Есмералда (бронепалубен крайцер, 1883)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Есмералда.
| „Есмералда“ Esmeralda | |
 Бронепалубният крайцер „Есмералда“ | |
| Флаг |  Чили Япония |
|---|---|
| Клас и тип | Бронепалубен крайцер |
| Следващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Президенте Еразуриз“ |
| Предшестващ тип | Няма |
| Производител | Armstrong Whitworth в Елсуик, Великобритания. |
| Служба | |
| Заложен | 5 април 1881 г. |
| Спуснат на вода | 6 юни 1883 г. |
| Влиза в строй | 1884 г. |
| Изведен от експлоатация | утилизиран през 1912 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 2920 t (нормална) |
| Дължина между перпендикулярите | 82,3 m |
| Ширина | 12,8 m |
| Газене | 5,64 m |
| Броня | на палубата: 13 mm (по скосовете: 25); щитове оръдия: 37 – 51 mm; на бойната рубка: 51 mm |
| Задвижване | 2 парни машини „компаунд“; 4 огнетръбни котли |
| Мощност | 6000 к.с. (4,5 МВт) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 18,25 възела (33,8 km/h) |
| Далечина на плаване | 2000 морски мили при 10 възела ход; Запас гориво 600 t въглища |
| Екипаж | 300 души |
| Името идва от | на испански: Esmeralda – смарагд (изумруд) |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 2x1 254 mm; 6x1 152 mm; 2x1 57 mm; 5x1 37 mm; 2 митральози „Изуми“, 1904 г. 2x1 152 mm; 6x1 120 mm; 2x1 57 mm; 6x1 47 mm |
| Торпедно въоръжение | 3x1 381 mm ТА 3x1 457 mm ТА на „Изуми“ |
| „Есмералда“ в Общомедия | |
Есмералда (на испански: Esmeralda) е бронепалубен крайцер. Построен е във Великобритания за Чили, става родоначалник на класа на т.нар. „елсуикски крайцери“ – бронепалубни крайцери снабдени с артилерия голям калибър. Третия кораб на Чилийския флот, който носи това име. Впоследствие е купен от Япония за Японския Императорски флот, преименуван на „Изуми“ (和泉), взема участие в Руско-японската война.
Името си носи в чест на древната Японска провинции Изуми.
Проектиране и построяване
[редактиране | редактиране на кода]Крайцерът е проектиран от конструктора Джордж Уитуйк Рендел (на английски: George Wightwick Rendel) и представлява развитие на проекта за неброниран крайцер „Артуро Прат“, с подобрена мореходност и автономност.
Джордж Рендел и неговата „Есмералда“ поразяват въображението на своите съвременници. Напълно лишеният от рангоут, дълъг и тесен кораб развива рекордна скорост – 18,3 възела и носо свръхмощно, за своите 2800 т водоизместимост, въоръжение: две 254-mm и шест 152-mm оръдия[1].
„Есмералда“ официално се счита за основоположник на т. нар. „елсуикски крайцери“, които масово започват да се поръчват за производство от „Армстронг“ от много чужди държави. Руското военноморско ведомство високо оценява крайцера „Есмералда“, така например, адмирал С. О. Макаров го нарича „идеалната бойна машина“.
Описание на конструкцията
[редактиране | редактиране на кода]Корпусът е стоманен гладкопалубен, с таранен форщевен. Има две мачти и два комина. Височината на надводния борд е 3,6 метра, няма двойно дъно. Бронираната палуба е под водолинията, за първи път по цялата дължина на кораба. Бронята е стоманена, дебелината на палубата – 51 mm над погребите, 25 mm над машините, 12,7 mm по краищата. Допълнителна защита на механизмите се осигурява от разположени надлъжно по бордовете въглищни бункери. Надлъжно по бордовете има водонепроницаема преграда (кофердам) пълна с корк, с предназначение да пази от потъване.
По проект основното въоръжение са две 254 mm (25-тонни) нескорострелни оръдия на „Армстронг“, в барбети и шест 152 mm (4-тонни) оръдия „Армстронг“, поставени в спонсони.
История на службата в Чилийския флот
[редактиране | редактиране на кода]
Крайцерът „Есмералда“ влиза в състава военноморския флот на Чили през юли 1884 г.
През 1891 г. крайцерът взема активно участие в Гражданската война в Чили (1891) между привържениците на Конгреса от една страна и поддръжниците на президента Хосе Мануел Балмаседа от друга, ставайки най-силния боен кораб на конгресионалистите[2]. В периода 19 и 21 август 1891 г. крайцерът „Есмералда“ води стрелба по брега, подсигурявайки десант на войските на конгреса, деморализирайки с огъня на своите тежки оръдия правителствените войски[3].
През март 1894 г. корабът е изпратен при производителя за смяна на котлите, поставяне на ново въоръжение и други промени от опита на бойните действия. Междувременно чилийското правителство решава да продаде кораба на Япония, която има остра нужда от попълване на флота във връзка със започналата война с Китай. За да се избегнат обвинения в нарушение на неутралитета, продажбата на крайцера се осъществява през Еквадор. Приемането на кораба от японския екипаж става на 15 ноември 1894 г. на Галапагоските острови.
История на службата в Японския флот
[редактиране | редактиране на кода]
Крайцерът е закупен по извънредната програма за усилване на флота, приета с началото на Японо-китайската война (1894 – 1895). Зачислен е в състава на флота на 15 ноември 1894 г. и на 5 февруари 1895 г. крайцерът пристига в Йокосука, но до края на бойните действия не успява да премине приемните изпитания.
Междувоенен период
[редактиране | редактиране на кода]На 21 март 1898 г. „Изуми“ е прекласифициран на крайцер от 3-ти ранг.
1900 г. в хода на погасяването на боксерското въстание „Изуми“ съпровожда транспорти с японски войски, прехвърляни в Китай.
В периода 1899 – 1901 г. преминава модернизация, в хода на която, за повишаване на устойчивостта, от крайцера са свалени бойните марсове, основното артилерийско въоръжение е заменено със скорострелни оръдия по-малък калибър, сменени са торпедните апарати.
Преди началото на руско-японската война крайцера „Изуми“ влиза в състава на 6-и боен отряд на 3-та ескадра на Обединения флот, специално сформиран за наблюдение на Корейския пролив и действие против Владивостокския отряд крайцери. От 6 февруари 1904 г. крайцера в състава на своя отряд пристъпва към стражева служба, базиран в залива Такешики (на остров Цушима).
Край на службата
[редактиране | редактиране на кода]След войната крайцера е преквалифициран на спомагателен кораб, а на 1 април 1912 г. е изваден от състава на флота и предаден за скрап.
Носовото украшение на крайцера днес се намира на кораба-музей „Микаса“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Статья Г. Смирнова и В.Смирнова из журнала „Моделист-Конструктор“ № 8 1978 год
- ↑ Вильсон Х. Броненосцы в бою. – С.405.
- ↑ Вильсон Х. Броненосцы в бою. – С.421.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
- Brook P. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927. Gravesend, World ship society, 1999. ISBN 0-905617-89-4.
- Вильсон X. Броненосцы в бою. – М.: Изографус, ЭКСМО, 2003. – 784 с.; ISBN 5-94661-077-5
- Каторин Ю. Ф. Крейсеры. Часть 1. – СПб, „Галерея-Принт“, 2008, 128 с. ISBN 978-5-8172-0126-0
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- IDZUMI protected cruiser (1884 / 1894) ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Есмералда (бронепалубен крайцер, 1883)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Esmeralda (1883) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |