Вятър
Вятърът представлява движение на въздушните маси от места с високо към места с ниско атмосферно налягане. При вятър въздухът се движи в две направления спрямо земята – хоризонтално и вертикално. В България ветровете са предимно хоризонтални поради географските особености на района.
Причини
[редактиране | редактиране на кода]Първото известно научно описание на вятъра е направено през 17 век от италианския физик Еванджелиста Торичели, който казва:
- ... ветровете се предизвикват от разлики в температурата на въздуха, а оттам и на неговата плътност, в две различни области на земята.[1]
Други сили, които причиняват ветровете или им влияят, са силата на баричния градиент, кориолисовата сила, плаваемостта и силата на триене. Когато съществува разлика в плътността между две съседни въздушни маси, въздухът се стреми да се премести от областите с по-високо налягане към областите с по-ниско налягане. Поради въртенето на планетата около нейната ос, въздушните потоци в области, достатъчно отдалечени от екватора и земната повърхност, са повлияни от кориолисовата сила. Триенето с повърхността на земята води до навлизане на ветровете по-навътре в зоните с ниско налягане.[2]
В по-общ план двата основни фактора, определящи едромащабната атмосферна циркулация, са разликите в нагряването между екваториалните и полярните области и въртенето на Земята.[3]
При анализа на ветрови профили ветровете се разглеждат в контекста на механично равновесие между физични сили. Такива модели се използват за изследване на уравненията за движение на атмосферата и за количествени оценки на хоризонталното и вертикално разпределение на ветровете. Геострофният вятър е компонента на вятъра, представляваща резултата от кориолисовата сила и силата на баричния градиент. Посоката му е успоредна на изобарите и при незначително триене съответства приблизително на теченията над атмосферния граничен слой при средни географски ширини.[4] Термичният вятър е компонентата, дължаща се на хоризонтален температурен градиент или бароклинност.[5] Компонентата на агеострофния вятър представлява разликата между действителния е геострофния вятър и предизвиква постепенното изчезване на циклоните с времето.[6] Градиентният вятър е подобен на геострофния, но включва и центробежната сила.[7]
Характеристики и наблюдения
[редактиране | редактиране на кода]Системните наблюдения на вятъра обикновено отчитат двете основни характерни величини посока и скорост. В някои случаи се измерват и други характеристики, като вертикалното разпределение на ветровете в различните атмосферни слоеве. Това става с помощта на радиосонди или метеорологични балони, снабдени с различни уреди, които се издигат и извършват измервания на различни височини.
Данните от наблюденията на вятъра се използват за прогнозиране на времето за нуждите на въздухоплаването, мореплаването, земеделието.
Посока
[редактиране | редактиране на кода]За посока на вятъра се приема посоката, от която той духа, като тя може да бъде определена с помощта на ветропоказател.[8] Така например северният вятър духа от север на юг.[9]
Посоката се определя по посоките на света и се означава с латински букви, както следва: N – север. S – юг, W – запад, E – изток. За главни са възприети посоките N и S. Междинните посоки североизток, северозапад, югоизток и югозапад се записват с 2 букви, първата от които е на главната посока, а именно NE, NW, SE, SW (подобно на българските названия). В първоразрядните метеорологични станции и обсерваториите е задължително посоката на вятъра да се записва за 16 посоки, като посоката между основните и междинните се записва с 3 букви. Примери:
- когато вятърът духа от посока между запад и северозапад, той се записва като „западно-северозападен“ със символите WNW.
- ако посоката на вятъра е между изток и югоизток, той следва да се запише като „източен-югоизточен“ със символите ESE
По отношение на променливостта в посоката на вятъра, метеорологът записва като допълнителна характеристика „променлив“ или „постоянен“. Оценката „променлив“ се дава ако по време на наблюдението вятъра постоянно, макар и в тесни граници, променя посоката си.
Скорост
[редактиране | редактиране на кода]Скоростта на вятъра представлява пътя, изминат от въздушния поток за единица време и се измерва в m/сек. Като допълнителна характеристика на скоростта метеорологът записва „поривист“ или „равномерен“.
