Сушево (община Куманово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сушево (Община Куманово))
Вижте пояснителната страница за други значения на Сушево.

Сушево
Сушево
— село —
42.2461° с. ш. 21.7656° и. д.
Сушево
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКуманово
Географска областЖеглигово
Надм. височина535 m
Население34 души (2002)
Пощенски код1308
МПС кодKU
Сушево в Общомедия

Сушево или Сушово (на македонска литературна норма: Сушево; на албански: Susheva) е село в Северна Македония, в община Куманово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в котловината Жеглигово северно от общинския център Куманово в западното подножие на планината Руен.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Българска Морава отбелязва Сушево като албанско село.[1]

В края на XIX век Сушево е предимно албанско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сушево е село, населявано от 20 жители българи християни, 190 арнаути мохамедани и 30 цигани.[2]

Цялото християнско население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 5 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сушово има 56 българи патриаршисти сърбомани.[4]

В 1994 година жителите на селото са 58, от които 57 сърби и 1 македонец. Според преброяването от 2002 година селото има 34 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 3
албанци 1
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 30
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Сушево
  • Стоил Александров Георгиев, български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Croquis des westlischen Gebietes der Bulgarischen Morava von J.G. von Hahn und A Sach. Deukschriften der k Akad. d Wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 35