Беловище (община Гостивар)
Тази статия е за гостиварското село. За тетовското вижте Беловище (община Йегуновце).
| Беловище Беловиште | |
| — село — | |
 Панорама на Беловище | |
  Беловище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Гостивар |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 824 m |
| Население | 2267 души (2002) |
| Пощенски код | 1230 |
| МПС код | GV |
| Беловище в Общомедия | |
Беловище, още Беловища или Големо Турчане (изписване до 1945 Бѣловище/Бѣловища, на македонска литературна норма: Беловиште; на албански: Bellovishti, Беловищи), е село в Северна Македония, в община Гостивар.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горни Полог на един километър източно от град Гостивар в югозападното подножие на Сува гора.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов името е от първоначалното *Бѣловишти, патроним на -ишти < -itji от фамилното име Белов, който идва от личното Бело, като съответства на сръбското селищно име Bjelovići в Босна, чешкото Bělovice, полското Bielowice.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XIX век Големо Турчане е смесено село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. В 1866 година е построена главната селска църква „Свети Никола“.[2] Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Долнйо или Голѣмо Турчани – има 1 църква – св. Никола. Въ селскитѣ лозя има развалини на два стари монастири св. Атанасъ и св. Спасъ, при които селянитѣ колятъ курбанъ на лѣтни св. Атанасъ и на Спасовдень.[3] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Големо Турчане има 385 жители българи християни и 165 арнаути мохамедани.[4]
Всички християнски жители на Турчани са под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Турчане има 55 сръбски патриаршистки къщи.[5] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Tourtchani) има 440 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище с един учител и 42 ученици.[6]
При избухването на Балканската война един човек от Турчани (Големо или Мало) е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Велико Турчани е център на община в Горноположкия срез и има 107 къщи с 588 жители българи и албанци.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 2267 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 832 |
| албанци | 1418 |
| турци | 0 |
| роми | 5 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 1 |
| други | 11 |
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Беловище
Страше Боев Груев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, бозаджия, IV отделение, 1 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 179, 180.
- ↑ Guide for investments // Municipality of Gostivar. Посетен на 27 януари 2018.
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 65.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 25.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 188.
| |||||||||||
