3 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Почти със сигурност мога да кажа че са истински. Най-малкото на предната ми работа съм срещал 3 от горните имена. При това Прадня и Палав са си доста разпространени в Индия. Това също мога да потвърдя, че е реално кенийско женско име. --ShockD (беседа) 09:19, 3 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Може и някой да е истински, ама когато вдясно ти излизат и останалите имена, Хорейшо се замисля поне. Да не говорим, че и някой българин го е сторил, щото имат смисъл на български. --Rumensz (беседа) 09:44, 3 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Ема те имената излизат вдясно, точно защото такива като нас се забавляват да цъкат на тия профили или дори ги търсят съзнателно. ShockD е абсолютно прав, че това са си съвсем нормални имена, които просто на нас ни звучат на български смешно. Обратното също е вярно: някои наши имена карат чужденци да се заливат от смях. :) — Luchesar • Б/П 09:51, 3 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Иначе, да, за двата, които ти си дал за пример, и аз мисля, че поне първият е фалшив, и точно затова не ги пуснах тука. :) — Luchesar • Б/П 09:54, 3 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Лиз Задник - служител в организацията "Коалиция срещу сексуалното насилие в Ню Джърси" --Предният неподписан коментар е направен от Rumensz (приноси • беседа) 10:06, 3 октомври 2016‎ (проверка)
Да, това наистина също е забавно съвпадение, но реших да не го споменавам, щото е малко деликатна тема. :) — Luchesar • Б/П 10:12, 3 октомври 2016 (UTC)[отговор]

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ :-) Ех и ти, Лъчо ! (Ха-ха) Името на южноафриканецът споменат от Сале: ми напомня за една потребителка и за разговорът ти с един друг потребител за "умната и русата", ако помниш за какво идеше реч. --Oficialniat (беседа) 20:28, 29 септември 2016 (UTC)[отговор]

Уйов камик ми е фаворит. Просташко е, ама... Vox populi. --ShockD (беседа) 10:48, 30 септември 2016 (UTC)[отговор]
Ахах. Това ми напомня за един връх, чието име ми звучеше винаги доста смущаващо: Куртепе. Името обаче всъщност е Курттепе – очевидно от турски – и едва сега, след толкоз десетилетия, си направих труда да проверя какво означава. А означава явно „вълчи хълм“ – което, впрочем, напълно му подхожда: мястото е доста диво и едно време богато на дивеч. )) — Luchesar • Б/П 11:11, 30 септември 2016 (UTC)[отговор]

Егрек

Здравейте, поради някаква причина на това село му излиза червената точка в област Стара Загора. Опитах се да го оправя но не се премества в Област Кърджали. Освен това забеязах, че и в google maps се появява на същото място, а там такова село няма. Някой който разбира повече би ли погледнал --Скроч б. п. 06:58, 29 септември 2016 (UTC)[отговор]

✔Готово Готово Тези неща вече се взимат от обекта в Уикиданни. Коригирах го (грешните координати са били импортирани от руската Уикипедия). — Luchesar • Б/П 08:10, 29 септември 2016 (UTC)[отговор]
Благодаря --Скроч б. п. 16:52, 3 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Някой знае ли защо картите от Гугълмапс на смартфон са по-детайлни от тези които излизат на Windos на компютър ? --Stanqo (беседа) 08:31, 29 септември 2016 (UTC)[отговор]
Не са по-детайлни. Най-вероятно трябва да си включиш „3D Rendering“ от менюто на настолната версия или да изключиш „Lite Mode“. Ако не ги намираш – има Google. Същото важи и за Google Earth, където 3D е изключено по подразбиране. Действително 3D дава илюзията за по-голяма детайлност, но това не са снимки, а по-скоро текстури. --ShockD (беседа) 10:37, 30 септември 2016 (UTC)[отговор]

Церемония по награждаване на победителите от Уики обича Земята и валидиране на пощенска марка

Здравейте, в 18:00 ч. на 1 октомври 2016 г. (събота) в Националния природонаучен музей (бул. „Цар Освободител“ № 1) ще се състои церемонията по награждаване на победителите от конкурса Уики обича Земята 2016. Същевременно ще се открие и изложба на снимките победители. Добре сте дошли!

На 7 октомври 2016 г. (петък) от 11:00 ч. отново в Националния природонаучен музей ще се състои официалното валидиране на пощенска марка със снимка от конкурса Уики обича Земята 2016. Макар и да е работен ден, ще се радваме да дойдете. --Спасимир (беседа) 13:56, 29 септември 2016 (UTC)[отговор]

ВНИМАНИЕ: Очакван спам в Уикипедия

Преди малко в групата на Уикипедия във Фейсбук беше публикувано следното съобщение: 

Привет,
Търся хора, които имат опит с едитване на статии в Wikipedia и създаването на нови такива.
За нас е важно уикипедия страниците освен да се редактират, да останат „protected” и съдържанието да не може да се променя от потребители впоследствие.
Трябва да се актуализират/създадат нови страници за около 40 продукта/услуги.
За да съм по-конкретен ще кажа, че проектът е за големи медийни групи - сайтове, телевизии и т.н.
Идеята не е да правим реклама, напротив, просто да добави обща информация за медиите.
Пълните текстове ще бъдат предоставени от нас.
Благодаря предварително.

