Чешко пиво
Бирата в Чехия | |
---|---|
Чешко пиво | |
![]() Карта Чехия, направена от бирени капачки | |
Произход | ![]() |
Известна от | XIV век |
Бирата в Чехия в Общомедия |
Бирата в Чехия (на чешки: České pivo) има дълга история, започваща в манастира Бжевнов през 993 г.[1] Градът Бърно получава правата да строи пивоварни още през XII век, а Пилзен и Будейовице – през XIII век. Повечето чешки бири са светъл лагер от типа Пилзнер с характерен прозрачно-златист цвят, висока пенливост и лек вкус. Чехия е на първо място в света по консумация на бира на глава от населението.
Търговска марка[редактиране | редактиране на кода]
Чешко пиво (на чешки: České pivo) е запазена географска марка (на чешки: chráněné zeměpisné označení). Правото за едно произведено в Чехия пиво да се назовава така се издава от Държавната селскостопанска и продоволствена инспекция след одит и контрол на суровината, преработката ѝ, оценка на свойствата на окончателния продукт (на чешки: Státní zemědělská a potravinářská inspekce)[2][3] От 27 ноември 2009 правото да се наричат Чешко пиво притежават само търговските марки Pilsner Urquell, Radegast, Gambrinus и Velkopopovický Kozel.
Пивоварни традиции[редактиране | редактиране на кода]
Счита се, че пиво в Чехия първи варят келтите, но първи споменавания в историческите анали има едва от 1088 в писмото на херцог Бржетислав II, в което той дарява хмел за варене на пиво на вишеградските монаси[4]. Първата известна „пивоварна“ е бърненската – 1118 година, но пивоварие се развивало и в домашни условия. През XVIII век бърненския пивовар Ондржей Поупе основава първата в Европа „Пивоварна школа“. През 1842 баварския пивовар Йозеф Грол сварява в Пилзен пиво от нов тип – Пилзнер. Широко акламирана, тази марка бързо се разпространява в цяла Европа и САЩ. Икономическата депресия и световните войни през XX век разоряват много пивоварни, но също така запазват производствените традиции при оцелелите предприятия.
Видове пиво[редактиране | редактиране на кода]
Почти всички чешки марки бира са от типа пилзнер лагер, като според цвета си варират от светли (Světlé), кехлибарени (Polotmavé), тъмни (Tmavé) и черни (Černé), с алкохолно съдържание от 3 – 9% abv. Пшенична бира (Pšeničné pivo) също се произвежда в Чехия. Местното законодателство категоризира следните типове пиво:
- lehké – леко пиво, приготвено на температура до 8 °C и с енергийно съддържание 130kJ/100ml.
- výčepní – наливно или бутилирано пиво, приготвено на температура между 8° и 10°.
- ležák – лагер, приготвен в интервала 11° и 12,99°.
- premium – специално пиво, над 13°[5].
Бира | Име на пивоварната | В п-во от | Алкохолно съдържание | Год.п-во (в hL) |
---|---|---|---|---|
Пилзнер Урквел | 1863 | 4,4% | - | |
Велкопоповицки Козел | 1874 | 3,6 – 4,8 % | - | |
Старопрамен | ![]() |
1869 | 0,5 – 5 % | - |
Гамбринус | 1869 | 4,3 – 5 % | - | |
Радегаст | 1970 | 0 – 5 % | - | |
Старобърно | ![]() |
1325 | 3,8 – 5 % | 236 490 hL (XIX век)[6] |
Будвайзер | ![]() |
1895 | 3,8 – 5 % | - |
Бернард | „Пивовар Хумполец“ | 1597 | 3,8 – 5,8 % | 231 600 hL (2013) |
Чешки фестивали на бирата[редактиране | редактиране на кода]
- Ежегодният Чешки бирен фестивал[неработеща препратка] в Прага продължава 17 дни през месец май и е най-големия в Чехия.
- Пилзнер фест Архив на оригинала от 2010-08-06 в Wayback Machine. – през август в Пилзен.
- Оломоуцки пивни фестивал.
- Slavnosti piva v Českých Budějovicích[неработеща препратка] – Чешке Будейовице.
- Nepomucké pivní slavnosti[неработеща препратка] – в Непомук близо до Пилзен.
- Velký pivní festival v Padochově – Падохув, Южноморавски район.
