Чешко пиво
| Бирата в Чехия | |
| Чешко пиво | |
Карта Чехия, направена от бирени капачки | |
| Произход | |
|---|---|
| Известна от | XIV век |
| Бирата в Чехия в Общомедия | |
Бирата в Чехия (на чешки: České pivo) има дълга история, започваща в манастира Бжевнов през 993 г.[1] Градът Бърно получава правата да строи пивоварни още през XII век, а Пилзен и Будейовице – през XIII век. Повечето чешки бири са светъл лагер от типа Пилзнер с характерен прозрачно-златист цвят, висока пенливост и лек вкус. Чехия е на първо място в света по консумация на бира на глава от населението.
Търговска марка
[редактиране | редактиране на кода]Чешко пиво (на чешки: České pivo) е запазена географска марка (на чешки: chráněné zeměpisné označení). Правото за едно произведено в Чехия пиво да се назовава така се издава от Държавната селскостопанска и продоволствена инспекция след одит и контрол на суровината, преработката ѝ, оценка на свойствата на окончателния продукт (на чешки: Státní zemědělská a potravinářská inspekce)[2][3] От 27 ноември 2009 правото да се наричат Чешко пиво притежават само търговските марки Pilsner Urquell, Radegast, Gambrinus и Velkopopovický Kozel.
Пивоварни традиции
[редактиране | редактиране на кода]Счита се, че пиво в Чехия първи варят келтите, но първи споменавания в историческите анали има едва от 1088 в писмото на херцог Бржетислав II, в което той дарява хмел за варене на пиво на вишеградските монаси[4]. Първата известна „пивоварна“ е бърненската – 1118 година, но пивоварие се развивало и в домашни условия. През XVIII век бърненския пивовар Ондржей Поупе основава първата в Европа „Пивоварна школа“. През 1842 баварския пивовар Йозеф Грол сварява в Пилзен пиво от нов тип – Пилзнер. Широко акламирана, тази марка бързо се разпространява в цяла Европа и САЩ. Икономическата депресия и световните войни през XX век разоряват много пивоварни, но също така запазват производствените традиции при оцелелите предприятия.
Видове пиво
[редактиране | редактиране на кода]Почти всички чешки марки бира са от типа пилзнер лагер, като според цвета си варират от светли (Světlé), кехлибарени (Polotmavé), тъмни (Tmavé) и черни (Černé), с алкохолно съдържание от 3 – 9% abv. Пшенична бира (Pšeničné pivo) също се произвежда в Чехия. Местното законодателство категоризира следните типове пиво:
- lehké – леко пиво, приготвено на температура до 8 °C и с енергийно съддържание 130kJ/100ml.
- výčepní – наливно или бутилирано пиво, приготвено на температура между 8° и 10°.
- ležák – лагер, приготвен в интервала 11° и 12,99°.
- premium – специално пиво, над 13°[5].
| Бира | Име на пивоварната | В п-во от | Алкохолно съдържание | Год.п-во (в hL) |
|---|---|---|---|---|
| Пилзнер Урквел | 1863 | 4,4% | - | |
| Велкопоповицки Козел | 1874 | 3,6 – 4,8 % | - | |
| Старопрамен | 1869 | 0,5 – 5 % | - | |
| Гамбринус | 1869 | 4,3 – 5 % | - | |
| Радегаст | 1970 | 0 – 5 % | - | |
| Старобърно | 1325 | 3,8 – 5 % | 236 490 hL (XIX век)[6] | |
| Будвайзер | 1895 | 3,8 – 5 % | - | |
| Бернард | „Пивовар Хумполец“ | 1597 | 3,8 – 5,8 % | 231 600 hL (2013) |
Чешки фестивали на бирата
[редактиране | редактиране на кода]


- Ежегодният Чешки бирен фестивал[неработеща препратка] в Прага продължава 17 дни през месец май и е най-големият в Чехия.
- Пилзнер фест Архив на оригинала от 2010-08-06 в Wayback Machine. – през август в Пилзен.
- Оломоуцки пивни фестивал Архив на оригинала от 2015-05-30 в Wayback Machine..
- Slavnosti piva v Českých Budějovicích[неработеща препратка] – Чешке Будейовице.
- Nepomucké pivní slavnosti[неработеща препратка] – в Непомук близо до Пилзен.
- Velký pivní festival v Padochově – Падохув, Южноморавски район.