На човека му беше обяснено как стоят нещата. Това едва ли ще го спре, но по-същественото е друго. Това далеч не е първото подобно съобщение. Уикипедия е чудесно място за реклама, защото лесно излиза първа в търсачките, а в същото време е напълно безплатна. Защо да плащате за скъпи реклами, когато просто можете да платите някому жълти стотинки да пише статии в Уикипедия.

Напоследък на няколко пъти ми прави впечатление, че постъпваме колебливо и снизходително към рекламни и промо статии. Някои от тях не са очевидно такива, но реално са. Последният пример бяха методично създаваните статии за мобилните игри на някаква фирма. Няма публикации за тях и няма как да има, защото такива игри се правят на конвейер, но статиите си стоят.

Трябва да сме наясно, че макар в повечето случаи да не го знаем директно, а още по-често дори да не го подозираме, съвсем не толкова рядко сме използвани. И ще бъдем използвани. И ако не сме достатъчно принципни и позволим Уикипедия неусетно да се превърне в платформа за промотиране на продукти, хора, фирми и прочие, резултатът ще бъде плачевен за нас.

— Luchesar • Б/П 08:03, 30 септември 2016 (UTC)[отговор]

Споко, този е само работник в тази уеб-рекламна агенция, и едва ли ще може да си позволи средства за такъв пъклен план. Е, зависи разбира се и от съвестта и нуждите на активните редактори тук. Аз лично залагам на първият критерий. Вторият не ме засяга! Wiki-рекламата е болест, срещу която всеки тук трябва да се бори, независимо в какъв бизнес се изявява извън Уикипедия, и независимо за какъв вид бизнес се отнася тази болест ъплоудната в BG-wiki от някакви комплексирани night gamers! Примери - много от всякакъв вид! --Oficialniat (беседа) 09:59, 30 септември 2016 (UTC)[отговор]
Аз нямам фейбук и за мен ще е полезна информация относно финансовите параметри, ако има такива, в обявлението :) Alexander.D.Hristov (беседа) 12:33, 30 септември 2016 (UTC)[отговор]
Ахахах, уви, нищо не се споменаваше по въпроса, но не пречи да се пита. И без друго сигурно ще е „по договаряне“. )) — Luchesar • Б/П 13:44, 30 септември 2016 (UTC)[отговор]
Ами най-много тези мераклии да се поучат от чалга бизнеса защото въпреки, че нямам доказателства съм убеден, че зад статиите в тази област седят добре платени рекламни агенти. Винаги съм смятал, че очевидно рекламно съдържание трябва да бъде трито веднага, но много пъти сме спорили по конкретни статии и нерядко надделяват мненията, че рекламата трябва да остане дори когато е в явно противоречие с изискванията за независими източници. --Сале (беседа) 12:56, 30 септември 2016 (UTC)[отговор]
Анджък. — Luchesar • Б/П 13:44, 30 септември 2016 (UTC)[отговор]
Поразрових се и открих, че компанията, която е поискала това нещо е Нова Броудкастинг Груп. Общо взето са искали преименуване на страниците по "новото" им "официално изписване на имената", демек така: "NOVA, DIEMA, KINO NOVA, DIEMA FAMILY", както и въвеждане на общо взето рекламен текст за всичките им продукции, в това число и възстановяване на вече изтрите им статии аматьорски сериали на Вбокс7.ком. За момента май няма да се активизират да го правят, но не е изключено завбъдеще пак да пробват.--The TV Boy (беседа - приноси) 09:04, 10 октомври 2016 (UTC)[отговор]
The TV Boy, уоу, опасен си! Благодаря за вътрешната информация. Както и предполагах, нещата въобще не са толкова безобидни, колкото и любезни и нежни слова да бяха използвани. Ето затова с У:ППД не трябва да се прекалява – дори в нея е нужна мяра. — Luchesar • Б/П 09:06, 10 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Поправка в една статия

Синбад: Легендата за седемте морета TV версия, излъчена по бТВ: Преводачи са Георги Доков и Илияна Йорданова. Луиза Топузян е редактор.

