Чешко пиво

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бирата в Чехия
Чешко пиво
Карта Чехия, направена от бирени капачки
Произход Чехия
Известна отXIV век
Бирата в Чехия в Общомедия

Бирата в Чехия (на чешки: České pivo) има дълга история, започваща в манастира Бжевнов през 993 г.[1] Градът Бърно получава правата да строи пивоварни още през XII век, а Пилзен и Будейовице – през XIII век. Повечето чешки бири са светъл лагер от типа Пилзнер с характерен прозрачно-златист цвят, висока пенливост и лек вкус. Чехия е на първо място в света по консумация на бира на глава от населението.

Търговска марка[редактиране | редактиране на кода]

Чешко пиво (на чешки: České pivo) е запазена географска марка (на чешки: chráněné zeměpisné označení). Правото за едно произведено в Чехия пиво да се назовава така се издава от Държавната селскостопанска и продоволствена инспекция след одит и контрол на суровината, преработката ѝ, оценка на свойствата на окончателния продукт (на чешки: Státní zemědělská a potravinářská inspekce)[2][3] От 27 ноември 2009 правото да се наричат Чешко пиво притежават само търговските марки Pilsner Urquell, Radegast, Gambrinus и Velkopopovický Kozel.

Пивоварни традиции[редактиране | редактиране на кода]

Счита се, че пиво в Чехия първи варят келтите, но първи споменавания в историческите анали има едва от 1088 в писмото на херцог Бржетислав II, в което той дарява хмел за варене на пиво на вишеградските монаси[4]. Първата известна „пивоварна“ е бърненската – 1118 година, но пивоварие се развивало и в домашни условия. През XVIII век бърненския пивовар Ондржей Поупе основава първата в Европа „Пивоварна школа“. През 1842 баварския пивовар Йозеф Грол сварява в Пилзен пиво от нов тип – Пилзнер. Широко акламирана, тази марка бързо се разпространява в цяла Европа и САЩ. Икономическата депресия и световните войни през XX век разоряват много пивоварни, но също така запазват производствените традиции при оцелелите предприятия.

Бутилирано чешко пиво

Видове пиво[редактиране | редактиране на кода]

Почти всички чешки марки бира са от типа пилзнер лагер, като според цвета си варират от светли (Světlé), кехлибарени (Polotmavé), тъмни (Tmavé) и черни (Černé), с алкохолно съдържание от 3 – 9% abv. Пшенична бира (Pšeničné pivo) също се произвежда в Чехия. Местното законодателство категоризира следните типове пиво:

  • lehké – леко пиво, приготвено на температура до 8 °C и с енергийно съддържание 130kJ/100ml.
  • výčepní – наливно или бутилирано пиво, приготвено на температура между 8° и 10°.
  • ležák – лагер, приготвен в интервала 11° и 12,99°.
  • premium – специално пиво, над 13°[5].
Бира Име на пивоварната В п-во от Алкохолно съдържание Год.п-во (в hL)
Пилзнер Урквел „Пилзенски Праздрой“ 1863 4,4% -
Велкопоповицки Козел „Пилзенски Праздрой“ 1874 3,6 – 4,8 % -
Старопрамен „Пивовари Старопрамен“ 1869 0,5 – 5 % -
Гамбринус „Пилзенски Праздрой“ 1869 4,3 – 5 % -
Радегаст „Пилзенски Праздрой“ 1970 0 – 5 % -
Старобърно „Старобърно“ 1325 3,8 – 5 % 236 490 hL (XIX век)[6]
Будвайзер „Будейовицки будвар“ 1895 3,8 – 5 % -
Бернард „Пивовар Хумполец“ 1597 3,8 – 5,8 % 231 600 hL (2013)

Чешки фестивали на бирата[редактиране | редактиране на кода]

Чешки бирен фестивал – Прага, 2010
Пилзенската пивоварна
Чешки лагер
Тъмна бира от частната пивоварна U Fleků
Манастирът Бжевнов
Бжевновски Бенедикт, от 993 година

Консумация[редактиране | редактиране на кода]

