Долно Орехово
| Долно Орехово Долно Орехово | |
| — село — | |
 Изглед от селото | |
  Долно Орехово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Селечка планина |
| Надм. височина | 812 m |
| Население | 45 души (2002) |
| Пощенски код | 7211 |
| МПС код | BT |
| Долно Орехово в Общомедия | |
Долно Орехово или Долно Ореово (на македонска литературна норма: Долно Орехово) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Селечката планина, източно от Битоля.
История[редактиране | редактиране на кода]
На рида Кале на 2 km североизточно над селото има средновековна крепост.[1]
В XIX век Долно Орехово е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Орео или Орѣхово има 250 жители, от тях 160 българи християни и 90 турци.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Турско Ореово е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 35 къщи.[3]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Орехово има 240 българи екзархисти.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 45 жители, от които:[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 39 |
| албанци | 5 |
| турци | 1 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
-
Долноореховския манастир -
Църква „Свети Филип“ -
Църква „Свети Теодор Тирон“
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Орехово
Георги Ст. Зафиров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 144.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 ноември 2007
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 6
| |||||||||||