Моля, пуснете един search на Луиза Топузян и махнете името навсякъде, където фигурира като "преводач". Такъв преводач никога не е имало. Подменете го с Елена Джорданова. Луиза Топузян е редактор.--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 31.13.255.6 (беседа) 17:46, 2 октомври 2016

Благодаря за Вашето предложение! Ако смятате, че дадена статия трябва да бъде написана или подобрена, моля чувствайте се свободни да направите тези подобрения. Уикипедия е уики, така че всеки може да редактира почти всяка статия просто като щракне бутона редактиране отгоре. Дори не е нужно да сте влезли (въпреки, че има много причини да го направите). Уикипедианската общност Ви окуражава да бъдете смели, когато редактирате статии. Не се притеснявайте, ако от време на време допускате неволни грешки – вероятно те ще бъдат открити и оправени бързо. Ако не сте сигурни как се редактира, вижте тук или потренирайте в пясъчника. --Спас Колев (беседа) 11:17, 3 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Чаптър

Колеги, както разбирам нямаме вече пречки пред формирането на чаптър и в този смисъл декемврийската ни оргия според мене е отличен шанс за общо събрание :). --Мико (беседа) 19:51, 2 октомври 2016 (UTC)[отговор]

На 19-ти август Carlos Colina писа в мейлинг листа на Уикимедия wikimedia-l следното:
Dear all,
On behalf of the Affiliations Committee, I would like to present some changes to the current chapter and thematic organisation criteria, which we will begin piloting as we officially reopen applications for chapter and thematic organization status. Until now, the criteria had not clearly defined what constitutes sufficient programmatic activity to justify chapter or thematic organisation status. To address this issue, we have set out three new criteria:
Diversity of Activities: Chapters and thematic organisations are expected to plan and conduct a variety of different programs and events; to balance online and offline projects; to strive for continuous activity; and to conduct programs and events at least once every two months.
Planning and Evaluation: Chapters and thematic organisations are expected to set specific goals and targets for programs, projects, and events before executing them; to measure the results of programs, projects, and events against those targets; and to report on those results to the Wikimedia Foundation and the wider Wikimedia movement.
External Partnerships: Chapters and thematic organisations are expected to engage in programmatic partnerships with external groups and organizations (for example, cultural, academic, or government institutions, and so on) to promote the Wikimedia movement and to add and improve content on Wikimedia projects.
In order to officially reopen the chapter and thematic organization recognition process, the Board of Trustees has instructed the Affiliations Committee to provisionally use these three new criteria for all new applicants. In addition, potential chapters and thematic organisations will continue to be assessed against the existing legal, governance, and viability criteria; more details, including the benefits and limitations of these affiliation models, are available on Meta.[1] [2]
Please note that the use of these three new criteria is a pilot; there will be opportunities to share feedback about the criteria, as well as other ways to help define the chapter and thematic organisation affiliate models, during the upcoming strategy consultation. The Affiliations Committee and the Board of Trustees will continue to evaluate results and feedback during the initial pilot period and consider potential revisions to the criteria before they are finalized.
Thank you,
M.
1: https://meta.wikimedia.org/wiki/Affiliations_Committee/Chapter_Summary_Matrix
2: https://meta.wikimedia.org/wiki/Affiliations_Committee/Thematic_Organisation_Summary_Matrix
По моите разбирания това значи, че няма формални пречки да бъдем признати, което ми беше потвърдено от Мануел, член на Affiliations Committee когато се видяхме на конференцията на немските уикипедианци наскоро. Реално погледнато вече зависи от нас дали искаме да бъдем чаптър или не.
Понастоящем балансираме онлайн и офлайн дейности (непълен списък са ЦИЕ Пролет, Уики обича Земята и паметниците, университетски програми, евентуално сътрудничество с училища)
В последните ни два проекта (международната ЦИЕ Пролет и Уики обича Земята) сме показали, че можем да поставяме цели правилно и да ръководим проектите добре. В този ред на мисли наскоро написах отчета за ЦИЕ Пролет, ако някому се чете какво е направено от името на нашата потребителска група – написано е тук.
Имаме програмни партньорства с външни групи и организации, например ДАА, зоопарка и т.н.
Та така, мисля, че на тази база можем да водим някаква смислена дискусия. --Лорд Бъмбъри (беседа) 09:15, 3 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Винаги съм бил за. С каквото мога, ще помагам.--Vodnokon4e (беседа) 22:05, 4 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Напомняне за активни и важни обсъждания

Позволявам си да напомня деликатно за следните обсъждания, които постепенно вървят към решения:

Резюме: Повече свобода за администраторите да изтриват страници, за които преценят, че очевидно противоречат на някои от установените правила, но само при определени условия.
Мина повече от месец от началото на обсъждането, а на 5-ти ще станат две седмици от последната реплика. Затова, ако няма повече коментари, ще добавя текста от вариант „3“ към У:БИСФ и ще актуализирам МедияУики:Confirmdeletetext и МедияУики:Deletereason-dropdown.
Резюме: Значимостта на литературни произведения да не произтича автоматично от значимостта на автора, тъй като не всички автори може да бъдат поставяни под общ знаменател.
Мина една седмица от последния коментар. Предлагам да изчакаме още една седмица, и ако няма съществени възражения, ще нанеса корекцията в Уикипедия:Значимост (произведения на изкуството).
Резюме: Отдавна е време да имаме собствени проверяващи.
Тази тема малко се разводни, но моля всички ви да прегледате поне краткото предложение за местна политика (вижте също дискусията на беседата), което ще трябва да гласуваме. Ако имате каквито и да е колебания или ако нещо не ви е ясно, МОЛЯ ВИ, пишете сега, за да можем да изгладим всичко преди гласуването.