Измерванията на скоростта се извършват с помощта на ветромери (анемометри), които я отчитат пряко или непряко чрез скоростта на разпространение на ултразвукови сигнали.[10] Друг тип анемометри използва тръби на Пито, като отчита разликата в налягането между вътрешна тръба и външна тръба, изложена на вятъра.[11] Някои анемометри са с ръчно отчитане, а други – с автоматично (анемографи). Повечето ветромери са комбинирани с ветропоказатели за отчитане на посоката вятъра.
Обикновено скоростта на вятъра се регистрира на височина 10 m над терена, като се отчита стойности, усреднени за десетминутен интервал. В Съединените щати усредняването се прави върху интервал от 2 минути,[12] а в Индия – от 3 минути.[13] Тези разлики се отразяват върху съпоставимостта на данните. Така стойностите при интервал на усредняване от 1 минута са с около 14% по-високи от тези с интервал на усредняване 10 минути.[14]
В широката практика може да стане нужда от безинструментно наблюдение върху посоката и скоростта на вятъра при полски условия, далече от метеорологична станция. Посоката на вятъра твърде лесно се определя по движението на леки предмети – дим, тревата, посевите. Скоростта на вятъра може да се определи приблизително по Скалата на Бофорт.
Скала на Бофорт
| |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Степен | Скорост на вятъра | Название на вятъра | Височина на вълните | Условия в морето | Условия на сушата | ||||
m/s | km/h | kn | mph | m | ft | ||||
0 | 0-0,2 | 0 | 0 | 0 | щил | 0 | 0 | спокойно, без вълни | тихо |
1 | 0,3-1,5 | 1-6 | 1-3 | 1-3 | тих вятър | 0,1 | 0,33 | бръчки по повърхността | вятърът може да раздвижи пушек |
2 | 1,6-3,3 | 7-11 | 4-6 | 4-7 | лек бриз | 0,2 | 0,66 | малки вълнички | може да се усети по открита кожа |
3 | 3,4-5,4 | 12-19 | 7-10 | 8-12 | слаб вятър | 0,6 | 2 | големи вълнички | постоянно движение на листа и клонки |
4 | 5,5-7,9 | 20-29 | 11-16 | 13-18 | умерен вятър | 1 | 3,3 | малки вълни | вятърът вдига прах и хартийки, клати малки клони |
5 | 8,0-10,7 | 30-39 | 17-21 | 19-24 | полусилен вятър | 2 | 6,6 | средно дълги (1,2 m) вълни, наличие на пяна и пръски | разклаща малки дръвчета |
6 | 10,8-13,8 | 40-50 | 22-27 | 25-31 | силен вятър | 3 | 9,9 | големи вълни с пяна по върховете и пръски | клатене на големи клони, чадър трудно може да бъде удържан |
7 | 13,9-17,1 | 51-62 | 28-33 | 32-38 | доста силен вятър | 4 | 13,1 | вълни в различни посоки, откъсват се парчета пяна | цели дървета се движат, трудно е да се ходи срещу вятъра |
8 | 17,2-20,7 | 63-75 | 34-40 | 39-46 | много силен вятър | 5,5 | 18 | средно високи вълни с чупещи се върхове и водовъртежи, ивици пяна | чупи клонки от дърветата, отклонява коли от пътя |
9 | 20,8-24,4 | 76-87 | 41-47 | 47-54 | щорм | 7 | 23 | високи вълни, с гъста пяна, върховете на вълните се преобръщат, доста пръски | леки повреди на сгради и съоръжения |
10 | 24,5-28,4 | 88-102 | 48-55 | 55-63 | силен щорм | 9 | 29,5 | много високи вълни, морската повърхност е побеляла, намалена видимост | изкоренява дървета, значителни повреди на сгради и съоръжения |
11 | 28,5-32,6 | 103-117 | 56-63 | 64-72 | жесток щорм | 11,5 | 37,7 | изключително високи вълни | множество повреди на сгради и съоръжения |
12 | >32,7 | >117 | >63 | >72 | ураган | 14+ | 46+ | огромни вълни, морето е изцяло бяло и хвърля пръски, въздухът е пълен с пяна и пръски, силно ограничена видимост | множество масивни повреди на сгради и съоръжения |
Глобални ветрове
[редактиране | редактиране на кода]Земята може да се раздели на няколко области с характерни преобладаващи ветрове. Като цяло в полярните и тропичните зони преобладават източните ветрове, а в средните географски ширини – западните.