Консумация
[редактиране | редактиране на кода]| Място | Държава | Консумация на глава[7] (литри) |
2011 – 2012 промяна (в 633ml бутилки) |
Обща консумация (106 L)[A] |
Година |
|---|---|---|---|---|---|
| 1 | 148.6 | 2.8 | 1905 | ||
| 2 | 107.8 | -0.5 | 912 | ||
| 3 | 106.1 | -2.4 | 8630 | ||
| 4 | 102.4 | 4.4 | 130 | ||
| 5 | 98.5 | 7.7 | 3790 | ||
| 6 | 98.3 | -4.4 | 460 | ||
| 7 | 85.9 | 2.1 | 390 | ||
| 8 | 85.5 | 3.9 | 2400 | ||
| 9 | 84.2 | -11.5 | 440 | ||
| 10 | 83.2 | 8.8 | 1820 | ||
| 11 | 83.1 | -5.1 | 1830 | ||
| 12 | 82.3 | 6.2 | 290 | ||
| 13 | 80.1 | -6.6 | 160 | ||
| 14 | 77.1 | 0.8 | 24186 | ||
| 15 | 76.8 | 7.7 | 540 | ||
| 16 | 75.7 | 0.8 | 1270 | ||
| 17 | 74.1 | -1.1 | 10560 | ||
| 18 | 74 | -6.3 | 823 | ||
| 19 | 72.5 | -2.4 | 260 | ||
| 20 | 71.3 | 1.7 | 710 | ||
| 21 | 70.3 | 0.6 | 390 | ||
| 22 | 68.5 | -4.9 | 4319 | ||
| 23 | 68.4 | -2.8 | 3220 | ||
| 24 | 68.3 | 2.5 | 12800 | ||
| 25 | 66.9 | -0.5 | 2300 | ||
| 26 | 66.2 | -5.2 | 150 | ||
| 27 | 64.7 | -8.2 | 280 | ||
| 28 | 64.2 | 10.4 | 1160 | ||
| 29 | 62.1 | -6.3 | 340 | ||
| 30 | 61.6 | -1.4 | 2760 | ||
| 31 | 61.1 | 1.9 | 2980 | ||
| 32 | 59.9 | 0.8 | 6890 | ||
| 33 | 58.3 | -0.9 | 460 | ||
| 34 | 56.1 | 2.5 | 220 | ||
| 35 | 52.7 | 1.3 | 480 | ||
| 36 | 49 | 1980 | |||
| 37 | 45 | 14 | |||
| 38 | 43.5 | -0.6 | 5547 | ||
| 39 | 40 | ||||
| 40 | 32 | 44683 | |||
| 41 | 29 | 1772 | 2011 | ||
| 42 | 19 | ||||
| 43 | 14 | ||||
| 44 | 13 | ||||
| 45 | 12 | ||||
| 46 | 11 | ||||
| 47 | 8 | ||||
| 48 | 6 | ||||
| 49 | 2 | 50 | |||
| 50 | 2 | 1400 | 2008 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The genesis of brewing in the Czech Republic, архив на оригинала от 23 декември 2009, https://web.archive.org/web/20091223091836/http://www.budejovickybudvar.cz/en/o-pivu/historie-piva.html, посетен на 23 декември 2009
- ↑ «E15», „Gambrinus může používat chráněné zeměpisné označení České pivo“, 2 ноября 2009[неработеща препратка]
- ↑ «E15», „Radegast se může chlubit chráněným zeměpisným označením České pivo“, 27 ноября 2009, архив на оригинала от 28 август 2010, https://web.archive.org/web/20100828075342/http://www.e15.cz/byznys/obchod-a-sluzby/pivovar-radegast-se-muze-chlubit-chranenym-zemepisnym-oznacenim-ceske-pivo, посетен на 30 май 2015
- ↑ История чешского пива, архив на оригинала от 30 май 2015, https://web.archive.org/web/20150530161157/http://www.nazdar.ru/index.php?id=7&additional=7czpivo&s=v, посетен на 30 май 2015
- ↑ Evan Rail, 2007. Good Beer Guide Prague and the Czech Republic: CAMRA Books
- ↑ ((cs)) „Historie pivovarnictví v Brně a starobrněnský pivovar do roku 1989“. www.pivovary.info. 21 април 2008. Посетен на 9 ноември 2014.
- ↑ Source, unless otherwise noted: Per Capita Beer Consumption by Country in 2012, Kirin Holdings Company. Table 3.
- ↑ sectoresonline.com. Una mala para el sector vitivinícola: en Argentina se consume más cerveza que vino // Andino, 2 септември 2011. Посетен на 2 септември 2011. (на испански)
- ↑ Áfengis– og tóbaksverslun ríkisins. Ársskýrsla ÁTVR // MDZol, 1 февруари 2012. Посетен на 9 октомври 2012. (на исландски)
- ↑ Smith, Nicky. SABMiller Takes on Diageo, Heineken in Namibia // Bloomberg, 8 септември 2009. Посетен на 13 октомври 2010.
- ↑ AssoBirra annual report 2011 // Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 4 юни 2013.
- ↑ Danish brewer Carlsberg buys stake in Vietnam brewer // EarthTimes, 23 април 2008. Архивиран от оригинала на 8 май 2014. Посетен на 13 октомври 2010.
- ↑ www.calcalist.co.il
- ↑ Kriz geldi, alkol tüketimi yüzde 20 arttı // NTVMSNBC, 2008.
- ↑ а б в Barigaba, Julius. Uganda brewers toast to higher sales, thanks to low-end products // EastAfrican, 17 август 2009. Архивиран от оригинала. Посетен на 13 октомври 2010.
- ↑ Heineken Partners with Efes Breweries in Uzbekistan, Serbia and Kazakhstan // FlexNews, 1 януари 2008. Посетен на 13 октомври 2010.
- ↑ Lion seeks to reduce gearing through Rs. 1.2 bn. cash infusion // Sunday Island, 16 август 2009. Посетен на 13 октомври 2010.
- ↑ www.financialexpress.com // The Financial Express, 8 декември 2009. Посетен на 13 октомври 2010.
- ↑ Chandran, Rina. Super cars, premium beers help rich Indians beat blues // 22 юни 2009. Архивиран от оригинала на 26 декември 2018. Посетен на 13 октомври 2010.
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Beer in the Czech Republicru и страницата „Чешское пиво“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| |||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||