Благодаря предварително на всички ви за времето, което ще отделите, защото знам наистина колко е трудно да се заделя за всичко! Все пак тези неща си ги правим за самите нас. :)
— Luchesar • Б/П 06:37, 3 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Уикипедия за мир

До днес трябва да отговорим на това от пощенския ни списък. Има ли желаещи да се занимават принципно?

Dear Wikimedia Bulgaria team,

I met Nikola on Sunday in Germany at WikiCon and talked to him shortly about this already. Maybe you have heard of the project "Wikipedia for Peace", which we have organised in Austria in 2015 and in 2016. Wikipedia for Peace is a volunteering camp where people from different parts of the world come together for about two weeks. They first learn how to write/edit Wikipedia articles and then contribute to improving the articles on peace movements in their native language. In Austria the project is a collaboration between Wikimedia Austria and the Austrian chapter of the peace organisation Service Civil International. You can find information (and a video) about the project here on Meta: https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikipedia_for_Peace_2016

In 2017 we want to motivate other Wikimedia chapters to start up similar projects in their countries and communities and to spread the project around the globe. In both camps that took place in Austria so far we had a very motivated Bulgarian participants, Zhenya Gundasheva from Stara Zagora (here in CC), who is interested in setting up a Wikipedia for Peace camp in Bulgaria together with the Bulgarian Service Civil International (CVS Bulgaria, here in CC as well) and you. Would be great, if it worked out, you have our support! :)

In order to support planned Wikipedia for Peace projects, we organize a kick-off event in Vienna around Easter 2017. The Kick-off will be a training in how to organize such a project, so we will share a lot of the good and bad experiences we made in the past year and we will discuss how the project can evolve and improve. Apart from Austrian, Russian, Swiss, German, possibly Polish and Italian participants, Zhenya will participate in the Kick-off. We would also like to invite one of you from Wikimedia Bulgaria or the Bulgarian Wikipedia community to join the training. It will probably be 4-5 days long (probably one weekend + one additional day) and we are currently applying for funding from the European Commission for the training, so that accommodation, food and travel costs would be fully covered.

If you would to send someone to the training, you would need to be an official partner organization in the application form, which I will submit on October 4th. So you would need to fill out the two documents in the attachment: - Partner Identification: Here you would need to fill out what is in the form. Maybe it's not so clear what a "PIC" is - that is a identification number that organizations have, when they apply for funding with the European Commission. Maybe Wikimedia Bulgaria already has one of those because of partnership in applications in the past, otherwise you would need to register with the European Commission and upload some documents about your organization to their online portal. If you don't have a PIC, I can guide you through the process. - Mandate: Here you need to replace everything that is yellow with the data from Wikimedia Bulgaria, let the document be signed by somebody who can legally sign documents for Wikimedia Bulgaria and send me the scans.

Hope to hear from you! :) Please get back to me, if you have any questions.

All the best, Thomas

PS: I started my 100wikidays yesterday - great initiative from Bulgaria!

--Лорд Бъмбъри (беседа) 10:28, 3 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Най-четеното се завръща!

...макар и в по-скромен вид. Вероятно не е учудващо, че една от най-четените статии тези дни е Цецка Цачева. ;) — Luchesar • Б/П 14:16, 4 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Абсолютен рекорд на четаемост ... Сбъркал съм, че не съм я отразил като събитие.--Stanqo (беседа) 15:05, 4 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Всичко хубаво, но мисля, че големият червен надпис "НОВО" е просто нелеп. --ShockD (беседа) 15:11, 4 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Той е просто временен, за да привлече вниманието, иначе много хора няма да забележат въобще промяната, особено пък в тоя си вид, когато е доста по-невзрачна. Но ако имаш по-добра идея, на драго сърце ще я приема.
— Luchesar • Б/П 15:16, 4 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Нещо обаче май не е съвсем в ред. Статистиката на страницата "Грегориански календар" дава 17091 посещения само за 4.10. и би трябвало да присъства между топ100 на месеца. Аз обаче не успях да я открия. Dino Rediferro (беседа) 23:40, 8 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Dino Rediferro, месечната статистика е за предходния месец, както впрочем и дневната е за вчерашния ден. Затова тези посещения от октомври не се отразяват на месечната статистика, която е за септември. Ще взема малко да променя връзките, защото в момента действително не са съвсем ясни, а може и да станат по-удобни. Тнх! — Luchesar • Б/П 05:40, 9 октомври 2016 (UTC)[отговор]
✔Готово Готово редакция 7499474 — Luchesar • Б/П 06:12, 9 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Ясно! Мислех, че става въпрос за месец в смисъла на 30 дни назад от текущата дата. Dino Rediferro (беседа) 16:18, 9 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Панорамна снимка

