Чешко пиво

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бирата в Чехия
Чешко пиво
CzechbeersE.jpg
Карта Чехия, направена от бирени капачки
Страна на произход Флаг на Чехия Чехия
Известна от XIV век
Бирата в Чехия в Общомедия

Бирата в Чехия (на чешки: České pivo) има дълга история, започваща в манастира Бжевнов през 993 г.[1] Градът Бърно получава правата да строи пивоварни още през XII век, а Пилзен и Будейовице – през XIII век. Повечето чешки бири са светъл лагер от типа Пилзнер с характерен прозрачно-златист цвят, висока пенливост и лек вкус. Чехия е на първо място в света по консумация на бира на глава от населението.

Търговска марка[редактиране | редактиране на кода]

Чешко пиво (на чешки: České pivo) е запазена географска марка (на чешки: chráněné zeměpisné označení). Правото за едно произведено в Чехия пиво да се назовава така се издава от Държавната селскостопанска и продоволствена инспекция след одит и контрол на суровината, преработката ѝ, оценка на свойствата на окончателния продукт (на чешки: Státní zemědělská a potravinářská inspekce)[2][3] От 27 ноември 2009 правото да се наричат Чешко пиво притежават само търговските марки Pilsner Urquell, Radegast, Gambrinus и Velkopopovický Kozel.

Пивоварни традиции[редактиране | редактиране на кода]

Счита се, че пиво в Чехия първи варят келтите, но първи споменавания в историческите анали има едва от 1088 в писмото на херцог Бржетислав II, в което той дарява хмел за варене на пиво на вишеградските монаси[4]. Първата известна „пивоварна“ е бърненската – 1118 година, но пивоварие се развивало и в домашни условия. През XVIII век бърненския пивовар Ондржей Поупе основава първата в Европа „Пивоварна школа“. През 1842 баварския пивовар Йозеф Грол сварява в Пилзен пиво от нов тип – Пилзнер. Широко акламирана, тази марка бързо се разпространява в цяла Европа и САЩ. Икономическата депресия и световните войни през XX век разоряват много пивоварни, но също така запазват производствените традиции при оцелелите предприятия.

Бутилирано чешко пиво

Видове пиво[редактиране | редактиране на кода]

Почти всички чешки марки бира са от типа пилзнер лагер, като според цвета си варират от светли (Světlé), кехлибарени (Polotmavé), тъмни (Tmavé) и черни (Černé), с алкохолно съдържание от 3 – 9% abv. Пшенична бира (Pšeničné pivo) също се произвежда в Чехия. Местното законодателство категоризира следните типове пиво:

  • lehké – леко пиво, приготвено на температура до 8 °C и с енергийно съддържание 130kJ/100ml.
  • výčepní – наливно или бутилирано пиво, приготвено на температура между 8° и 10°.
  • ležák – лагер, приготвен в интервала 11° и 12,99°.
  • premium – специално пиво, над 13°[5].
Бира Име на пивоварната В п-во от Алкохолно съдържание Год.п-во (в hL)
Пилзнер Урквел Pilsner Urquell-Werbung in Karlsbad.JPG „Пилзенски Праздрой“ 1863 4,4% -
Велкопоповицки Козел Pilsner Urquell-Werbung in Karlsbad.JPG „Пилзенски Праздрой“ 1874 3,6 – 4,8 % -
Старопрамен Starac-logo.jpg „Пивовари Старопрамен“ 1869 0,5 – 5 % -
Гамбринус Pilsner Urquell-Werbung in Karlsbad.JPG „Пилзенски Праздрой“ 1869 4,3 – 5 % -
Радегаст Pilsner Urquell-Werbung in Karlsbad.JPG „Пилзенски Праздрой“ 1970 0 – 5 % -
Старобърно Starobrno - 1,5 l (detail).jpg „Старобърно“ 1325 3,8 – 5 % 236,490 hL (XIX век)[6]
Будвайзер Budweiser Budvar six pack.jpg „Будейовицки будвар“ 1895 3,8 – 5 % -
Бернард „Пивовар Хумполец“ 1597 3,8 – 5,8 % 231,600 hL (2013)

Чешки фестивали на бирата[редактиране | редактиране на кода]

Чешки бирен фестивал – Прага, 2010
Пилзенската пивоварна
Тъмна бира от частната пивоварна U Fleků
Манастирът Бжевнов
Бжевновски Бенедикт, от 993 година

Консумация[редактиране | редактиране на кода]

