Забел
| Забел | |
  Забел  Забел | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 22 души[1] (15 март 2024 г.) 1,57 души/km² |
| Землище | 14,101 km² |
| Надм. височина | 862 m |
| Пощ. код | 2469 |
| Тел. код | 08772345 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 30017 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ; 2019) |
| Забел в Общомедия | |
Забѐл е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Забел се намира в планински район. В близост до границата със Сърбия. На около 76 км от София.
История[редактиране | редактиране на кода]
В стари записи селото е споменавано като Жабел в 1576 г.[2][3][4] Името вероятно идва от „забел“ (бранище, дребна гора) и е често срещано като топоним в западните области на България.[5]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Едно предание разказва, че името на селото произлиза от жената, живяла в римската вила наречена „Изабела“. Над селото, северозападно преди гората е имало представителна римска вила от II-IV век, с подово отопление (хипокауст), мозайки и луксозни облицовки. Сградата е унищожена, но все още се намират артефакти от местното население (пръстени, керамика, монети и др.). Проучвана е през 1970-те г. от проф. Димитрина Джонова (НИПК) и Пернишкия музей.
Пак над селото на 1 км североизточно, в местността „Свети Спас“, където е имало оброк, е разкрито и частично проучено римско гробище (некропол с могили и плоски погребения) от II-IV век, принадлежал на античното рударско население, живяло по тези места. Разкопаван е през 1999 – 2003 г. от Василка Паунова и екип от музея в Перник. Многобройните находки оттук (златни обеци, глинени съдове и урни, стъклени чаши, купи и лампи, фибули, накити и монети) сега се пазят в РИМ-Перник.
Чешмата на Забелски хан също вероятно е построена още по римско време. При копаене не е намерен водоизточникът, а водопровод от глинени тръби, засечен на около 500 – 600 м северно в нивите, идващ право от Руй планина. И до днес водата ежедневно тече от масивна каменна основа и корито, през 5 месингови чучура.
- Забелският манастир „Св. Димитър“ е разположен на 2 км северно от село Забел. Той е датиран XIII век, а от началото на XVIII век запустява;[6]
- Връх Руй – на 2 часа и 30 минути северно от село Забел.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Д. Митова-Джонова, Археологическите паметници в Пернишки окръг. София, 1983, стр. 81 – 82, № 232, обр. 54.
- В. Владимирова-Паунова, Античен некропол край с. Забел, Трънско (резултати от археологическите разкопки през 1999 – 2000 година). – Известия на Исторически музей Кюстендил, том 9, част II, 2003.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.408
- ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.176
- ↑ Български етимологичен речник. Т. I, II и III. С., 1971 и сл., стр.569
- ↑ Забелски манастир „Св. Димитър“
| ||||||||