Някой може ли да разбере защо тази панорамна снимка не се отваря като такава: Зала с наградените снимки от Уики обича Земята 2016.jpg? --Лорд Бъмбъри (беседа) 18:31, 4 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Аз я отварям без проблеми.--Ilikeliljon (беседа) 21:09, 4 октомври 2016 (UTC)[отговор]
✔Готово Готово Мисля, че Лорд Бъмбъри има предвид 360° panoramic viewer. Грешката излиза от config.php на panoviewer, където се прави проверка на хедъра на JPEG-а. В оригиналното изображение на отместване 6 действително пише Adobe, вместо някое от очакваните JFIF, Exif или Photoshop. Първоначално пробвах да кача нови версии на същото изображение, реекспортирани през Gimp, в които на това отместване си има JFIF, обаче ефектът беше съвсем малко по-малко от нулев. Подозирам, че тъпият им скрипт винаги чете оригиналния файл, дори да има качени следващи версии. Затова качих начисто реекспортираната версия като File:Зала с наградените снимки от Уики обича Земята 2016 (alt).jpg и 360° панорамата работи без проблем. Оттук насетне не знам как ще е най-добре да се постъпи. Спири, имаш ли някакви идеи как може да заменим оригиналното изображение на File:Зала с наградените снимки от Уики обича Земята 2016.jpg с това от File:Зала с наградените снимки от Уики обича Земята 2016 (alt).jpg? Или пък просто да оставим второто, като евентуално се дооправят разните шаблони и категории?
— Luchesar • Б/П 10:50, 5 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Благодаря! --Лорд Бъмбъри (беседа) 11:03, 5 октомври 2016 (UTC)[отговор]
При мен и двете снимки се отварят по един и същ начин - БЕЗ 360° панорама, независимо от браузъра и настройките. ==L.Payakoff 11:32, 8 октомври 2016 (UTC)
L.Payakoff, трябва да кликнеш върху връзката „Вижте в 360° панорамен изглед“ под описанието. — Luchesar • Б/П 14:12, 8 октомври 2016 (UTC)[отговор]

OpenFest – Call for Speakers (в София)

Както Сале ми каза, на 5-ти и 6-ти ноември в София ще се проведе OpenFest2016. Понастоящем се търсят хора, които да говорят или водят работни срещи там. Мислите ли, че има смисъл да има представител на общността ни и има ли желаещи да бъдат такъв представител? --Лорд Бъмбъри (беседа) 19:02, 4 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Това е връзката за предложения: http://www.openfest.org/2016/bg/2016/07/25/call-for-speakers/ Докато си говорехме с Лорд Бъмбъри по въпроса споменах, че според мен е по-добре да се мисли за работилница (workshop за чуждопоклонниците) отколкото за лекция пред зала със слушатели. --Сале (беседа) 20:28, 4 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Уикиадвокатстване

Понеже чат-пат се е случвало да говорим за него, написах наша си версия на това есе. Enjoy! — Luchesar • Б/П 10:55, 5 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Гласуване за администратор (StanProg)

Докато загряваме за проверяващите, не пречи да изберем за администратор един стар и опитен редактор като Стан (беседа). Гласуването е до 05:02, 20 октомври 2016 (UTC). :)[отговор]
— Luchesar • Б/П 05:10, 6 октомври 2016 (UTC)[отговор]

груба грешка във ваша статия..

Здравейте, възможно ли е да коригирате поставен от вас линк за личен сайт. Писателят Антон Дончев има лична страница, а художникът Антон Дончев няма такава.В случая един и същ линк е активен и при двете имена. Това е подвеждаща информация за читателите на тези биографии.
95.87.207.211 16:10, 8 октомври 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)[отговор]

Махнато. --Rumensz (беседа) 16:22, 8 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Селма Тодорова

Здравейте,

може ли да ми помогнете да обогатя страничката в уикипедия на Селма Тодорова. Искам да кача снимка на художничката имам няколко, които не знам, как да я прикача. Ако, е възможно прекачете някоя от интернет.

като тези: https://www.google.bg/search?q=%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BC%D0%B0+%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0&biw=1366&bih=667&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=0ahUKEwip29yXmszPAhWBWhQKHRABA54Q_AUIBigB#imgrc=yielX0_41zT2tM%3A

https://www.google.bg/search?q=%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BC%D0%B0+%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0&biw=1366&bih=667&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=0ahUKEwip29yXmszPAhWBWhQKHRABA54Q_AUIBigB#imgrc=e8lL9VS17TSIvM%3A

И някоя от творбите на авторката. Има в изобилие в интернет пространството.