Тропични области
[редактиране | редактиране на кода]Пасатите са преобладаващите ветрове в тропическите области.[15] ВСеверното полукълбо те имат североизточна посока, а в Южното полукълбо – югоизточна.[16] Пасатите играят основна роля в насочването на тропическите циклони, формирани над океаните, към континенталните области.[17]
Мусоните са сезонни преобладаващи ветрове в някои тропически райони, като Южна и Източна Азия.[18] Движението им към полюсите се усилва с понижаването на температурите над континенталните области на Азия, Африка и Северна Америка през май-юли и на Австралия през декември.[19][20][21]
Средни географски ширини
[редактиране | редактиране на кода]В средните географски ширини, между 35° и 65°, преобладаващата посока на ветровете е западна и от субтропичната конвергенция към полярните области.[22] Те са предимно югозападни в Северното полукълбо и северозападни в Южното полукълбо и като цяло насочват извънтропическите циклони в източна посока.[16]
Ветровете са по-силни през зимата, когато налягането в полярните области е най-ниско, и по-слаби през лятото, когато то се повишава.[23] Те са особено интензивни в Южното полукълбо, където е по-малък делът на сушата, намаляваща скоростта на въздушния поток. Най-силни са западните ветрове в ивицата, известна като „Ревящите четиридесет“, между 40° и 50° южна ширина.[24]
Заедно с пасатите, западните ветрове в умерените ширини водят до възникването на силни океански течения, насочени към полярните области, в западните части на океаните и в двете полукълба.[25] Тези течения придвижват топли води от тропиците към полярните области и играят важна роля за климата по западните крайбрежия на континентите.[26][27]
Полярни области
[редактиране | редактиране на кода]В полярните области преобладават източни ветрове. Те са сухи и студени и духат от зоните с високо атмосферно налягане на полюсите към умерените ширини. За разлика от пасатите, тези източни ветрове са слаби и променливи.[28] Поради малкият ъгъл на слънчевите лъчи, над полюсите се натрупва студен въздух, който се спуска към повърхността на земята, създавайки област с трайно повишено налягане и изтласквайки въздуха на повърхността в посока към екватора.[29] Този поток се отклонява в на запад от ефекта на Кориолис.
Местни ветрове
[редактиране | редактиране на кода]В области със слаби въздушни потоци преобладаващите ветрове често се дължат на местни особености.
Крайбрежни местности
[редактиране | редактиране на кода]При липса на силни глобални ветрове, по крайбрежието на големи водни басейни преобладаващ вятър е бризът. Водният басейн се нагрява от слънцето на по-голяма дълбочина, отколкото земната повърхност, поради по-големия си специфичен топлинен капацитет и разпространението на топлината чрез конвекция.[30] Той има възможност да поглъща по-голямо количество топлина от съседната суша, поради което повърхността на водата се нагрява по-бавно. С повишаването на температурата на повърхността на сушата, тя започва да нагрява въздуха над себе си. Топлият въздух има по-ниска плътност, поради което се издига нагоре. Това предизвиква придвижване на въздух от зоните над водоема към сушата, създавайки хладния дневен бриз. Силата на бриза е пропорционална на температурната разлика между сушата и водата.
През нощта сушата изстива по-бързо от водния басейн, поради по-ниския си специфичен топлинен капацитет. Това довежда до спирането на дневния бриз. Ако температурата на брега спадне под тази над водата, налягането на сушата ще бъде по-високо и ще възникне нощен бриз, чиято посока е от сушата към водата, обратна на посоката на дневния бриз.[31]
Планински местности
[редактиране | редактиране на кода]В планински местности, където релефът е неравномерен, самият той оказва значително влияние върху скоростта и посоката на вятъра. Възвишенията и долините отклоняват въздушните потоци, като увеличават триенето между атмосферата и земната повърхност. Освен това те пряко възпрепятстват преминаването на въздуха, насочвайки го в посоката на долините[32] или успоредно на планинските склонове и увеличавайки скоростта на вятъра.[33]
В проходите в планински вериги ветровете значително увеличават скоростта си, вследствие на уравнението на Бернули. Този ефект може да се запази и на известно разстояние извън края на прохода, предизвиквайки бурни и турбулентни ветрове в съседните равнинни зони.[32] Подобни ветрове, характерни за съответните области, често получават различни местни названия, като бора или мистрал.