Консумация[редактиране | редактиране на кода]
Mясто | Държава | Консумация на глава [7] (литри) |
2011 – 2012 промяна (в 633ml бутилки) |
Обща консумация (106 L)[A] |
Година |
---|---|---|---|---|---|
1 | ![]() |
148.6 | 2.8 | 1905 | |
2 | ![]() |
107.8 | -0.5 | 912 | |
3 | ![]() |
106.1 | -2.4 | 8630 | |
4 | ![]() |
102.4 | 4.4 | 130 | |
5 | ![]() |
98.5 | 7.7 | 3790 | |
6 | ![]() |
98.3 | -4.4 | 460 | |
7 | ![]() |
85.9 | 2.1 | 390 | |
8 | ![]() |
85.5 | 3.9 | 2400 | |
9 | ![]() |
84.2 | -11.5 | 440 | |
10 | ![]() |
83.2 | 8.8 | 1820 | |
11 | ![]() |
83.1 | -5.1 | 1830 | |
12 | ![]() |
82.3 | 6.2 | 290 | |
13 | ![]() |
80.1 | -6.6 | 160 | |
14 | ![]() |
77.1 | 0.8 | 24186 | |
15 | ![]() |
76.8 | 7.7 | 540 | |
16 | ![]() |
75.7 | 0.8 | 1270 | |
17 | ![]() |
74.1 | -1.1 | 10560 | |
18 | ![]() |
74 | -6.3 | 823 | |
19 | ![]() |
72.5 | -2.4 | 260 | |
20 | ![]() |
71.3 | 1.7 | 710 | |
21 | ![]() |
70.3 | 0.6 | 390 | |
22 | ![]() |
68.5 | -4.9 | 4319 | |
23 | ![]() |
68.4 | -2.8 | 3220 | |
24 | ![]() |
68.3 | 2.5 | 12800 | |
25 | ![]() |
66.9 | -0.5 | 2300 | |
26 | ![]() |
66.2 | -5.2 | 150 | |
27 | ![]() |
64.7 | -8.2 | 280 | |
28 | ![]() |
64.2 | 10.4 | 1160 | |
29 | ![]() |
62.1 | -6.3 | 340 | |
30 | ![]() |
61.6 | -1.4 | 2760 | |
31 | ![]() |
61.1 | 1.9 | 2980 | |
32 | ![]() |
59.9 | 0.8 | 6890 | |
33 | ![]() |
58.3 | -0.9 | 460 | |
34 | ![]() |
56.1 | 2.5 | 220 | |
35 | ![]() |
52.7 | 1.3 | 480 | |
36 | ![]() |
49 | 1980 | ||
37 | ![]() |
45 | 14 | ||
38 | ![]() |
43.5 | -0.6 | 5547 | |
39 | ![]() |
40 | |||
40 | ![]() |
32 | 44683 | ||
41 | ![]() |
29 | 1772 | 2011 | |
42 | ![]() |
19 | |||
43 | ![]() |
14 | |||
44 | ![]() |
13 | |||
45 | ![]() |
12 | |||
46 | ![]() |
11 | |||
47 | ![]() |
8 | |||
48 | ![]() |
6 | |||
49 | ![]() |
2 | 50 | ||
50 | ![]() |
2 | 1400 | 2008 |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ The genesis of brewing in the Czech Republic, архив на оригинала от 23 декември 2009, https://web.archive.org/web/20091223091836/http://www.budejovickybudvar.cz/en/o-pivu/historie-piva.html, посетен на 2009-12-23
- ↑ «E15», „Gambrinus může používat chráněné zeměpisné označení České pivo“, 2 ноября 2009[неработеща препратка]
- ↑ «E15», „Radegast se může chlubit chráněným zeměpisným označením České pivo“, 27 ноября 2009, архив на оригинала от 28 август 2010, https://web.archive.org/web/20100828075342/http://www.e15.cz/byznys/obchod-a-sluzby/pivovar-radegast-se-muze-chlubit-chranenym-zemepisnym-oznacenim-ceske-pivo, посетен на 2015-05-30
- ↑ История чешского пива, архив на оригинала от 30 май 2015, https://web.archive.org/web/20150530161157/http://www.nazdar.ru/index.php?id=7&additional=7czpivo&s=v, посетен на 2015-05-30
- ↑ Evan Rail, 2007. Good Beer Guide Prague and the Czech Republic: CAMRA Books
- ↑ ((cs)) „Historie pivovarnictví v Brně a starobrněnský pivovar do roku 1989“. www.pivovary.info. 21 април 2008. Посетен на 9 ноември 2014.
- ↑ Source, unless otherwise noted: Per Capita Beer Consumption by Country in 2012, Kirin Holdings Company. Table 3.
- ↑ sectoresonline.com. Una mala para el sector vitivinícola: en Argentina se consume más cerveza que vino. // Andino, 2 септември 2011. Посетен на 2 септември 2011. (на испански)
- ↑ Áfengis– og tóbaksverslun ríkisins. Ársskýrsla ÁTVR. // MDZol, 1 февруари 2012. Посетен на 9 октомври 2012. (на исландски)
- ↑ Smith, Nicky. SABMiller Takes on Diageo, Heineken in Namibia. // Bloomberg, 8 септември 2009. Посетен на 13 октомври 2010.
- ↑ AssoBirra annual report 2011. // Посетен на 4 юни 2013. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ Danish brewer Carlsberg buys stake in Vietnam brewer. // EarthTimes, 23 април 2008. Посетен на 13 октомври 2010.
- ↑ www.calcalist.co.il
- ↑ Kriz geldi, alkol tüketimi yüzde 20 arttı. // NTVMSNBC, 2008.
- ↑ а б в Barigaba, Julius. Uganda brewers toast to higher sales, thanks to low-end products. // EastAfrican, 17 август 2009. Архивиран от оригинала. Посетен на 13 октомври 2010.
- ↑ Heineken Partners with Efes Breweries in Uzbekistan, Serbia and Kazakhstan. // FlexNews, 1 януари 2008. Посетен на 13 октомври 2010.
- ↑ Lion seeks to reduce gearing through Rs. 1.2 bn. cash infusion. // Sunday Island, 16 август 2009. Посетен на 13 октомври 2010.
- ↑ www.financialexpress.com. // The Financial Express, 8 декември 2009. Посетен на 13 октомври 2010.
- ↑ Chandran, Rina. Super cars, premium beers help rich Indians beat blues. // 22 юни 2009. Посетен на 13 октомври 2010.
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Beer in the Czech Republicru“ и страницата „Чешское пиво“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
|