Благодаря предварително на отзовалите се на помощ. Поздрави!
Donita90 (беседа) 22:49, 8 октомври 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)[отговор]

Могат да се качват само снимки под свободен лиценз - тоест най-лесно такива, които сте правили Вие. Творбите на художничката също са със запазени права и не могат да се използват. Вижте някоя биография на художник - например Бистра Винарова, за да видите как да оформите статията си. --Мико (беседа) 23:17, 8 октомври 2016 (UTC)[отговор]
А източниците как до ги оформи питащата @ Мико, в следствие от посочената от вас статия: така, или така ? Струва ми се че направихте грешка като посочихте неподходяща статия за образец към молещата за разяснение Donita90. Е, това сте мислели, това сте и решили, и аз не съм този който ще ви кори за това. Влязох, видях и попитах - нищо лично ! Поздрав от --Oficialniat (беседа) 16:59, 9 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Турски поток

Моля администраторите да ми потвърдят източниците за статията Турски поток. Използвани са в рускоезичната статия, но аз нямам правото да ги поставя. --Stanqo (беседа) 11:57, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Моля потвърждение на източника и в Портал:Текущи_събития. --Stanqo (беседа) 12:34, 11 октомври 2016 (UTC) Помолих да се потвърди, а не да се махне. --Stanqo (беседа) 13:40, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Добавих искания източник – на български език. Отне ми точно 15 секунди да го намеря. — Luchesar • Б/П 16:01, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
„ Има цели 200 автоматично патрулирани редактори. Както е записано и в съобщението, може да се пише на който и да е от тях, пък вече той си преценява дали е ОК с конкретното цитиране в съответния контекст. “
— Luchesar • Б/П 12:29, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
И ShockD действително го е направил, макар да не е администратор (за което му благодаря). Стига наистина с тия администратори: достатъчно им е работата с вандалите, марионетките и търсачите на световна петминутна слава.
— Luchesar • Б/П 12:33, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Не е необходимо да се товариш точно ти. --Stanqo (беседа) 12:35, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Риторично - А защо трябва да са „руски“ след като е международна новина, та има и български и турски даже? --Rumensz (беседа) 12:45, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Използвани са оригиналните източници от статията. --Stanqo (беседа) 12:47, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
gazeta.ru, между другото, въобще не е във филтъра. А за другия източник, дори да държиш непременно да е руски сайт, има купища други (РБК, Ведомости, Эхо Москвы, Regnum). Защо трябва да е непременно агенцията на Кисельов. Защо източниците в българската Уикипедия трябва да следват тези в руската. Реторични въпроси, наистина.
— Luchesar • Б/П 13:07, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
А защо да не се ползват оригиналните източници използвани в статиите? --Stanqo (беседа) 13:29, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Принципно е добра практика да се поставят източници на български ако има такива. --Лорд Бъмбъри (беседа) 14:00, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Аз нещо престанах да разбирам! Досега мислех, че добра практика е да се използват и цитират първоизточниците (по възможност - китайски източници очевидно малко редактори използват), а не тези, които преразказват и коментират. --Mmm-jun (беседа) 15:06, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Тъй като е "Турски поток", първоизточниците ще са турски. Анадънмо!? Намигам--Rumensz (беседа) 15:42, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Всъщност е обратното: първоизточниците следва да се избягват, а да се търсят най-вече вторични източници. В случая обаче руските новинарски сайтове също са вторични източници, така че въпросът дори не стои по този начин – въпросът е просто дали да ползваме вторични източници на български език или на чужди езици. Основната причина за мен да ползваме чуждестранни източници е, че просто нашата журналистика е скромна като обем и проблемна като качество. Но в конкретния случай вторичните източници на руски не са непременно по-информативни от тези на български, а има и друг момент, който не бива да забравяме – особено сред по-младите българи доста малко въобще разбират руски (което за мен лично е жалко, но също и обяснимо), т.е. в случая излишно затрудняваме читателите си.