Друг ефект върху вятъра се наблюдава при преминаване на въздушните потоци над по-значителни планински масиви. При изкачването на въздушните маси по наветрения склон възникват орографски валежи, предизвикани от адиабатното охлаждане на въздуха. По подветреният склон спускащият се вятър, известен като фьон, е сух и топъл и създава валежна сянка, област с намалени валежи.[34] В области с целогодишни преобладаващи ветрове, като пасатите, по наветрената страна на планините климатът е значително по-влажен, отколкото по подветрената им страна.
Планинско-долинни ветрове
[редактиране | редактиране на кода]Планинско-долинните ветрове са с ограничен климатичен ефект. Те са периодични ветрове, като през деня духат от полето към планината, а през нощта – обратно. Най-добре проявени са през топлото полугодие, когато условията за възникване на значителни термични контрасти са по-благоприятни. Положителен ефект от тяхната проява е подобряване качеството на замърсения въздух в промишлените райони, разположени в подножието на планините.
Вятърът и хората
[редактиране | редактиране на кода]Митология и история
[редактиране | редактиране на кода]Като едно от обичайните природни явления, в множество култури вятърът е персонифициран като един или повече богове или като проявление на свръхестественото. Ваю е индуисткият бог на вятъра.[35][36] В древногръцката митология има няколко божества на вятъра. Сред тях са Борей, Нот, Евър и Зефир, свързвани с ветровете от четирите посоки на света, и техният повелител Еол.[36] В римската митология божествата на ветровете от четирите посоки се наричат Венти.[37] В шинтоистката митология едно от най-старшите божества е богът на вятъра Фуджин. Според легендата той присъства на сътворението на света и освобождава ветровете от торбата си, за да го очисти от първоначалната мъгла.[38] В скандинавската митология бог на вятъра е Ньорд,[36] а четири джуджета персонифицират ветровете от четирите посоки на света, подобно на божествата в гръко-римската митология.[39] При източните славяни като бог на вятъра е споменаван Стрибог.[40][36]
Камикадзе (от японски: 神風, „божествен вятър“) е наименованието на два или повече тайфуна в края на 13 век, за които се смята, че предпазват Япония от нашествие на Монголската империя, унищожавайки монголския флот през 1274 и 1281 година.[41] Протестантски вятър е наричана бурята, предотвратила нашествието на испанската Непобедима армада в Англия през 1588 година,[42] както и благоприятните ветрове, позволили на Вилем Орански да дебаркира там през 1688 година, по време на Славната революция.[43] По време на Египетския поход на Наполеон I през 1798 година френските войници срещат затруднения с местния вятър хамсин. Когато бурята се приближава, местните жители се укриват, а французите „не реагират, докато не става твърде късно, а след това се давят и мъчат в ослепяващите, задушаващи стени от прах“.[44] По време на Северноафриканската кампания от Втората световна война „съюзнически и германски войски на няколко пъти са принудени да спрат в разгара на боевете, заради пясъчните бури, предизвикани от хамсина... Пясъчни зърна, въртени от вятъра, заслепяват войниците и предизвикват електрически смущения, които правят компасите безполезни.“[45]
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]В миналото, когато корабоплаването се извършва основно с ветроходни кораби, вятърът играе важна роля за транспорта по света. Ветроходите имат система от мачти и платна, чрез която използват енергията на вятъра за своето задвижване.[46] Океанските пътувания по това време могат да отнемат месеци[47] и често съществува риск да бъдат забавени, поради безветрие,[48] или да бъдат отклонени от курса от силни бури или ветрове с нежелателна посока.[49]