Mясто Държава Консумация на глава [7]
(литри)
2011 – 2012
промяна
(в 633ml бутилки)
Обща консумация
(106 L)[A]
Година
1 Флаг на Чехия Чехия 148.6 2.8 1905
2 Флаг на Австрия Австрия 107.8 -0.5 912
3 Флаг на Германия Германия 106.1 -2.4 8630
4 Флаг на Естония Естония 102.4 4.4 130
5 Флаг на Полша Полша 98.5 7.7 3790
6 Флаг на Република Ирландия Ирландия 98.3 -4.4 460
7 Флаг на Хърватия Хърватия 85.9 2.1 390
8 Флаг на Венецуела Венецуела 85.5 3.9 2400
9 Флаг на Финландия Финландия 84.2 -11.5 440
10 Флаг на Румъния Румъния 83.2 8.8 1820
11 Флаг на Австралия Австралия 83.1 -5.1 1830
12 Флаг на Панама Панама 82.3 6.2 290
13 Флаг на Словения Словения 80.1 -6.6 160
14 Флаг на САЩ САЩ 77.1 0.8 24186
15 Флаг на България България 76.8 7.7 540
16 Флаг на Нидерландия Нидерландия 75.7 0.8 1270
17 Флаг на Русия Русия 74.1 -1.1 10560
18 Флаг на Белгия Белгия 74 -6.3 823
19 Флаг на Литва Литва 72.5 -2.4 260
20 Флаг на Унгария Унгария 71.3 1.7 710
21 Флаг на Словакия Словакия 70.3 0.6 390
22 Флаг на Великобритания Великобритания 68.5 -4.9 4319
23 Флаг на Испания Испания 68.4 -2.8 3220
24 Флаг на Бразилия Бразилия 68.3 2.5 12800
25 Флаг на Канада Канада 66.9 -0.5 2300
26 Флаг на Латвия Латвия 66.2 -5.2 150
27 Флаг на Нова Зеландия Нова Зеландия 64.7 -8.2 280
28 Флаг на Ангола Ангола 64.2 10.4 1160
29 Флаг на Дания Дания 62.1 -6.3 340
30 Флаг на Украйна Украйна 61.6 -1.4 2760
31 Флаг на РЮА РЮА 61.1 1.9 2980
32 Флаг на Мексико Мексико 59.9 0.8 6890
33 Флаг на Швейцария Швейцария 58.3 -0.9 460
34 Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина 56.1 2.5 220
35 Флаг на Швеция Швеция 52.7 1.3 480
36 Флаг на Аржентина Аржентина[8] 49 1980
37 Флаг на Исландия Исландия[9] 45 14
38 Флаг на Япония Япония 43.5 -0.6 5547
39 Флаг на Намибия Намибия[10] 40
40 Флаг на Китай Китай 32 44683
41 Флаг на Италия Италия[11] 29 1772 2011
42 Флаг на Виетнам Виетнам[12] 19
43 Флаг на Израел Израел[13] 14
44 Флаг на Турция Турция[14] 13
45 Флаг на Кения Кения[15] 12
46 Флаг на Узбекистан Узбекистан[16] 11
47 Флаг на Танзания Танзания[15] 8
48 Флаг на Уганда Уганда[15] 6
49 Флаг на Шри Ланка Шри Ланка[17] 2 50
50 Флаг на Индия Индия[18][19] 2 1400 2008

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The genesis of brewing in the Czech Republic
  2. «E15», „Gambrinus může používat chráněné zeměpisné označení České pivo“, 2 ноября 2009
  3. «E15», „Radegast se může chlubit chráněným zeměpisným označením České pivo“, 27 ноября 2009
  4. История чешского пива
  5. Evan Rail, 2007. Good Beer Guide Prague and the Czech Republic: CAMRA Books
  6. ((cs)) „Historie pivovarnictví v Brně a starobrněnský pivovar do roku 1989“. www.pivovary.info. 21 април 2008. Посетен на 9 ноември 2014.
  7. Source, unless otherwise noted: Per Capita Beer Consumption by Country in 2012, Kirin Holdings Company. Table 3.
  8. sectoresonline.com. Una mala para el sector vitivinícola: en Argentina se consume más cerveza que vino. // Andino, 2 септември 2011. Посетен на 2 септември 2011. (на испански)
  9. Áfengis– og tóbaksverslun ríkisins. Ársskýrsla ÁTVR. // MDZol, 1 февруари 2012. Посетен на 9 октомври 2012. (на исландски)
  10. Smith, Nicky. SABMiller Takes on Diageo, Heineken in Namibia. // Bloomberg, 8 септември 2009. Посетен на 13 октомври 2010.
  11. AssoBirra annual report 2011. // Посетен на 4 юни 2013.
  12. Danish brewer Carlsberg buys stake in Vietnam brewer. // EarthTimes, 23 април 2008. Посетен на 13 октомври 2010.
  13. www.calcalist.co.il
  14. Kriz geldi, alkol tüketimi yüzde 20 arttı. // NTVMSNBC, 2008.
  15. а б в Barigaba, Julius. Uganda brewers toast to higher sales, thanks to low-end products. // EastAfrican, 17 август 2009. Посетен на 13 октомври 2010.
  16. Heineken Partners with Efes Breweries in Uzbekistan, Serbia and Kazakhstan. // FlexNews, 1 януари 2008. Посетен на 13 октомври 2010.
  17. Lion seeks to reduce gearing through Rs. 1.2 bn. cash infusion. // Sunday Island, 16 август 2009. Посетен на 13 октомври 2010.
  18. www.financialexpress.com. // The Financial Express, 8 декември 2009. Посетен на 13 октомври 2010.
  19. Chandran, Rina. Super cars, premium beers help rich Indians beat blues. // 22 юни 2009. Посетен на 13 октомври 2010.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Beer in the Czech Republicru“ и страницата „Чешское пиво“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.