— Luchesar • Б/П 15:23, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Не искам да споря, но пак се намесвам, защото отново не разбрах идеята. Първо, какво общо има знанието на младите на руски - в бгУ нали се пише на български? Второ, като се абстрахираме от руския проблем (очевидно той е дразнещ) да вземем за пример интервю на Обама пред CNN - Обама и CNN. Той ще е първоизточник за някакви решения на американската администрация, но ще трябва да цитирам български източници? Какво разбирате в У под първоизточник? --Mmm-jun (беседа) 16:17, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Mmm-jun, прочетохте ли какво пише в У:БИ? Първични източници на информация не е желателно да се използват. Да, дори за решенията на американската администрация е по-добре да цитирате БТА (или друга уважавана българска медия), отколкото лично Обама. Първични източници може да са подходящи в някои случаи, но само когато е важно да бъде непосредствено предадена именно тяхната гледна точка. Във всички останали случаи, когато се описват факти и събития, вторичните благонадеждни източници трябва да имат приоритет. И моля Ви престанете с тези намеци за русофобия, защото отклонявате вниманието от същинския проблем. Ограничените сайтове са такива, каквито са, просто защото това са сайтовете, които колегата Станко използва, за да пише сензационните си новини. И сред тях има поне няколко на английски език, но явно той самият си има афинитет към руските сайтове, което обяснява защо те са най-масови след българските. Не прехвърляйте, моля Ви, проблемите от болната глава върху здравата: ако Станко не пишеше подобни глупости в „новините на Уикипедия“, въобще нямаше и да сме помислили за подобни ограничения.
— Luchesar • Б/П 16:41, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
А ето и директен пример до какво води не особено грамотното преписване от чужди сайтове, особено когато човек дори не владее добре езика. Благодаря на Dino Rediferro, че е обърнал внимание.
— Luchesar • Б/П 16:42, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Как ще ми докажеш, че „капацитет“ е по-правилно от „мощност“? --Stanqo (беседа) 18:40, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Ами, най-малкото мощността се мери във ватове, конски сили, dBm, калории в час и прочие, но определено не в кубични метра за година. Това разбира се е много повърхностно обяснение, но и въпросът е доста странен – малко в духа „как ще ми докажеш, че слънцето изгрява от изток“.
— Luchesar • Б/П 18:48, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Мощността е пренесена енергия за определено време. --Stanqo (беседа) 19:03, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
И как точно кубичните метри измерват енергия? ?
— Luchesar • Б/П 19:09, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Калоричността на природният газ е 9304 W/m³ = 9,304kW/m³ --Stanqo (беседа) 19:34, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
А как мислиш, дали не зависи също и от температурата и налягането, сиреч от плътността на газа, както и от конкретния химичен състав, който най-малкото е различен за различните източници. Когато някой обърне 10 бири много „мощен“ ли става, понеже енергийната плътност на етанола в стомаха му (като ще си цитираме някакви данни) е 20.9 мегаджаула на литър, и може, макар и леко криволичейки, да ги отнесе за половин час до вкъщи. Въобще, водим някакви безумни разговори.
— Luchesar • Б/П 19:58, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Калоричността на природният газ се измерва при определени стойности на температурата и налягане 101325 Pa. --Stanqo (беседа) 20:11, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Чудесно, само дето пак е различна в зависимост от източника, а вероятно и от степента на изразходване на находището (щото се изменя съотношението на фракциите). И какво излиза в крайна сметка? Че ако искаш да мериш мощността в кубични метра за година, трябва да уточниш тия кубични метри при каква температура и налягане са и най-вече какво вещество въобще представляват, защото иначе тая мерна единица не носи никаква информация. Но дори това не е вярно, защото всъщност проблемът ти е в принципното неразбиране на понятието „мощност“, вероятно понеже твърде буквално четеш статията на български. Твърдейки, че един тръбопровод има „мощност“, която се определя от количеството енергия на природния газ, която пренася, е същото като да кажеш, че един автомобил има мощност, която се определя от енергията на етанола в количеството дамаджани с ракия в багажника му. Напълни му багажника, ако щеш, с обогатен уран, но двигателят му пак ще си остане толкоз мощен, колкото си е бил преди. Мощност в тръбопровода могат да имат компресорите, които нагнетяват газа, но самият тръбопровод просто има капацитет, също както багажникът на автомобила има капацитет да пренася определен обем за определено време. От мене толкоз, защото повече си е чиста загуба на време, а вече и на нерви.
— Luchesar • Б/П 20:38, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Примери за употреба на "мощност на газопровод" - "Съоръжението с мощност 55 млрд. куб. м. годишно ще минава през Балтийско море".(kanal3.bg), "Проектната мощност на газопровода е за 40 млрд.куб м годишно."(3e-news.net), "Намаляват мощността на газопровода „Набуко“?"(financebg.com), "през 2026 г. да достигне максималната си мощност от 31 млрд. куб. м."(mediapool.bg), "До края на 2019 г. „Газпром“ заедно с партньорите си BASF, E.On, ENGIE, OMV и Shell възнамерява да пусне в експлоатация газопровод с мощност 55 милиарда куб.м. за доставки в Германия по дъното на Балтийско море."(epicenter.bg), (bg.rbth.com), (actualno.com) и много други.... --Stanqo (беседа) 21:03, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Супер благонадеждни източници: последното изречение от втория е особено красноречиво: „совместно предприятие между "Газпрома и Wintershall Holding GmbH“. Да си го бяха оставили на руски („совместное предприятие Газпрома и Wintershall Holding GmbH“), щеше да е малко по-правилно и разбираемо. Стига толкова, наистина, а? Достатъчни са ми неграмотните журналисти в медиите.