Вятърът оказва значително влияние и върху ранните въздухоплавателни средства. Аеростатите (балони, дирижабли и други), както и ранните леки самолети, се придвижват с относително малка скорост и могат да бъдат забавени или отклонени от курса си от по-силни ветрове. Съвременните самолети са значително по-мощни, но въпреки това попътните или насрещни ветрове се отразяват на тяхната скорост.[50]
Преобладаващите посоки на вятъра са важни за излитането и кацането на самолетите и са водещ фактор при планирането на летищата. Пистите за излитане и кацане обикновено са ориентирани в посоките на преобладаващите ветрове, тъй като оптималните условия за излитане, от гледна точка на сигурността и необходимата дължина на движение по пистата, са при насрещен вятър.[51]
Вятърна енергия
[редактиране | редактиране на кода]Освен в транспорта, енергията на вятъра се използва за задвижване на различни механизми още от Древността. През 3 век пр.н.е. в Шри Ланка мусоните са използвани за захранване на пещи за добив на желязо.[52] Има сведения от 1 век за използване на примитивна, задвижвана от вятъра, витлова система в конструкцията на орган.[53] Първата истинска вятърна мелница е построена в Систан през 7 век. Тя има вертикална ос и правоъгълни крила.[54] С 6 до 12 тръстикови или платнени крила, такива мелници са използвани в Близкия изток за мелене на зърно, изпомпване на вода и обработка на захарна тръстика.[55] Мелниците с хоризонтална ос се появяват по-късно, а от края на 12 век получават широко разпространение в Северозападна Европа.[56]
В наши дни вятърът се използва за производство на електричество. В края на 2008 година вятърните генератори по света имат обща номинална мощност от 120,8 GW.[57] Макар че те произвеждат едва 1,5% от световното потребление на електричество,[57] делът им нараства бързо, като се удвоява за периода 2005 – 2008 година. В някои страни делът на произвежданата от вятър електроенергия достига относително високи нива: 19% в Дания, 10% в Испания и Португалия, 7% в Германия и Ирландия (2008).
Спорт и забавления
[редактиране | редактиране на кода]Строителство
[редактиране | редактиране на кода]Вятърът е едно от въздействията, за които се изчисляват повечето строителни конструкции. За определени групи от тях (високи и стройни сгради и съоръжения, леки едноетажни сгради), както и за много елементи на външното ограждане, той е едно от най-важните натоварвания. Повечето строителни норми, включително българските, използват като основа за изчисленията базово натоварване от вятър. То се изчислява въз основа на скоростта на вятъра на височина 10 m над терена:
, където:
Природни бедствия
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Evangelista Torricelli // MacTutor History of Mathematics and Science, 2002. Архивиран от оригинала на 2006-05-12. Посетен на 13 март 2009.
- ↑ JetStream. Origin of Wind // National Weather Service Southern Region Headquarters, 2008. Посетен на 16 февруари 2009.
- ↑ John P. Stimac. Air pressure and wind // Eastern Illinois University, 2003. Посетен на 8 май 2008.
- ↑ Glossary of Meteorology. Geostrophic wind // American Meteorological Society, 2009. Архивиран от оригинала на 2007-10-16. Посетен на 18 март 2009.
- ↑ Glossary of Meteorology. Thermal wind // American Meteorological Society, 2009. Архивиран от оригинала на 2011-07-17. Посетен на 18 март 2009.
- ↑ Glossary of Meteorology. Ageostrophic wind // American Meteorological Society, 2009. Архивиран от оригинала на 2011-09-17. Посетен на 18 март 2009.
- ↑ Glossary of Meteorology. Gradient wind // American Meteorological Society, 2009. Архивиран от оригинала на 2008-05-28. Посетен на 18 март 2009.
- ↑ Glossary of Meteorology. Wind vane // American Meteorological Society, 2009. Архивиран от оригинала на 2007-10-18. Посетен на 17 март 2009.
- ↑ JetStream. How to read weather maps // National Weather Service, 2008. Архивиран от оригинала на 2012-07-05. Посетен на 16 май 2009.
- ↑ Glossary of Meteorology. Anemometer // American Meteorological Society, 2009. Архивиран от оригинала на 2011-06-06. Посетен на 17 март 2009.