Mясто Държава Консумация на глава [7]
(литри)
2011 – 2012
промяна
(в 633ml бутилки)
Обща консумация
(106 L)[A]
Година
1  Чехия 148.6 2.8 1905
2  Австрия 107.8 -0.5 912
3  Германия 106.1 -2.4 8630
4  Естония 102.4 4.4 130
5  Полша 98.5 7.7 3790
6  Ирландия 98.3 -4.4 460
7  Хърватия 85.9 2.1 390
8  Венецуела 85.5 3.9 2400
9  Финландия 84.2 -11.5 440
10  Румъния 83.2 8.8 1820
11  Австралия 83.1 -5.1 1830
12  Панама 82.3 6.2 290
13  Словения 80.1 -6.6 160
14  САЩ 77.1 0.8 24186
15  България 76.8 7.7 540
16  Нидерландия 75.7 0.8 1270
17  Русия 74.1 -1.1 10560
18  Белгия 74 -6.3 823
19  Литва 72.5 -2.4 260
20  Унгария 71.3 1.7 710
21  Словакия 70.3 0.6 390
22  Великобритания 68.5 -4.9 4319
23  Испания 68.4 -2.8 3220
24  Бразилия 68.3 2.5 12800
25  Канада 66.9 -0.5 2300
26  Латвия 66.2 -5.2 150
27  Нова Зеландия 64.7 -8.2 280
28  Ангола 64.2 10.4 1160
29  Дания 62.1 -6.3 340
30  Украйна 61.6 -1.4 2760
31  ЮАР 61.1 1.9 2980
32  Мексико 59.9 0.8 6890
33  Швейцария 58.3 -0.9 460
34  Босна и Херцеговина 56.1 2.5 220
35  Швеция 52.7 1.3 480
36  Аржентина[8] 49 1980
37  Исландия[9] 45 14
38  Япония 43.5 -0.6 5547
39  Намибия[10] 40
40  Китай 32 44683
41  Италия[11] 29 1772 2011
42  Виетнам[12] 19
43  Израел[13] 14
44  Турция[14] 13
45  Кения[15] 12
46  Узбекистан[16] 11
47  Танзания[15] 8
48  Уганда[15] 6
49  Шри Ланка[17] 2 50
50  Индия[18][19] 2 1400 2008

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The genesis of brewing in the Czech Republic, архив на оригинала от 23 декември 2009, https://web.archive.org/web/20091223091836/http://www.budejovickybudvar.cz/en/o-pivu/historie-piva.html, посетен на 23 декември 2009 
  2. «E15», „Gambrinus může používat chráněné zeměpisné označení České pivo“, 2 ноября 2009[неработеща препратка]
  3. «E15», „Radegast se může chlubit chráněným zeměpisným označením České pivo“, 27 ноября 2009, архив на оригинала от 28 август 2010, https://web.archive.org/web/20100828075342/http://www.e15.cz/byznys/obchod-a-sluzby/pivovar-radegast-se-muze-chlubit-chranenym-zemepisnym-oznacenim-ceske-pivo, посетен на 30 май 2015 
  4. История чешского пива, архив на оригинала от 30 май 2015, https://web.archive.org/web/20150530161157/http://www.nazdar.ru/index.php?id=7&additional=7czpivo&s=v, посетен на 30 май 2015 
  5. Evan Rail, 2007. Good Beer Guide Prague and the Czech Republic: CAMRA Books
  6. ((cs)) „Historie pivovarnictví v Brně a starobrněnský pivovar do roku 1989“. www.pivovary.info. 21 април 2008. Посетен на 9 ноември 2014.
  7. Source, unless otherwise noted: Per Capita Beer Consumption by Country in 2012, Kirin Holdings Company. Table 3.
  8. sectoresonline.com. Una mala para el sector vitivinícola: en Argentina se consume más cerveza que vino // Andino, 2 септември 2011. Посетен на 2 септември 2011. (на испански)
  9. Áfengis– og tóbaksverslun ríkisins. Ársskýrsla ÁTVR // MDZol, 1 февруари 2012. Посетен на 9 октомври 2012. (на исландски)
  10. Smith, Nicky. SABMiller Takes on Diageo, Heineken in Namibia // Bloomberg, 8 септември 2009. Посетен на 13 октомври 2010.
  11. AssoBirra annual report 2011 // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 4 юни 2013.
  12. Danish brewer Carlsberg buys stake in Vietnam brewer // EarthTimes, 23 април 2008. Архивиран от оригинала на 2014-05-08. Посетен на 13 октомври 2010.
  13. www.calcalist.co.il
  14. Kriz geldi, alkol tüketimi yüzde 20 arttı // NTVMSNBC, 2008.
  15. а б в Barigaba, Julius. Uganda brewers toast to higher sales, thanks to low-end products // EastAfrican, 17 август 2009. Архивиран от оригинала. Посетен на 13 октомври 2010.
  16. Heineken Partners with Efes Breweries in Uzbekistan, Serbia and Kazakhstan // FlexNews, 1 януари 2008. Посетен на 13 октомври 2010.
  17. Lion seeks to reduce gearing through Rs. 1.2 bn. cash infusion // Sunday Island, 16 август 2009. Посетен на 13 октомври 2010.
  18. www.financialexpress.com // The Financial Express, 8 декември 2009. Посетен на 13 октомври 2010.
  19. Chandran, Rina. Super cars, premium beers help rich Indians beat blues // 22 юни 2009. Архивиран от оригинала на 2018-12-26. Посетен на 13 октомври 2010.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Beer in the Czech Republicru“ и страницата „Чешское пиво“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.