— Luchesar • Б/П 21:14, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Руснаците и те невежи, защото употребяват мощност на газопровод..... --Stanqo (беседа) 21:32, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
мощность
6. экон. величина, характеризующая максимальные возможности промышленности, предприятия и т. п. по выпуску годовой продукции ◆ При этом сегодня фактическая мощность по варке целлюлозы составляет у нас примерно 5,9 млн тонн. Андрей Виньков, Эльдар Колосовский, «Мелкий бизнес в лесу не жилец», 20 декабря 2004 г. // «Эксперт» (цитата из Национального корпуса русского языка, см. Список литературы)
Пишман-журналистите веднага превеждате „мощность по варке целлюлозы“ като „мощност за варене на целулоза“. Само че ако отвориш сайта на Свилоза например, ще видиш, че там се говори просто за „капацитет за производство на целулоза“. Защото руската дума „мощность“ в това ѝ конкретно значение се превежда на български именно като „[производствен] капацитет“. И „варка“ не се превежда варене, макар варенето на дървесния чипс да е ключов (но не единствен) елемент от производствения процес: просто в Русия това се използва като синоним за целия процес, а у нас не. За съжаление, никой от вас не си прави труда поне малко да прочете преди да пише и като резултат разпространявате собствената си неграмотност и върху (почти) всичките си читатели.
— Luchesar • Б/П 04:42, 12 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Не разбирам каква връзка правиш между целулоза и газопровод. В българсият език съвсем резонно се използва израза "производствена мощност" --Stanqo (беседа) 05:35, 12 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Mmm-jun, съжалявам, не Ви отговорих на въпроса какво общо има езика на източниците, след като статиите са на български. Това произтича от изискването за проверимост. Източниците естествено не се цитират самоцелно: идеята е, че читателите на енциклопедията могат да проверят всяко твърдение от статията, като го съпоставят с написаното в цитирания в подкрепа на твърдението източник. Обаче за да бъде това възможно, естествено читателите трябва да разбират езика на източника. Ето защо не само цитирането на китайски, но дори на руски или пък даже, ако щете, на френски източници не е желателно. С известна уговорка бих приел източниците на английски, защото за добро или зло днес английският е де факто световен език. Но при всяко положение е за предпочитане да се използват източници на български – винаги, когато с това няма да се жертва (твърде много) качеството и прецизността на източника.
— Luchesar • Б/П 17:00, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Благодаря за обясненията. 1. Отговарям на зададения ми въпрос - четох У:БИ, но не видях нищо, което експлицитно да не препоръчва използването на първоизточниците. Разбира се, може много да се разсъждава на тема благонадежни източници, но нали няма да го правим? 2. Примерът, който посочихте, е по-скоро за незнанието на българската терминология за газопреносните системи и не виждам връзка с темата. 3. Може би да прегледате статии, които са редактирани от мен, те са на моята страничка и мисля, че няма нито един български източник. Някои от източниците са на персийски, трудно могат да бъдат проверени, много се надявам като администратор да не изтриете статиите.--Mmm-jun (беседа) 17:21, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Mmm-jun, разделът „видове източници“ обсъжда именно въпроса за първичните, вторични и третични източници. Също така бях написал ясно, че източниците на български са предпочитани, но очевидно няма как да са задължителни, особено ако нямат нужното качество (или въобще отсъстват). Моля Ви, отговорете ми откровено, има ли нещо в работата ми като администратор, което да Ви дава основание да смятате, че наистина бих изтрил статии, написани от Вас (или от когото и да е другиго), само защото сте използвали източници на персийски (или какъвто и да е друг език)? Съвсем не се заяждам, ако случайно Ви се стори така: това за мен е просто полезна обратна връзка доколко си върша работата добре. Ако оставам впечатление на администратор, който е готов да трие самоинициативно и безразборно статии по такива причини, значи някъде бъркам изключително много.
— Luchesar • Б/П 18:23, 11 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Добавяне на български език в менюто на статия

Здравейте, понеже много искам да добавя преводи на български на няколко статии, бих искала някой да ми каже как става това? Първо добавих заглавието, но.. въпреки че го запазих, не го намирам после. Благодаря.
--Предният неподписан коментар е направен от Lamejorbg (приноси • беседа) 09:28, 12 октомври 2016‎ (UTC)[отговор]

Привет, Lamejorbg! Много се радвам на ентусиазма Ви. Може би имате предвид статията Флебология?
— Luchesar • Б/П 11:16, 12 октомври 2016 (UTC)[отговор]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия:Разговори&oldid=7512479“.