- ↑ Glossary of Meteorology. Pitot tube // American Meteorological Society, 2009. Архивиран от оригинала на 2012-05-14. Посетен на 17 март 2009.
- ↑ Tropical Cyclone Weather Services Program. Tropical cyclone definitions (PDF) // National Weather Service, 1 юни 2006. Посетен на 30 ноември 2006.
- ↑ Hydrology and Water Resources of India. Springer, 2007. ISBN 9781402051791. с. 187. Посетен на 22 април 2009.
- ↑ Jan-Hwa Chu. Section 2. Intensity Observation and Forecast Errors // United States Navy, 1999. Архивиран от оригинала на 2012-08-30. Посетен на 4 юли 2008.
- ↑ Glossary of Meteorology. trade winds // American Meteorological Society, 2000. Архивиран от оригинала на 2008-12-11. Посетен на 8 септември 2008.
- ↑ а б Ralph Stockman Tarr and Frank Morton McMurry. Advanced geography. W.W. Shannon, State Printing, 1909. с. 246. Посетен на 15 април 2009.
- ↑ Joint Typhoon Warning Center. 3.3 JTWC Forecasting Philosophies // United States Navy, 2006. Архивиран от оригинала на 2012-07-05. Посетен на 11 февруари 2007.
- ↑ Glossary of Meteorology. Monsoon // American Meteorological Society. Архивиран от оригинала на 2008-03-22. Посетен на 14 март 2008.
- ↑ Chapter-II Monsoon-2004: Onset, Advancement and Circulation Features // National Centre for Medium Range Forecasting, 23 октомври 2004. Архивиран от оригинала на 2011-07-21. Посетен на 3 май 2008.
- ↑ Monsoon // Australian Broadcasting Corporation, 2000. Архивиран от оригинала на 2001-02-23. Посетен на 3 май 2008.
- ↑ Dr. Alex DeCaria. Lesson 4 – Seasonal-mean Wind Fields // Millersville Meteorology, 2 октомври 2007. Архивиран от оригинала на 2009-08-22. Посетен на 3 май 2008.
- ↑ Glossary of Meteorology. Westerlies // American Meteorological Society, 2009. Архивиран от оригинала на 2010-06-22. Посетен на 15 април 2009.
- ↑ Halldór Björnsson. Global circulation // Veðurstofu Íslands, 2005. Архивиран от оригинала на 2012-05-24. Посетен на 15 юни 2008.
- ↑ Stuart Walker. The sailor's wind. W. W. Norton & Company, 1998. ISBN 0393045552, 9780393045550. с. 91. Посетен на 17 юни 2009.
- ↑ National Environmental Satellite, Data, and Information Service. Investigating the Gulf Stream // North Carolina State University, 2009. Архивиран от оригинала на 2010-05-03. Посетен на 6 май 2009.
- ↑ The North Atlantic Drift Current // The National Oceanographic Partnership Program, 2003. Архивиран от оригинала на 2008-09-15. Посетен на 10 септември 2008.
- ↑ Polar Lows. Cambridge University Press, 2003. с. 68. Посетен на 10 септември 2008.
- ↑ Glossary of Meteorology. Polar easterlies // American Meteorological Society, 2009. Архивиран от оригинала на 2012-07-12. Посетен на 15 април 2009.
- ↑ Michael E. Ritter. The Physical Environment: Global scale circulation // University of Wisconsin-Stevens Point, 2008. Архивиран от оригинала на 2012-07-02. Посетен на 15 април 2009.
- ↑ Dr. Steve Ackerman. Sea and Land Breezes // University of Wisconsin, 1995. Посетен на 24 октомври 2006.
- ↑ JetStream: An Online School For Weather. The Sea Breeze // National Weather Service, 2008. Архивиран от оригинала на 2006-09-23. Посетен на 24 октомври 2006.
- ↑ а б National Center for Atmospheric Research. T-REX: Catching the Sierra’s waves and rotors // University Corporation for Atmospheric Research, 2006. Архивиран от оригинала на 2009-02-21. Посетен на 21 октомври 2006.
- ↑ J. D. Doyle. The influence of mesoscale orography on a coastal jet and rainband // Monthly Weather Review 125. 1997. с. 1465 – 1488. Посетен на 25 декември 2008.
- ↑ Dr. Michael Pidwirny. CHAPTER 8: Introduction to the Hydrosphere (e). Cloud Formation Processes // Physical Geography, 2008. Посетен на 1 януари 2009.
- ↑ Laura Gibbs, Ph.D. Vayu // Encyclopedia for Epics of Ancient India, 16 октомври 2007. Посетен на 9 април 2009.
- ↑ а б в г Michael Jordan. Encyclopedia of Gods: Over 2, 500 Deities of the World. New York, Facts on File, 1993. ISBN 0-8160-2909-1. с. 5, 4 80, 187 – 188, 243, 280, 295.
- ↑ Theoi Greek Mythology. Anemi: Greek Gods of the Winds // Aaron Atsma, 2008. Посетен на 10 април 2009.
- ↑ John Boardman. The Diffusion of Classical Art in Antiquity. Princeton University Press, 1994. ISBN 0-691-03680-2.
- ↑ Andy Orchard. Dictionary of Norse Myth and Legend. Cassell, 1997. ISBN 9780304363858.
- ↑ John McCannon. Stribog // Encyclopedia Mythica, 2002. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 10 април 2009.
- ↑ History Detectives. Feature – Kamikaze Attacks // PBS, 2008. Посетен на 21 март 2009.
- ↑ Colin Martin, Geoffrey Parker. The Spanish Armada. Manchester University Press, 1999. ISBN 9781901341140. с. 144 – 181. Посетен на 20 юни 2009.
- ↑ S. Lindgrén and J. Neumann. Great Historical Events That Were Significantly Affected by the Weather: 7, Protestant Wind – Popish Wind: The Revolusion of 1688 in England. 1985. с. 634 – 644. Посетен на 21 март 2009.[неработеща препратка]
- ↑ Nina Burleigh. Mirage. Harper, 2007. ISBN 9780060597672. с. 135.
- ↑ Jan DeBlieu. Wind. Houghton Mifflin Harcourt, 1998. ISBN 9780395780336. с. 57.
- ↑ Britain's Sea Story, B.C. 55-A.D. 1805. Hodder and Stoughton, 1906. с. 30. Посетен на 19 март 2009.
- ↑ Brandon Griggs and Jeff King. Boat made of plastic bottles to make ocean voyage // CNN, 9 март 2009. Посетен на 19 март 2009.
- ↑ Jerry Cardwell. Sailing Big on a Small Sailboat. Sheridan House, Inc., 1997. ISBN 9781574090079. с. 118. Посетен на 19 март 2009.
- ↑ Brian Lavery and Patrick O'Brian. Nelson's navy. Naval Institute Press, 1989. ISBN 9781591146117. с. 191. Посетен на 20 юни 2009.
- ↑ Tom Benson. Relative Velocities: Aircraft Reference // NASA Glenn Research Center, 2008. Архивиран от оригинала на 2012-06-22. Посетен на 19 март 2009.
- ↑ Flight Paths // Bristol International Airport, 2004. Архивиран от оригинала на 2007-05-08. Посетен на 19 март 2009.
- ↑ G. Juleff. An ancient wind powered iron smelting technology in Sri Lanka. януари 1996. с. 60 – 63.
- ↑ A.G. Drachmann. Heron's Windmill. 1961. с. 145 – 151.
- ↑ Ahmad Y Hassan and Donald Routledge Hill. Islamic Technology: An illustrated history. Cambridge University Press, 1986. ISBN 0-521-42239-6. с. 54.
- ↑ Donald Routledge Hill. Mechanical Engineering in the Medieval Near East. May 1991. с. 64 – 69.
- ↑ Dietrich Lohrmann. Von der östlichen zur westlichen Windmühle. 1995. с. 1 – 30.
- ↑ а б World Wind Energy Association. 120 Gigawatt of wind turbines globally contribute to secure electricity generation // Press release. 6 февруари 2009. Архивиран от оригинала на 2009-02-07. Посетен на 6 февруари 2009.